Решение по дело №4274/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№777/29.2.2016г.

Гр.Варна,29.02.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди и шестнадесета година, в следният състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря Х.Х., като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 4274 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени обективно, кумулативно, съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния му представител адвокат от АК Варна - Р. Ж., със съдебен адрес:***, против С. В. АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л. П. Д. и С. К. Г. – заедно и поотделно с ИСКАНЕ ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца: СУМАТА от 28 000.00 лева (двадесет и осем хиляди лева) – представляваща обезщетение за претърпените от ищеца Р.Т.И. НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ за преживените болки и страдания, промяна в кръвното налягане, влошено зрение, тревоги, неудобства, стрес, ограничения - чисто физически болки в крайниците, следствие пластични операции, липса на какъвто и да е спорт, свързан с физическа активност, невъзможност за готвене, занимаване с основно хоби, изключително рестриктивен и стриктен хранителен режим, избягване на слънчева светлина и топлина – плаж, разходки през деня, по–редки социални контакти с близки и приятели, притеснения от външния вид, негативни емоции, нервни кризи, тревоги и притеснения от хода на оздравителния процес, и не само, вследствие трудова злополука настъпила с ищеца на 17.04.2014 г., за времето от 17.04.2014 г. до 17.04.2015 г.;  на основание чл. 200 КТ; ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ОТВЕТНИКА да заплати на ищеца СУМАТА от 2 300.00 лв.(две хиляди и триста лева) - обезщетение за претърпените от ищеца ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, в следствие трудовата злополука, настъпила с ищеца на 17.04.2014 г., представляваща сбор от сумите : 1900.00 лв. за направени пътни разходи, за транспорт ,за прегледи в гр.София, за градски транспорт, паркинг в гр. София – 367 лв., разходи за гориво - за гориво, за явяване на контролни прегледи в гр. Провадия и гр. София – 313,00 лв., за лечение – за лекарства, кремове, обезболяващи, ластични бинтове, като и др. превързочни материали - 1073,00 лв., за явяване на контролни прегледи – потребителски такси за личен лекар, такси за ТЕЛК, ЛКК -147 лв., ВСИЧКИ за периода от 1.7.2014 г. до 17.04.2015 г. на основание чл. 200 КТ; ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ОТВЕТНИКА да заплати на ищеца СУМАТА от 400.00 лева имуществени вреди по чл. 200, ал. 3 КТ, представляващи разликата между трудовото възнаграждение и обезщетението по социалното осигуряване, получавано през периода от 17.4.2014 до 15.1.2015 г., при брутно трудово възнаграждение в размер на 346 лв. за м.март 2014 г.; както и  да бъде осъден ответника да заплати на ищеца ,ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху исковите суми, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -17.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземанията, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Обективирано е искане за присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски . В сезиращата съда молба, предявена на 17 април 2015 г. и заведена под номер 9785/17.04.2015 г. ищецът е изложил следните релевантни към спора факти и обстоятелства: Ищецът твърди, че е работил при ответното дружество на длъжност „*” от 10.02.2014 г. до 15.01.2015 г., когато ТПО било прекратено по взаимно съгласие на осн. чл. 325, т. 1 КТ.Твърди се, че на 17.4.2014 г. работата на ищеца се състояла в това да охранява участък от строежа на автомагистрала „*”, като около обяд, при опит да запали газова бутилка, оставена му за отопление, в караваната, в която почивал, възникнал пожар, при който получил изгаряния по лицето, ръцете и главата. Сочи се, че в епикризата, която били издадена на ищеца, след първоначално постъпване в *, отделение по изгаряния и пластична хирургия - възрастни, в гр. София, било отбелязано изгаряне на 10 % от общата телесна повърхност, с дълбочина І, ІІ АВ ІІІ –та степен, в областта на лицето, шията и двата долни крайника. По-тежки били изгарянията на дясната ръка на ищеца (около лакътя), малко по-леки изгарянията на лявата ръка, лицето и главата.Сочи се, че ответникът – работодател на ищеца бил декларирал настъпилата с ищеца злополука на 4.6.2014 г.в ТП на НОИ Варна, като било издадено Разпореждане № 118/6.6.2014 г., с което декларираната злополука с вх.№ 6002/4.6.2014 г. от осигурителя С. В. АД, станала с ищеца на дата 17.4.2014 г. била приета за трудова на осн. чл. 55, ал. 1 КСО. С Жалба с вх.№ 6002/1/19.6.2014 г. ищецът твърди, че бил обжалвал Разпореждането на ТП на НОИ Варна относно описаните в него обстоятелства относно настъпването на злополуката, но с решение на директора на ТП на НОИ Варна № 2/9.7.2014 г. Жалбата била оставена без разглеждане поради липса на правен интерес, поради факта, че констатациите в мотивите на обжалваното разпореждане не се ползват със СПН.Въпреки тези факти, твърди ищецът, не бил съгласен с тези констатации на длъжностното лице (при ТП на НОИ Варна), издало Разпореждането, поради това, че при издаване на разпореждането не били взети предвид обясненията на ищеца относно фактите и обстоятелствата, при които настъпила трудовата злополука. Ищецът сочи, че бил дал писмени обяснения пред ТП на НОИ Варна, в които подробно описал механизма на злополуката, не било имало манипулация по негова собствена инициатива, като описаните в Разпореждането, нито ищецът бил изпускал газ от бутилката, нито бил проверявал състоянието на бутилката със запалена свещ. Ищецът твърди, че имал намерение да запали бутилката, за да изгори малко газ и да падне налягането на газта в нея, т.к. знаел, че тези бутилки се пълнели в повече. Имал бил случаи, в които, поради повишено налягане на газа, скарите за отопление, които се навивали на газовата бутилка, се стопявали от високата температура. Ищецът излага в исковата си молба, че в Обясненията си бил посочил, че не е искал да запали бутилката, за да й изпусне силата, т.е. налягането, никъде не бил казвал, че щял да проверява състоянието на бутилката със запалена свещ, а последната бил използвал с цел да запали бутилката по-лесно, но когато запалил тази свещ, се получило възпламеняване на газ, която явно била изпускана от газовата бутилка преди това.

Твърди се, че неотложна помощ на ищеца била оказана в *, след което по препоръка на медиците от гр. Сандански ищецът бил транспортиран до *, като не знаел защо от гр. Сандански до гр.София бил превозен със служебен автомобил на работодателя, а не с линейка на ЦСМП, за да му бъдело осигурено медицинско наблюдение, евентуални интервенции (при необходимост). Твърди се още, че на ищеца не било обяснено, че било противопоказано да приема течности. В исковата молба се сочи, че ищецът бил приет в Клиниката по изгаряния в „*” около 19.00 ч. на 17.04.2014 г., като на следващия ден - 18.4. и на 22.4 му били извършени две операции. Сочи се, че след поставяне на анестезия бил превързан, поставени му били временни биологични заместители и бил подготвен за операция. Операциите вкл. следите манипулации - хидропроцедура, обработка на лице, уши, горни крайници; премахване на отслоен епидермис; фибринов налеп. След извършената подготовка, лицето на ищеца било превързано, ръцете обработени с аргосулфан. На ръцете на ищеца била присадена кожа от лявото бедро, т.к. ръцете му били с най-сериозни изгаряния. След проведеното лечение, ищецът бил изписан от болницата на 10.5.2014 г. с предписание за домашно лечение и препоръки за лечебна физкултура в домашни условия. В исковата молба ищецът сочи, че след първоначалната операция за отстраняване на изгорялата кожа по крайниците се наложили още няколко операции за отстраняване на стари надхвърлени транспланти по кантовете на присадките, отстраняване на епидермални кисти, некротични и девитализирани тъкани, каутеризиране на ерозии, последвани от туширане и превързване. За тези интервенции, сочи ищецът, се наложило той да посещава клиниката по изгаряния в „*”, като постъпил там на 3.6; 04.07; 07.08.; 10.09 и 14.10.2014 г.

На 01.10.2014 г.ищецът се явил на ЛКК в *, като с Протокол на ЛКК 4891 /1.10.2014 г. било дадено становище за явяването му на ТЕЛК за преценка на работоспособността му, а от „*” му било издадено и направление (искане) от 16.10.2014 г. за продължаване  на временната нетрудоспособност на ищеца.

Ищецът твърди, че бил в отпуск поради временната си нетрудоспособност до 18 декември 2014 г. като на стр. 3-та от исковата молбе цитира номерата на болничните листи. Сочи се още, че от 19 декември 2014 г. ищецът излязъл в неплатен отпуск и на 15.1.2015 г. по взаимно съгласие на страните, на осн. чл. 325, ал. 1 КТ трудовото му правоотношение с ответното дружество било прекратено.Твърди се по същество, че от настъпване на трудовата злополука до момента на предявяване на исковата молба ищецът се нуждаел от непрестанни грижи за операциите, като крем за изгаряния, балсам, обезболяващи, специален ръкав за лакътя на дясната ръка, превързочни материали, което налагало ежедневни парични разходи. Разходи ищецът направил и във връзка с ежемесечните си посещения до София за транспорт, гориво, храна, консумативи, заплащане на лекарските прегледи – потребителски такси, медицински услуги и други. В исковата молба ищецът сочи, че работодателят (ответникът по спора) бил заплатил на ищеца сумата от 900.00 лева – сторените от ищеца разходи за времето от 17 април до края на месец юни 2014 г., като превел сумата по клиентска сметка на упълномощената от ищеца адвокатска кантора. През периода след 1.7.2014 г. ищецът твърди, че бил направил още такива разходи, поради което отправил Покана до ответника да му възстанови сторените имуществени вреди от злополуката. На поканата ищецът получил уверението, че тези разходи ще бъдат възстановени периодично, но след проведена среща между ищеца и работодателя (при запознаване с размера на сумата ) на ищеца било отказано репариране на разходите. По повод злополуката от 17 април 2014 г. ищецът излага в исковата си молба, че  този факт променил напълно начина му на живот, дори и към момента на предявяване на иска не бил напълно излекуван. По данни на лекарите на ищеца била необходима около година за почти пълното му излекуване, а през периода след злополуката ищецът освен физическите болки търпял и страдания, които първоначално не били никак леки, трябвало да понася и още много ограничения - да бъде в покой възможно най–дълго, не трябвало да излага оперираните места от тялото си на слънчева светлина, топлина, запрашаване, замърсявания, физически натоварвания. Твърди се, че ищецът бил закупил ръкавици от неопрен за всички сезони, нямал възможност да ходи на плаж, на фитнес, да спортува по какъвто и да е начин. Отделно от това, ищецът нямал възможност и да готви, да натоварва физически и топлинно крайниците си – бил практически безполезен за близките си за дълъг период от време. В първите дни от изписването от болницата ищеца имал притеснения относно външния си вид, поради изгарянията на лицето и главата. Косата на ищеца, която била много гъста преди злополуката, оредяла, имал леки белези по лицето и през лятото на 2014 г. ищецът излизал само на кратки разходки, предимно вечер, за да избегне слънчевата светилна и топлината през деня. Ищецът трябвало да спазва и определен хранителен режим с повече плодове и мазнини, а тази промяна ограничила сериозно контактите му с близки и приятели. Освен тези промени настъпила промяна и в кръвното налягане на ищеца, което се повишило като за справяне с последния проблем ищецът имал нужда от повече движение, от спортуване а възможността му за тези действия била ограничена. За пълното оздравяване на ищеца била необходима и ежедневна обработка на крайниците, косата с кремове, балсами, прием на лекарства за кръвно налягане, ищецът на моменти изпадал в нервни кризи, заради ограниченията, които бил принуден да търпи и бил потиснат под въздействието на негативни емоции.

При изложените твърдения ищецът е обосновал правния си интерес от предявяването на исковете против ответното дружество .В допълнителна уточнителна молба от 18.5.2015 г. ищецът ясно е посочил, че претендира сумата от 2 300 лв. имуществени вреди и сумата от 28 000 лева неимуществени вреди (като е уточнил че в първия петитум е допусната техническа грешка). Уточнено е още, че сумата от 900 лв. е платена от работодателя за периода от 17 април до 30.6.2014 г. за извършени от ищеца разходи за гориво, медикаменти, контролни прегледи, и представлява имуществен разход, приспаднат от общата сума на направените от ищеца разходи и след приспадането й се претендира само разликата до 1 900 лева Уточнено е, че трудовата злополука е причинила временна нетрудоспособност на ищеца, поради което се желае обезщетяване на вредите - имуществени и неимуществени за периода на неработоспособността. Изяснено е в същата молба от 18.5.2015 г., че ищецът не е получавал суми по сключен договор за застраховане на работници и служители с оглед приложението на чл. 200, ал. 4 КТ и е формулиран уточнен петитум. (л.64 от делото)Исковата молба последно е уточнена с допълнителна такава като на л. 70 делото е формулиран окончателният уточнен петитум на иска.

В срока по 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.Същият оспорва исковете с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Искът с правно основание чл.200, ал. 3 КТ не се оспорва от ответната страна по основание ( така протокола и от о.с.з – л. 100 ) като се оспорват исковете само по размер. Ответникът застъпва становище че искът за претърпените пропуснати ползи за периода от 17.4 до 15.1.2015 г. е основателен. Не се оспорва размера на иска в отговора по чл.131 ГПК.

По отношение на обективно кумулативно предявените искове с правно осн. чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът сочи, че исковете, предявени срещу ответното дружество за сумите от 2 300 лв. и 28 000 лв. са неоснователни като сочи в отговора, че спорният въпрос е дали се дължи обезщетение. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО, като твърди, че безспорно било установено, че злополуката била настъпила през работно време на ищеца на 17 април 2014 г., в място за почивка при извършване на манипулации – изпускане на газ и проверка състоянието на газовата бутилка с помощта на запалена свещ – по инициатива на ищеца възникнал пожар, който го е обгорил и злополуката била призната за трудова по см. на чл.55 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ Варна. По отношение на имуществените вреди ответникът сочи, че искът е неоснователен, т.к. ищецът бил сторил разходи по негово желание извън регламентираните по клинична пътека и не подлежат на възстановяване по см. на чл. 200 КТ.

По отношение на иска за заплащане на сумата от 28 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 52 ЗЗД като твърди, че ищецът е проявил груба небрежност при трудовата злополука. В подкрепа на това било и признанието на ищеца, че той предполагал, че газовата бутилка е препълнена, поради което следвало по безопасен начин извън помещението да я запали. При така изложеното ответникът намира ,че размера на иска по чл. 200 КТ за претърпени неимуществени вреди не е съобразен със проявената груба небрежност от ищеца и подлежи на намаляване. При описаните по горе твърдения на двете страни, с доклада по делото съдът е приел ЗА НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните основанието на предявения иск по чл. 200, ал. 3 КТ.

В проведеното по делото открито заседание на 29.01.2016 г. ищецът представляван от адвокат Р.Ж. желае съдът да уважи предявените искове ведно с разноските по делото .

В същото открито заседание ответната страна, представлявана от адв.Н.С. изразява становище да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да отхвърли частично предявените искове по съображенията залегнали в писмения отговор.В хода на спора по същество адв.Н.С. счита,че от събраните доказателства по делото безспорно била установена грубата небрежност от страна на ищеца като препраща към отговора по чл.131 ГПК.Процесуалният представител на ответника твърди, че няма спор за действията и поведението на ищеца при настъпване на трудовата злополука , довели до запалването.Грубата небрежност, формулирана и доказана според ответника, следвало да бъде съобразена от съда при определяне на размера на обезщетение на неимуществените и имуществените вреди. Налице било безспорно съпричиняване в много голяма степен, доколкото именно поведението  на ищеца било причината за настъпване на злополуката- не умишлено а поради груба небрежност .При горните правни аргументи ответната страна намира,че искът предявен за 28 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и само за период от една година бил крайно завишен като претенция не с оглед щетите а с оглед на наличието на съпричиняване и кратния период.В тази връзка ответната страна желае ВРС да определи процента на съпричивяване и респективно обезщетенията и за имуществени и неимуществени вреди, както и да присъди в полза на ответната страна разноски по делото.

В предоставения от съда срок ищецът,чрез адв.Р.Ж. е представил писмени бележки .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните,че ищецът е бил служител при ответното дружество , както и че трудовото правоотношение между страните е било прекратено.Видно от приложеното по делото на л.28-ми заверено за вярност с оригинала копие на Заповед № 425 /15.01.2015г. на работодателя ответник - * АД ,на основание чл. 325 , ал.1 т.1 КТ ,считано от 15.01.2015 г. ,по взаимно съгласие ответникът –работодател е прекратил трудовото правоотношение с ищеца Р.Т.И. ,заемащ длъжността „охранител „ -ФО. От отразеното в цитираната Заповед се установява,че работодателят е вписал, че при прекратяване на ТПО на работника –ищец по делото – следва да се заплати обезщетение по чл.224 КТ -18 дни , като заповедта е подписана и от работника и от работодателя. Приложена по делото на следващия лист заверена за вярност с оригинала служебна бележка с изходящ номер 3419/24.10.2014 г.,издадена от ответното дружество, свидетелства затова,че за периода от м. 10.2013 г. до м.09.2014 г. ( общо за 47 дни ) ищецът е получил от работодателя общо възнаграждение в размер на 848.70 лв. от което нетно 667,32 лв.Приобщеното на листи 28 Б до 31 – ви по делото извлечение – детайлна информация за движението по разплащателна сметка в лева с титуляр ищеца при „*„ АД удостоверява всички движения по сметката на ищеца за периода от 1.1.2014 г. до 31.12.2014 г.

Не е спорно по делото ,че претърпяната по време на работа от ищеца злополука е имала характера на трудова, призната и установена за такава по съответния ред.По силата на Разпореждане № 118 от 6.6.2014 г. издадено от НОИ-ТП Варна, на основание чл. 60, ал.1 КСО ,декларираната злополука с вх.№ 6002 от 4.6.2014 г. от осигурителя * АД , станала с Р.Т.И., ЕГН ********** на 17.04.2014 г. е приета за трудова злополука по см. на чл. 55 , ал.1 КСО.Вписано в обстоятелствената част на Разпореждане № 188/ 6.6.2014 г. на ТП на НОИ Варна, че злополуката е станала през работно време и при извършване на манипулация( изпускане на газ и проверка състоянието на газовата бутилка с помощта на запалена свещ ) по инициатива на пострадалия, при което е възникнал пожар. Пострадалият получил термични изгаряния на лице, шия, ръце – общо 10 % . ( л.21 от делото ).

От приложената на л. 22 – ри по делото Декларация се изяснява, че работодателят - * АД е декларирал пред ТП на НОИ злополуката, станала на 17 април 2014 г. в 12.30 ч. ( при работно време от 11.30 ч. до 18.30 ч. ) на Автомагистрала „*. Декларацията е била заведена под номер 6002 от 4.6.2014 г. досие № 118 при ТП НОИ Варна .От цитираната вече декларация се изяснява, че работникът ищец е бил постъпил на работа при работодателя на 10.2.2014 г., заемащ длъжностна * .В раздел ІІІ на декларацията работодателят е вписал, че злополуката не е станала  на обичайното стационарно работно място, случайно работно място а на друго -  Каравана за почивка на *”, при извършване на охрана механизация на автомагистралата. В т.25 е вписано специфичното действие, извършвано от пострадалия и свързаният с това действие материален фактор именно по начина по който е записано и в мотивната част на Разпореждането на ТП на НОИ Варна. В точка 26 – та работодателят на ищеца е декларирал отклонение от нормалните действия ( условия ) и материалния фактор,свързан с това отклонение по следния начин : „ насищане на въздуха с предварително изпуснатия от пострадалия газ „, а в т.30 са били набелязани мерки от работодателя „ извънреден инструктаж „ .

По делото на л. 13 са приложени заверени за вярност с оригинала копия на обясненията на ищеца, съставени на 06.06.2014 г . по повод на които на 19.06.2014 г. ищецът Р.И. е депозирал ЖАЛБА до Директора на ТП на НОИ Варна против РАЗПОРЕЖДАНЕ №118/6.6.2014 г., на длъжностното лице Св.П., в ЧАСТТА относно описание обстоятелствата, при които е настъпила трудова злополука.

Видно от изнесеното в Жалбата, Р.И. е посочил ясно,че не е съгласен с частта на Разпореждане № 118, в която е посочено :„ че злополуката е станала при извършване на манипулации „ изпускане на газ и проверка на състоянието газовата бутилка с помощта на запалена свещ по инициатива на пострадалия , при което възникнал пожар „ . В жалбата си Р.И. е записал, че не отговаряло на истината, че той извършил манипулация „ изпускане на газ”, нито пък бил проявил инициатива затова.Просто газовата бутилка, според И., явно била изпускала газ,въпреки ,че я бил проверил когато му я били предали .Не било вярно и това,че И. бил извършил „ проверка състоянието на газовата бутилка, с помощта на запалена свещ „. В тази връзка И. е уточнил, че както бил посочил в обясненията си пред инж.П., при влизане в Караваната ( в която била газовата бутилка ),И. запалил свещ , като при запалването на свещта възникнал пожар , при който пострадал.При възникналия пожар И. не бил усетил мирис на газ,т.к. в противен случай нямало да произвежда пламък , който да предизвика запалване на газта.При така изложеното от Р.И. в жалбата срещу частта от Разпореждане № 188, ищецът е посочил, че според него длъжностното лице възприемало посоченото от работодателя ( * АД ) в Декларацията за трудова злополука , че И. бил извършвал проверка състоянието на газовата бутилка със запалена свещ а обясненията на И., които напълно отговаряли на случилото се били, че той имал намерение да запали газовата бутилка за да погори , защото обикновено ги пълнели повече, газта била с повишено налягане в бутилката и металната решетка върху бутилката понякога се стопявала при горене. Посочено е в жалбата ,че още със запалването на свещта възникнал пожар , като И. въобще не успял да извърши манипулация с газовата бутилка.С оглед горното Р.И. е сезирал Директора на ТП на НОИ Варна с искането за изменение на Разпореждане 118/6.6.2014 г. като бъдат изложени истинските причини за настъпване на злополуката с него.

По повод Жалбата на Р.И. е постановено Решение № 2  на Директора на ТП НОИ Варна от 09.07.2014 г. с което по същество и на основание разпоредбите на чл.117, ал.3 КСО ,вр. чл.88 ал.2 пр. 2 –ро , вр. ал.1 т.З АПК жалбата на Р.Т.И. е оставена без разглеждане като недопустима ,поради липса на правен интерес от обжалването за оспорващия и производството по същата жалба е било прекратено .( л.25,26 от делото ).

По делото ищецът е ангажирал писмени доказателства още с исковата молба ,приети по надлежния ред и приобщени към материалите по делото а именно : Епикризи издадени както следва :  от УМБАЛСМ „Н.И.*” ЕАД, Отделение по Изгаряния и пластична хирургия – възрастни КП № 281, из. № 13968/2014; епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.*” ЕАД, Отделение по Изгаряния и пластична хирургия – възрастни КП № 284, из. № 19685/2014; епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.*” ЕАД, Отделение по Изгаряния и пластична хирургия – възрастни КП № 285, из. № 23660/2014; епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.*” ЕАД, Отделение по Изгаряния и пластична хирургия – възрастни из. № 27712/2014; епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.*” ЕАД, Отделение по Изгаряния и пластична хирургия – възрастни КП № 284, из. № 31775/2014; медицинско направление от УМБАЛСМ „Н.И.*” от дата 16.10.2014 г.; медицински протокол на Лекарска консултативна комисия, ЛКК № 491/01.10.2014 г.; епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.*” ЕАД, Отделение по Изгаряния и пластична хирургия – възрастни КП № 284, из. № 35943/2014; болнични листи № , № 6229366/10.05.2014 г.; болничен лист № 0002307/23.06.2014 г.; болничен лист № 0002356/23.07.2014 г.; болничен лист № 0002400/20.08.2014 г.; болничен лист № 0002454/24.09.2014 г.; болничен лист № 1205240/19.11.2014 г.;включително и писмени доказателства за установяване на размера на извършените необходими разходи за лечението на ищеца : опис с направени разходи – 2 бр.; 2 бр. фискални бонове от 23.07.2014 г.; фискални бонове от 19.07.2014 г., 23.07.2014 г., 25.07.2014 г., 23.07.2014 г., 01.08.2014 г., 30.07.2014 г. и 28.07.2014 г.; билет за паркинг от 03.07.2014 г., карта за еднократно пътуване, фискални бонове от 03.07.2014 г. и 04.07.2014 г.; фискални бонове – 8 бр.; карта за еднократно пътуване и 6 бр. фискални бонове; 3 бр. фискални бонове; 5 бр. фискални бонове, билет за паркинг от 06.08.2014 г. и 2 бр. карта за еднократно пътуване; 3 бр. фискални бонове; опис на разходи; 4 бр. фискални бонове, 2 бр. карта за еднократно пътуване и билет за вход от 13.10.2014 г.; 11 бр. фискални бонове и билет за паркинг от 09.09.2014 г.; обратна разписка и 3 бр. фискални бонове; опис на разходи; 11 бр. фискални бонове; 12 бр. фискални бонове; 9 бр.фискални бонове; 8 бр. фискални бонове; 2 бр. фискални бонове и 2 бр. карта за еднократно пътуване; опис на разходи; 3 бр. фискални бонове; 10 бр. фискални бонове; 9 бр. фискални бонове; фактура от 16.01.2015 г. и 4 бр. фискални бонове.

За изясняване на характера и вида на травматичните увреждания на ищеца по делото е допусната и проведена съдебно – медицинска експертиза.От заключението на вещото лице Д.А.Д. ( л. 95-99 от делото ) което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено по делото се изяснява обективното състояние на ищеца . При проведения от вещото лице Д. клиничен преглед на ищеца на дата 16.09.2015 г. в КСМ * вещото лице-съдебен лекар констатира, че по предната странична и задна повърхности на дясната мишница в долна трета, гърба на дясната лакътна област, страничната й повърхност, предно –страничната повърхност и част от задната повърхност на дясната предмишница  в горна и средна трета е установен груб белег, плътен при палация , сивкаво – кафеникав цвят ,с ширина от горния полюс 12-13 см., в долния  6-7 см. и дължина от 22 см.Под него, по гърба на дясната предмишница  в долна трета, страничната повърхност на дясната киткова област, гърба на дясната длан,  в областта  на 1,2 и част от 3 дланни кости, гърба на дланнопръстовите стави на 2,3 и 4 пръсти , гърба на горните фаланги на същите пръсти плюс 5 пръст, вещото лице сочи, че личат груби белези, ангажиращи  тези области изцяло .Отвеждането на дясната киткова става ,сочи вещото лице, при освидетелстването на ищеца , станало умерено ограничено.Такова ограничение имало и при сгъване на китковата става.По гърба на лявата мишница, в долба трета и страничната повърхност по лявата лакътна става ,констатира вещото лице при извършеното освидетелстване, личал друг такъв груб белег с ширина в горния си полюс 6 -7см. , в долния 3-4 см., дължина 15 см. а в областта на лявото бедро се установявали белези от проведено оперативно лечение – места , от които е била свалена кожна пластика  за пластика в областта на горните крайници .

В Заключение СМЕ сочи , че на 17 април 2014 г. ищецът Р.Т.И. е получил изгаряния в областта на лицето и горните крайници , като о писаните травматични увреждания  са в резултат  на действие   на висока температура - действие на пламък  в гореописаните анатомични области . Проведено е било комплексно лечение, заключава в.л.Д.Д., което е продължило до месец октомври 2014 г. ,като след този период в продължение на два месеца, с цел пълно възстановяване, са били издавани болнични листи . Вещото лице Д.Д. счита, че реално оплакванията, болките и нарушената функция е била в порядък не по-малък от 5-6 месеца, като и към момента на проведения клиничен преглед е било налице известно ограничение на функцията на дясната киткова става.

По делото е проведена и изслушана съдебно психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице Р.Б., заключението по която експертиза съдът намира също за обективно и пълно, проведено въз основа на материалите по делото, след изслушване на гласните доказателства. Приобщеното на л. 126 – 130 по делото заключение на доктор Р.Б. обуславя извода на съдебният психиатър затова,че ищецът по време и непосредствено след случилото се с него  на 17.4.2014 г.е изпаднал в състояние на стрес .Под стрес,в.л. пояснява,че се разбира остро или продължително психическо и или физическо натоварване, което може да доведе до общи психовегетативни разстройства и до органични заболявания .Въздействието на стресогенните  фактори ,пояснява вещото лице, зависи от наличните индивидуални механизми за адаптиране и справяне а стресът от психологична гледна точка се разглеждал като „човешки отговор „ към различни видове вреди и заплахи.Психологичният (психичният ) стрес, пояснява д-р.Б., се характеризирал като обусловено от заплаха емоционално преживяване, което оказвало влияние  върху способността на човека  достатъчно активно да изпълнява своята дейност .Основната отличителна черта на психичния стрес, става ясно от заключението по СПЕ, била обстоятелството, че при него реакцията зависела от интерпретацията, оценката на личността за заплашващото или увреждащото събитие .

Случилото се Р.И. на 17.4.2014 г. според д-р.Р.Б., било изиграло роля на психотравма а психотравмата  винаги била израз на конкретно взаимодействие между личност и среда.Психотравматичният характер на случилото се с ищеца на 17.04.2104г., заключава вещото лице Б., се доказвало и от факта, че към момента на освидетелстването ищецът се намирал в състояние на посттравматично стресово разстройство , принадлежащо на голяма група разстройства на тежък стрес и разстройства  в адаптацията ,като вещото лице подкрепа този извод с обстоятелството ,че били налице посочените пет/цитирани в СПЕ / важни диагностични критерии. Конкретно при ищеца вещото лице сочи, че е налице протрахиран отговор на стресогенно събитие от 17.4.2014 г. на прекомерна заплаха за живота и цялостта му , което било в състояние да причини дълбок дистрес у почти всеки човек.След тази дата, конкретизира вещото лице, следвали травмиращи събития на операции , вкл. пластични , дълъг период на възстановяване .В резултат оставало ограничение на функцията на дясната киткова става и трайни белези по кожата на горните крайници.Козметичният и физическият  дефект налагали промяна на начина на живот на ищеца,сочи вещото лице, нарушения  на цялостното  функциониране и предизвиквали депресивни и малоценностни изживявания ( пояснени от в.л. при разпита ). Конкретно се сочи в СПЕ ,че ходът на посттравматичното стресово разстройство е флуктуиращ, като в някои случаи можело да приеме и хроничен ход с продължителност много години  и да премине дори в трайна промяна на личността.При така извършеното освидетелстване на ищеца вещото лице д-р.Р.Б. дава заключението ,че ищецът страда от посттравматично стресово разстройство ,предизвикано непосредствено от стресовото събитие на 17.4.2014 г. и последващия психотравмен период на лечение и възстановяване.

Допусната и изслушана по делото е и съдебно счетоводна експертиза изготвена от в.л.Д.П., заключението по която експертиза е приложено на листи 123 -125 ти по делото.От заключението на в.л.Д.П. се установява ,че размерът на полученото БТВ ( брутно трудово възнаграждение ) на ищеца за последният пълен отработен месец март 2014 г. е 346.00 лева. Размерът на разликата между получавано от ищеца БТВ и обезщетението за временна неработоспособност е 264,68 лв. ( л.125 -ти  от делото ) .Заключението за размера на разликата от 264, 68 лв. вещото лице дава на база констатациите в приложение 2 ( л.124 ти от делото ) в което в табличен вид са посочени периода 2014 г. от 17.04. -5 дни ;.м.5 – 20 р.д ; м.6. - 21 р.д. ; м.7 - 23 р.д. ; м.8.- 20 р.д. ; м.9.- 21 р. д. ; м. 10. - 23 р.-д. и м.11 – 20 р.д. ; до 18.12. вкл. 15 р. д.

За установяване на фактическата страна на спора по делото са допуснати и гласни доказателства в полза на двете страни .

Разпитан в качество на свидетел е Т. Н. И. – баща на ищеца и Г. М. Г. – служител на ответника ( ръководител отдел „ * „ ) ( л.108 и сл.) .Безспорно от гласните доказателства се установява отразеното и по-горе като фактическа страна на спора, установяват се и претърпените в резултат на злополуката вреди от ищеца вкл.и съдействието на работодателя ,въпреки че и двете страни по спора са ангажирали свидетели,чиито показания са пристрастни.

С оглед установено от фактическа, от правна страна съда приема следното:

Съобразно чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.Съгласно чл. 55 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.За основателността на иска по чл. 200, ал. 1 от КТ ,определящо е наличието на трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука, като отговорността на работодателя следва да се ангажира при установяване наличието на следните общи предпоставки: увреждане на работника; неблагоприятният резултат да е настъпил през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и причинната връзка между увреждането и резултата (резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други обстоятелства). За да е основателен иска следва кумулативно да са налице изброените предпоставки ( така : Решение № 282 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова).Съгласно разпоредбата на чл. 290 от КТ и приложимия към релевантния момент ред чл. 55 от КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, за установяването на трудовата злополука се подава декларация от осигурителя до съответното териториално поделение на НОИ, като последното е компетентно с разпореждане да постанови дали приема или не злополуката за трудова. Налице е разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО за приемането на злополуката като трудова.Т.е. установен и доказан по несъмнен начин, а и не се спори, е първият елемент от фактическия състав на нормата на чл.200,ал.1  КТ .

При така установеното по делото,че станалата на 17 април 2014 г. с ищеца злополука е трудова и по см. на КСО и КТ, съдът дължи произнасяне по своевременно релевираните възражения на процесуалния представител на ответника, че пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, допускайки. груба небрежност За да се произнесе по възражението на ответната страна за приложение на нормата на чл. 201 ал.2 КТ, съдът намира за необходимо да се спре в мотивите си върху института на грубата небрежност На първо място и с оглед наведените твърдения от двете страни в спора по същество , съдът намира за необходимо да уточни, че институтът на грубата небрежност има различни измерения в наказателното и гражданското право.Гражданските съдилища са се произнасяли по въпроса, че отговорността по чл.200 от КТ е в много по- широк аспект и не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда може да квалифицирано като проява на груба небрежност. За да е налице груба небрежност по см.на чл.200 КТ е необходимо пострадалият да е осъзнавал, че може да настъпи вредоностният резултат, но едновременно с това да се е надявал, че може да го избегне и предотврати . Груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност (в този смисъл е съдебната практика,част от която е обективирана в Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева,постановено по чл. 290 от ГПК) . Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати ( така Решение № 1026 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Лидия Рикевска).В настоящото производство бе установено, че работникът не е спазил необходимите правила за безопасност по време на почивка на 17.04.2015г. Предприетите от страна на ищеца действия по запалване на свещ в затвореното помещение – каравана,в което се е намирала газовата бутилка, за която ищецът сам сочи, че е предполагал че е можело да бъде препълнена, са довели до внезапно възпламеняване на бутилката,предизвикване на пожар и довели до обгарянията на ищеца. Тези именно действия от страна на ищеца (описания от самия него в писмените му обяснения и потвърдени в жалбата срещу мотивите на акта на  ТП на НОИ Варна ) обуславят извода, че има небрежност, но тя не е груба.  Дали е щяла да се възпламени бутилката или не при друга идентична ситуация ( каквато безспорно се установява от гласните доказателства не се е случвала ) не може да се предполага, но отговорността за осигуряване на безопасна работна среда безспорно се  носи от работодателя.Дори да се приеме, че задължението на ищеца да си служи правилно с предоставената му газова бутилка е било на работника, то тежестта на доказване досежно това, отново е на работодателя. Същото би могло да се установи с представянето на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност, но такава не е представена в производството.Съгласно препращащата норма на чл. 212 от КТ правилата за деликтната отговорност (чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД) намират приложение и при отговорността по чл. 200 от КТ при определяне на обезщетението за неимуществените (морални) вреди (Решение № 1712 от 5.11.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2064/2001 г., III г. о., докладчик съдията Ценка Георгиева).Съобразно гореизложеното, съдът намира за нужно да отчете, че от съдебна практика на информационен продукт” Апис” ( с който разполага ВРС ) се установява, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди от най тежкия характер – смърт в резултат на трудова злополука са в значително по-малки размери, поради което обезщетени

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на неимуществените вреди от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.Съдът приема ,че макар и да не проявил груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ работникът – ищец е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като съпричиняването на вредата съдът определя в размер на 30%.За да обоснове извода за наличие на съпричиняване съдът изцяло се позовава на събраните данни по делото установеното по безспорен начин, че при работа с газовата бутилка ищецът сам е предизвикал възпламеняването й довело до обгаряне на части от тялото му ,оперативни инвазии и оставило безспорно трайно отражение върху целия му живот и психика . Ето защо съдът по справедливост намира че обезщетението за неумуществените вреди (подробно посочени и в петитума на иска по вид а и установени по категоричен начин от заключенията на вещите лица д-р.Д. и д-р.Б. ) справедливо би възлизало на общо 20 000 лева.При тридесет процента съпричиняване на вредоностния резултат на ищеца следва да се присъди на осн. чл.200 ,ал.1 КТ обезщетение в размер на общо 14 000 лева, като искът до пълния размер от 28  000 лева бъде отхвърлен като недоказан .С оглед изхода по спора по главния иск на ищеца се дължи и акцесорната законна лихва върху исковата сума, считано от датата на злополуката до окончателно заплащане на паричното вземане на основание чл.86, ал.1 ЗЗД .Тъй като водещото начало в гражданския процес е диспозитивното съдът присъжда законна лихва върху исковата сума ,така както е потърсена от ищеца а именно от датата на предявяване  на иска .

На второ място съдът следва да определи размера на претърпените имуществени вреди чието репариране се желае от ответника . Ищецът претендира имуществени вреди на основание чл.200 ал.1 КТ от ответника в размер на 2 300 лева от които 1 900 лева за разходи пътни – гориво и други свързани с лечението подробно посочени по пера в петитума на иска както и обезщетението  от 400 лева претендирано на основание чл. 200 ал.3 КТ .

По отношение на размера на имуществените вреди претендиран от ищеца в размер на 1 900 лева съдът намира че искът с правно осн.чл.200 ал.1 КТ безспорно е доказан по основание а данните за неговия размер се извличат от сборуването на разходите които ищецът е направил по повод лечението си приложени по делото и описани по-горе. Т.е. от установения и доказан по размер иск за репариране на претърпените имуществени вреди  1 900 лв.съдът без да приспада заплатените от ответното дружество разходи за лечението на ищеца ( разходи за невнесени здравни осигуровки и разходите са болничен престой ) намалява този размер с 30 % съобразно приетото съпричиняване на вредоносен резултат от страна на ищеца и присъжда на ищеца сумата от 1 330 лева обезщетение за имуществени вреди а за разликата до пълня размер искът следва да се отхвърли. Съдът с оглед основателността на иска за репапиране на претърпените имуществени вреди присъжда на ищеца и законната лихва върху главницата , считано от датата на предявяване на иска на осн.чл. 86 ЗЗД .

На трето място съдът намира,че искът за претендиране на обезщетението от 400 лева предявен с правно основание чл. 200 ал. 3 КТ е основателен и доказан ( частично по размер ) поради което следва да бъде уважен за сумата  от 264.68 лв. Нормата на чл. 200 ал.3 КТ сочи , че  работодателят дължи обезщетение за разликата между  причинената вреда – неимуществена и имуществена, вкл. пропуснатата полза, и обезщетението  и или пенсията по обществено осигуряване.

Безспорно е по делото, че трудовата злополука е довела до временна нетрудоспособност на ищеца, констатирана по надлежния ред с болнични листи а от приложените по делото писмени доказателства в частност и заключението на вещото лице по ССчЕ Д.П. се установява и доказва ,че  размерът на обезщетението представляващо пропусната полза  разлика между БТВ на ищеца и получено от него обезщетение за временна нетрудоспособност възлиза на 264, 68 лв. – т.е. това е установеният и доказан размер на иска по чл. 200, ал.3 КТ който съдът следва да уважи а за разликата до 400 лв. до пълният размер искът следва да се отхвърли .При този изход на спора съдът присъжда и дължимата се законна лихва върху исковата сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането .

С оглед изложеното съдът дължи произнасяне на осн. чл. 78 ГПК по претендираните и от двете страни разноски.

Видно от  писмената защита ищецът е претендирал разноски по списък, но такъв не е приложен  по делото .Приложения договор за правна защита и съдействие от ищеца към адв.Р.Ж. не съдържа данни и за договорен размер на адвокатски хонорар ,поради което и съдът не присъжда разноски в полза на ищеца.

Приложения по делото от ответника на л. 131 списък по чл.80 ГПК съдържа само 1 разход сумата от 1 500 лева възнаграждение за процесуално представителство а представеният договор за правна защита и съдействие на л. 130 има характера на разписка и удостоверява реално извършеният разход .Ето защо съобразно нормата на чл. 78 ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски за процесуално представителство съразмерно отхвърлените части на иска - а именно 780 лева.

С оглед характера на производството по делото ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата се д.т. съобразно материалния интерес – уважената част на исковете ( сбора от сумите 14 000 +264.68 лв.+1 330 лв. = 15 594.68 ) – или 4 % върху материалния интерес – т.е сумата от общо 623,78 лева , на осн. чл. 78, ал.6 ГПК .

 

Воден от горното и на осн.чл.235,236 ГПК , съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА С. В. АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л. П. Д. и С. К. Г. – заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** следните суми : СУМАТА от 14 000.00 ( четиринадесет хиляди лева ) представляваща обезщетение за претърпените от ищеца Р.Т.И. НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ за преживените болки и страдания, промяна в кръвното налягане, влошено зрение, тревоги, неудобства, стрес, ограничения - чисто физически болки в крайниците, следствие пластични операции, липса на какъвто и да е спорт, свързан с физическа активност, невъзможност за готвене, занимаване с основно хоби, изключително рестриктивен и стриктен хранителен режим, избягване на слънчева светлина и топлина – плаж, разходки през деня, по–редки социални контакти с близки и приятели, притеснения от външния вид, негативни емоции, нервни кризи, тревоги и притеснения от хода на оздравителния процес, и не само, вследствие трудова злополука настъпила с ищеца на 17.04.2014 г., за времето от 17.04.2014 г. до 17.04.2015 г.; на основание чл. 200, ал.1 КТ; като ОТХВЪРЛЯ иска в ЧАСТТА за разликата от присъдения размер до претендирания от 28 000.00 лева (двадесет и осем хиляди лева), като недоказан по размер; СУМАТА от 1 330.00 лева ( хиляда триста и тридесет лева ) - обезщетение за претърпените от ищеца ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, в следствие трудовата злополука, настъпила с ищеца на 17.04.2014 г., представляваща сбор от сумите : 1900.00 лв. за направени пътни разходи, за транспорт ,за прегледи в гр.София, за градски транспорт, паркинг в гр. София – 367 лв., разходи за гориво - за гориво, за явяване на контролни прегледи в гр. Провадия и гр. София – 313,00 лв., за лечение – за лекарства, кремове, обезболяващи, ластични бинтове, като и др. превързочни материали - 1073,00 лв., за явяване на контролни прегледи – потребителски такси за личен лекар, такси за ТЕЛК, ЛКК -147 лв.,ВСИЧКИ за периода от 1.7.2014 г. до 17.04.2015 г. на основание чл. 200,ал.1 КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска в ЧАСТТА за разликата от присъдения размер до претендирания размер от 1 900.00 лева ( хиляда и деветстотин лева), като недоказан по размер;СУМАТА от 264, 68 лева ( двеста шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки ) -имуществени вреди по чл. 200, ал. 3 КТ, представляващи разликата между трудовото възнаграждение и обезщетението по социалното осигуряване, получавано през периода от 17.4.2014 до 15.1.2015 г., при брутно трудово възнаграждение в размер на 346 лв. за м.март 2014 г.; както и  да бъде осъден ответника да заплати на ищеца ,КАТО отхвърля иска за разликата от присъдения размер до претендирания размер от 400.00 лева,като недоказан по размер ; ВЕДНО със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху исковите суми, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -17.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземанията, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА С. В. АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л. П. Д. и С. К. Г. – заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА по сметка  ВРС, сумата от 623,78 лева  ( шестстотин двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки) , - дължима държавна такса върху уважения иск и сумата от 5 лева ( пет лева )-  за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.78, ал. 6 ГПК .

 

ОСЪЖДА Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С. В. АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л. П. Д. и С. К. Г. СУМАТА от 780 лева ( седемстотин и осемдесет лева ) - сторените от ответната страна съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция съобразно отхвърлената част на иска за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал.3 ГПК .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна жалба  пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението .

 

ПРЕПИС  от Решението да се връчи на страните по делото.         

 

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: