№ 7
гр. Луковит, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на тринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело
№ 20214320100237 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод подадена искова молба от Н. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес в грЛ.,ул."Сл"№**, чрез адв. Х. Б. от АК в гр. Плевен, против „К.И.И.
БГ“ ЕАД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. С.,бул.П.В.
№**,Б.С.-****, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1
от ГПК – с цена иска 2 824,18 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищцата е било образувано
изпълнително дело № ***************1 по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д.,рег.
№****, Район на действие Окръжен съд – Ловеч, като по изпълнително дело дължа сумата
от 2824.18 лева, от която сума: главница в размер на 854,16 лв., със законна лихва в размер
на 283.91 лв. за периода 15.05.2015 г. - 23.08.2018 г.; 1156,61 лв. неолихвяеми вземания
/мораторни лихви, обезщетения и т.н./, както и 150 лв. разноски по изпълнителното
производство, такси по тарифата към ЗЧСИ в размер на 120.80 лв., такса за изпълнение на
паричното вземане т. 26 в размер на 258.70 лв. дължими към 23.08.2018г.
Сочи се, че изпълнителното производство е образувано въз основа на Изпълнителен
лист издаден на 01.11.2011г. от Районен съд – Луковит, на основание Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 397/ 2011г. по описа на Районен съд - Луковит, за
задължение към „БНП П.П.Ф.“ ЕАД с ЕИК ******** Задължението описано по
изпълнителния лист е както следва: 854.16 лв. - главница; възнаградителна лихва в размер
на 240.84 лв. от 13.02.2009 г. до 22.05.2009 г.; мораторна лихва в размер на 243.32 лв. за
периода от 06.03.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване
на заявлението в съда от 11.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 26.77 лв. за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
1
Според ищцата, че посочените в изпълнителния лист и в съобщението за образуване
на изпълнително дело задължения са погасени по давност. В тази връзка излага следните
съображения:
Изпълнителният лист е издаден на 01.11.2011г., като от датата на издаването му, до
датата на образуването на изпълнително дело № ***************1 по описа на Частен
съдебен изпълнител Р.Д., са изминали повече от шест години. Следователно задълженията
по издадения изпълнителен лист на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ЧГД № 397/ 2011г. по описа на Районен съд – Луковит, са погасени по давност
съобразено с разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, тъй като от издаването на изпълнителния лист
до момента на образуване на горепосоченото изпълнително дело са изтекли повече от 6
години. В тази връзка се излагат разсъждения, че образуването на изпълнително дело №
***************1 по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д., не се явява принудително
изпълнително действие и не прекъсва погасителната давност на задълженията по
горепосочения изпълнителен лист. Сочи се, че в подкрепа на становището на ищцата е и ТР
№ 2 от 26.06.2015г. по ТД № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Дори да са налице предприети
принудителни изпълнителни действия по горепосоченото изпълнително дело, те са
предприети за задълженията описани в изпълнителния лист, които към 2018 г. са били вече
на основание чл. 110 от ЗЗД погасени по давност.
На следващо място се сочи, че описаната в изпълнителния лист дължима главница в
размер на 854.16 лв., е задължение, което е възникнало преди повече от 10 години. Същото
се отнася и за описаните в изпълнителния лист лихви и други задължения. Налице е така
наречената абсолютна погасителна давност на задълженията описани в горепосочения
изпълнителен лист, за което има законова разпоредба влязла в сила от 02.06.2021 г.
Излага се становище, че освен задълженията описани в изпълнителния лист да са
погасени по давност, самата ищца не е била уведомена за извършена цесия между „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД от една страна и „К.И.И. БГ" ЕАД от друга страна. Предвид на това ищцата
оспорва и цедирането на вземането по горепосочения изпълнителен лист, тъй като са
нарушени разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, където законодателят точно и ясно е
изписал, че извършената цесия за да има действие за длъжника, предишният кредитор е
трябвало задължително да уведоми длъжника по задължението за извършената цесия.
Посочените пропуски свързани със задължителното уведомяване на длъжника за
извършената цесия води до извода, че извършеното прехвърляне на задължението няма
никакво правно действие спрямо мен.
Твърди се също така, че ищцата е подала молба за прекратяване на изпълнително
дело № ***************1 по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д., поради изтекла
погасителна давност на задълженията описани в изпълнителния лист, но поради бездействие
от страна на взискателя, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, частният съдия изпълнител
отказал да прекрати изпълнителното дело.
С оглед на изложеното ищцата оспорва задълженията описани в изпълнителен лист
издаден на 01.11.2011 г. от Районен съд – Луковит, на основание Заповед за изпълнение по
2
чл. 410 от ГПК издадена по ЧГД № 397 от 2011г. по описа на Районен съд - Луковит, като
възразява, че са погасени по давност.
Ищцата отправя молба до съда да постанови решение, с което да бъде установено със
силата на присъдено нещо, че по отношение на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК **************, не
дължа сумите, посочени изпълнителен лист издаден на 01.11.2011г. от Районен съд -
Луковит на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е била издадена по
ЧГД № 397 от 2011 г. по описа на Районен съд - Луковит, а именно: 854.16 лв. - главница;
възнаградителна лихва в размер на 240.84 лв., лихва от 13.02.2009 г. до 22.05.2009 г.,
мораторна лихва в размер на 243.32 лв. за периода от 06.03.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно
със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 11.10.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер
на 26.77 лв. за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., както описани в съобщението за образувано изпълнително дело по изпълнително дело №
***************1 по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д.,рег.№****, Район на
действие ОС – Ловеч суми: законна лихва в размер на 283.91 лв. за периода 15.05.2015 г. -
23.08.2018 г., 1156.61 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 150
лв. разноски по изпълнителното производство, такси по тарифата към ЗЧСИ в размер на
120.80 лв., такса за изпълнение на паричното вземане т. 26 в размер на 258.70 лв., дължими
към 23.08.2018 г., като всички описани суми са погасени по давност.
Като писмени доказателства към исковата молба са приложени: Копие от съобщение
за образувано изпълнително дело; Копие от изпълнителен лист; Копие от удостоверение за
постоянен и настоящ адрес.
Отправени са доказателствени искания: Да бъде изискана преписката по
изпълнително дело № ***************1 по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д.,рег.
№****, Район на действие ОС - Ловеч. Да бъде задължен ответника да представи
документите свързани с извършената цесия на посоченото задължение между него и „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД с ЕИК ********
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е депозиран отговор на исковата
молба. Излага се становище, че искът е процесуално допустим, но изцяло неоснователен.
В тази връзка се излагат твърдения, че на 24.11.2008 г. между „БНП П.П.Ф." ЕАД
(предишно наименование „Д.Ф.И" АД), с универсален правоприемник е "БНП П.П.Ф. С.А.",
клон България, в качеството му на кредитор, от една страна, и Н. Н. Н., в качеството й на
кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № CASH-04275441. Вследствие
на възникналите между страните договорни правоотношения, уточнени в горепосочения
договор за кредит, кредиторът "БНП П.П.Ф." ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за Н.
Н. Н. е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по
сключения договор.
Твърди се, че по молба на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД на 21.06.2012 г. е образувано
изпълнително дело № 790/2012 г. по описа на ЧСИ Д.Ц., с рег.№*** към КЧСИ и е приведен
3
в изпълнение процесния Изпълнителен лист от 01.11.2011 г. По време на образуваното на
21.06.2012 г. изпълнително производство по изпълнително дело № 790/2012 г. са били
предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност.
С молбата си за образуване на изпълнително дело на 21.06.2012 г. кредиторът "БНП
П.П.Ф." ЕАД е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Д.Ц.. На тази дата е
прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015
г. по ТД № 2/ 2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовни молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен
способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.
чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също
както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на противното,
следва да заключим, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се
възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента
погасителна давност – в т.см. Решение от 19.01.2021 г. на СГС, постановено по въззивно гр.
дело № 14124/ 2019 г. по описа на СГС, ГО, 2-ри "В" състав/.
Твърди се, че на 19.06.2012 г. по делото са били изпратени запорни съобщения до
множество банки. На 28.07.2015 г. е последвало и депозирането на молба за конституиране
на нов взискател от „К.И.И. БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсва течащата относно
вземането погасителна давност – в т.см. Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по
в.ч.гр.д. 309/ 2020 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. С нея на съдебния изпълнител
са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
Твърди се, че след като изпълнително дело № 790/ 2012 г. е било прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, взискателят е изтеглил процесния изпълнителен лист и
на 16.08.2018 г. е депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, като
е образувано изпълнително дело № 951/ 2018 г. по описа на ЧСИ Р.Д.,рег.№****, с което за
пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на
съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е направено искане
за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на
движими вещи.
Твърди се, че на 23.08.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „Обединена
българска банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и до работодателя Комплекс за социални услуги за
деца и младежи с увреждания. В следствие на наложените запори на 20.12.2018 г.,
20.12.2019 г., 31.08.2020 г., 30.10.2020 г. и 23.12.2020 г. са постъпили удръжки от трудовото
възнаграждение на ищцата, като всяка сума е прекъснала погасителния давностен срок, тъй
като: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
4
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица." - т.10 от Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни
действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да
предприеме необходимото по изпълнение на искането. Евентуалното бездействие на
съдебния изпълнител не следва да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК налага именно такава, но при личното бездействие на взискателя.
По нататък в отговора се излагат доводи, че началния момент от който започва да
тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на ТР № 2/ 26.06.2015.
Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г. В
настоящия случай, обаче, и в периода след 26.06.2015 г. има извършени изпълнителни
действия по изпълнително дело № 790/ 2012 г. и изп. дело № 951/2018 г., които прекъсват
погасителния давностен срок.
В отговора се излагат твърдения, че на дата 15.05.2015 г. между "БНП П.П.Ф." ЕАД в
качеството му на цедент и „К.И.И. БГ" ЕАД, ЕИК **************, в качеството му на
цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на който "БНП П.П.Ф." ЕАД е
прехвърлило вземанията си по сключения с Н. Н. Н. Договор за кредит № CASH-04275441
от 24.11.2008 г., на „К.И.И. БГ" ЕАД.
С пълномощно, предишният кредитор БНП П.П.Ф." (цедентът) е упълномощил
„К.И.И. БГ" ЕАД, ЕИК **************, да уведоми от името на "БНП П.П.Ф." ЕАД всички
длъжници по вземания на "БНП П.П.Ф." ЕАД, които "БНП П.П.Ф." ЕАД е цедирало,
съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "БНП П.П.Ф." ЕАД, чрез пълномощника си
„К.И.И. БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до
длъжника Н. Н. Н.. Изпратеното уведомление е получено лично от ищцата на предоставения
адрес: Гр. Луковит, ул. Цар Симеон, Бл. 26, Вх. А, Ет. 3, Ап. 7, което е удостоверено с
обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „Ми
Б М Експрес" ООД, като копие от същата е приложена към настоящия отговор.
Излага се становище, че по този начин ответното дружество е положило
необходимата грижа гореописаното уведомление да достигне до знанието на Н. Н. Н..
Към писмения отговор са приложени следните писмени доказателства: Заверено
копие на Договор за кредит № CASH-04275441; Извлечение от Договор за цесия от
15.05.2015 г., сключен между "БНП П.П.Ф." ЕАД и „К.И.И. БГ" ЕАД, ведно с Приложение
№1 към него; Заверено копие от пълномощно от "БНП П.П.Ф." ЕАД в полза на „К.И.И. БГ"
ЕАД; Заверено копие от Потвърждение от цедента "БНП П.П.Ф." ЕАД за извършената
цесия; Заверено копие от обратна разписка, удостоверяваща изпращане на уведомлението по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД; Уведомление за цесия.
5
Съдът, след като обсъди събраните писмени доказателства, експертно заключения,
приложените изпълнителни дела и становищата на страните, намира за установена следата
фактическа обстановка:
По движението на изпълнителните дела:
На 01.11.2011г. по ч.гр.д. № 397/ 2011г. на Районен съд - Луковит е издаден
процесният Изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 259/
13.10.2011 г., с който е постановено длъжникът Н. Н. Н. да заплати на „БНП П.П.Ф. ЕАД
следните суми: 854,16 лева – главница; 240.84 лева - възнаградителна лихва за периода
13.02.2009г. до 22.05.2009г.; 243.32 - мораторна лихва за периода от 06.03.2009г. до
02.09.2011г., заедно с разноските – 26,77 лева държавна такса и 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
На 21.06.2012 г. по молба на кредитора БНП П.П.Ф. ЕАД е образувано изп.дело №
20128720400790/ 2012г. по описа на ЧСИ Д.Ц. с район на действие Окръжен съд - Стара
Загора.
След образуване на изпълнителното дело на 26.06.2012 г. е изпратено Уведомление
до Н. Н. Н., че дълга й /общото задължение/ възлиза на 2 060,80 лева и ЧСИ го кани да
плати незабавно, в противен случай ще пристъпи към незабавно изпълнение. Уведомлението
е връчено на длъжника на 05.07.2012 г.
Изпратено е Съобщение от 26.06.2012 г. до ТД НАП – Ловеч за образуваното
производство, и е изискана Справка за имуществото на длъжника и банкови сметки.
На 14.01.2013 г. ЧСИ Ц. е изпратила Запорни съобщения до 16 банки, с които на
основание чл. 507 ГПК е наложен запор на сметките, открити в банките.
На 28.07.2015 г. е постъпила молба от ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД, в качеството си на
частен правоприемник на кредитора, с искане да бъде конституиран като взискател по
изпълнителното дело. С постановление от 28.07.2015 г. молбата е уважена и ответникът е
конституиран като взискател.
На 29.05.2018 г. ЧСИ Ц. е получила молба от взискателя да му бъде върнат оригинала
на изпълнителния лист.
На 08.06.2018 г. от страна на ЧСИ Ц. са изпратени съобщения до „ОББ“ АД и „ЦКБ“
АД за вдигане на запора, наложен на Н. Н. Н.
На 16.08.2018 г. по молба на кредитора „К.И.И. БГ“ ЕАД е образувано изп.д. №
***************1/ 2018г. по описа на ЧСИ Р.Д. с район на действие ОС - Ловеч.
Изпратено е Съобщение от 17.08.2018 г. до ТД НАП – Ловеч за образуваното
производство, и е изискана Справка за имуществото на длъжника и банкови сметки.
На 17.08.2018 г. е направена Справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове.
На 23.08.2018 г. е изпратено съобщение за образуваното изпълнително дело до
длъжница Н. Н. Н..
6
На 23.08.2018 г. ЧСИ Р.Д. е изпратил запорни съобщения до банки, с които на
основание чл. 507 ГПК е наложен запор на сметките, открити в банките.
На 23.08.2018 г. ЧСИ Р.Д. е изпратил запорно съобщение до работодателя на
длъжника – „Комплекс за социални услуги за деца и младежи с увреждания“ гр. Луковит, с
които е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
На 20.12.2019г. ЧСИ Р.Д. е изготвил протокол за извършено погасяване на част от
вземанията предмет на изпълнението, като неплатена сума предмет на изпълнението е
останала 2 379.25 лева.
На 31.08.2020г. ЧСИ Р.Д. е изготвил протокол за извършено погасяване на част от
вземанията предмет на изпълнението, като неплатена сума предмет на изпълнението е
останала 2 383.81 лева.
На 30.10.2020г. ЧСИ Р.Д. е изготвил протокол за извършено погасяване на част от
вземанията предмет на изпълнението, като неплатена сума предмет на изпълнението е
останала 2 355.04 лева.
На 23.12.2020г. ЧСИ Р.Д. е изготвил протокол за извършено погасяване на част от
вземанията предмет на изпълнението, като неплатена сума предмет на изпълнението е
останала 2 188.33 лева.
На 02.02.2021 г. при ЧСИ Р.Д. е постъпила молба от длъжника Н. Н. Н., с която е
направено възражение за погасяване по давност на задълженията описани в изпълнителен
лист издаден на 01.11.2011г. и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е отправена молба за
прекратяване на изпълнителното дело, тъй като повече от две години взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия по изпълнителното дело.
На 04.02.2021 г. ЧСИ Р.Д. е изпратил съобщение, ведно с молбата на длъжника до
взискателя „К.И.И. БГ“ ЕАД
От страна на взискателя с писмо от 12.02.2021 г. е изпратено становище до ЧСИ Р.Д.,
в което се излагат доводи, че не са налице хипотезите за прекратяване на изпълнителното
дело визирани в чл. 433, ал. 1 ГПК. Изложено е уточнение, че актуалният размер на дълга
към взискателя по изпълнителното дело от 2018 г. до 12.02.2021 г. е в размер на 1 972.06
лева.
С Постановление от 25.02.2021 г. ЧСИ Р.Д. е отказал да прекрати изпълнителното
дело.
Относно прехвърляне на вземането:
Изпълнителният лист издаден на 01.11.2011г. по ч.гр.д. № 397/ 2011г. на Районен съд
– Луковит, е за вземане на БНП П.П.Ф. ЕАД, произтичащо от Договор за кредит № CASH-
04275441.
Вземането е прехвърлено от кредитора в полза на ответника с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г., за което е направено изрично потвърждение.
БНП П.П.Ф. ЕАД е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за цесията.
7
Уведомление до длъжника Н. Н. Н. е изпратено чрез куриера „М и БМ Експрес“
ООД, което не е получено от него.
Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на писмените
доказателства, представени от страните и съдържащи се в приложените копия на
изпълнителни дела по описа ЧСИ Ц. и ЧСИ Димитров.
Известието за доставяне, оспорено по реда на чл. 193 ГПК съдът прие, че
представлява неистински документ в частта, съдържаща изявление, на което е придаден вид,
че изхожда от Н. Н. Н..
От заключението на инж. С. Ц. П. по допуснатата съдебно-графологическа
/почеркова/ експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, изследвала документа и
въз основа на съпоставка с осигурения сравнителен материал от почерка и подписа на
длъжника Н. Н. Н., се установява, че ръкописно изписаните имена „Н. Ноколаева“ в позиция
„Попълва се от Получателя" върху Известие за доставяне, образец 112 на „М и БМ Експрес"
ООД с баркод № **********, не са изписани от Н. Н. Н.. Подписът след ръкописно
изписаните имена „Н. Ноколаева“ в позиция „Попълва се от Получателя“ върху Известие за
доставяне, образец 112 на „М и БМ Експрес“ ООД с баркод № **********, не е положен от
Н. Н. Н..
Въз основа на така установената обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск в условията на субективно съединяване
се основава на твърдението на всеки от ищците, че след издаване на изпълнителния лист
срещу Н. Н. Н. е настъпил нов юридически факт, който погасява вземането по листа, а
именно изтичането на 5-годишна погасителна давност.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя. Искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По своето естество искът
по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи,
че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува
или че изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ищецът
да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на
спорното право, т. е. фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
8
вземания, за които законът не предвижда друг срок, като съгласно чл. 117 от прекъсването
на давността за съдебно установени вземания срокът на новата давност е всякога 5 години.
Чл. 116, б. „в“ ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение.
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. по т.д.№ 2/ 2013г. ОСГТК на ВКС
е постановено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С решението е
обявено за изгубило сила Постановление № 3/ 1980г. на Пленума на Върховния съд.
съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
Същественият правен спор по делото е относно това, дали прилагането на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД следва да бъде съгласно разрешението на ППВС № 3/1980г. или новото такова на
Тълкувателно решение № 2/ 2015г.
По този въпрос практиката на ВКС също е спорна, което е дало основание на
председателя на ВКС с Разпореждане от 20.02.2020г. да образува тълкувателно дело №
3/2020г. по въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980
г., извършена с т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, и
прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му?“
За да разреши конкретния правен спор, настоящият състав съобрази, че ТР № 2/
2015г. е обявено на 26.06.2015г., и към този момент изпълнително дело № 790/ 2012г. на
ЧСИ Цветанова все още е било висящо.
Съдът приема, че фактът на изтичане на давност е настъпил на 14.01.2018 г.
доколкото на 14.01.2013 г. ЧСИ Ц. е изпратила запорни съобщения до 16 банки, с които на
основание чл. 507 ГПК е наложен запор на сметките открити в банките, а на 14.01.2015 г.
настъпил по право ефектът на перемпцията, като на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изпълнителното производство се счита за прекратено.
Последното валидно изпълнително действие е извършено по изпълнително дело №
***************1/ 2018г. по описа на ЧСИ Р.Д., когато са наложени запори от дата
23.08.2018г., с което не се прекъсва давността за вземанията.
Това означава, че преценката дали е изтекъл срок от 5 години, през които не са
извършвани принудителни действия, следва да се направи като се изходи от правната оценка
на извършваните действия в изпълнителните производства и кои от тях има качеството на
принудителни действия.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/ 2015г. изрично е посочено, че давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
9
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и други.
От горното следва, че първите и единствени принудителни действия по налагане на
запори върху банкови сметки на длъжника са предприети от ЧСИ Цветанова на 14.01.2013 г.
След тази дата не са извършвани никакви принудителни действия, при което
погасителният ефект на изтеклата давност е настъпил по силата на закона с изтичането на
последния ден от срока – 14.01.2018г.
Както се посочи по-горе, фактът на изтичане на давност е настъпил на 14.01.2018 г.,
като след образуването на второто изпълнително дело при ЧСИ Димитров, както и с
последващото проучване на имуществото на длъжника и покана за доброволно изпълнение,
давността не е прекъсната.
На 16.08.2018 г. по молба на кредитора „К.И.И. БГ“ ЕАД е образувано изп.д. №
***************1/ 2018г. по описа на ЧСИ Р.Д. с район на действие ОС - Ловеч.
Принудителни действия по изп. дело № 951/ 2018г. са извършени с изпращане на
23.08.2018г. запорни съобщения до банки и работодателя на длъжника, на която дата
/23.08.2018 г./ вече е бил изтекъл 5-годишният срок, с което и вземането удостоверено в
изпълнителния лист, е погасено по давност - тъй като първото принудително действие от
ЧСИ Димитров на 23.08.2018 г. е извършено след погасяване на вземането възникнало на
14.01.2018г.
Всичко гореизложено мотивира решаващия извод на съда, че предявеният
отрицателен установителен иск е основателен.
Всичко гореизложено навежда на крайния извод, че претенцията на ищеца е изцяло
основателна и следва да бъде установено, че не дължи изпълнение по изпълнителния лист
от 01.11.2011 г., издаден от Районен съд - Луковит по ч.гр.д. № 397/ 2011 г.
При този изход на делото, разноските на ищците от 650.00 лева адвокатско
възнаграждение, 113.00 лева държавна такса и 150.00 лева заплатен депозит за вещо лице,
следва да бъдат поставени в тежест на ответника.
Предвид гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124 ГПК, че Н.
Н. Н., ЕГН **********, с адрес в грЛ.,ул."Сл"№**, НЕ ДЪЛЖИ на „К.И.И. БГ“ ЕАД с ЕИК
**************, с адрес гр. С.,бул.П.В.№**,б.с.-*,ет.* изпълнение на сумите: 854.16 лв. -
главница; възнаградителна лихва в размер на 240.84 лв., лихва от 13.02.2009 г. до 22.05.2009
г., мораторна лихва в размер на 243.32 лв. за периода от 06.03.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно
със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 11.10.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер
на 26.77 лв. за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., респективно претендирани по изпълнително дело № ***************1/ 2018г. по описа
на ЧСИ Р.Д. с район на действие ОС - Ловеч, образувано по Изпълнителен лист от
01.11.2011 г., издаден по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 397/ 2011 г. на Районен съд -
Луковит, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца Н. Н. Н., с горепосочената самоличност, сумата 913.00 /деветстотин и
тринадесет/ лева, представляващи разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
11