Решение по дело №153/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред въззивния съд е инициирано с въззивен протест на прокурор от РП. в Б., жалба от защитника на подсъдимия и жалба от повереника на конституираната частен обвинител Р. З. срещу присъда № 3123/04.06.2009г. по НОХД № 946/2007г. по описа на БлРС.

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия Д. Г. З., роден на 11.02.1972г. в Б., жител и живущ в същия град, българин, български гражданин, в процес на развод, осъждан, със средно техническо образование, трудово-ангажиран с ЕГН * за невиновен в това, че на 07.09.2006г. около обяд, в Б., в магазин на “Вивател”, находящ се на ул.”Т. А.”№4 и в района около него, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1 б.”б” от НК. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия за виновен в това, че на 07.09.2006г., около обяд в Б. , в магазин на “Вивател”, находящ се на ул.”Т. А.”№4 и в района около него се заканил на Р. В. З. с престъпление против нейната личност /заканил се с убийство на същата/, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му –престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което му е наложил наказание “Пробация” в следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца, 2.”Задължителни периодични срещи с пробационен служител “ за срок от 10 месеца и 3.”Включване в курсове за професионална квалификация” за срок от 8 месеца, както и за виновен в това, че на 07.09.2006г., в Б., до моста на р.”Бистрица”, при бившият магазин “Халите” от лявата му страна по течението на реката, се заканил на Н. Ст. Р. с престъпление против личността й / заканил се с убийство на същата/, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му –престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което му е наложил наказание “Пробация” в следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, 2.”Задължителни периодични срещи с пробационен служител “ за срок от 1 година и 3.”Включване в курсове за професионална квалификация” за срок от 10 месеца. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил най- тежкото измежду наложените наказания спрямо подсъдимия, а именно: “Пробация” в следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, 2.”Задължителни периодични срещи с пробационен служител “ за срок от 1 година и 3.”Включване в курсове за професионална квалификация” за срок от 10 месеца.

В протестът се акцентира на съображения за неправилност и необоснованост на постановената присъда по отношение на оправдаването на подсъдимия в извършване на престъплението по чл. 325 ал. 4 вр. с ал. 1 от НК. Застъпва се виждането, че доказателствата по делото са интерпретирани в неправилна квалификация на деянието, като е било прието, че хулиганството е постъпка, а не целенасочено действие грубо нарушаващо обществения ред и спокойствие и изразяващо неуважение към обществото, както и че било с по- ниска степен на обществена опасност по УБДХ. Иска се отмяна на присъдата/ неправилно посочена като изменение/ и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за това престъпление. Сочат се подробни съображения.

От страна на въззиваемия се изразява становище в жалбата, чрез неговия З., който пледира в насока за намаляване на наложеното наказание или за оправдаване на подсъдимия и по отношение на престъпленията, за които е бил осъден- тези по чл. 144 от НК. Сочи се различна интерпретация на доказателствата, че липсвали такива за наличие на субективната му страна. Развиват се доводи и че липсвали обективни данни за наличие на признака, възможност от възбуждане на основателен страх, с оглед съпружеските отношения между страните. / частната обвинителка Р. З. и подсъдимия/.

В жалбата на повереника се излагат съображения в насока за осъждане на подсъдимия и по повдигнатото обвинение в извършване на престъплението по чл. 325 ал. 4 от НК, както и такива за увеличаване размера на общо наказание по аргумент на чл. 24 от НК.

Въззивният съд, като обсъди приетите по делото доказателства, доводите на страните и Закона приема за действителна следната фактическа обстановка:

Подсъдимият е осъждан с протоколно определение от 12.12.2003г. по НОХД № 401/2003г. на РСР, влязло в законна сила на 12.12.2003г. с наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от единадесет месеца, което да изтърпи ефективно, с протоколно определение № 306/26.03.2001г. по НОХД № 332/2001г. по описа на РСБ., влязло в законна сила на 26.03.2001г. и е с наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца и с протоколно определение по НОХД № 418/2000г. на РСР, влязло в законна сила на 14.09.2000г. с наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години.

Подсъдимият и пострадалата З. са съпрузи, които от дълго време са във влошени отношения и живеят във фактическа раздяла. Между тях се води бракоразводно дело, както и дела по Закона за домашното насилие срещу подсъдимият от страна на пострадалата З.. Взаимните им обвинения са сериозни и предмет на разглеждане на други съдебни инстанции, като безусловно се установява, че делата по Закона за домашното насилие са завършили с издаването на окончателни съдебни актове срещу подсъдимият, в това число и Заповед от 04.09.2006г. на РСБ., във връзка с взети мерки по Закона за защита от домашното насилие, включващи задължението подсъдимият да се въздържа от насилие над съпругата си и забрана да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на съпругата си. При тези изключително обтегнати и влошени отношения между съпрузите З., на 07.09.2006г. около обяд, в магазин “Вивател”, находящ се на ул.”Т. Ал.”№4 в Б., страните отново имали съприкосновение. Докато Р. З. разговаряла с нейната приятелка, която работела в магазина- свидетеля Н. Р. били забелязани от минаващия по улицата подсъдим З.. Веднага последният влязъл вътре и започнал да отправя обидни и груби реплики по отношение на съпругата си. Опитвал се да я мотивира да се прибере в семейното жилище, но и я нарекъл”селянка”, “курва мръсна, погледни се как си се облякла” и заявявайки “Ще те пребия!”. Св.Р. помолила З. да престане с това си поведение на работното й място, в отговор, на което подсъдимият хванал Р. за лявата ръка, извил я и я изблъскал настрани, след което се насочил към съпругата си. През това време З. се опитала да се свърже по мобилният си телефон с полицията, но този й опит останал безуспешен, тъй като З. стигнал до нея, взел телефона й и го ударил в земята, при което телефонът се счупил на парчета. Подсъдимият отново упрекнал съпругата си, че не се прибира в къщи, като й заявил, че ако не се прибере при детето си ще я убие и напуснал магазина. Свидетелите решили да отидат и да се оплачат в РПУ-Б., като за целта искали да ползуват таксиметров автомобил и се запътили към таксиметрова пиаца в близост до Младежкия дом на Б.. По пътя си, докато вървели към таксиметровата пиаца, в близост до моста на р.Бистрица, водещ към ресторант “Златното пиле” отново били застигнати от подсъдимия, който се нахвърлил с юмруци към съпругата си и започнал да я удря в областта на главата и да я скубе за косата. От тези удари З. паднала на земята, а подсъдимият продължил да я рита и обижда. През това време св.Р. се уплашила и се отдалечила от мястото на побоя на моста на р.Бистрица, в близост до бившият магазин “Халите” и се опитала да се обади по мобилният си телефон на полицията за да окажат съдействие на З.. Докато разговаряла с полицията, подсъдимият оставил съпругата си и тръгнал към св.Р., която също започнал да обижда и псува, за това, че се опитва да помогне на съпругата му, като наред с последното отправил закана за убийство и към тази свидетелка. Част от приетите и от първата инстанция събития били възприети от свидетеля Ц. и С., което не включвало момента на нанасяне на ударите по З.. След събитията З. се отдалечил от мястото на инцидента. От своя страна св.З. събрала част от кичурите коса, които били паднали на земята от скубането на съпруга й и заедно със св.Р. взели такси и се придвижили до РПУ-Б.. Там подала жалба срещу съпруга си за нанесеният й побой и заплахи. За него се съдържа информация освен в показанията на свидетеля Р. и издадено от СМО при МБАЛ - Б. медицинско свидетелство от Д. З.. В него било отразено, че при прегледа на частната обвинителка били констатирани следните травматични увреждания: участък от бледорозови, точковидни кръвонасядания по средата на теменната област на главата и липса на окосмяване с размери 6 см., кръговидно охлузване под дясната лакътна изпъкналост с розов цвят и размери 181 см., овално бледорозово кръвонасядане в горната част на гърдите в дясно с размери 2/3 см., клъгловато бледорозово охлузване под лявото коляно със забелена нагоре епител с размери 2/3см.

Пред настоящата инстанция е изслушана комплексна съдебно психиатрично и психологична експертиза, според заключението на която към инкриминирания момент свидетеля Р. З. е била подложена на въздействие от страна на подсъдимия, което най- вероятно е предизвикало основателен страх у нея за живота й. Заключението не е оспорено по конкретни констатации и е прието от съда за достоверно, компетентно и пълно.

Изложената фактическа обстановка обективно е установена и в решението на районния съд по отношение на обективните признаци- време, място, начин на извършване, деяние и субект на престъплението. Същата се основа на обстоен анализ на информацията съдържаща се както в обясненията на подсъдимия, така и в показанията на широкия кръг разпитани свидетели. В мотивите си първоинстанционната присъда съдържа обстоен анализ на доказателствата, включително и моментите на противоречие в показанията на свидетелите, като задълбочено и обсъдена информацията в цялост и е отговорено на въпроса, поради какви съображения е възприета конкретната фактология.

В контекста на изложеното правилно районния съд е приел, че действията, с които подсъдимият е обиждал и нагрубявал Р. З. и Н. Р. магазина “Вивател” не представляват грубо нарушение на общественият ред и израз на явно неуважение към обществото. Деянието му правилно е възприето като осъществяващо признаци на престъпление срещу личността на пострадалата. Действително същото е бил она публично място, но осъществено само по отношение личността н аЗашева с действия срещу честта и достойнството й. Дори да се приеме наличието на елемент насочен към обществения ред, последният не е с такава тежест, че да има сериозни обществено опасни последици. В този смисъл са отбелязани и съответните съображения на районния съд, с които настоящата инстанция е напълно солидарна , а именно, че деянието е по скоро постъпка по смисъла на чл.1 от УБДХ- дребно хулиганство. Както правилно е било застъпено в мотивите, ако може да се разсъждава за хулиганско деяние, то такова по- скоро е осъществено в близост до река Бистрица, но подобно обвинение не е било повдигано на подсъдимия, и не следва да се разсъждава за признаци за осъществяването му, защото макар и да става въпрос за същото наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствата, по същността си последното разширява в такава степен обема на обвинението, че не може да се санира с произнасяне за съвсем ново обвинение, за което подсъдимият не се е защитавал. В този аспект се възприемат за съответни на доказателствата по делото изводите на районния съд за липсата на данни за брутална демонстрация против установения ред, нарушаващи важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засягащи нормите на нравствеността, както и тези за явното неуважение към обществото, чрез открито висока степен на неуважение към личността.

От друга страна е правилен подхода, чрез който е възприето, че са налични многобройни доказателства, съдържащи достатъчно информация за намерение у подсъдимия за извършване на престъпление срещу личността на пострадалите. Всички невъздържани действия включително и тези за нанасяне на телесни повреди и съпътстващите действия по заканите категорично установяват субективното отношение за извършване на заканата, тъй като целят да предизвикат основателния страх от осъществяването й. По същността си двете деяния- това срещу личността на З. в магазина “вивател” и срещу личността на Р. в близост до р. Бистрица са извършени от З., както от обективна , така и от субективна страна в условията на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният характер на инкриминираното деяние по отношение на всяка от двете свидетелки, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. В съзнанието на подсъдимия са били отразени всички елементи от обективна страна на извършената закана за убийство, като същият е съзнавал, че предвид на агресивното му поведение, тези му думи ще породят страх от реализирането на заканите във всяка от свидетелките З. и Р. Доказва се и че действията му са могли да предизвикат основателен страх от осъществяването им, с оглед съпътстващите агресивни действия, нанесен побой, обиди и ругатни и от изслушаната експертиза. В контекста на соченото, въззивният намира, че районният съд е подходил правилно и законно, като с присъдата си е приел, че деянието от субективна страна е извършено при условията на пряк умисъл.

При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен при какъв техен баланс се определя конкретното наказание. В този смисъл въззивният съд не намира основания за ревизиране на съдебния акт по отношение на конкретните наказания, включително и по отношение приложението на чл. 24 от НК. Деянието му с оглед изтъкнатите от първата инстанция мотиви и подбуди за осъществяването му/ а именно влошени семейни отношения и тези по отглеждането и възпитанието на детето/ не налагат увеличаване на общото наказание.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.334 т. 6 вр. с чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3123/04.06.2009г. по НОХД № 946/2007г. по описа на БлРС.

Решението на съда е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: