ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 680
гр. Бургас, 20.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно
дело № 20222100600640 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Образувано е по протест от прокурор при Районна прокуратура - гр.
Бургас срещу определение № 134 от 23.05.2022 г. по ЧНД № 274/2022 г. на
Несебърския районен съд, с което е отменено постановление на прокурор при
БРП от 21.04.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
304 ЗМ-259/2020 г. по описа на РУ на МВР – Несебър и делото е върнато на
прокурора.
В протеста се прави оплакване, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Оспорва се извода на
районния съд, че в хода на досъдебното производство не са изяснени факти и
обстоятелства относно начина, механизма и последователността на
получените увреждания на свидетеля И.С., както и за причинителя за тези
травми. Изразено е несъгласие и с извода на първия съд, че е налице
превратно и избирателно интерпретиране на доказателствения материал по
делото. Предлага се отмяна на атакуваното определение и потвърждаване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Досъдебно производство № 304 ЗМ-259/2021 г. по описа на РУ на МВР -
1
Несебър е образувано с постановление от 5.04.2021 г. на прокурор при
Окръжна прокуратура - гр. Бургас, след постановен отказ за образуване на
досъдебно производство – за това, че на 17.07.2020 г. в к.к. „Слънчев бряг“,
област Бургас, в офис на „УниКредит Булбанк“ АД, чрез нанасяне на удари с
юмруци и с химикалка от длъжностно лице – охранител, при изпълнение на
службата му по охрана на обекта, е причинена лека телесна повреда на И. Л.
С., изразяваща се в оток по лява окосмена област на главата, разкъсно-
контузна рана по дясна лицева повърхност, охлузвания в близост до дясна
очница и по дясна лицева половина, охлузвания по десен горен крайник –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели, извършени
са съдебномедицинска и технически експертизи, събрани са писмени
доказателства. Няма привлечено лице като обвиняем.
С постановление от 21.04.2022 г. прокурор при БРП, Териториално
отделение Несебър е изразил окончателното си становище за делото на тази
процесуална фаза. Приел е, че охранителят А. Т. е действал с умисъл да
защити имуществото, за което отговаря. Ако телесна повреда е била
причинена на пострадалия С. от свидетеля Т. по време на съприкосновението
помежду им, то същата е била причинена по непредпазливост, в
разновидността й на небрежност – деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. И
тъй като законодателят не е предвидил наказателна отговорност за
причиняване на лека телесна повреда по непредпазливост, прокурорът на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратил
досъдебното производство, водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 130, ал. 1 НК.
Срещу това постановление е подадена жалба в Несебърския районен съд
от пострадалия И. Л. С. чрез адв. Димитринка Радева от БАК, въз основа на
която е образувано ЧНД № 274/2022 г. С определение № 134 от 23.05.2022 г.,
постановено по посоченото дело, съдът е отменил атакувания прокурорски
акт и е върнал делото на прокурора. Прието е, че фактическата обстановка не
е изцяло изяснена, което се дължи, от една страна, на необсъждане на
доказателствата по делото и в частност на свидетелските показания
поотделно и в тяхната съвкупност, а от друга страна, не са събрани всички
2
необходими доказателства за отстраняване на противоречията и цялостното
изясняване на случилото се. Посочено е, че прокурорът, преди да направи
извода за липса на пряк умисъл при причиняване на телесните увреждания, е
бил длъжен да отчете всички противоречия в свидетелските показания и да
укаже на разследващия орган да предприеме всички процесуално-следствени
действия за тяхното преодоляване. Според районния съд доказателственият
материал е интерпретиран превратно и избирателно от страна на прокурора,
което не му е позволило да обсъди свидетелските показания по начин, който
да кореспондира с действителните твърдения на свидетелите и да изгради
изводите си въз основа на тях и в съвкупност с останалия доказателствен
материал. Това определение е обект на въззивна проверка в настоящото
производство.
Въззивният съд намира подадения протест за допустим, но разгледан по
същество за неоснователен. Съображенията за това са следните:
От обстоятелствената част на постановлението за прекратяване на
наказателното производство не става ясно какви точно фактически
положения прокурорът е приел за установени. Посочено е, че охранителят А.
Т. предприел действия по извеждане на пострадалия И.С. извън банковия
клон, като започнал да го избутва със сила. Дали и какви телесни увреждания
е получил пострадалият при това „избутване“ не е отбелязано. Следва извод,
че дори и да се допусне свид. Т. да е нанесъл телесна повреда на свид. С., то
същата не е била умишлено причинена.
Въззивният съдебен състав намира, че направените от прокурора изводи
не се базират на обективен анализ на събрания на досъдебното производство
доказателствен материал. Възпроизведени са свидетелските показания на
банковите служители И. М., Е. Б., С. П. и Д. Г., според които пострадалият се
държал арогантно, говорел на висок тон и обиждал охранителя А. Т.. Същите
свидетели заявили, че клиентът и охранителят започнали да се бутат, а сви. Д.
Г. ги разтървал. Никой от свидетелите не забелязал видими следи от
нараняване по лицето и тялото на пострадалия при излизането му от банката.
В показанията на всички посочени свидетели прозира явното им
желание да помогнат на свид. Т., с когото работят заедно в банковия клон.
Никой от тях не посочва конкретно действията на охранителя, като вместо
това свид. И. М. заявява: „… аз не бях фокусирана върху тях… Аз през цялото
3
време бях съсредоточена върху парите, които трябваше да отчета.“ (т. 2, л. 24-
25 от ДП), свид. Е. Б. твърди, че цялото й внимание било ангажирано с
броенето на парите, които й били поверени, вдигнала си главата само когато
чула клиентът да обижда охранителя, но „в следващия момент спрях да
наблюдавам, защото не исках да участвам в тази ситуация“ (т. 2, л. 23 от ДП),
а свид. Д. К. дори не обърнала никакво внимание на клиента (т. 2, л. 19 от
ДП). Наред с това на досъдебното производство не е преценено дали от
мястото, където се е намирал всеки един от свидетелите, обективно е могло
да се възприеме дали при излизането на пострадалия от банковия клон е
имало следи от нараняване по лицето и тялото му.
Показанията на банковите служители, че клиентът и охранителят се
„бутали“ (според свид. Д. К.), „сякаш се сборили“ (свид. Д. Г.), „сборичкали
се“ (свид. М.), „започнали да се въртят“ (свид. С. П.) са в пълно противоречие
със заключението на техническата експертиза, чийто обект е оптичен носител
CD-R, съдържащ записи от охранителните камери на банковия офис. При
прегледа на видеофайловете вещото лице установява как охранителят напада
влезлия в помещението на банката мъж, като го хваща с две ръце за лицето
/гърлото/ и го изблъсква напред, после продължава да го атакува, а след това
блъска главата му в намиращ се пред тях закачен на стената предмет,
наподобяващ картина (т. 2, л. 42-50).
Експертното заключение не е обсъдено от прокурора, който се е
ограничил с твърдението, че на записите не се вижда свид. А. Т. да нанася
удари по лицето на пострадалия. Извън вниманието на представителя на
държавното обвинение са останали не само действията на Т., но и
обстоятелството, че по време на проявената агресия на охранителя спрямо
пострадалия двамата са били извън обсега на камерата в продължение на 7
секунди – от 17:02:39 ч. до 17:02:46 ч. Игнорирани са и действията на
свидетеля Д. Г., които очевидно са били предприети за преустановяване на
упражненото от Т. физическо насилие спрямо пострадалия – Г. се опитвал да
издърпа охранителя и го държал с двете си ръце през кръста, докато
пострадалият успее да избяга и да излезе през входната врата на банката.
Описаните в техническата експертиза действия на свидетеля А. Т. имат
съществено значение за извода досежно наличието на виновно поведение и
формата на вината. Пренебрегването на това експертно заключение,
4
необсъждането на противоречията между него и свидетелските показания на
банковите служители, както и липсата на фактически констатации относно
причинени телесни увреждания на пострадалия И.С. от действията на
свидетеля А. Т. съставляват съществено процесуално нарушение при
изготвянето на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. В този смисъл районният съд правилно е приел, че
прокурорският акт е незаконосъобразен и го е отменил.
С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав намира,
че атакуваното определение на Районен съд - Несебър следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 243, ал. 8 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 134 от 23.05.2022 г. по ЧНД №
274/2022 г. по описа на Несебърския районен съд, с което е отменено
постановление от 21.04.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура - гр.
Бургас, Териториално отделение Несебър за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 304 ЗМ-259/2020 г. по описа на РУ на МВР – Несебър
и делото е върнато на прокурора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5