Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 26.11.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ административно
дело № 254 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1, изр. първо от Закона за устройство на територията
(ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Е.С.Г. ***, чрез пълномощника си адвокат И.И., против мълчалив отказ на Главния архитект на
Община Русе да се произнесе по подадено заявление, с вх. № УТ-45-107/16.12.2019
г.
Твърди
се в жалбата, че оспорваният мълчалив отказ
е незаконосъбразен и се прави искане същият да се отмени, като се върне
преписката на административния орган със задължителни указания за издаване на
исканото удостоверение за търпимост. Претендират се направените разноски по
водене на делото.
Ответникът
по жалбата – Главният архитект на Община Русе, чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт Н.Г., в писмено становище представено по делото и
в хода по същество поддържа възражения за недопустимост на жалбата, поради
просрочие и при условията на евентуалност за нейната неоснователност. Моли
жалбата срещу оспорвания акт да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира
присъждане на разноски.
След
като обсъди оплакванията по жалбата във връзка с доказателствата по делото и
извърши проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 183, том ІІ, рег. № 5856,
дело № 284 от 2012 г. на нотариус с рег. № 180 на Нотариалната камара с район
на действие - района на Районен съд Русе (л. 6-7 от преписката), жалбоподателта
Е.С.Г. се легитимира като собственик на поземлен имот „земеделска земя“ с площ
501 кв.м., с идентификатор 63427.131.57 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на Русе, с трайно предназначение на територията: "земеделска"
и начин на трайно ползване: "лозе", ведно с всички подобрения и трайни
насаждения в имота.
Със
заявление (искане) вх. № УТ-45-107/16.12.2019 г. по описа на Община Русе (л. 4 от
преписката), жалбоподателката е поискала да й бъде издадено удостоверение за
търпимост за сграда с идентификатор 63427.131.57.1, находяща се в описания
по-горе имот. Към заявлението са били приложени цитирания нотариален акт, скица
на имота № 76/27.07.2012 г. (л. 8 от преписката), както идекларация от
05.06.2019 г., подписана от И.М.И. и Г.Ю.Ю., с нотариална заверка на подписите,
с която деклараторите са посочили, че процесната сграда, за която се иска
издаване на удостоверение за търпимост, представлява масивна жилищна сграда,
собственост е на жалбоподателката и е построена преди 2001 г. Представени са
още Нотариален акт № 122/30.06.1970 г., том VІ, дело № 2086/1970 г. на нотариус
при Народен съвет – Русе, удостоверяващ собствеността на процесния имот на
продавачите, от които жалбоподателката е закупила имота, както и предварителен
договор за покупка-продажба на недвижим имот от 07.07.1997 г. (л. 12 от
преписката), от който е видно, че жалбоподателката закупува от Христо Димитров
Пенчев и съпругата му недвижим имот от 0,5 дка в землището на гр. Русе, ж.к.
„Чародейка“, представляващ лозе. Същият имот е описан и в нотариалният акт, с
който жалбоподателката се легитимира като собственик на имота.
По
делото няма спор, че в периода 1997 – 1998 г. в процесния имот жалбоподателката
е изградила едноетажна жилищна сграда, за която липсват строителни книжа, вкл.
разрешение за строеж. Тези обстоятелства се установяват както от показанията на
разпитаните по делото свидетели – И. Илиев и Гюнер Юсеин, така и от
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза.
Във връзка с подаденото от
жалбоподателката заявление за издаване на удостоверение за търпимост до същата
било изпратено писмо изх.№ 94Е-185-1/13.01.2020 г. (л. 3 от преписката), с
което на Г. било указано на основание чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 35 от АПК,
че в 30-дневен срок от получаване на писмото, следва да представи в Община Русе
схема на сградата, издадена от СГКК – Русе, която е необходима за установяване
местоположението на сградата в имота, квадратурата и етажността й. Следвало да
бъде посочен и начина на достъп до поземления имот. Писмото е получено лично от
пълномощника на жалбоподателката на 14.01.2020 г. На 14.02.2020 г. с молба вх.
№ 94Е-185-1#1
жалбоподателката представила скица № 15-144167-13.02.2020 г. на сграда,
построена в имот с идентификатор 63427.131.57 по КК на гр. Русе. Върху тази
молба на 16.02.2020 г. е поставена резолюция от неустановено длъжностно лице
със следното съдържание: „Да се даде указание, че не са изпълнени дадените им с
предходно писмо, срок 14 дни. Да представят документ в случай, че им е учредено
право на преминаване през ПИ .... Административното производство не е
приключило!“. По преписката липсват данни резолюцията да е изпълнена и да е
изпращано друго уведомление до жалбоподателката.
На
10.03.2020 г. Е.Г. е подала жалба до настоящия съд срещу мълчалив отказ на
главния архитект да се произнесе по заявлението й от 16.12.2019 г. за издаване
на удостоверение за търпимост.
В
хода на съдебното производство е назначена СТЕ, която установява, че към
момента на построяване на процесната жилищна сграда със Заповед №
387/21.10.1983 г. на кмета на Община Русе е одобрен застроителен, регулационен
и кадастрален план на жилищен микрорайон „Чародейка – А и Д“, в който район
попада и имота, собственост на жалбоподателката. Съгласно одобрения
градоустройствен план процесният имот попада в строителните граници и е
предназначен за жилищно застрояване, поради което за същия намират приложение
нормите на ЗТСУ и Наредба № 5/1995 г., действали към момента на изграждане на сградата.
Към момента на постановяване на мълчаливия отказ имотът е със статут на
земеделска земя, като не попада в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За имота
няма изготвен ПУП с план за застрояване и задание за проектиране на жилищна
сграда. За построената в имота на жалбоподателката жилищна сграда няма издавана
виза за проектиране и застроително решение. Фактически построената сграда е с
площ 98 кв.м. като само 84 от тях са нанесени в КК на гр. Русе, а
съществуващата баня от 14 кв.м. не фигурира в кадастралната карта на града.
Вещото
лице установява още, че до имота на жалбоподателката се стига по черен път,
частично застлан с камъчки. Пътят преминава през имот – частна собственост като
по него се осъществява достъп и до други съседни на жалбоподателката имоти.
Пътят не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе,
или в КВС на землището на града. Не е прокаран по реда, установен в ППЗСПЗЗ.
Вещото лице е извършило замерване на отстоянията на процесната сграда от
границата на съседните имоти, при което е установило, че от юг това растояние е
2,30 м, от север – е 2,00 м, от запад – 12,00 м и от изток – 8,30 м., при
изискване съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 5/1995 г. това растояние да е
най-малко 3 м. Идентично е изискването и на сега действащата уредба – чл. 31,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Със
заявление от 16.12.2019 г. до главния архитект на Община Русе жалбоподателката
е поискала издаване на удостоверение за търпимост. В ЗУТ не е определен изрично
срок за произнасяне от компетентния административен орган, когато става въпрос
издаване на удостоверения за търпимост. Доколкото произнасянето по заявлението
в конкретния случай не може да се извърши само въз основа на приложените към
него доказателства (т.е. не е налице хипотезата на чл. 57, ал. 4 от АПК за
незабавно произнасяне), удостоверението следва да се издаде до един месец от
започване на производството с подаване на заявлението - арг. чл. 57, ал. 5 от АПК. Именно
такъв срок е предвиден и с разпоредбата на чл. 42б, ал. 4 отНаредба № 16 на ОбС –
Русе за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и
права на териториата на Община Русе, според която техническа услуга по
устройство на територията по чл. 42, т. 12.1 от същата наредба (издаване на удостоверение относно степен на завършеност на строеж по чл.181
от ЗУТ, по § 16 от ЗУТ, по чл.202 от ЗУТ и факти и обстоятелства по устройство
на територията) се извършва в едномесечен срок от постъпване на искането за
извършване на техническата услега, когато става въпрос за издаване на
удостоверение за търпимост (удостоверение по § 16 от ЗУТ).
Непроизнасянето
в този срок представлява мълчалив отказ за
издаване на акта, който подлежи на оспорване в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ - 14-дневен от изтичане на срока, в
който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В случая главният архитект
е следвало да се произнесе в месечен срок от 16.12.2019 г. (датата на
заявлението). В този срок на жалбоподателката е изпратено писмо, на основание
чл. 30, ал. 2 от АПК, за отстраняване на нередовности по подаденото заявление,
като й е даден 30-дневен срок за това. При това положение срокът за произнасяне
на администритивния орган на основание чл. 30, ал. 3 от АПК започва да тече от
датата на отстраняване на нередовностите. В настоящия случай това е станало на
14.02.2020 г., когато жалбоподателката е представила искания й документ – схема
на сградата. Именно от тази дата започва да тече и срокът за произнасяне на
главния архитект, който изтича на 14.03.2020 г. В този смисъл е и поставената върху
молбата от 14.02.2020 г. на жалбоподателката резолюция, изрично сочеща
висящността на административното производство. В същото време необходимостта от
събиране на още доказателства, за релевантни за случая факти, не съставлява
нередовност на заявлението, която да може да доведе до определяне на нов
начален момент на срока за произнасяне на административния орган. При това
положение при непроизнасяне на административния орган до 14.03.2020 г., от тази
тата се формира мълчалив отказ и започва да тече 14-дневният срок за обжалването
му. В настоящия случай жалбата е подадена на 10.03.2020 г., т.е.
преждевременно, но доколкото и към настоящия момент липсват данни, а не се и
твърди да е налице произнасяне на главния архитект на Община Русе по
заявлението на жалбоподателката от 16.12.2019 г., съдът намира, че е налице формиран
мълчалив отказ и годен предмет на оспорване, поради което и жалбата против него
не е просрочена и като подадена от надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
По
своята правна същност удостоверението за търпимост представлява индивидуален
административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, във връзка с § 1, т. 2 ДР на Закона за
администрацията (ЗА),
тъй като с него се удостоверяват факти с правно значение - за признаване,
упражняване или погасяване на права или задължения. Уредените в АПК
производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното
обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на
административни услуги, както и при обжалването на отказите (изрични или
мълчаливи) за извършването им по силата на § 8 от ПЗР на АПК. Съгласно § 127, ал. 1, изр.
последно от ПЗР на ЗИДЗУТ(ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп.,
бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм., бр. 98 от 2014 г., в сила от
28.11.2014 г.,изм. и доп., бр. 101 от 2015 г., изм., бр. 1 от 2019 г., в сила
от 1.01.2019 г.), удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти. Тази разпоредба е
относима към процесния строеж, с оглед установеното време на неговото
извършване.
Установява
се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че строежът - "едноетажна
жилищна сграда", за която се иска издаване на удостоверение за търпимост,
е изграден през 1997- 1998 г.
Съгласно
§ 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали
по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими. В съответствие с тази
разпоредба административният орган има задължение да изследва съответствието на
конкретния строеж със специфични особености, правила и нормативи, действали по
време на изграждането му, т. е. преди 31.03.2001 г. и да прецени дали са налице
предпоставките за издаване на исканото удостоверение. Търпимостта на строежа
следва да бъде изследвана съобразно критериите и предпоставките за
допустимостта му, уредени в материалноправната норма, установяваща приложимите
за същия предпоставки и действала към датата на реализирането му.
Установява
се от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза
(неоспорено от страните), което съдът приема за обективно и компетентно, че
процесния строеж е изграден в имот, попадащ в строителните граници на града, и
предназначен за индивидуално жилищно застрояване. По делото не е спорно, че се
касае за свободно застрояване в имота на жалбоподателката.Установява се от
заключението на вещото лице, че процесната постройка отстои от южната граница
на имота на 2,30 м, а от северната – на 2,00 м. Според вещото лице постройката, представляваща жилищна
сграда, е недопустима съобразно действащия подробен устройствен план към
момента на строежа, липсва застроителен план на имота и сградата, не са спазени
правилата и нормативите, установени от ЗТСУ и Наредба № 5/1995 г., действали по
време на извършването му, както и действащите към настоящия момент технически
правила и норми на ЗУТ. Не са спазени отстоянията от границите на съседните
имоти минимум 3 м. Вещото лице цитира нормите на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
5/1995 г. и чл. 31, ал. 1 от ЗУТ.
Съдът счита, че процесната
постройка действително е недопустим строеж,
както по съобразно действалите към момента на построяването й правила и
нормативи, така и съобразно действащите към момента такива.
Следва да се отбележи, че
в настоящия случай не намира приложение цитираната от вещото лице разпоредба на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 5/1995 г. Макар вещото лице да е обозначил
коментирания нормативен акт като „Наредба № 5/1995 г.“, за която наредба
твърди, че е действала към момента на извършване на строежа, от текста на
цитираната конкретна разпоредба на чл. 10, ал. 1 става ясно, че посоченият
текст е на разпоредба от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство, издадена от министъра на строежите и архитектурата, обн.,
ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г. и бр. 70 от 6.09.1977 г., изм., бр. 99 от 24.12.1985
г., бр. 52 от 4.07.1986 г. и 64 от 15.08.1986 г., бр. 89 от 17.11.1989 г., бр.
91 от 13.11.1990 г., отм., бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г.
Тази наредба очевидно не е била действащ нормативен акт през 1997 г. и 1998 г.,
когато е извършен строежа
на процесната сграда. Към този момент е действала наредба със същото
наименование (Наредба № 5 от 17.05.1995 г.за правила и норми по териториално и
селищно устройство) - обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.1995
г., в сила от 26.07.1995 г. Тексът на чл. 10 от тази наредба не касае
предвидените при застрояване отстояния. В същото време съгласно чл. 62 от
Наредба № 5 от 17.05.1995 г. при малкоетажно
застрояване нормите за разстоянията на сградите на основното застрояване са:1.
до страничната регулационна линия - най-малко 3 метра;2. до регулационната
линия към дъното на парцела - най-малко 5 метра. Именно това е разпоредбата,
приложима към настоящия случай, регламентираща изискване на отстояние на
извършеното застрояване от най-малко 3 метра от страничните регулационни линии,
което изискване в конкретния случай не е изпълнено. Това означава, че
процесната постройка не е допустима по правилата и нормативите, действали към
момента на извършването й. Същата не е допустима и по сега действащите праивла,
както сочи и вещото лице, доколкото идентично изискване се съдържа и в чл. 31,
ал.1 от ЗУТ.
Неотносимо
към казуса е възражението на жалбоподателката, че липсва спор между нея и
собствениците на съседните имоти във връзка с неспазеното отстояние.
Изискването за минимално отстояние на застрояването от границите на имота
(регулационните линии) е императивно и не допуска изключения, базирани на
постигнато съгласие със собствениците на съседните имоти.
Принципно
както ЗТСУ, така и ЗУТ допуска в определени случай някои законови изисквания да
бъдат преодоляни, когато има съгласие между заинтересованите страни, но
настоящия случай не е такъв. Спазването на минимално предвидените отстояния е
задължително, като законът изрично изброява случаите, в които се предвиждат
други отстояния (по-големи или по-малки) – например при по-високи сгради, за
производствени сгради и т.н. В настоящия случай тези други хипотези да
неприложими.
В
обобщение, съдът намира, че процесната простройката не е търпим строеж, поради
което не са налице предпоставките за издаване на удостоверение за търпимост по
§ 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Предвид
изложеното оспорваният мълчалив отказ е съответен на
материалните разпоредби, а жалбата срещу него е неоснователна, поради което
оспорването следва да бъде отхвърлено.
При
този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника
за присъждане на разноски по делото, включващи юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице. Съдът определя дължимото юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК в размер на 100 лв., което в
едно със заплатеното възнаграждение за вещо лице в размер на 157,50 лв. следва
да бъдат възложени в тежест на жалбоподателката.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Е.С.Г. ***,
против мълчалив отказ на Главния архитект на
Община Русе, формиран по подадено заявление, с вх. № УТ-45-107/16.12.2019 г.,
като неоснователно.
ОСЪЖДА Е.С.Г. ***, ЕГН **********,***
сумата от 257,50 лева (двеста петдесет и седем лева и петдесет стотинки)
разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
уведомяване на страните за неговото изготвяне с връчване на преписи.
Съдия: