№ 15318
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110110897 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена жалба от З. К.
В.,ЕГН **********,с адрес гр.С,и от И. К. Ц.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,против С – район „Н“,с която обжалват мълчалив отказ на ответната
страна да издаде административен акт за определяне на оценка на недвижим
имот.
В жалбата се твърди,че жалбоподателите са наследници по закон на К Ц
И,на когото съгласно ПМС № 21 от 1963 г. е предоставено право на ползване
върху недвижим имот в с.В,м.П,с площ от 700 кв.м. В жалбата се сочи,че през
1992 г. е подадено заявление № 0127-145/01.06.1992 г.,с което е отправено
искане за признаване право на собственост,както и за заплащане на имота въз
основа на определена оценка. Твърди се,че въз основа на съдебно
решение,постановено от СРС,37 състав е отменен мълчалив отказ на кмета на
С – район „Н“ за произнасяне по искането за признаване право на собственост
по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и делото е върнато като преписка на
административния орган,след което е издадена заповед от 11.02.2020 г.,с която
на настоящите жалбоподатели е признато правото да придобият собственост
по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,но и към настоящия момент липсва
определена оценка въз основа на издаден административен акт,която оценка
жалбоподателите да заплатят,с което да бъде завършена административната
процедура. В жалбата се сочи,че многократно жалбоподателите са
формулирали искания,по които няма произнасяне от страна на
административния орган,поради което следва да се приеме,че е налице
мълчалив отказ. Молят съда да отмени мълчаливия отказ като противоречащ
на закона.
Насрещната страна С – район „Н“ оспорва жалбата като неоснователна
като твърди,че жалбоподателите нямат качеството владелци на имота. Молят
съда да отхвърли жалбата.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Според удостоверение от С от 20.11.1995 г. К Ц И фигурира в списък на
граждани,получили места по ПМС № 21/1963 г. в с.В,м.П,под № 102,с площ от
700 кв.м.
Видно от удостоверение за наследници,З. К. В. е дъщеря,а И. К. Ц. – син
на общия наследодател К Ц И.
С решение от 25.07.2019 г.,постановено по гражд.дело № 17146/2016 г.
по описа на СРС,37 състав е отменен мълчалив отказ на кмета на С – район
„Н“ по жалба,подадена от З. К. В. и И. К. Ц. да се произнесе по искането на
жалбоподателите за трансформиране правото им на ползване върху
новообразуван имот 5964.243 във вилната зона на В,м.П в право на
собственост и е върната преписката за произнасяне.
Със заповед № РНИ20-РД56-04/11.02.2020 г. на кмета на С – район „Н“ е
признато правото на З. К. В. и И. К. Ц.,като наследници на К Ц И – ползвател
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобият право на собственост върху
новообразуван имот **** в м.П,район „Н“ върху 600 кв.м.,при граници и
съседи – имоти с идентификатори ****,*****,****,*****,*****.
С решение от 10.02.2023 г.,постановено по гражд.дело № 33524/2020 г.
по описа на СРС,29 състав са отхвърлени предявените активно субективно
съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от З. К. В. и И. К. Ц.
против С за признаване за установено,че всеки от ищците е собственик на ½
идеална част въз основа на давностно владение върху недвижим имот с
идентификатор **** в с.В,м.П. Решението е потвърдено с решение на
СГС,постановено по въззивно гражд.дело № 5146/2023 г. и е влязло в сила на
11.06.2024 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Съдът,отчитайки обстоятелството,че е сезиран с искане за отмяна на
мълчалив отказ в административно производство,реализирано по реда на
ЗСПЗЗ,както и като съобрази § 19,ал.1 от ЗИД на АПК,намира,че районният
съд е компетентен да се произнесе по подадената жалба.
В съдебното производство по обжалване на административен
акт,респективно на мълчалив отказ за издаване на административен
акт,административният орган следва да докаже,че административният акт е
законосъобразен,респективно в хипотезата на наличие на мълчалив отказ
административният орган е длъжен да установи наличието на пречки за
издаване на административен акт.
Софийският районен съд приема,че мълчаливият отказ на кмета на С –
район „И“ да бъде утвърдена оценка на недвижимия имот с цел реализиране
правото на жалбоподателите В. и Ц. да придобият имота се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен,а преписката да бъде върната с
указания за определяне конкретен размер на оценка,която жалбоподателите да
заплатят. Не се спори между страните,а и от представените по делото
доказателства се установява,че на общия наследодател на жалбоподателите
2
Крачун Илиев е предоставено право на ползване върху недвижим имот,в който
приживе наследодателят е изградил сграда,не е спорно и обстоятелство,че при
спазване на срока и реда,предвидени в закона – със заявление преди
31.01.1998 г. жалбоподателите са отправили искане да бъде признато правото
им да закупят имота,за който на наследодателя е предоставено право на
ползване. Съдът счита,че е доказано,че на жалбоподателите е признато право
да закупят имота – с влязло в сила съдебно решение е отменен мълчалив отказ
за признаване правото на закупуване на имота от наследниците на бившия
ползвател,а след отмяна на мълчаливия отказ е издадена заповед на 11.02.2020
г.,с която в полза на жалбоподателите е признато право на изкупуване като
тази заповед представлява стабилизиран административен акт. По същество
спорът между страните в настоящото производство е концентриран относно
това налице ли са предпоставки за издаване на заповед за определяне на
оценка за изкупуване на имота. Софийският районен съд счита,че
мълчаливият отказ на кмета на район „И“ – С да бъде издадена заповед за
утвърждаване на оценка противоречи на закона и следва да бъде отменен като
делото бъде върнато с указания за издаване на заповед за определяне на
оценка. Съгласно § 62,ал.4 от ПЗР на ЗПСЗЗ след влизане в сила на
заповедта,издадена за признаване правото на ползвателите да изкупят имота
се издава заповед,с която се утвърждава оценката,изготвена по реда на
чл.36,ал.2 от ЗСПЗЗ с прилагане на прогресираща такса,ако имотът е застроен
с постройка над 35 кв.м. и над един етаж,която заповед подлежи на
обжалване,а считано от влизането й в сила тече тримесечен срок за заплащане
на оценката от ползвателите. Съдът,отчитайки наличието на издадена през
2020 г. заповед относно признаване правото на жалбоподателите да придобият
право на собственост върху имота,за който е предоставено ползване на общия
им наследодател,намира,че задължителен последващ етап от развитие на
административното производство е издаването на заповед за утвърждаване на
оценката,която оценка ползвателите,респективно наследниците им да могат
да заплатят,за да бъде реализиран фактическият състав по придобиване
правото на собственост. Административният орган е бездействал,без да има
законово основание за това,поради което мълчаливият отказ следва да бъде
отменен и делото да бъде върнато с указания да бъде извършена оценка,която
да бъде утвърдена със заповед на кмета на район „Н“. Изводът на съда за
незаконосъобразност на мълчаливия отказ не се променя предвид
представените съдебни решения,с които са отхвърлени искове за
собственост,тъй като макар жалбоподателите в настоящото производство да
не са доказали реализиране на придобивно основание,с което да се
легитимират като собственици в рамките на гражданския процес,то в
производството по обжалване на административен акт или отказ за издаване
на административен акт съдът изследва наличието на предпоставки за
издаване на административен акт,а такива са налице,защото в полза на
жалбоподателите е признато право на изкупуване,при което задължително
условие за упражняване на правата им е утвърждането на оценка за
стойността на имота.
При този изход на делото и като съобрази,че жалбоподателите
претендират присъждането на адвокатско възнаграждение съдът намира,че
следва да бъде присъдено такова от 1000 лева,за което има доказателства,че е
заплатено.
3
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на С – район „Н“ да издаде заповед
за утвърждане оценка на върху новообразуван имот **** в м.П,район „Н“
върху 600 кв.м. по жалба,подадена от З. К. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С,и
от И. К. Ц.,ЕГН **********,с адрес гр.С и връща преписката на С – район
„Н“ с указания да бъде издадена от кмета заповед за утвърждане на оценка за
новообразуван имот **** в м.П,район „Н“ върху 600 кв.м.
ОСЪЖДА С – район „Н“ да заплати на основание чл.81 от ГПК на З. К.
В.,ЕГН **********,с адрес гр.С,и от И. К. Ц.,ЕГН **********,с адрес гр.С
сумата от 1000 ( хиляда ) лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София град в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4