Р Е Ш Е Н И Е
№ 786
гр.
Хасково, 25.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА -
ИВАНОВА
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 829
по
описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано по подадена касационна жалба от
Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, депозирана чрез старши
юрисконсулт К., срещу Решение №122/06.08.2020г. на Районен съд Д., постановено
по АНД №114/2020г. по описа на съда, с което е отменено Наказателно
постановление № 488419-F504843/08.01.2020г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП, с което на „Неохим” АД, ЕИК
***, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185,
ал. 2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. с чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон, касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В жалбата
се излагат доводи относно безспорната установеност на приписаното на
дружеството неизпълнение, което е следвало да бъде санкционирано със съответната
имуществена санкция. Неправилно от районният съд било възприето, че в случая е
налице допустимо отклонение от така описаните задължения за дружеството във
времето, съобразно действащата разпоредба на §22, ал.1 и ал.2 от Предходните и
заключителни разпоредби на Наредба № Н – 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, тъй като предоставената възможност
на задължените лица да приведат дейността си в съответствие с изискванията на
Наредбата в указаните срокове, не се отнасяла до разпоредбата на чл. 3, ал.7 от
същата. Поради това се прави искане за
отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на отмененото от районния съд
наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В
представени по делото писмени бележки се поддържа жалбата. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответната страна, „Неохим” АД, гр.Д. чрез
процесуален представител в съдебно заседание и в депозиран по делото писмен
отговор, аргументира тезата за неоснователност на касационната жалба, поради
което моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково,
намира касационната жалба за основателна, поради което пледира за отмяна на
решението на Районен съд – Д. и потвърждаване на Наказателно постановление №
488419-F504843/08.01.2020г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Централно управление на НАП.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е постановено при следната
фактическа обстановка:
„Неохим” АД, ЕИК*** е със седалище
и адрес на управление: гр. Д., ул.***, и е с основен предмет на дейност – Производство и
търговия на минерални торове, неорганични и органични химически продукти. Във връзка с осъществяваната от негова страна дейност, дружеството стопанисвало
ведомствена бензиностанция, намираща се в гр. Д., ул.***, на която извършвало
зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга
техника за собствени нужди.
На 05.07.2019г. била извършена
проверка от компетентни длъжностни лица от отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол“ към Централно управление на НАП
на ведомствената бензиностанция, стопанисвана от „Неохим“ АД. В хода на
проверката било установено, че в посочения обект имало монтирано фискално
устройство електронна система с фискална памет – ЕСФП тип 31, модел „Дайс – KL“ с централно регистриращо устройство и фискален принтер
„FP 05 P- KL“ с ИН на ФУ DS 004429 и ФП № 35004429, която била в работен режим
и имала осъществена дистанционна връзка с НАП, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП с рег. № 3443546/28.12.2012г.. Също така било констатирано,
че дружеството – жалбоподател в качеството на лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС не
приключвало зарежданията на превозни средства, машини, съоръжения или друга
техника за собствени нужди с течни горива чрез монтираното в обекта фискално
устройство с вид на плащане „резерв 2“ – „вътрешно потребление“, а извършените
продажби на горива на собствени автомобили и локомотиви се регистрирали в
данъчна група „В“, поради което и в системата на НАП зарежданията били отразени
по този начин.
Резултатите от проверката били
подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № 0411786 от 05.07.2019г.
За констатираното нарушение на дружеството на 16.08.2019г. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. АN, № F504843, като
актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 3,
ал. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Актът бил съставен в присъствието
на Стефан Димитров прокурист на юридическото лице и подписан от него без
възражения. Впоследствие търговецът се е възползвал от законното си право и е
депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но
те били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на този акт
наказващият орган издал процесното наказателно постановление.
Въззивният съд на база установената
фактическа обстановка приел, че дружеството в качеството на данъчно задължено
лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или
друга техника за собствени нужди с течни горива, е било длъжно да регистрира и
отчита зареждането им по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, в частност
с правилото на чл. 3, ал. 7 от подзаконовия нормативен акт, като регистриране
на зареждане чрез ЕСФП следва да се приключва с вид плащане „резерв 2“ –
„вътрешно потребление“. Вместо това, същите били отразявани от търговеца като
продажба в данъчна група „В“, с което субектът е нарушил задължението си да
отразява коректно плащанията в унисон с изискванията на наредбата. Независимо
от това, решаващият състав на Районен съд Д. достигнал до извода, че в случая е
налице допустимо отклонение от така описаните задължения във времето съгласно
§22, ал.1 и ал.2 от ПРЗ към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н
– 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин / ДВ
бр. 52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г., изм. и доп., бр. 9 от 2020г., в сила от
31.01.2020г., изм., бр. 68 от 2020г., в сила от 31.07.2020г./, като с
цитираното изменение била дадена възможност на лице използващо ЕСФП, което не е
приведено в съответствие с изискванията на наредбата, да направи това до
31.07.2019г. или до 30.09.2019г. Приел е, че използваното от дружеството
устройство е такова, което не е отговаряло на изискванията на наредбата и по
отношение на въвеждането му в съответния вид за работа са приложими посочените
по-горе срокове, определени с §22, ал.1 и ал.2 от Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н – 18/13.12.2006г. на МФ. Тези изводи на съда се
подкрепяли и от свидетелските показания дадени от свидетеля Атанасова –
счетоводител във фирмата и свидетеля Точаров – IT специалист във
фирмата, от които се установявало, че използвания софтуер във ведомствената
бензиностанция не позволявал при зареждане с гориво да има приключване с вид
плащане “резерв 2“ – „вътрешно потребление“. В тази връзка дружеството сключило
нов Договор за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на ново технологично
оборудване за горивно-снабдителна станция за дизел от 31.07.2019г. и със срок
за изпълнение 31.08.2019г., който договор бил подаден до НАП. Въз основа на
приложимите правни норми и събраните гласни и писмени доказателства приел, че
за дружеството срокът за изпълнение на задължението за привеждане в
съответствие с изискванията на наредбата е бил до 30.09.2019г., докато
твърдяното нарушение било констатирано на 05.07.2019г., т.е преди да изтече
срокът за това. Воден от тези съображения, районният съд отменил оспореното
пред него наказателно постановление.
Така постановеното решение е
правилно като краен резултат.
Първоначално следва да бъде
посочено, че настоящата инстанция не споделя мотивите на въззивния съд за
отмяна на процесното наказателно, позовавайки се на приложението на §22, ал.1 и
ал.2 от ПРЗ на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ, с който са въведени различни срокове, в които лицата, използващи ЕСФП
следва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Наредбата и е
приел, че за санкционираното дружество този срок е 30.09.2019г., а
констатираното нарушение е установено на 05.07.2019г., т.е. преди изтичането
му. В случая ответника по касация е санкциониран за нарушение на разпоредбата
на чл.3, ал.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно която регистриране
на зареждане
чрез ЕСФП от лице по чл. 118, ал. 8 ЗДДС се приключва с вид
плащане "резерв 2" - "вътрешно потребление", разпоредбата е
в сила от 30.04.2013г. и както към деня на проверката, така и към настоящия
момент не е изменяна. Предоставената обаче с §22, ал.1 и ал.2 от ПРЗ към Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ / в сила от 02.07.2019г./ възможност задължените лица да
приведат дейността си в съответствие с изискванията на Наредбата в указаните
срокове, не се отнася до разпоредбата на чл.3, ал.7 от същата. Това се
установява от внимателния прочит на
Наредбата за изменение и допълнение
на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 76 от 2017 г.), Наредбата за изменение и допълнение
на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 80 от 2018 г.) и Наредбата за изменение и допълнение
на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 26 от 2019 г.) чиито
регламентации не засягат нарушената в случая разпоредба, а именно тази на чл.3,
ал.7 от Наредбата, която както бе посочено по-горе е действаща от 30.04.2013г.
и е приета с оглед предвиденото с §15б от ПЗР на ЗДДС изискване лицата по чл. 118, ал. 7, 8,
ал. 9, т. 1 и ал. 10
да
приведат дейността
си в съответствие с изискванията на закона в срок до 30 април 2013 г., т.е. към този
момент използваното от дружеството ЕСФП е следвало вече да има в софтуера си
функцията вид на плащане „резерв 2“ – „вътрешно потребление“. Поради изложеното
следва да бъде прието, че „Неохим“ АД е осъществило състава на визираното в НП
нарушение, тъй като не е изпълнило задължението си да приключи чрез монтираното
в обекта фискално устройство извършваните зареждания с течни горива на превозни
средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с вид на
плащане „резерв 2“ – „вътрешно потребление“.
Независимо
от гореизложеното обаче, настоящият състав на съда намира, че в настоящия
случай са налице условията за приложимост на чл.28 от ЗАНН относно „маловажността“ на описаното в акта и в НП
неизпълнение. Това е така, тъй като деянието и извършителят му се отличават с
ниска степен на обществена опасност и тежестта на допуснатото неизпълнение не
оправдава стриктното приложение на административнонаказателната разпоредба. Не
се спори по делото, че от некоректното отразяване на оборотите със съответния
код за плащане във ведомствената бензиностанция на търговеца не са настъпили
вредни последици за държавата или трети лица. Дори самият актосъставител сочи,
че това не е довело до неплащане на данъци и ощетяване на бюджета няма. Безспорно
е, че веднага след проверката санкционираният субект е предприел необходимите
мерки за отстраняване на допуснатия пропуск. Съвкупността от тези обстоятелства
налага извода, че тежестта на простъпката не е висока и не оправдава
приложението на инструментариума на административнонаказателната принуда.
Вместо това, предупредителен и превъзпитателен ефект би бил постигнат с
приложимост на института на „маловажния случай“, до какъвто извод не е
достигнал административнонаказващият орган.
С оглед изложеното Административен
съд Хасково намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен
съд Д. като правилно и законосъобразно като краен резултат следва да бъде
оставено в сила.
Относно претенцията на ответната
страна за присъждане на направените разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство,
образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК, а съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза
на на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. С оглед
изхода на спора ответната страна има право на разноски по делото. Същите следва
да бъдат присъдени в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН, във вр. с
чл. 221 ал. 2 от АПК, Административен съд – Хасково,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122/06.08.2020г., постановено по АНД №114 по описа за 2020г. на Районен съд Д..
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - гр. София, представлявана от
изпълнителния директор, да заплати на „Неохим” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул.***, сумата
от 300 /триста/ лева, разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.