№ 3344
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100501312 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на К. Д. О., действаща чрез представителя си по
пълномощие, срещу решение № 20202192 от 16.11.2021 г., постановено по гр. дело №
20938/2021 г. на СРС, III ГО, 91 състав, с което е отхвърлена молбата за промяна на
фамилното име от „О.“ на „Л.“. В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
като са изложени подробни съображения. Въззивникът моли да се отмени решението
на районния съд и да се постанови друго решение, с което да се промени фамилното
име от „О.“ на „Л.“. Представя нови доказателства.
Столична община не вземат становище по допустимостта и основателността на
жалбата. Не се представлява в открито съдебно заседание.
О.П. не е подала отговор на въззивната жалба. Не се представлява в открито
съдебно заседание.
Представителят на Софийска градска прокуратура дава становище да се уважи
въззивната жалба, като се отмени първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно и се уважите молбата за промяна на фамилното име.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
1
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С обжалваното решение № 20202192 от 16.11.2021 г., постановено по гр. дело №
20938/2021 г. на СРС, III ГО, 91 състав, съдът е отхвърлил молбата на К. Д. О., за
допускане промяна на фамилното ѝ име от „О.“ на „Л.“.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че К. Д. О. е
родена на ******* в гр. Петрич, Република България.
Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена, с изх. №
АИО9-18 от 02.10.2012г. на Столична община, район Илинден се установява, че К. Д.
Л. и К. Д. О. са имената на едно и също лице.
От решение № ІІІ – 91 - 201 от 30.10.2012г. по гр. дело № 19536/2012г. на СРС
се установява, че с развод е прекратен бракът между К. Д. Л. и Б. С. Л. и е утвърдено
споразумението по чл. 51 от СК в което е отразено, че след прекратяването на брака
молителката ще носи предбрачното си фамилно име О.. Решението е влязло в сила на
30.10.2012г.
От удостоверение на МВР – СДВР, Отдел „БДС“ от 02.07.2021г. се установява,
че за К. Д. О. няма регистрирани данни за приложени принудителни административни
мерки по Глава VII, раздел I и санкции по Глава VII, раздел II от Закона за българските
документи за самоличност.
От справките, изискани от първоинстанционния съд, не се установи наличие на
евентуален користен мотив за исканата промяна в името на въззивника.
Пред първата съдебна инстанция е разпитан свидетелят Н. М.Г. – без дела и
родство с молителя, който сочи в показанията си пред съда, че с молителката се
познават от 2015г. покрай болницата в която тя работи във Виена и където е позната с
името д-р Л.. Всички познават молителката с фамилията „Л.“, а ако я търсят с „О.“,
няма да я намерят.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства.
Видно от нотариално заверено съгласие от 06.10.2022г. Б. С. Л. е заявил, че няма
никакви възражения и е съгласен бившата му съпруга К. Д. О. да носи и се представя с
неговото фамилно име Л. и за напред. Подписът на декларатора е нотариално
удостоверен от М.И. – помощник нотариус при нотариус М. Е., с рег. № 140 от НК с
район на действие СРС (лист 23 от делото).
От приетия в превод от немски на български език документ - удостоверение за
регистрация от Централния регистър за гражданска и адресна регистрация на
Общинска администрация Виена се установява, че К. Д. Л. е родена на 12.1969г. в гр.
Петрич, България и има постоянно местожителство във Виена с адрес: ул. *******,
2
считано от 12.09.2013г.
От индивидуален договор § 1, приет като доказателство в превод от немски на
български език се установява, че К. Д. Л. е сключила договор с Австрийската здравна
каса, въз основа на разпоредбите на общия договор от 01.01.2011г. В същия е отразено,
че дейността си като лекар, работещ със здравната каса, упражнява в качеството на
лекар по обща медицина, а кабинетът ѝ е на адрес в гр. Виена, ул. ******* Представено
е и копие от трудовия договор на д-р К. Л., родена на ******* от който се установява,
че трудовото ѝ правоотношение е започнало на 02.11.2016г.
От удостоверение (именувано „потвърждение“), прието като доказателство в
превод от немски на български език се установява, че д-р К. Л., родена на *******
работи от 01.03.2020г. като лекар по обща медицина в амбулаторията за първична
помощ в клиника Хицинг, Виена.
От диплома, издадена от Австрийската лекарска камара от 21.01.2020г. е видно,
че д-р К. Л., родена на ******* работи като лекар, а от 01.01.2020г. е призната
специалност по обща медицина.
Описаната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на
съвкупната преценка на всички събрани доказателства, ценени като относими,
допустими и неоспорени от страните.
Въз основа на така установените факти и с оглед направеното от молителя
искане, въззивният съдебен състав намира следното от правна страна:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок от
молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването,
и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, вр.
с чл. 540 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Първоинстанционното решение е неправилно.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) промяната на
собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба
на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо,
както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Настоящият съдебен състав счита, че известността на въззивника с фамилно име
„Л.“ и идентифицирането на лицето с това име в ежедневните взаимоотношения с
обкръжаващите я професионален и социален кръг, са „важни обстоятелства” по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, които обстоятелства се установиха в съдебното
производство. В този смисъл въззивният съдебен състав съобрази и споделя за
правилно становището на представителя на СГП във въззивното производство.
3
Следва да се добави, че фамилното име служи не само за идентификация, но има
и функцията да идентифицира произхода на лицето и принадлежността му към даден
род, което понастоящем, следвайки патриархалната традиция на българския етнос, е
отразено в Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Установи се, че молителката е на
53 години, а бракът с Б. С. Л. е прекратен с развод, считано от 30.10.2012г.
Същевременно се установи, че в професионалните и социалните си контакти тя е
продължила да се идентифицира с брачното си фамилно име „Л.“, което е с изричното
съгласие на бившия съпруг. Това е достатъчно дълъг период - десет години, през
който лицето се е идентифицира с едно и също фамилно име в професионалните си
контакти. При прекратяването на гражданския брак, молителката е възстановила
фамилното си име преди брака, но е продължила да ползва името на бившия си съпруг,
като именно с него е известна в средата, в която се е утвърдила, като професионалист в
Австрия. Съдът приема, че при наличието на две различни фамилни имена на
въззивницата, вписани в документите за самоличност, издадени в България и в
Австрия, винаги биха могли да възникнат неудобства относно идентифицирането на
лицето (в същия смисъл е решение № 77/16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., Г.К., ІV
Г.О. на ВКС). Идентифицирането на въззивницата с фамилното име „Л.“ и
потенциалните неудобства и затруднения при общуването в обществото са „важни
обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Следва, че по делото е установено
„важно обстоятелство” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, което е основание за
уважаване на молбата.
Поради несъвпадането на правните изводи на двете съдебни инстанции,
въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, а молбата за промяна на
фамилното име на въззивника – да се уважи и се промени името от „О.“ на „Л.“.
По разноските.
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20202192 от 16.11.2021г., постановено по
гр. дело № 20938/2021г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 91 състав,
с което е оставена без уважение молбата на К. Д. О., ЕГН **********, за
промяна на фамилното ѝ име и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
4
ДОПУСКА ПРОМЯНА НА ФАМИЛНОТО ИМЕ на К. Д. О., ЕГН
**********, на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация,
от „О.“ на „Л.“;
СЪОБЩЕНИЯ за промяната на името да се изпратят на служба ГРАО –
София и на бюрото за съдимост при Районен съд – гр. Петрич.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5