№ 354
гр. Варна, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Георги Йовчев
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000446 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу решение №
240 от 01.06.2023г. по търг.дело № 735/22г. по описа на Окръжен съд – Варна,
в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на С.
Г. А. от гр.Варна обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от причинени телесни увреждания и негативни психически
преживявания и емоционален стрес, причинени в резултат на ПТП на
04.12.2021г., допуснато по вина на Д Г К като водач на лек автомобил,
застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва, за разликата над 20 000лв. до
присъдените 40 000лв., както и по отношение на началния момент на
присъдената законна лихва.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че са
допуснати съществени нарушения на материалния закон по приложението на
чл.52 от ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост на решението.
1
Твърди, че нарушението на материалния закон се изразява в неправилно
прилагане на нормата на чл.52 от ЗЗД. Присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000лв. е прекомерно завишено и не
кореспондира на застрахователната и съдебната практиката по аналогични
случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със
съдържание понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, а от друга
страна не кореспондира и с характера и степента на причинените от
процесното ПТП телесни увреждания, на интензитета и продължителността
на търпените болки и страдания и на факта, че А. се е възстановила бързо, в
срок по-кратък от обичайния.
Твърди че съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон, като не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, а тези на които се е позовал ги е обсъдил едностранчиво.
Твърди че първоинстанционния съд е отчел наличието на процент
съпричиняване от страна на пострадалата поради факта, че същата е навлязла
внезапно на пътното платно.
Твърди че присъденото обезщетение в размер на 40 000лв. не
съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди и
следва да бъде значително редуцирано.
Оспорва определения от съда начален момент на дължимата законна
лихва, а именно 10.10.2021г. – датата на предявяване на застрахователната
претенция по чл.380 от КЗ. Твърди че застрахователното дружество е било
поставено в обективна невъзможност за изпълнение. Позовава се на нормата
на чл.338 ал.1 предл.1 от КЗ, регламентираща плащане от застрахователя към
ползвател на застрахователна услуга чрез друго лице само въз основа на
изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите,
съдържащо изявление че ползвателят на застрахователната услуга е уведомен,
че има право да получи плащането лично. Твърди че до изтичане на
предвидения тримесечен срок пострадалото лице не е представило пред
застрахователя изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на
подписите, с което да упълномощава адв.Д. да получи сумата по
застрахователното обезщетение по негова банкова сметка. Поради което и
твърди че кредиторът А. е изпаднала в забава, поради липса на съдействие от
нейна страна, поради което и за начален момент на дължимата законна лихва
2
следва да се приеме датата на предявяване на исковата молба в съда –
11.11.2022г.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част и да постанови друго, с което искът за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. да бъде отхвърлени,
евентуално да бъде намален размера на обезщетението, както и законната
лихва върху присъденото застрахователно обезщетение да бъде присъдена с
начална дата датата на предявяване на исковата молба в съда. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли
съда да я уважи.
Въззиваемата страна С. Г. А. от гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263
ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание,
чрез процесуален представител, моли съда да потвърди първоинстанционното
решение в обжалваните му части. Претендира направените по делото
разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от С. Г. А. срещу
ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД за обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 48 600лв. в резултат на пътно-транспортно произшествие на
04.12.2021г., причинено виновно от Д Г К при управление на лек автомобил
„Хонда Сивик“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ, при сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със
законна лихва. Предмет на въззивно обжалване е решението на
първоинстанционния съд в осъдителната му част за разликата над 20 000лв.
до 40 000лв. и по отношение на началната дата на присъдената законна лихва.
Решението в частта му, с която искът е уважен до размера на сумата 20 000лв.
и с която искът за разликата над 40 000лв. до 48 600лв. е отхвърлен е влязло в
сила.
С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното
решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд
3
намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 04.12.2021г. и вината на водача на водача на
лек автомобил „Хонда“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ Д Г К за причинената на А.
средна телесна повреда. Не е спорно, че между застрахователното дружество
и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното
произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-
транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя
за причинени от К вреди при управлението на лекия автомобил.
Спорни пред въззивния съд са само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване.
По размера на обезщетението:
Не са спорни установените от първата инстанция травматични
увреждания, получени при пътно-транспортното произшествие. От приетото
от първата инстанция заключение на съдебно-медицинска експертиза, което
настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно
дадено, и неоспорено от страните, въззивният съд приема че А. като
пешеходец, в резултат на ПТП е получила счупване на голям пищял на дясна
подбедрица в горна трета. Лекувана е чрез гипсова имобилизация в
продължение на 32 дни. Това травматично увреждане е обусловило трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за период не по-малък
от 4 – 5 месеца. Провеждани са рахабилитационни процедури. Към момента
при преглед се установява разлика в областта на двете коленни стави, налице
е ограничение в сгъването на дясната колянна става, силно затруднено
клякане и сгъване.
От приетото като доказателство по делото от първата инстанция
експертно заключение на съдебно-психиатричната експертиза, обективно и
компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло,
въззивният съд приема, че вследствие на настъпилото на 04.12.2021г. ПТП А.
е развила симптомите на Разстройство в адаптацията – тревожно-фобиен
синдром, което състояние е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.
Клиничната картина включва тревожност, усещане за гняв, понижено
настроение, нарушен сън и апетит, натрапливо припомняне на събитието и
представно възстановяване на ситуацията. Към момента са налице остатъчни
4
симптоми като актуализирани изживявания при ситуации, сходни с ПТП, и
свързаното с това отбягващо, предпазно поведение.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Д В Д, първа
братовчедка и И С Д, дъщеря на ищцата, преки и непосредствени,
депозирани непротиворечиво, и взаимно допълващи се, кредитирани от съда
при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено че
причинената травма – счупване на голям пищял на дясна подбедрица и
последвалата имобилизация са причинили на А. силни болки, дискомфорт и
затруднения. Повече от месец е била с гипс на крака, затруднявала се е с
придвижването, нуждаела се е от помощ при сядане и ставане на тоалетна, не
е могла да се обслужва сама за готвене, слагане на храна. Грижи за нея са
помагали свидетелките и съпругът и. След свалянето на гипса е използвала
патерици, после канадка, нуждаела се от придружител при посещенията за
физиотерапия. И към момента се оплаква от болки при смяна на времето,
кракът е подут, има дискомфорт, има ограничение в движението, като не
може да свива крака и да го натоварва
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 40 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от А. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и дискомфорт, които е преживяла в резултат на
претърпяното на 04.12.2021г. пътно-транспортно произшествие и продължава
да търпи. Към момента на ПТП ищцата е бил на 49 години. За да определи
този размер съдът изхожда от полученото увреждане – счупване на голям
пищял на дясна подбедрица и последвалото лечение чрез обездвижване, както
и периодът на възстановяване, продължил около шест месеца. Въззивният съд
отчита и факта че и към момента се установява разлика в областта на двете
коленни стави и е налице ограничение в сгъването на дясната колянна става,
силно затруднено клякане и сгъване. Съгласно постоянната съдебна практика
при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в
5
страната към момента на увреждането към датата на деликта, ориентир за
която са както официално оповестените статистически данни за средна
работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива на
застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка
„Гражданска отговорност“, макар последните да се явяват само помощен
критерий.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се
твърди, че пострадалата А. е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, поради предприето внезапно пресичане без да се съобрази с
движението на автомобила.
Доказателства за твърдяното поведение на пострадалата пешеходка
няма ангажирани по делото. Такива не се съдържат и в показанията на
разпитания по делото виновен водач – св.К, който твърди че пешеходката е
била по средата на пешеходната пътека и се е движела нормално. От
показанията на виновния за произшествието водач не може да бъде направен
извод за нарушение от страна пострадалата на правилата за движение на
пешеходците, регламентирани в чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Други
доказателства в подкрепа на направеното възражение за съпричиняване няма
ангажирани от застрахователя. Още повече, че в случая следва да намери
приложение и нормата на чл.119 ал.5 от ЗДвП, предвид установеното с
присъдата нарушение на виновния вода„.
Поради което и съставът на въззивния съд намира възражението за
съпричиняване за недоказано и неоснователно.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от А.
неимуществени вреди предявеният иск е доказан и основателен до размера на
сумата 40 000лв. Поради което и решението в обжалваната му осъдителна
част за разликата над 20 000лв. до 40 000лв. следва да бъде потвърдено.
По отношение на началната дата на дължимата законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди:
При определяне на началната дата на забава в плащането на дължимото
от застрахователя обезщетение за вреди въззивният съд се позовава на
6
разрешението, дадено от ВКС в решение № 128 от 04.02.2020г. по търг.дело
№ 2466/18г., първо търговско отделение. От касационната инстанция е
прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429
от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респективно от момента на предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя. На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължима лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията на увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496 ал.1 от
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
той дължи законната лихва върху обезщетението за претърпените
неимуществени вреди за собствената си забава. Поради което и началната
дата на дължимата лихва за забава в настоящия случая е 10.12.2021г., когато
претенцията е предявена пред застрахователя. Разпоредбата на чл.429 ал.2 във
вр. с ал.3 от КЗ включва в обема на застрахователното покритие
отговорността на застрахования за лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увредено лице, които лихви се дължат при
условията на чл.429 ал.3 от КЗ - т. е. в тази хипотеза застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихви за забава и отговаря за забавата на
застрахования в очертаните рамки. Поради което и наличието или не на
писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа от третото лице не е
необходимо за изпадането в забава на деликвента, респективно на
застрахователя.
Поради което и решението в частта му досежно началната дата на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на
въззиваемата А. следва да бъдат присъдени направените за въззивно
производство разноски в размер на сумата 1 000лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 240 от 01.06.2023г. по търг.дело №
735/22г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София,
адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК ********* да
заплати на С. Г А. от гр.Варна, ЕГН **********, сумата 1 000лв. /хиляда
лева/, представляваща дължими разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8