Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 15.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 973 по описа на Добричкия районен съд за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Ж.А. с
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 1717а-1536 от 09.07.2019
г., издадено от Началника на Първо РУ на МВР – Добрич, с което на А.Ж.А. с ЕГН **********,
с адрес: ***, за нарушение по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал.
1 от ЗМВР е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/
лв.
С жалбата се иска съдът да измени
наказателното постановление, като намали размера на наложената глоба.
В съдебно заседание жалбоподателят
лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, не изразява становище по делото.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало на 05.07.2019 г. с акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 512717, Серия Д.
АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в
присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един
свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по
чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят не се е възползвал от
правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Обстоятелството, че
актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй
като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от
един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.
Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството
дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило
правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в
акта не води до тази хипотеза. В действителност, в АУАН не е посочен ЕГН на
свидетеля Н.С.С.. Съдът намира обаче, че това процесуално нарушение не е
съществено, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на
самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано.
Въз основа на съставения АУАН
било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в
рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния
срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган,
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
Описаните в АУАН и в обжалваното
НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено
административно нарушение по чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/. Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа
на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено
словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на
състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи
са осъществени. В АУАН е посочена и съответната законна разпоредба, за която се
твърди, че е нарушена - чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, като разминаване на фактическо и
правно положение не съществува. В наказателното постановление обаче като
нарушена законна разпоредба е посочена нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗМВР,
съгласно която полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за
което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или
нарушение на обществения ред.
Няма спор в случая, че в НП е
налице несъответствие между словесното описание на нарушението и неговата
правна квалификация, но очевидно в случая се касае за техническа грешка в
изписването на съответната законна разпоредба /изписан чл. 65, ал. 1, вместо чл.
64, ал. 1/, която техническа грешка обаче не води до заблуда и неяснота за
жалбоподателя в какво точно нарушение е обвинен. Допуснатата грешка следва да
се преценява в контекста на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, от които се установява категорично, че се касае за неизпълнение
на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му и за
което нарушение, предвиденото в чл. 257, ал. 1 от ЗМВР наказание е глоба от 100
до 500 лева. Важното в случая е, че всички елементи от описанието на
нарушението съвпадат, като правилно съобразно нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР
е определено и съответното наказание, поради което защитата на нарушителя не е
ограничена. Подавайки жалбата и организирайки защитата си в хода на съдебното
производство, адресатът на НП е бил наясно за какво нарушение е ангажирана
отговорността му. В този смисъл погрешното изписване на нарушената законна
разпоредба в НП не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага
неговата отмяна на това основание. Касае се за неточност, която не влияе върху
законосъобразността на НП и не засяга правото на защита на нарушителя, което е
осъществено в пълен обем. В тази насока е и константната съдебна практика
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 64,
ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни
органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за
изпълнение на възложените им функции.
Видно от разпоредбата на чл. 257,
ал. 1 от ЗМВР, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в
изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 100 до 500 лв.
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че на 05.07.2019 г., около 20:40 часа в гр. Добрич, ж.к. „Добротица”,
пред бл. 39, вх. В, не изпълнява устно полицейско разпореждане да представи документ
за самоличност, като демонстративно размахва личната си карта и заявява, че
няма да я даде, като използва обиди и ругатни.
В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на А.Ж.А.
и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитаният в
съдебно заседание свидетел И.А.М. потвърждава констатациите в акта и в
наказателното постановление.
Съдът кредитира в цялост
показанията на свидетеля И.А.М., който пресъздава свои непосредствени
възприятия, придобити в хода на извършената от него проверка и чиито показания
са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за неговата
заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на този свидетел, нито да
се счита, че неговите показания не са достатъчни за несъмнено установяване на
обективната истина.
Няма спор в настоящия случай, че
след като към жалбоподателя А.Ж.А. е било отправено устно разпореждане от орган
на МВР, при изпълнение на функциите му, същият е следвало да изпълни
разпореждането и да представи документ за самоличност на полицейските органи за
извършване на проверка.
Или, от така събраните доказателства,
съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят А.Ж.А. е отказал да
изпълни полицейско разпореждане, като не представил документ за самоличност –
лична карта. Тук е мястото да се отбележи, че пияното състояние, в което се е
намирал жалбоподателя не е оневиняващо обстоятелство.
Изложената фактическа обстановка,
отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, съдът намира за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетеля И.А.М..
Така установената фактическа
обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Визираното нарушение – отказ за предаване на
лична карта на орган на МВР при изпълнение на функциите му е именно нарушение
на нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, която вменява на съответното лице такова
задължение. Неизпълнението на това задължение по същество представлява отказ за
изпълнение на разпореждане на орган на МВР при изпълнение на функциите му. В
тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение № 130 от 22.06.2015
г. на АдмС – Добрич по к.н.а.х.д. № 229/2015 г./
С оглед изложеното, съдът намира
така описаното нарушение по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР за доказано, поради което
законосъобразно на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, административнонаказващият
орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложеното
наказание:
Предвиденото наказание по чл. 257,
ал. 1 от ЗМВР е глоба от 100 до 500
лева. Правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, но при
определяне размера на наказанието, административнонаказващият орган е следвало
да има предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и
изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение,
подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи
обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената
опасност на този вид административно нарушение. Административното наказание се
определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма
размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко
наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с
неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели
до извършване на нарушението.
Безспорно е установено от
доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне размера
на наказанието, наказващият орган не е отчел смекчаващите вината обстоятелства
– а именно: липсата на други нарушения на разпоредбите на ЗМВР, за които да е
бил санкциониран по административен ред /липсват доказателства в тази насока/,
както и обстоятелството, че същият е безработен. Съдът намира, че така
определеното наказание е завишено, поради което следва да измени размера на
наложената глоба от 400 лв., като постанови такава в минималния размер,
предвиден в закона, а именно - 100 лв. Съдът намира, че така наложеното
наказание е справедливо и би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл.
12 от ЗАНН.
Конкретното нарушение не би могло
да бъде квалифицирано като маловажно, поради значимостта на охраняваните от нормата
на чл. 257, ал. 1 във вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМВР обществени интереси, свързани
с възложените на полицейските органи функции по опазване на обществения ред и
спокойствие на гражданите.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 1717а-1536 от 09.07.2019 г., издадено от Началника на Първо РУ
на МВР – Добрич, с което на А.Ж.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение
по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лв., като НАМАЛЯВА размера на административното
наказание ГЛОБА на 100 /сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен
съдия: /Данчо Димитров/