РЕШЕНИЕ
№ 2057
гр. Варна, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20213110113534 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от Н.В. К. - М. срещу ЯНЧ.
П. Д., с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът Я.Д. дължи на ищцата сумата от
10 800,00 лв., представляваща сбор от наемни месечни вноски за периода от 30.04.2019г. до
03.04.2021г., която сума е получена от ответника без основание, тъй като последният е
отдавал без съгласието и знанието на ищцата собствения й недвижим имот, представляващ
апартамент ***, находящ се на *** етаж в жилищна сграда на адрес в ***, със ЗП от 78,15
кв.м., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410
ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: Ищцата е собственик на недвижим имот от
14.10.***, придобит чрез дарение и наследяване, представляващ апартамент ***, находящ се
на *** етаж в жилищна сграда на адрес в ***, със ЗП от 78,15 кв.м. Преди около три години
ищцата предоставила ключ на ответника Я.Д., неин братовчед, за да живее последният в
апартамента. Уговорката била ползването на имота да продължи два - три месеца, но след
това ответникът не върнал ключовете на ищцата. На 24.03.2021г. ищцата разбрала, че в
нейния имот от повече от година има настанени наематели. Наемателите представили
Договор за наем, подписан с ответника, за сумата от 450,00 лв. месечно. На 03.04.2021г.
наемателят предал ключовете на апартамента. Имотът бил ползван от наемателите за
периода от 30.04.2019г. до 03.04.2021г. За този период заплатеният наем е в размер на
10800,00 лв. Твърди се, че е налице неоснователно обогатяване.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който се оспорва предявеният иск по основателност. Сочи се, че ищцата и
нейният баща дали изрично съгласие ответникът да ползва и да се разпорежда с процесния
имот. Ищцата никога не е била против. Нещо повече. Ищцата дори е дала съгласие имотът
да се предоставя под наем и сумата да се получава от ответника. Не е вярно твърдението, че
ключът за имота бил предаден на ответника поради наличие на ремонт. Ответникът се
сдобил с ключа от бащата на ищцата още през 2016г.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че за процесните суми има издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 7580/2021г. по
описа на ВРС.
Безспорно е между страните, че процесният имот се е отдавал под наем, както и че е
заплащана сума за наема.
По делото е представен НА за дарение на недвижим имот *** по дело с номер *** от
*** на нотариус А. Г., при Районен съд Варна, съгласно който В. К. К. дарява на Н.В. К. ¾
идеални части от апартамент находящ се в ***.
Съгласно договор за наем от 30.04.2019г. ЯНЧ. П. Д. е сключил договор за наем със
С. И. П., като се е задължил да му предостави за временно и възмездно ползване двустаен
апартамент, находящ се в ***, за срок от 6 месеца считано от 01.05.2019г., за месечен
наем в размер на 450 лева.
От представените по делото удостоверение за граждански брак №*** от ***г.
издадено от Община Варна и нотариален акт №***г. на нотариус О. С. при Районен съд гр.
Варна е видно, че В. К. К. е придобил недвижим имот жилище *** на *** етаж в жилищна
сграда в ***, в период, в който е бил в граждански брак с А. С. К.. Имотът е бил придобит
от В. К. чрез договор за покупко-продажба, сключен с дружеството „С.“ ООД, видно от НА
с номер *** по дело ***г. на нотариус О. С..
Видно от удостоверение за наследници изх. № АУ022200ОД от 07.03.2022г.,
наследници на А. С. К. (починала) са В. К. К. и Н. ВЛ. К..
По делото са представени и предупредителен протокол за напускане на недвижим
имот от 24.03.2021г., приемо-предавателен протокол, справка от агенция по вписванията,
удостоверение за наследници на К. С. К. с изх. №АУ033572ОД от 02.04.2021г., нотариален
акт №***г. и нотариален акт № ***г., които обаче касаят имоти, различни от процесния и не
следва да се обсъждат задълбочено.
В проведено открито съдебно заседание бяха събрани гласни доказателства, чрез
разпит на двама свидетели. От показанията на свидетеля В. В. Г. се установява следното:
Известен ми е апартаментът, който се намира на адрес в ***. Живея в сградата от
2011г., а от 2014г. съм „домоуправител“ и събирам всеки месец вноските за входа.
Присъствах когато лицето П.П. установи, че процесният апартамент е обитаван от
наематели. Самият В. К. беше дошъл на място и беше изненадан, че има наематели в
имота. По – късно беше сменена бравата на вратата, тъй като имаше ключар с тях. В. К.
говореше по телефона със сестра си К. К. на висок тон. Беше конфликтна ситуация. Тези
наематели живеят в имота от 2019г. В. беше изненадан, дори афектиран. За този имот аз
контактувах с К. К., но рядко се обаждах. К. К. е майка на Я.. Той е живял в имота преди
тази двойка наематели.“
Свидетелят Р. И. И. също бе разпитан, като изложи следното: „Познавам В. К. от
2009г. Той разбра, че мога да поддържам имоти и ме взе да поддържам неговите имоти.
Не мога да кажа колко на брой са всички имоти на В. К.. Я. е племенник на В. К.. Живееше в
имот на ул. „***“. След това замина за Китай. Малко преди да се върне от Китай, К. К. и
В. К. се срещнаха. В. К. поиска Я., като се върне от Китай, да отиде да живее в имота на
адрес ул. „***“. К. се съгласи. След това В. се обади на дъщеря му в София, за да й каже,
че имотът на „***“ ще се ползва от Я.. След това Я. дойде и каза лично на В. К., че се
мести да живее на друго място, но няма да освободи апартамента на ул. „***“, защото
е договорка с майка му и В. К., както й че ще го отдава под наем. Я. е давал
апартамента под наем две години. К. се обади на дъщеря си и й каза: „Н., брат ти се
премества вече в ***“ и ми каза че ще дава помещението, в което живееше досега, под
наем. След това през 2020г. Н. К. и Я.Д. се видяха във Варна, при която среща Н. му
каза: „Батко, много евтино даваш имота под наем“. Я. й каза, че наемодателят му е
познат и му взема наем от 350,00 лв. Всички неща ги знам, защото съм бил всяка вечер с В.
К. и той ми споделяше. Каза ми да отида и да видя имота на „***“ защото Я. се връщал и
му бил обещал да живее в него.“
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД.
В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса, че ответникът е
предоставял собствения на ищеца имот на ул. „***“ под наем на трети лица за периода от
30.04.2019г. до 03.04.2021г., с което действие ответникът се е обогатил, както и да установи
2
факта и стойността на своето обедняване.
В тежест на ответника бе да докаже, че е предоставял под наем процесния имот за
периода от 30.04.2019г. до 03.04.2021г. със съгласието на ищеца.
Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД гласи, че всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. За да е налице фактическият състав на неоснователното обогатяване следва да
бъде установено, че ответникът се е обогатил, както и че ищецът е обеднял и че
обогатяването на ответника е за сметка обедняването на ищеца.
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства Н. ВЛ. К. е
собственик на апартамент, находящ се в ***. Ищцата успя да установи, че в процесния
период е била собственик на имота.
Безспорно е между страни, че ответникът през процесния период е упражнявал
фактическа власт върху имота. От приетите по делото доказателства – договор за наем,
както и от признанието на процесуалния представител на ответника се установява, че Я.Д. е
отдавал процесния имот под наем, като заемната сума е била 450,00 лв. месечно.
Спорният по делото въпрос е дали отдаването под наем е било със знанието и
съгласието на ищцата или без нейното знание и съгласие. В тази връзка се събраха гласни
доказателства на двама свидетели.
Свидетелят В. Г. посочи, че в действителност имотът на ул. „***“ е бил отдаван под
наем за период от две години. Посочи, че В. К. бил изненадан при посещението на имота и
бравата на вратата била сменена. Свидетелят Р. И. заяви, че познава В. К., като е бил близък
с него до степен, че последният да му споделя информация и за апартамента. Изложи, че В.
К. се обадил на дъщеря си в София, за да й каже, че имотът на „***“ ще се ползва от Я..
След това Я. казал лично на В. К., че се мести да живее на друго място, но няма да освободи
апартамента на ул. „***“, защото е договорка между майка му и В. К., както й че ще го
отдава под наем. След това К. се обадил на дъщеря си и й казал: „ Н., брат ти се
премества вече в *** и ми каза че ще дава помещението, в което живееше досега, под
наем“. Свидетелят посочи и провеждането на лична среща през 2020г. между Н. К. и Я.Д.
във Варна, при която среща ищцата заявила на ответника: „Батко, много евтино даваш
имота под наем“.
Свидетелските показания си противоречат дотолкова, доколкото св. Г. заяви, че К.
бил изненадан от факта, че в имота имало наематели, а св. И. заяви, че К. не само е знаел, че
имотът се отдава под наем, а съобщил за това и на дъщеря си. По – голяма вяра съдът дава
на показанията на св. И.. Последният посочи, че е имал изключителни близки отношения с
В. К., който му е споделял всички обстоятелства около процесния имот. Доказателство за
близките отношения е и обстоятелството, че св. И. живее под наем в имот на В. К.. Поради
това показанията на св. И. следва да се кредитират, като съдът приема, че ищцата е знаела,
че ответникът отдава нейния имот под наем на наематели, поради което не е налице
извършено действие от страна на Я.Д., което да се счита за неоснователно обогатяване,
довело до обедняване на Н.В. К. - М..
За пълнота следва да се посочи, че буди недоумение фактът, че две години ищцата не
е посетила своя имот, знаейки, че същият се използва от Я.Д., а по нейни твърдения
ответникът отказвал да й върне ключовете за имота. Житейската логика предвижда когато
несобственик владее имот на собственик и отказва да предаде фактическата власт върху
имота, най – малкото собственикът да предприеме действия, които да възпрат поведението
на несобственика. В настоящия случай самата ищца сочи, че през 2019г. е дала ключове за
имота на ответника, за да го ползва за няколко месеца, но до 24.03.2021г. не е предприела
никакви действия, за да възпре упражняването на фактическата власт от страна на Я.Д.. Това
недоумение може да бъде запълнено с извода на съда, че показанията на св. И. са
достоверни и следва да бъдат кредитирани. Ищцата е знаела, че имотът се отдава под наем,
като през периода на ползване на имота от наемателите липсват каквито и да било данни, че
ищцата е имала намерение сама да отдава имота под наем или да го ползва.
Предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ответника сторените разноски в производството в общ размер от 1000,00
лв.
3
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.В. К. – М., ЕГН **********, с адрес в ***, срещу
ЯНЧ. П. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „***“ ***, с искане да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът ЯНЧ. П. Д. дължи на ищцата Н.В. К. – М. сумата от 10
800,00 лв., представляваща сбор от наемни месечни вноски за периода от 30.04.2019г. до
03.04.2021г., която сума е получена от ответника без основание, тъй като последният е
отдавал без съгласието и знанието на ищцата собствения й недвижим имот, представляващ
апартамент с ***, находящ се на *** етаж в жилищна сграда на адрес в ***, със ЗП от 78,15
кв.м., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 ГПК в съда – 28.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н.В. К. – М., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на ЯНЧ. П. Д.,
ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „***“ ***, сумата от 1000,00 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4