№ 85
гр. гр.Н. , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:М.М.Б.Г.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от М.М.Б.Г. Административно наказателно дело
№*0212150200331 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Й.С.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.Н., обл.Б., ул.“З.“ №*, представлявано от управителя А.Г.Г.
против Наказателно постановление № 02-0003484 от 29.03.2021г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Б., с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса
на труда /КТ/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, за
административно нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Моли се съдът да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на административно-производствените правила.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява управителя Г. лично
и с процесуалния си представител, и поддържа жалбата си. Ангажират гласни
доказателства.
Процесуалният представител на ДИТ-гр.Б. оспорва жалбата, като неоснователна
и моли съда да потвърди обжалваното наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Претендират
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
1
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 21.01.2021г., в 12.30 часа, в обект Грил клуб,
находящ се в гр.Н., кв.Ч.м. №*, стопанисван от „Й.С.“ ООД с ЕИК *****, инспекторите
от ДИТ-Б. установили, че дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е допуснал до работа лицето М.К. Г.а с ЕГН *****,
преди да й предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП. Същата е била установена на горепосочената дата и час да полага труд, като
готвач – приготвяла храна за клиенти на обекта – печала пържоли и кюфтета на скара.
Нарушението е установено от главен инспектор Ин. П. Д. при извършена проверка по
документи на 18.01.2021г., 05.02.2021г. и 19.02.2021г. във връзка с извършената
проверка по спазване на трудовото законодателство на 21.01.2021г. на място в
проверявания обект. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател
бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателя, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция. В жалбата си, същият твърди, че
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е било своевременно връчено на служителя Г.а, за
което свидетелствали представените пред ДИТ-Б. документи.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява
наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно
при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за
установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват
на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление и се потвърждават
от показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител И.Д.. Същата сочи
пред съда, че са извършили няколко проверки в процесния обект, както следва:
Първата проверка била на 11.01.2021г., когато на място установили лицето М. Г.а,
2
облечена с бяла престилка, за която управителят Г. обяснил, че е негова съпруга и ходи
понякога да му помага. Тогава проверяващите не дали на Г.а да попълни справка-
декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, като само дали устни указания, че ако ходи да
помага трябва да сключат трудов договор с нея и изискали пълни трудови досиета на
работещите в обекта. На 18.01.2021г. се явил другият управител в дружеството-
жалбоподател и представил документи, от които се установявало, че към този момент в
дружеството е назначено само едно лице – А. Г.. На 21.01.2021г., инспекторите в ДИТ-
Б. извършили втора проверка на процесния обект, при която установили лицето М. Г.а,
облечена в работно облекло, да пече месо на скарата в кухнята на обекта. Дадена и
била справка-декларация, в която същата попълнила, че е на работа от същата дата –
21.01.2020г., с посочено работно време, почивни дни и уговорено трудово
възнаграждение. При извършена последваща проверка по документи в ДИТ-Б. на
05.02.2021г. и на 19.02.2021г. било установено, че жалбоподателят има сключен трудов
договор с М. Г.а от 18.01.2021г., но справката за регистрация на същия в НАП е от дата
21.01.2021г. в 13.41 часа, след извършената в обекта проверка, обстоятелство, което не
се оспорва от жалбоподателя по делото и се потвърждава от представената по делото
справка от НАП /л.20/.
Съгласно правната уредба за възникване на индивидуално трудово
правоотношение, съдържаща се в Глава пета от КТ, преди работникът да постъпи на
работа, по императива на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 от КТ трябва да се сключи трудов
договор в писмена форма, след което, съгласно разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ, в
тридневен срок от сключването на договора работодателят или упълномощено от него
лице, следва да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите. След това възниква задължението на
работодателя по чл.63, ал.1 от КТ да предостави на работника преди постъпването му
на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, като няма право да го допуска до работа, преди да
му предостави посочените документите (чл.63, ал.2 от КТ). От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че към 21.01.2021г., в 12.30
часа, лицето М. Г.а е полагала труд в кухнята на процесния обект, преди да й бъде
връчено уведомление за сключен трудов договор, регистриран в системата на НАП,
поради което съдът счита, че е осъществен състава на нарушението по чл.63, ал.2 от
КТ.
Гореизложеното налага извода, че дружеството-жалбоподател е било
законосъобразно санкционирано за установеното от контролните органи
административно нарушение. Макар жалбоподателят да е изпълнил устното
разпореждане на инспекторите в ДИТ-Б. да сключи трудов договор с работника М. Г.а,
3
същият е следвало да регистрира същият в системата на НАП и да връчи уведомление
за това на работника.
Неоснователно е и искането да се приеме, че процесното нарушение е маловажен
случай. В чл.415в от КТ са предвидени, кои случаи са „маловажни“ по смисъла на КТ и
хипотезите на тази норма следва да бъде разгледана, доколкото тя се явява специална
по отношение на общата норма на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.415в от КТ за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в
този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв., а съгласно ал.2 не са
маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2. В случая,
нарушението за което е санкциониран жалбоподателя попада сред изключенията
посочени в чл.415в, ал.2 от КТ, за които законодателят изрично е приел, че не са
маловажни, поради което направеното искане за приложение на този правен институт е
неоснователно.
Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание,
съдът като взе предвид, че същото е определено в предвидения от закона минимум,
счита, че съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното
нарушение, като деяние и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална
степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12
от ЗАНН.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния
представител на ДИТ Б. и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на наказващия
орган следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Б. (като териториално поделение) –
арг. от чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.2, ал.1 и чл.16, ал.1 от Устройствен правилник на
изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” вр. пар.1, т.6 от ДР на АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003484 от 29.03.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Б., с което на основание чл.414, ал.3
от Кодекса на труда /КТ/, на „Й.С.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
4
управление: гр.Н., обл.Б., ул.“З.“ №*, представлявано от управителя А.Г.Г., е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и
петстотин лева/, за административно нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Й.С.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Н.,
обл.Б., ул.“З.“ №*, представлявано от управителя А.Г.Г. да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Б..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5