№ 11034
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110130005 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в, в публичното заседание на 23.09.2022 г. в
състав:
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 30005 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от "Л.-З." ЕООД,
ЕИК еик, срещу "И. БГ1" ЕООД, ЕИК еик и Т. Д. Н. А. П. С..
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени в условията на
обективно кумулативно съединяване отрицателен уставотелен иск за постановяване на
решение, с което да бъде признато спрямо втория ответник по спора, че няма право на
принудително изпълнение върху сумата от 1240.80, платена от ищцовото дружество в полза
на първия ответник, срещу който е образувано изпълнително производство от публичен
изпълнител при втория ответник, тъй като по погрешка тази сума е преведена по банкова
сметка на "И. БГ1" ЕООД, ЕИК ЕИК, вместо да бъде платена в полза на трето за спора лице,
а именно "И. К. 1" ООД.
Предявен е и осъдителен иск срещу първия ответник по делото за възстановяване на
процесната сума в патримониума на ищеца като преведена без основа по погрешка по
банкова сметка, имаща за титуляр първия ответник по делото.
В срока за отговор не е постъпи такъв от ответниците по делото.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
По делото не съществува спор, а и от представените по него доказателства се
устанонява, че И. БГ1" ЕООД, ЕИК еик е длъжник по изпълнително дело, образувано от
публичен изпълнител при Т. Д. Н. А. П. С.., по което дело са обезпечени вземанията на
взискателя чрез налагане на запор върху вземанията на ищеца към трети лица, имащи
качеството на кредитни институции до сума в общ размер от 88 988.90лв.
По делото е безспорно, че сума в размер от 1240лв. е постъпила по нареждане на
ищеца по банкова сметка, открита на името на първия ответник по делото в ТБ „ЦСБ“ АД, с
посочено основание за извършения превод Ф 1924, 1954, 2015, 2124, 2219.
Активната легитимация на ищеца по иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 269
ДОПК се извежда от твърдението за накърнено с изпълнението право на трето лице върху
вещ, вещно право или вземане на длъжника към трето лице, които не са част от
имуществото на длъжника, а на третото лице – ищец, но не и на твърдяно като
принадлежащо на ищеца вземане срещу самия длъжник по изпълнението. Искът по чл. 269
от ДОПК е аналогичен на този по чл. 440 от ГПК, но в рамките на публичното изпълнение.
С предявеният иск се претендира, че преведената парична сума по сметка на "И. БГ1"
ЕООД, ЕИК еик и усвоена от НАП принадлежи на ищеца, а не на „"И. БГ1" ЕООД, ЕИК еик
Следва да се има предвид обаче, че .паричните средства са родово, а не индивидуално
определени вещи и неоснователното им плащане не може да създаде провоотношение различно
от тези основани на чл. 55 от ЗЗД. Неоснователното получаване на сумата в патримониума на „"И. БГ1"
ЕООД, ЕИК еик предпоставя правен интерес от осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. първо от
ЗЗД за връщане на даденото при начална липса на основание, от лицето, което е получило
сумата, не и от всяко трето лице, усвоило парична сума в идентичен размер от сметката на
последното, било то и взискател по принудителното изпълнение срещу неправомерно
получилия сумата длъжник по същото. Ето защо по отношение на втория ответник по
делото искът се явява недопустим, тъй като искът с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 269
от ДОПК е предоставен на третото лице, чието право е засегнато от принудителното изпълнение на публичния
изпълнител, да предяви срещу длъжника и взискателя иск за установяване на самостоятелните си права върху
него. Ищецът не е активно легитимиран като надлежна страна по спора по иск по чл. 269 от ДОПК, когато се
касае за вземане на парична сума. / в този смисъл са и разясненията, дадени в Определение № 135
от 4.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2997/2020 г., IV г. о., ГК/.
С оглед изложеното исковата молба, в частта, обективираща установителен иск
срещу втория ответник по делото следва да се върне като недопустима, а производството по
делото да се прекрати в тази му част.
Относно осъдителния иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, предявен срещу първия
ответник по делото съдът намира следното, а именно:
Основателността на иска предпоставя установяване на липса на договорни
правоотношения между ищеца и първия ответник по делото, представляваща
2
правопораждащ юридически факт на задължение на ищеца да заплати процесната сума в
полза на първия ответник по делото.
По делото се установи, че като основание за извършения превод по сметка по
банкова сметка, открита на името на първия ответник по делото в ТБ „ЦСБ“ АД е посочено
следното, а именно: „Ф 1924, 1954, 2015, 2124, 2219“.
Видно от представените по делото фактури с номера 1924, 1954, 2015, 2124, 2219,
неоспорени от страните, като доставчик на стоките, чиято продажна цена е начислена с
описаните счетоводни документи, е посочено трето за спора лице, а именно: „И. К.1“ ООД,
ЕИК ЕИК, което е дружество, различно от първия ответник по делото.
Предвид обстоятелството, че по делото не се представиха доказателства, от които да е
видно съществуване на валидно правоотношение между ищеца и първия ответник по
делото, явяващо се правопораждащ юридически факт на задължението на ищеца да преведе
описаната сума в полза на първия ответник, респективно на вземането на първия ответник
по делото срещу ищеца за тази сума, то осъдителният иск с правно основание чл. 55 ЗЗД
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход по спора на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на втория ответник
по делото следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнагаждение, а в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и платена
държавна такса в общ размер от 400 лв., които следва да бъдат заплатени от първия
ответник по делото
Така мотивиран, съдът.
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба, предявена от "Л.-З." ЕООД, ЕИК еик, срещу Т. Д. Н. А. П. С.
на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 269 ГПК за постановяване на решение, с което да бъде
признато спрямо втория ответник по спора, че няма право на принудително изпълнение
върху сумата от 1240.80 лв., платена от ищцовото дружество в полза на първия ответник И.
БГ1" ЕООД, ЕИК еик с преводно нареждане от 22.04.2022 г. с посочено основание за
извършения превод „Ф 1924, 1954, 2015, 2124, 2219“, и ПРЕКРАТЯВА производството в
тази му част .
ОСЪЖДА "Л.-З." ЕООД, ЕИК еик, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на Т. Д.
Н. А. П. С. ЗAД разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнагаждение.
ОСЪЖДА И. БГ1" ЕООД, ЕИК еик да заплати в полза на "Л.-З." ЕООД, ЕИК еик, по
иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, сумата от 1240.80 лв., платена от ищцовото дружество в
3
полза на първия ответник И. БГ1" ЕООД, ЕИК еик с преводно нареждане от 22.04.2022 г. с
посочено основание за извършения превод „Ф 1924, 1954, 2015, 2124, 2219“, , както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна
такса в общ размер от 400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4