Р
Е Ш Е
Н И Е
№______ том ______ стр._______
19.02.2009г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и девета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.П.
При участието на секретаря М.К.
разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1582 по описа на ДРС за 2007г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените от Ж.Х.В. с ЕГН **********
*** срещу В.Х.В. с ЕГН ********** *** и Н.Н.Т.
с ЕГН ********** *** обективно и субективно съединени искове са за установяване
правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от недвижим имот – къща със застроена
площ от 70 кв.м., състояща се от две стаи, салон и кухня, находяща се в с.Славеево,
община Добричка, УПИ ІІІ-100, кв.2 по РП на селото и за изкупуване на
продадената по договор за покупко-продажба от 20.12.2006г., сключен между
ответниците В.Х.В. в качеството на продавач и Н.Н.Т. в качеството на купувач,
обективиран в нотариален акт №8, т.34, дело №10503/2006г. на служба по
вписвания, ½ ид.ч от недвижим имот, представляващ къща със застроена
площ от 70 кв.м., състояща се от две стаи, салон и кухня, находяща се в УПИ
ІІІ-100, кв.2 по РП на с.Славеево, община Добричка, при цена от 1500 лв. Излагат
се съображения, че ищецът и първият ответник са деца и наследници на Христо В.
Стоянов и Станка Желязкова Ганева и двамата б.ж. на с.Славеево, община
Добричка. В имот индивидуална собственост на бащата на ищеца и първия ответник,
получен по дарение, по време на брака си техните родители са изградили с общи
средства къща със застроена площ от 70 кв.м., състояща се от две стаи, салон и
кухня. Майката на страните е починала на 28.05.1990г. Така макар къщата да е
построена в имот индивидуална собственост на техния баща, тя е станала
собственост на двамата съпрузи, при режим на семейна имуществена общност. След
смъртта на тяхната майка, ищецът като наследник е придобил 1/6 ид.част от
описаната къща. Въпреки това техният баща е продал на ответника В.В. целия
недвижим имот – дворно място и къща, като сделката е обективирана в нотариален
акт №54, том ХХХ, дело №9389/2006г. на службата по вписвания. Тъй като е купил
от несобственик, по отношение на 1/6 ид.част от къщата, първият ответник също
не е станал собственик. При това положение двамата братя са съсобственици на
построената къща при квоти 1/6 ид.част за ищеца и 5/6 ид.части за ответника.
Незачитайки правото на собственост на ищеца, с нотариален акт №8, том 34, дело
№10503/2006г. на службата по вписвания, първият ответник е продал на втората
ответница ½ ид.част от дворното място и къщата. Ищецът е собственик на
1/6 ид.част от къщата, придобита по наследство, при което притежава правата по
чл.33, ал.2 от ЗС. Преди да извърши продажбата, първият ответник и брат на
ищеца не е отправил до последния като
съсобственик предложение да изкупи продаваната от него ½ ид.част от
къщата, построена в УПИ ІІІ-100, кв.2 по плана на с.Славеево. Факта на
извършване на продажбата на целия имот от бащата на ищеца и първия ответник на
последния, както и за продажбата на ½ ид.част от същия на трето лице, с
което ответникът живее на съпружески начала, ищецът узнал случайно от свой
познат през м.юли 2007г. При това за ищецът възниква правния интерес от
установяване правото му на собственост, както и от иск за изкупуване на
продадената от първия ответник ½ ид.част от къщата в имота, при
условията, при които е продадена на втория ответник. Прави се и искане за присъждане на сторените
по делото разноски. Исковите претенции черпят правното си основание от
разпоредбите на чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и чл.33, ал.2 ЗС.
Ответниците, чрез процесуалния си
представител оспорват предявените
искове. Излага се, че спорният имот е бил индивидуална собственост на
наследодателя на ищеца и първия ответник, придобита въз основа на завещание, а
не семейна имуществена общност на техните родители. Искът за изкупуване е
предявен след изтичане на двумесечния срок от извършване на продажбата,
предвиден в чл.33, ал.2 ЗС. Прави се и искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят и от
представените писмени доказателства се установява, че ищеца Ж.Х.В. и ответника В.Х.В.
са братя и произхождат от баща Христо В. Стоянов и майка Станка Желязкова Стоянова.
Христо В. Стоянов и Станка Желязкова са сключили граждански брак на
31.12.1948г. Станка Желязкова е починала
на 28.05.1990г., като е оставила за свои наследници В.Х.В., Ж.Х.В. и Христо В.
Стоянов, починал на 13.01.2007г.
Представено е завещание от
05.03.1955г., с което В. *** е завещал в полза на сина си Христо В. Стоянов
дворно място от 1200 кв.м., находящо се в с.Славеево, в което „той има вече
построена къща с негови средства”.
Ответната страна е представила по
делото одобрен на 28.05.1952г. архитектурен проект за изграждане на селска
типова къща от 48 кв.м., протокол №44/03.07.1952г. за дадена строителна линия и
ниво и квитанция №382783/03.12.1945г. за издадена скица, всички съставени на
името на В. ***. Страните не спорят относно обстоятелството, че представените
проект и протокол за дадена строителна линия и ниво, касаят спорната жилищна
постройка. В с.з. проведени на 20.12.2007г. и 30.09.2008г., ищеца чрез
процесуалния си представител е оспорил истинността на горепосочените писмени
доказателства в частта на записването на името на В. Стоянов Димитров. Съобразно
разпоредбата на чл.154, ал.3 от ГПК /отм./ в тежест на ищеца е да докаже
неистинността на оспорените от него документи. След като не е ангажирал
доказателства в тази насока, съдът приема, че същите не са неистински.
С договор за дарение от
22.05.1963г., обективиран в нотариален акт №155, том ІІ, дело №632/1963г. на
ТНС, В. Стоянов Димитров отчуждава в полза на сина си Христо В. Стоянов дворно
място от 600 кв.м., находящо се в с.Славеево, представляващо част от парцел
ІІІ, пл.№100, кв.2 по РП на с.Славеево.
На 22.01.1990г. е съставен
нотариален акт №20, т.Іс, дело №76/1990г., с който Христо В. Стоянов е признат
за собственик по регулация на 430 кв.м. празно дворно място, отнето от имот с
пл.№101, парцел ІV, кв.2 и придадено към имот с пл.№100, парцел ІІІ, кв.2 по
плана на с.Славеево.
С договор за покупко-продажба от
27.11.2006г., обективиран в нотариален акт №54, т.ХХХ, дело 9389/2006г. на
службата по вписвания, Христо В. Стоянов е отчуждил в полза на В.Х.В. недвижим
имот, находящ се в с.Славеево, община Добричка, представляващ дворно място на
площ 1030 кв.м., УПИ ІІІ, имот с пл.№100, кв.2, ведно с построената в дворното
място къща със застроена площ от 70 кв.м.
С договор за покупко-продажба от 20.12.2006г.,
обективиран в нотариален акт №8, т.34, дело №10503/2006г., В.Х.В. е отчуждил в
полза на Н.Н.Т. недвижим имот, находящ се в с.Славеево, община Добричка, представляващ
½ ид.част от дворно място на площ 1030 кв.м., УПИ ІІІ, имот с пл.№100,
кв.2, ведно с построената в дворното място къща със застроена площ от 70 кв.м.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че за
с.Славеево има изработен един кадастрален и регулационен план, одобрен през
1951г., действащ и понастоящем. Парцелът в който се ситуира процесния имот е
ІІІ-100, кв.2 – така скица – приложение №1. Установява се, че за имот с пл.№100 са
отредени парцел ІІІ-100, кв.2 и парцел VІІІ-100, кв.1. В разписните листи за
имот с пл.№100 като собственици са записани: В. Стоянов Димитров; Христо В. ***,
п.ІІІ – целия с площ 1550 кв.м., в който участието на имот пл.№100 е 600 кв.м.
и придадено по регулация от имот пл.№101 място в размер на 430 кв.м. – всичко
1030 кв.м. – нот.акт №155/1963г.; В.Х.В. ***/2006г.; Христо Желязков Х. –
нот.акт №190/2004г. – 490 кв.м. в V-102. На скица – приложение №1, вещото лице
е означило имот с пл.№100 в жълт цвят, а частта от имота, предмет на
завещанието в зелен щрих, като последният е индивидуализиран по граници и
съседи: Петър Димитров /пл.№99/ - кафяв двоен щрих, Стамат Х. /пл.№101/ - жълт
двоен щрих, на север – шосе с червен щрих и на изток – път в червен щрих.
На скица-приложение №2 със зелен щрих е
означен имота, предмет на договора за дарение от 1963г., представляващ идеална
част от парцел ІІІ-100, кв.2. На скица- приложение №3 с жълт щрих е означено
дворното място от 430 кв.м., придадено по регулация. Вещото лице излага в
проведеното на 29.01.2009г. с.з., че имотът предмет на договора за дарение съвпада отчасти с имота предмет на
завещанието. Процесната къща е изградена в парцел ІІІ-100, кв.2. По действащия
кадастрален и регулационен план постройката не е отразена. Същата е нанесена от
вещото лице на скица-приложение №3. Въз основа на оглед и контролни измервания
вещото лице е установило, че жилищната сграда и пристройка към нея са със
застроена площ в размер на 80,36 кв.м.
Страните по делото са ангажирали
и гласни доказателства. Свидетелите Минко Стоянов и Стефан Стоянов са братя на
наследодателя Христо В.. Свидетелите излагат, че дворното място е било закупено
през 1947-1948г. от техния баща В., според св.Минко Стоянов – „за брат ми Христо”,
а според св.Стефан Стоянов „направо на Христо”. Последният по това време не бил
женен. След като се оженил, същият построил в това дворно място къща.
Строителството продължило около една година и било завършено в периода 1951-1952г.
Строежът бил изпълнен от строители от гр.Плевен, които били наети от Христо В..
Последният по това време работел като бригадир в ТКЗС-то и имал голяма заплата.
Хр.В. се уговарял и разплащал с работниците, закупувал материалите. Бащата на
Христо В. – В. Стоянов не е имал възможност и не му е давал парични средства за
строежа на къщата. По това време В. Стоянов е работел като домакин и не е имал
възможност да участва в строителството на къщата. На свидетелите не им е
известно на чие име са били съставени документите за строителството на къщата. Според
св.Минко Стоянов в с.Славеево се знае, че къщата е на брат му Христо и жена му
Станка, а според св.Стефан Стоянов, че е на брат му Христо В.. Свидетелят
Димитър Димитров излага, че живее в съседство със спорния имот и познава ищеца
и ответника В., както и техния баща Христо. Същият знае от последния, че къщата
е строена през 1952г. от бащата на Христо – В.Х. и впоследствие му е дарена.
Материалите са подготвяни от Христо. В къщата са живяли Христо и съпругата му
Станка. Без да пренебрегва възможната заинтересованост на свидетелите Минко
Стоянов и Стефан Стоянов по смисъла на чл.136 ГПК /отм./, съдът кредитира
показанията им. Показанията на двамата свидетели са еднопосочни и
непротиворечиви, същите излагат обстоятелства, които са въприели лично.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установява се по делото, че
спорният имот – къща е придобит от наследодателите
на страните – Христо В. Стоянов и Станка Желязкова Стоянова. Христо В. Стоянов
по време на брака си със Станка Желязкова е построил процесната жилищна сграда
в дворно място, което впоследствие е придобил като лична собственост въз основа
на договор за дарение. При това и съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 във
връзка с чл.103 от СК /обн.1968г., отм.1985г./, жилищната сграда е станала съпружеска
имуществена общност. След смъртта на Станка Желязкова през 1990г., въз основа
на наследствено правоприемство, собствената й ½ ид.част от имота
преминава в полза на съпруга й и двамата й синове – ищеца и първия ответник.
Така след нейната смърт Христо В. Стоянов притежава 4/6 ид.части от къщата, а
ищеца Ж.В. и ответника В.В. по 1/6 ид.части от същата. Затова като Христо В. е
продал на ответника В.В. процесната
жилищна постройка, същият се е разпоредил с вещ, от която 1/6 ид.част е чужда.
Приобретателят по договора за покупко-продажба не е могъл да придобие повече
права от своя праводател, а щом като В.В. не е станал собственик на 1/6 ид.част
от вещта, то и ответницата Н.Т. не е станала собственик за такава част и
договорът за покупко-продажба от 20.12.2006г. не е произвел целеното с него
вещно-правно действие. Извършените сделки не са транслирали собствеността върху 1/6 ид.част, тъй като ответниците са придобили
от несобственик. Следователно ищецът Ж.В. не е загубил вещното си право на собственост върху спорния имот – и именно той се легитимира като негов
собственик към настоящия момент. В съответствие с гореизложеното съдът намира
исковата претенция за собственост за доказана и основателна и като такава
подлежаща на уважаване.
Като последица от изхода на
предявения установителен иск и съгласно разпоредбата на чл.431, ал.2 ГПК /отм./
следва да бъде постановена и отмяната на нотариален акт №28, том ХVІІ,
рег.№21845, дело №3035/2006г. на нотариус вписан в регистъра на НК под №160,
вписан в службата по вписвания с вх.рег.№16365/2006г., акт №54, т.ХХХ, дело
9389/2006г. и нотариален акт №194, том ХVІІІ, рег.№23422, дело №3369/2006г. на
нотариус вписан в регистъра на НК под №160, вписан в службата по вписвания с
вх.рег.№17870/2006г., акт №8, т.34, дело №10503/2006г., в частта за 1/6 ид.ч. от
недвижим имот – къща със застроена площ от 70 кв.м. Ищецът е трето лице, чиито
права са засегнати от нотариалните актове, легитимиращи ответниците като
собственици на имота, върху който ищеца претендира права, изключващи правата на
ответниците.
Разпоредбата на чл.33 от ЗС вменява
в тежест на съсобственик, който желае да се разпореди чрез
договор за продажба със своята част от имота, първо да предложи на останалите
съсобственици да изкупят частта му. В настоящия случай, при установения между
страните факт, че ищецът и ответникът В.В. са съсобственици на процесния имот, не се доказа, последният да е предложил на ищеца да
изкупи частта му, а още по-малко, че това е станало при същите условия, при
които е извършена покупко-продажбата спрямо ответницата Н.Т.. При неизпълнение на горепосочените изисквания, чл.33, ал.2 ЗС дава право на съсобственик, чрез иск
да изкупи частта на съсобственика –
продавач. Този иск следва да бъде
предявен в двумесечен срок, който при
направено предложение тече от продажбата, а при липса на предложение - от узнаването на продажбата. В настоящия случай, ответникът В.В. не твърди и не установява, че е предложил писмено на ищеца да
изкупи частта му, поради което срокът на ищеца да предяви иска тече от узнаването
за сделката. При липса на доказателства, че за продажбата ищецът
е узнал по-рано, следва да се приеме,
че момента на узнаването (съобразно твърдението на същия в исковата молба) е средата на м.юли 2007г. Искът е предявен на 23.07.2007г.,
поради което следва да се приеме, че това е станало преди изтичане на
преклузивния по чл.33, ал.2 ЗС срок. Съдът
намира, че на ищеца следва да се признае правото да изкупи продадената от
първия на втория ответник идеална част от съсобствения имот - ½ ид.ч от къща със застроена
площ от 70 кв.м., състояща се от две стаи, салон и кухня, находяща се в УПИ
ІІІ-100, кв.2 по плана на с.Славеево, община Добричка, при посочената в нотариалния акт цена от 1500 лв.,
каквото е искането на ищеца, а също и с оглед обстоятелството, че в същия няма
посочване на отделна цена за къщата и дворното място.
Като последица от изхода на
спора ищецът Ж.В. има право на сторени
по делото разноски в размер на 734,10 лв., от които 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.Х.В. с ЕГН ********** *** и Н.Н.Т. с ЕГН ********** ***, че Ж.Х.В.
с ЕГН ********** *** е собственик на 1/6
ид.ч. от недвижим имот – къща със застроена площ от 70 кв.м., състояща се от
две стаи, салон и кухня, находяща се в с.Славеево, община Добричка, УПИ
ІІІ-100, кв.2 по РП на селото.
ОТМЕНЯ нотариален акт №28, том
ХVІІ, рег.№21845, дело №3035/2006г. на нотариус вписан в регистъра на НК под
№160, вписан в службата по вписвания с вх.рег.№16365/2006г., акт №54, т.ХХХ,
дело 9389/2006г., ИП 16995/2006г., в
частта за 1/6 ид.ч. от недвижим имот – къща със застроена площ от 70 кв.м.
ОТМЕНЯ нотариален акт №194, том
ХVІІІ, рег.№23422, дело №3369/2006г. на нотариус вписан в регистъра на НК под
№160, вписан в службата по вписвания с вх.рег.№17870/2006г., акт №8, т.34, дело
№10503/2006г., ИП 16995/2006г., в частта
за 1/6 ид.ч. от недвижим имот – къща със застроена площ от 70 кв.м.
ПОСТАНОВЯВА изкупуване в полза на
Ж.Х.В. с ЕГН ********** *** на продадената
от съсобственика В.Х.В. с ЕГН ********** *** на купувача Н.Н.Т. с ЕГН **********
*** с дотовор за покупко-продажба от 20.12.2006г., обективиран в нотариален акт
№8, т.34, дело №10503/2006г. на служба по вписванията, ½ ид.ч от
недвижим имот, представляващ къща със застроена площ от 70 кв.м., състояща се
от две стаи, салон и кухня, находяща се в УПИ ІІІ-100, кв.2 по РП на
с.Славеево, община Добричка, при цена
1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА В.Х.В. с ЕГН ********** *** и
Н.Н.Т. с ЕГН ********** *** да заплатят на Ж.Х.В. с ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в размер на 734,10 лв.
Решението подлежи на отбелязване
при условията на чл.115, ал.1 ЗС в шестмесечен срок от влизането му в сила.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: