Р Е Ш Е Н И Е
№406
гр. Хасково, 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито
съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №14/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.220, ал.1 от Закона за
митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „Е.“ ЕООД, ЕИК …., със седалище
и адрес на управление: гр.Д. ул.“Г. Р.“ №.., представлявано от Я.Е. П. -
управител, подадена чрез адв. С.Ж., срещу Решение към MRN 20ВG002002030925R0/10.06.2020
г., с рег. №32-371928/16.12.2020 г., на директора на Териториална дирекция „Северна
морска“ към Агенция „Митници“, с което е била увеличена митническата стойност
на внесените от дружеството стоки по фактура
SHC/304/2019-20 от 18.02.2020 г.
В жалбата
се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение. Счита се, че
за да пристъпят към определяне на по-висока митническа стойност, митническите
органи трябвало да обосноват наличието на съмнения, относно достоверността на
декларираната митническа стойност и после да докажат, че са спазили процедурата
по увеличаването. Използването на термина „справедливи цени“ представлявало
статистическа стойност и не можело да бъдат вменени на отделен вносител. Сочи
се, че в оспореното решение, административният орган се позовал на решение не
СЕС по дело №291/2015, но в същото се говорило за договорна стойност,
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки. В тази връзка, в акта липсвали мотиви относно
изчислената средностатистическа стойност на покупните цени на сходни стоки и
доказателства за това, че т. нар. „справедливи цени“ касаели сходни стоки.
Неясно било как била определена като стойност „справедливата цена“, тъй като не
било достатъчно да има дефиниция в закона, а трябвало да бъдат посочени
конкретни стойности за всеки отделен артикул и в кой нормативен акт били
записани тези стойности. На следващо място се сочи, че митницата не извършила
проверка в счетоводството на дружеството. Твърди се, че в случая не било
спазено изискването на последователно прилагане на методите на чл.74, § 2 от
Митническия кодекс на Съюза. Последното се аргументира с това, че имало
доказателства за внос на идентични или сходни стоки на територията на страната.
Не била спазена и разпоредбата на чл.141, § 3 от Регламент за изпълнение
2015/2447 на ЕС, която била императивна и не давала възможност на митническите
органи да я дерогират и да преминат към прилагане на чл.74, § 3 от Митническия
кодекс. Не било ясно и защо митническият орган пристъпил към определяне на
митническа стойност по чл.74, § 3 от МК, тъй като жалбоподателят представил на
митническите органи фактура, платежни документи за заплащане на стоките,
фактура за транспортните разходи до страната, с което доказал декларираната
митническа стойност на внесените стоки.
По
изложените съображения се претендира отмяна на атакувания административен акт и
присъждане на разноски по делото.
Допълнителни
доводи в насока незаконосъобразност на атакуваното решение се излагат в писмени
бележки, с които се допълва, че в акта не била посочена конкретна хипотеза на
чл.74, параграф 3 от МК за увеличаване на стойността на внесените стоки, което
водило ди нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.
Ответникът,
Директор на Териториална дирекция (ТД) „Северна морска“ към Агенция „Митници“,
в писмен вид и в съдебно заседание чрез процесуалните си представители, изразява
становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Навеждат се подробни
доводи в тази насока. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от
дружеството жалбоподател адвокатско възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 09.06.2020
г. с митническа декларация MRN 20ВG002002030925R0 (л.40) от дружеството жалбоподател
„Е.“ ЕООД, чрез представителя „ЕС – ПИ КОНСУЛТ“ ООД, са декларирани пред
митническите органи и представени документи за „употребявани дрехи“ - 650
пакета (кл.31) с тарифен код **********, с изпращач „РЕТЕКС ГЛОБАЛ ЕКСПОРТ
ПРОЦЕСИНГ ЗОУН“, гр.К., с държава на изпращане - П. и държава на получаване - Б.,
бруто тегло 16 541, режим 4071, нето тегло 16 216, на обща фактурна
стойност 31 581 USD (валутен курс 1.784840), с начислени за вноса мито (А00)
2987.45 лева и ДДС (В00) 12034.11 лева. Записаната статистическата стойност на
стоката е 56 367.06 лева.
На
10.06.2020 г. до „Е.“ ЕООД е изпратено писмо изх.№32-163347/10.06.2020 г.
(л.31) от началник МП „Варна север“, с което към дружеството е отправена молба,
за нуждите на допълнителната проверка на горепосочената митническа декларация и
съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, в
тридневен срок от връчване на писмото да представи подробно изброени документи
и информация.
Като
приложения към писмо вх. №32-181019 от 25.06.2020г. (л.46), от „Е.“ ЕООД са
били представени част от исканите документи и информация.
На 30.06.2020
г. началникът на МП „Варна запад“ при ТД „Северна морска“ е изпратил до
началника на отдел „Митнически процедури“, ТД „Северна морска“, Служебна
бележка рег.№32-185827/30.06.2020 г. (л.30), относно рисков профил
8715-03/02/2020 за определяне на митническа стойност по митническа декларация
MRN 20ВG002002030925R0/10.06.2020 г.
В Служебна
бележка рег.индекс №32-196029/08.07.2020г. (л.20), адресирана до началника на МП
„Пристанище Варна запад“, в отговор на писмо рег.индекс 32-185827/30.06.2020г.
е посочено, че справедливата цена на внесените стоки била 7.39 лв./кг. След
извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, се установило, че за периода юни 2019 г. - февруари 2020
г. „Е.“ регулярно внасяло стока „употребявани дрехи“ от П., в приблизително
същото количество и били декларирани по-високи стойности за внасяната стока. В
случая не бил представен външнотърговски договор, сключен между пакистанското
дружество и вносителя, от който да били видни условията по сделката,
договорените поръчки, начините и сроковете за разплащане и др. Извършен бил
анализ на митническата стойност на стоки с код
КН63090000 с произход П. във всички държави-членки на ЕС за 2019, 2018 и
2017г., като средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички
държави-членки бил 8.61 лв./кг. за 2019 г., 8.90 лв./кг. за 2018 г. и 8.68
лв./кг. за 2017 г. Данните били от сайта на Европейската комисия. От изложеното
можело да се направи извод, че декларираната договорна стойност на внесените
стоки била необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на
митническата стойност при сходни стоки в ЕС. Поради това не отпадали съмненията
относно точността на митническата стойност на внесените стоки и съответно
митническата стойност не следвало да се определи въз основа на метода на
договорената стойност. При направения анализ в митническата информационна
система MIS3A за оформени митнически декларации за допускане на свободно
обръщение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, не били
намерени резултати от декларирани или приети митнически стойности на сходни
стоки от други вносители, които не били необичайно ниски.
До „Е.“ ЕООД
е изпратено писмо рег.№299770/14.10.2020 г. (л.25) от директора на ТД „Северна
морска“ в Агенция „Митници“, с което, в съответствие с нормата на чл.22,
параграф 6 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, вр. чл.8 от Делегиран регламент на
Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС)
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила
за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, управителят на
дружеството е бил уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на
митническия орган относно митническа декларация MRN 20ВG002002030925R0. В
писмото се сочи, че митническите органи не приемат така декларираната
митническа стойност на стоката по декларацията. Налице били съмнения относно
реалността на декларираната митническа стойност и нямало категорични
доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. В
писмото е посочена справедлива цена на ЕС за стоката в размер на 7.39 лв./кг.
След извършен сравнителен анализ се установило, че за периода от юни 2019 г. до
февруари 2020 г. „Е.“ регулярно внасяло стока „употребявани дрехи“ от П. в
приблизително същото количество и били декларирани по-високи стойности за стоката.
Декларираната митническа стойност в случая била необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на митническа стойност при сходно стоки в ЕС.
Породените съмнения не отпаднали и след представянето на допълнителни документи
от дружеството вносител, поради което митническата стойност не следвало да се
определи по метода на договорната стойност. Съгласно писмото, на основание
чл.74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, е определена нова митническа
стойност за стоката в общ размер на 60 972.16 лева, от което възниквало
задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в размер на 244.08
лева – мито, и 969.85 лева –ДДС. С писмото дружеството се уведомява на
основание чл.26 ал.1 от АПК за започване на административното производство,
като му се предоставя възможност за изразяване на становище по посочените
мотиви в тридесетдневен срок от получаване на писмото.
С писмо
вх.№32-308011/21.10.2020 г. (л.29) „Е.“ ЕООД възразило пред митническите органи
по отношение определената нова митническа стока на внасяната стока и по
отношение производството по издаване на решение.
С
процесното Решение с рег. №32-371928/16.12.2020 г. към MRN 20ВG002002030925R0/10.06.2020
г., издадено от директора на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“, на
основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр. 66в от ЗМ, във връзка с чл.74, параграф 3
от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.77, параграф 1, вр.
чл.85, параграф 1, вр. чл.101, параграф 1, вр. чл.102 от Регламент (ЕС)
№952/2013, вр. с чл.54 ал.1, чл.56 от ЗДДС, вр. чл.59 от АПК, е отказано приемане на митническата стойност на декларираната
с митническа декларация с MRN 20ВG0020020309250/10.06.2020г. стока и е
определена нова митническа стойност на тази стока в размер на 60 972.16
лева, представляваща сумата от 3.76 лв./кг. Разпоредено е да се коригира
митническа декларация с MRN 20ВG0020020309250/10.06.2020 г. относно
статистическа и митническа стойност на стоката. Разпоредено е още да се вземе
под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания. Посочени са
начислените, взети под отчет и заплатени задължения за мито и ДДС в размер,
съответно 2987.45 лева и 12 034.11 лева и са определени дължими за
доплащане нови задължения за мито – 244.08 лева и ДДС - 969.85 лева от
задължено лице „Е.“ ЕООД, гр.Д..
С писмо рег.№32-373533/17.12.2020
г. на директора на ТД „Северна морска“ (л.15), Решение с рег.
№32-371928/16.12.2020 г. към MRN 20ВG002002030925R0/10.06.2020 г. е изпратено
до „Е.“ ЕООД, гр.Д. видно от Известие за доставяне на Български пощи (л.14),
писмото е получено на 18.12.2020 г.
По искане
на оспорващото дружество по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която е изготвено от вещото лице Л.Ц.Й..
В
изпълнение на поставените задачи експертът заключва на първо място, че плащането
на декларираните в митническа декларация MRN 20BG002002030925R0 от 10.06.2020 г.
стоки било извършено от вносителя към продавача по сметка, което се
потвърждавало от извлечението, издадено от „Райфайзен банк“ №16 от 28.02.2020 г.,
в което била посочена сметка на титуляр на „Е.“ ЕООД във валута USD. Извършено
било плащане на 28.02.2020 г. на сумата 31 581 USD към „RETEX GLOBAL (РVТ)“ LTD
по фактура №SHC/304/2019-20/18.02.2020 г., както и от суифт на „Райфайзен
банк“, който показвал извършено плащане на 28.02.2020 г. на сумата 31 581 USD
от сметка на „Е.“ ЕООД към „RETEX GLOBAL (PVТ)“, К., П., по фактура
SHC/304/2019-20/18.02.2020 г. Плащането било извършено от банкова сметка ***осителя,
потвърдено от наличните по делото суифт и банково извлечение, било и
регистрирано в счетоводството на жалбоподателя. В процесната фактура се сочила
цената на стоката в размер на 31 581 USD. Тази сума била декларирана в
процесната митническа декларация и се намирала в счетоводните регистри на
жалбоподателя. Следователно било налице съответствие между платената цена на
стоката и декларираната стойност по процесната митническа декларация. И в двете
митнически декларации било декларирано „употребявани дрехи“. От данните за
процесната митническа и тази, използвана от митническите органи като база
19BG002002011762R1 от 16.07.2019 г., се установявало, че видовете стоки били:
дамски и мъжки панталони, блузи спортни облекла, ризи, поли, рокли якета,
тениски, потници, пуловери, палта и други. В подробните фактури били посочени
описания на стоките, съответно и единичните цени и стойностите за всяка стока.
Фактурната стойност и цена на стоката в процесната митническа декларация
възлизала на 31 581 USD, а на тази използвана от митническите органи 34 904
USD.
Жалбата против
оспорения акт е процесуално допустима, като подадена при спазване на 14-дневния
срок за обжалване от датата, на която решението е получено от дружеството
жалбоподател и е депозирана от надлежна страна, адресат на акта, за която е
налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Обжалваният
акт е издаден от директор на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция
„Митници“, който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на член 5,
т. 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък
Регламент (ЕС) №952/2013). Към датата на издаване на обжалваното решение – 16.12.2020
г., същият спада към митническата администрация на Р. България, която отговаря
за прилагането на митническото законодателство, както и има качеството на
орган, оправомощен съгласно националното законодателство да прилага определени
митнически законодателни разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ изрично е предвидено,
че решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от
директора на Агенция „Митници“ или от директорите на териториални дирекции, а
според ал.7 на същия член, решения, взети без предварително заявление, се
издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено
друго.
С
оспореното решение се извършва промяна на обстоятелства в ЕАД във връзка с последваща
проверка, от което възникват задължения за дружеството жалбоподател и се
определя размера на възникнало данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите
органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за
митническото задължение, то актът е издаден от материално и териториално
компетентен административен орган.
Решението е
валидно, издадено по прилагане на митническите разпоредби, поражда правни
последици за адресата си и представлява административен акт, който на основание
чл.220 ал.1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.
Актът е
обективиран в писмена форма и в него са посочени фактически и правни основания
за издаването му.
Като
фактическо основание административният орган е посочил на 10.06.2020 г.
дружеството вносител „Е.“ ЕООД декларирало на режим „допускане за свободно обращение“
дрехи втора употреба, 650 колета, 165 41 кг. бруто тегло, 16 216 кг. нето
тегло, държава на износ Пакистан, деклариран произход Пакистан, условие на
доставка CIF Варна. Към митническата декларация били приложени редица
документи, сред които и търговска фактура № SHC/304/2019-20 от 18.02.2020 г.,
Фактури №********** и №********** от 01.04.2020 г. за разходи по доставката,
фактура №3203/02.04.2020 г. за изготвяне на митнически документи. В акта е
записано, че била извършена проверка на внасяните стоки. Описана е
осъществената с вносителя комуникация. За целите на проверката на декларираната
митническа стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ на база
наличната информация в митническата информационна система, митническите органи
използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки,
за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен
период, обикновено четири последователни години - т. нар. „справедливи цени“,
съгласно нормата на § 1 т. 40 от допълнителните разпоредби от Закона за
митниците. Прието е, че основателни съмнения можело да съществуват конкретно,
когато декларираната стойност била по-ниска от определена рискова прагова
стойност. За целите на управление на риска рисковата прагова стойност можело да
бъде определена на базата на тези справедливи цени. Същите се предоставяли на
разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на
Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Jomt Research
Centre). След разглеждане на представените документи за стока „дрехи втора
употреба“ по митническа декларация №20BG002002030925R0/10.06.2020 г. се
установило, че нямало представен външнотърговски договор сключен между пакистанското
дружество Retex Global (Pvt) Ltd. и вносителя „Е.“ ЕООД, от който да били видни,
условията по сделката, договорени поръчки, начини и срокове на разплащане и др.
В търговската фактура № SHC/304/2019-20 от 18.02.2020 г. (л.42) липсвала
информация относно срока и начина на разплащане по сделката. Посочено е, че
били представени документи като търговската фактура, опаковъчен лист,
коносамент, друго фактури и документи, които били представени още при
декларирането на стоката за свободно обръщение. Представено било и копие на
нареждане за валутен превод от „Райфайзен банк“ за сумата от 31 581 USD към
Retex Global Privite Ltd., с посочена фактура № SHC-304-20 19-20/18.02.2020 г.
Представена била също складова разписка № 88938 от 16.06.2020 г. за 16 250 кг.
употребявани дрехи. В представения документ липсвала информация, която да била
съотносима към процесната митническа декларация. Представените сертификат за
фумигация, фактури за митническа услуга, линейни и други разходи, платежни
нареждания към бюджета, не били основа за определяне истинността на
декларираната митническа стойност на стоката. Въз основа на изложеното и
недостатъчните документи, касаещи проверката на декларираната митническа
стойност и такива, даващи информация за това какви цени на стоките били
договорени, какви били сроковете и начините на заплащането им, основателно
оставали съмнения относно реалността на декларираната митническа стойност и
нямало категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане
цена на стоката. В решението за справедливата цена на ЕС е определена такава в
размер на 7.39 лв./кг. След извършен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, се установило, че за периода
юни 2019 г. до февруари 2020 г. „Е.“ ЕООД регулярно внасяло употребявани дрехи
от П., в приблизително същото количество и били декларирани по-високи стойности
за внасяната стока код по КН 63090000. Извършен бил анализ на митническата
стойност на стоки с посочения код с произход Пакистан във всички държави-членки
за 2019 г., 2018 г. и 2017 г., който показал, че средностатистическата
стойност, изчислена на база вноса във всички държави членки е 8.68 лв./кг. за
2017г., 8.90 лв./кг. за 2018г. и 8,61 лв./кг. за 2019г. Данните били от сайта
на Европейската комисия - https://trade.ec.europa.eultradehelp/statistics, като
посочените в колона „EUR/kg“ стойности представлявали митническата стойност на
стоката в EUR, включваща цената на стоката при условие на доставка FOB
Пакистан, разходите за транспорт и застраховка, както и всички останали разходи
до въвеждането на стоката до митническата територия на ЕС. От изложеното можело
да се направи извода, че декларираната договорна стойност на стоката
„употребявани дрехи“ за килограм била необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС.
Предвид това и констатираната разлика в цените не отпадали съмненията относно
точността на митническата стойност на внесените стоки.
Тъй като
съмненията продължавали и при непредоставянето на допълнителни документи, че
декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или
платима за тези стоки сума, митническата стойност не следвало да се определи
въз основа на метода на договорната стойност.
В мотивите
на решението е вписано, че когато истинността на договорната стойност не може
да бъде проверена се прилагат други методи за остойностяване с цел определяне
на митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната
икономическа стойност на внасяните стоки в момента и около вноса. Съгласно
разпоредбата на чл. 140 параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията, ако съмненията не отпаднели, митническите органи можело да решат, че
стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от
Кодекса. Съгласно чл. 74 параграф 1 от МКС когато митническата стойност на
стоките не можело да се определи съгласно чл.70, тя се определяла, като се
прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигнело до
първата от тези букви, по която можело да се определи митническата стойност на
стоките. За приблизително същият период не се установенили декларирани
митнически стойности по реда на член 70 от МКС за „идентични стоки“. Били
открити стоки „употребявани дрехи“ от същия износител, но не можело да се
определи категорично, че се касаело за „идентични стоки“, които да били еднакви
във всяко отношение. В този случай след разглеждане на единичните цени, по
които били закупувани разглежданите стоки, митническата стойност следвало да се
определи въз основа на договорната стойност на сходни стоки, посочена в чл.74, параграф
2 буква „б“ от МКС. При изследване на метода съгласно чл.74, парафраф 2, буква
„б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 бил направен анализ в митническата база данни
за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни
стоки „по същото или приблизително същото време“. При направения анализ в
митническата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за
допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на
сходни стоки, не били намерени резултати за декларирани и приети митнически
стойности на сходни стоки, от други вносители, които не били необичайно ниски.
В чл. 74, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) N2 952/2013 бил регламентиран
третият вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките –
„стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продавало на
митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните
стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с
продавачите“. Този метод също бил неприложим в конкретния случай, тъй като
липсвала статистическа или друг вид база данни, съдържаща данни за единичната
цена, по която се продавало на митническата територия на Съюза най-голямото
сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. Разпоредбите
на чл. 74, параграф 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) №952/2013 също не можело да
бъде приложени в случая.
В решението
е направен извода, че поради липсата на данни относно физически характеристики,
качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава
най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на
оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, параграф 2, букви от „а“ до „г“ от
Регламент (ЕС) N2 952/2013 не можело да бъдат приложени за определяне на
митническа стойност на стока №1. Поради това за определяне на митническата
стойност на стоката по разглежданата митническа декларация е приложен метода на
чл.74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, като митническата стойност е
определена на 3.76 лв./кг. Използваната база за формиране на митническата
стойност е MRN19BG002002011762R1/16.07.2019г.
Съдът
приема, че във връзка с определената митническата стойност на стоката е
необходимо да се има предвид следното:
В Дял II,
Глава 3 от приложимия Регламент (ЕС) №952/2013, озаглавена „Стойност на стоките
за митнически цели“, член 69 е предвидено, че митническата стойност на стоките
във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки,
установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до
търговията със стоки, се определя в съответствие с членове 70 и 74.
В член 70 е
регламентиран метод за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност, като в параграф 1 е предвидено, че „базата за
митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост“,
а в параграф 2, че „действително платената или подлежащата на плащане цена е
общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или
която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на
продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или
трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Изрично в
параграф 3, букви „а“ до „г“ са изброени условия, които следва да са изпълнени
кумулативно, за да се прилага договорната стойност.
В член 74 са
регламентирани вторични методи за определяне на митническата стойност. Съгласно
параграф 1, когато митническата стойност на стоките не може да се определи
съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до
г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да
се определи митническата стойност на стоките.
Правила
относно стойността на стоките за митнически цели са уредени и в Дял II, Глава 3
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015
година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В член 140
„Неприемане на декларираните договорни стойности“ от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 са определени подробни правила за прилагането на член 70, параграф
1 от Кодекса. Съгласно параграф 1 на член 140, „когато митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от
Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация“. Според параграф 2, ако съмненията им не отпаднат, митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда
на член 70, параграф 1 от Кодекса.
В
процесното решение, за да мотивира съмнение, че декларираната от дружеството жалбоподател
договорна стойност на стоката представлява общата платена сума, митническият
орган се е позовал на Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело
C‑291/15. Цитираното решение е постановено по преюдициално запитване,
отнасящо се до тълкуването на член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93 на
Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на
Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността. Според диспозитива на същото, член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи,
съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на
договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в член 30 от
Регламент (ЕИО) №2913/92, изменен с Регламент (ЕО) №82/97 на Европейския
парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при
положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков
превод, представени като доказателство за действително платената цена за
внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл
на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване
на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Доколкото
член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93 е сходен по своето съдържание с член 140
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, то така направено тълкуване е
приложимо и в настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо
да сравняват средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки и да мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение
автентичността на представената като доказателство за заплащането ѝ
фактура, както е в процесния случай.
Съгласно
определението, дадено в член 1, параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“ означава – в рамките на определянето на
митническата стойност – стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че
не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
Според
постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по
дело С-354/09 Gaston Schul BV срещу Staatssecretaris van Financiën и
Решение от 19 март 2009 г. по дело C‑256/07 Mitsui & Co. Deutschland,
правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности.
При прилагането
на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат
задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата
стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а
според член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013, всяко лице, което
участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на
митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в
определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща
форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности
или контрол.
На това
принципно положение е основана и процедурата по член 140, параф 1 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има предвид, че за да не изглежда
намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата
от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да
е съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г. на
СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle
Finanze, Riunione Adriatica di Sicurtà SpA.
Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по член 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и впоследствие на решението за
корекция, произтича от общото правило на член 22, параграф 7 от Регламент (ЕС)
№952/2013, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за
заявителя решение. В тежест на митническия орган е да обоснове на първо място
„основателността“ на своите съмнения, неприемането на декларираните договорни
стойности на внасяните стоки и решението си по член 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че стойността на стоките не може да се определи по
реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, поради което я определя по вторичните
методи на член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. член 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447.
В случая
административният орган е посочил в решението си, че съмненията относно
декларираната митническа стойност на стоката - „употребявани дрехи“, произтичат
от това, че декларираната ѝ договорна стойност е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни
стоки в ЕС. Изложени са доводи в насока невъзможност от представените документи
да се установи истинността на договорната стойност, паради което следвало да се
приложат други методи за остойностяване с цел определяне на митническата
стойност. Поради липсата на данни относно физически характеристики, качество,
репутация, търговска марка, единични цени, по които се продавало най-голямото
сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната
стока, разпоредбите на чл. 74, „употребявани дрехи“ 2, букви от „а“ до „г“ от
Регламент (ЕС) N2 952/2013 не можело да бъдат приложени за определяне на
митническа стойност на стока №1.
При така
изложените в решението мотиви не може да бъде проверено дали в издадения акт митническите
органи са обосновали надлежно „основателни съмнения“ относно декларираната
стойност на стоките, съобразно разпоредбата на член 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да достигнат до извод за неприемане на тази
декларирана договорна стойност.
В приетото по
делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно дадено е направен извод, че
плащането на декларираните в митническа декларация MRN 20BG002002030925R0 от 10.06.2020
г. стоки – „дрехи втора употреба“, е било извършено от вносителя към продавача
по сметка, което се потвърждавало от извлечението, издадено от „Райфайзен банк“
№16 от 28.02.2020 г., в което била посочена сметка на титуляр на „Е.“ ЕООД във
валута USD. Уточнено е, че е било извършено плащане на 28.02.2020 г. на сумата
31 581 USD към „RETEX GLOBAL (РVТ)“ LTD по фактура № SHC/304/2019-20/18.02.2020
г., както и от суифт на „Райфайзен банк“, който показвал извършено плащане на
28.02.2020 г. на сумата 31 581 USD от сметка на „Е.“ ЕООД към „RETEX GLOBAL
(PVТ)“, Карачи, Пакистан, по фактура SHC/304/2019-20/18.02.2020 г. Плащането
било извършено от банкова сметка ***осителя, потвърдено от наличните по делото суифт
и банково извлечение, било регистрирано и в счетоводството на жалбоподателя. В
процесната фактура се сочила цената на стоката в размер на 31 581 USD. Именно
тази била декларирана в процесната митническа декларация и се намирала в
счетоводните регистри на жалбоподателя. Следователно било налице съответствие
между платената цена на стоката и декларираната стойност по процесната
митническа декларация. И в двете митнически декларации било декларирано
„употребявани дрехи“. От данните за процесната митническа и тази, използвана от
митническите органи като база 19BG002002011762R1 от 16.07.2019 г., се
установявало, че видовете стоки били: дамски и мъжки панталони, блузи спортни
облекла, ризи, поли, рокли якета, тениски, потници, пуловери, палта и други. В
подробните фактури били посочени описания на стоките, съответно и единичните
цени и стойностите за всяка стока. Фактурната стойност и цена на стоката в
процесната митническа декларация възлизала на 31 581 USD, а не тази използвана
от митническите органи 34 904 USD.
В
обстоятелствената част на съдебно-счетоводна6та експертиза е описано
установеното от вещото лице, а именно, че в продуктов код 63090000 от THESEUS,
се включвали артикулите употребявани дрехи и аксесоари за облекла, одеяла и
пътнически завивки, спално бельо и изделия за вътрешно обзавеждане от всякакъв
вид текстилни материали, включително всички видове обувки и шапки, издаващи
признаци на значително износване и представени в насипно състояние или в бали,
чували или подобни опаковки, като не бил ясно какъв е относителния дял на
отделните артикули в общата сума в по-сочените статистически данни. Отбелязано
е, че в тази група стоки се включват и одеяла, спално бельо, обувки, шапки и
други артикули, които се класират с други кодове по ТАРИК, както и, че всеки
отделен продукт има собствена конкретна цена и в случая тази информация не можело
да служи за анализ на митническа стойност за целите на митническото облагане.
Освен това, след сравняване на обхвата на артикулите в двете номенклатури
(ТАРИК тарифен код 6309 00 00 и Theseus Product code 63090000), било видно, че
обхватът на артикулите в Theseus бил значително по широк, като там се включвали
и одеяла и пътни одеяла домакинско бельо и артикули за вътрешно обзавеждане и
други, а процесния внос бил само употребявани дрехи. След проучване на интернет
страниците на "THESEUS", се установило, че в ограничената зона на
уебсайта били достъпни данни за експерти за борба с измамите и избрани
потребители. Входните данни били извлечени от СОМЕХ, база данни поддържана от
Евростат, предоставяни от страните-членки и страните кандидатки. Следователно
тази база с данни се ползвала главно за статистически цели и от експертите от
ОЛАФ за борба с измамите. Посочено е, че в оспореното решение, като причина за
неприемането на декларираната митническа стойност се сочат „възникнали
съмнения“, но не били констатирани измами или други митнически нарушения,
поради което ползването на данни от „TНESEUS“, за целите за сравняване и
определяне на митническа стойност не било приемливо. Такъв подход водил до
изкривяване на информацията и невъзможност за обективна цена на конкретен
продукт в конкретно състояние.
Предвид
направените от експерта установявания в съдебно-счетоводната експертиза, може
да се направи извод, че митническите органи незаконосъобразно са обосновали
съмненията си с обстоятелството, че декларираната от дружеството жалбоподател
стойност на стоката е по-ниска от предоставената чрез системата THESEUS цена от
7.39 лв./кг. Тази цена, съгласно новата разпоредба на § 1, т.40 от ДР на ЗМ,
може да представлява „справедлива цена“, като средни цени за групата стоки от
продуктов код 63090000, но тя не може да се приеме за рискова прагова стойност,
нито за средностатистически размер на покупните цени при вноса на сходни на
декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че декларираната договорна
стойност е необичайно ниска в сравнение с нея. Освен това по несъмнен начин от
заключението на експертизата се установява, че извършеното сравняване с цената
от THESEUS води до изкривяване на информацията, тъй като същата е за стоки от
продуктов код, различаващ се по обхват от стоките от ТАРИК тарифен код
**********, каквито са процесните.
С това
заключение се опровергава като неоснователно съмнението на митническите органи,
че декларираната стойност на стоките представлява тяхната действително платена
цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза. Като немотивирано е пристъпил към определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вместо на
базата на договорната им стойност, административният орган е постановил
обжалваното решение в нарушение на материалния закон.
При
извършване на проверка на декларираната митническа стойност на внесените стоки,
стойността не следва да бъде сравнявана с т. нар. „справедлива цена“, извлечена
от информационната система „THESEUS“ и оттам да се стига до определяне на нова
цена по методите в чл.74 от Регламент (ЕС) №952/2013.
Следва да
се отбележи, че дори да се приемат за доказани предпоставките, визирани в член
140 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при които стойността на стоките
не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, то изложените
по-горе съображения за немотивираност на административния акт са относими и към
тази част от процесното решение, с която митническата стойност на стоките е
определена съгласно вторичния метод по член 74, пафаграф 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013.
В
процесното решение административен орган е посочил, че за периода от юни 2019 г.
до февруари 2020 г. дружеството „Е.“ ЕООД регулярно внасяло стока „употребявани
дрехи“ от П., в приблизително същото количество и били декларирани по-високи
стойности за внасяната стока. Направен е извода, че в митическата информационна
система MIS3A за оформени митнически декларации за допускане на свободно
обращение не били намерени резултати за декларирани и приети митически
стойности на сходни стоки, от други вносители, които не били необичайно ниски.
Тези установявания сочат, че необосновано административният орган е пристъпил
към определяне на митническата стойност по реда на член 74, параграф 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, без да изчерпи този по параграф 2 от същата
разпоредба, съобразявайки и предвидените в член 141 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции. Т. е. с оспореното решение митническата
стойност на процесната стока е определена по реда на член 74, параграф 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е налице ясна обосновка за приложение именно
на този резервен способ, като административният орган не е посочил конкретни
фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определянето ѝ по
някой от предходните методи, изключвани в установената последователност.
В случая не
е извършен и какъвто и да било анализ на разумните способи, изискуеми от
приложената норма в различните ѝ хипотези, при което не става ясно коя от
хипотезите – на буква "а", "б", или "в" на член
74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 административният орган е приел за
относима, както и защо митническата стойност на стоката е приета именно въз
основа на стойността по цитираната в решението декларация MRN
19BG002002011762R1/16.07.2019 г. Във връзка с последното следва да се отчете
също, че обжалваното решение не съдържа какъвто и да било анализ на стоките,
въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, параграф 3 от
Регламент № 952/2013. Не се представя информация за характеристиките и
съставните материали на стоките, използвани за извършването на сравнителния
анализ, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, както
и стойността им, за да се приеме, че декларираните от дружеството стойности
съществено се различават. Във връзка с това, съдът приема, че актът не е
мотивиран, а липсата на мотиви представлява съществено нарушение на
изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата
незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за
сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата
стойност на процесната стока.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната договорна
стойност на процесните стоки и е определил нова такава, директорът на ТД „Северна
морска“ към Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен
акт, който следва да бъде отменен.
Предвид
изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на дружеството жалбоподател
се следват деловодни разноски, платими от ответника. Същите са в размер от 50
лева – внесена държавна такса, 500 лв. – възнаграждение за вещо лице и 360 лева
– заплатено по фактура възнаграждение за един адвокат. Възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар съдът приема за неоснователно, доколкото в
случая възнаграждението на пълномощника на жалбоподателя е определено дори под
минимума по чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
към MRN 20ВG002002030925R0/10.06.2020 г., с рег. №32-371928/16.12.2020 г., на
директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“, с
което е била увеличена митническата стойност на внесените от „Е.“ ЕООД стоки по
фактура SHC/304/2019-20 от 18.02.2020 г.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление:
гр.Д. ул.“Г. Р.“ №.., представлявано от Я. Е. П. - управител, направените по
делото разноски в размер на 910.00 (деветстотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: