РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501742 по описа за 2021 година
Обжалвано е Решение №261632/11.12.2021г., постановено по гр. д. № 7817/2020г.
-ти
по описа на Пловдивския районен съд Vграждански състав, с което се признава за
установено в отношенията между страните, че М. Г. Т., ЕГН **********, от ***, И. К.
Т., ЕГН **********, от ***, Д. К. Т., ЕГН **********, от *** и Д. К. Т., ЕГН
**********, от *** не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин“ бул. „Д-р П.
Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 всеки един от тях по ¼ като
погасена по давност следните суми, а именно: сумата от 840.59 лв. главница, както и
законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2013г. до изплащане на дълга,
сумата 2 378.51лв. договорна лихва за периода от 20.06.2007г. до 02.12.2013г., такси
254.70лв. за периода от 02.06.2007г. до 02.12.2013г., разноски по заповедното
производство в размер на държавна такса от 69.47лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 60лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 19688/13г. по
описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 32/2014г. по описа на ЧСИ Милен
Бъзински и в последствие изпълнително дело № 798/18г. по описа на ЧСИ П. Илиев с
район на действие ПОС.
Жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* моли
1
съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което отхвърли
предявените искове.
Въззиваемите страни считат жалбата за неоснователна и молят съда да я отхвърли
като потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Въззиваемите са наследници на първоначалния длъжник К.М.Т., които твърдят, че
след конституирането им като длъжници по изп. Д. № 20188210400789 по описа на
ЧСИ П. Илиев са настъпили нови обстоятелства след издаването на заповедта по чл.
417 от ГПК, а именно изтекла погасителна давност.
От представения препис от изпълнителното дело се установява, че на 20.03.2014г.
е наложен запор върху банкова сметка в “ДСК“ ЕАД. Няма твърдения, нито
доказателства, че след посочената дата са извършвани изпълнителни действия, които
да прекъсват давността по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. постановено по
тълк. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС.
Тук следва да се изясни момента, от който действа посоченото тълкувателно
решение. В Решение № 170/17.09.2018г. постановено по гр. д. № 2382/17г. на ВКС, IV
г. о. е указано, че ТР № 2/26.06.15г. постановено по тълк. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС
намира приложение само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства. В настоящия казус е налице висящо изпълнително производство и
затова ТР №2/26.06.15г. ще намери приложение, а не прилаганото до тогава ППВС №
3/18.11.1980г. на ВС.
След като това е така, при липса на извършени изпълнителни действия след датата
на получаване на запорното съобщение през м. март 2014г., то към датата на подаване
на исковата молба – 06.07.2020г. е изминал период по – дълъг от пет години и съгласно
нормата на чл. 110 от ЗЗД вземането по главницата е погасено по давност. Доколкото
вземането за договорна лихва предхожда посочения период на бездействие от страна
на взискателя, то и това вземане също е погасено по давност, поради което
предявените искове са основателни и следва да се уважат. Тяхната основателност
обосновава основателността и на акцесорните искове за недължимост на таксите и
разноските, посочени в изпълнителния лист.
Като е достигнал да същия правен извод и е уважил исковете, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемите
страни сумата от 400лв. разноски.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261632/11.12.2021г., постановено по гр. д. №
-ти
7817/2020г. по описа на Пловдивския районен съд Vграждански състав.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин“ бул. „Д-р П. Дертлиев“ №
25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 да заплати на М. Г. Т., ЕГН **********, от
***, И. К. Т., ЕГН **********, от ***, Д. К. Т., ЕГН **********, от *** и Д. К. Т., ЕГН
**********, от *** сумата 400 (четиристотин) лева разноски, направени във
въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3