Определение по дело №350/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260026
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Веселин Ганчев Ганев
Дело: 20205000600350
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

                           О       П      Р      Е     Д      Е      Л       Е     Н     И        Е

                                                           № 260026

                                         гр. Пловдив, 01.10. 2020 г.

             Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември  две хиляди и двадесета година в  състав:                                                        

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

                                                                                         ВЕСЕЛИН ГАНЕВ                                                                                                                                                                                                                                                                

             при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВЧНД №350/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:                                                                                                                                            

                           Производство по Глава 21 НПК-чл.436 ал.2 НПК.

             Постъпила е жалба от К.Х.Н. чрез защитника му адв.Б.У. против протоколно определение № 794/20.07.2020г., постановено по ЧНД № 154/2020г. по описа на ПОС, с което е била отказана съдебна реабилитация за осъжданията му по НОХД №132/2001г. по описа на Районен съд- Свиленград, по НОХД № 357/2005г.  по описа на Районен съд- Пещера, по НОХД № 1564/2003г. по описа на Окръжен съд- Пловдив и по НОХД № 1045/2007г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

             В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, поради което се иска отмяната му и реабилитиране на лицето по посочените осъждания, като се твърди, че за някои от тях е настъпила пълна реабилитация по чл.88а от НК.

            Според прокурора жалбата е неоснователна.

            Пловдивският апелативен съд, след като провери правилността на постановеното определение и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

              Жалбата на осъдения К.Н. е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

               На първо място следва да се отрази, че за правилното решаване на делото съдът е изискал актуални справки за съдимост, за неприключили досъдебни производства за престъпления от общ характер, за висящи изпълнителни производства, както и за времето на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, като постъпилите писмени доказателства са пряко относими към преценката за основателността на молбата за реабилитация. В резултат на правилния им и логичен разбор окръжната инстанция законосъобразно е намерила, че не са налице всички изискуеми по чл.87 ал.1 от НК предпоставки за реабилитация, както  и че не са изтекли визираните в чл.88а ал.4 от НК срокове за абсолютна такава.

      Молителят К.Н. е осъждан, както следва:

      1. По НОХД № 132/2001 година по описа на РС- Свиленград, в сила от 29.12.2001г. за престъпления, извършени на 18.01.2001г., на Н. по реда на чл. 23 от НК е било наложено едно общо най-тежко наказание от една година, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години;

       2.         По НОХД № 357/2005г. по описа на РС- Пещера, в сила от 24.11.2005г., за престъпление по чл. 215 от НК, извършено в периода 1997-1998 година, на Н. е било наложено наказание  глоба в размер на 600 лв.;

       3.         По НОХД № 1564/2003г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, в сила от 14.05.2007г., за престъпления по чл. 142 от НК и по чл. 198 от НК, извършени на 04.08.2002 година, на Н. по реда на чл. 23 от НК е било наложено едно общо най-тежко наказание – лишаване от свобода за срок от пет години, като е постановено да изтърпи същото при първоначален общ режим. На основание чл. 68, ал.1 от НК е постановено Н. да изтърпи изцяло и отделно от това наказание и наказанието от една година лишаване от свобода, което му е било наложено по НОХД № 132/2001г. по описа на РС Свиленград, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок, като е постановено да изтърпи същото при първоначален общ режим.

       4.         По НОХД № 1045/2007г. по описа на ОС- Пловдив, в сила от 14.05.2009г. за престъпления по чл. 115 вр. с чл. 18 от НК  и по чл. 170 от НК, извършени на 15.08.1999 година, на Н. е било наложено едно общо най-тежко наказание по реда на чл. 23 от НК в размер на шест години лишаване от свобода., което е постановено да изтърпи при първоначален строг режим. С определение по ЧНД № 1303/2009г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, в сила от 17.09.2009г., съдът е групирал наказанията, наложени на Н. по последните му три осъждания, а именно – по НОХД № 357/2005г. по описа на РС- Пещера, по НОХД № 1564/2003г. по описа на ОС- Пловдив и по НОХД № 1045/2007 година по описа на ОС- Пловдив, като е наложил на осъденото лице едно общо най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличил с една година, като така определеното му общо най-тежко и увеличено наказание от седем години лишаване от свобода е постановено да изтърпи при първоначален строг режим и към същото на основание чл. 23, ал.3 от НК е било присъединено наказанието глоба в размер на 600 лв.

            С определение по ЧНД № 3525/2011 година по описа на СГС, в сила от 05.08.2011година  К.Н. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода по ЧНД № 1303/2009г., като му е определен изпитателен срок  от две години, шест месеца и 11 дни, а на основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК му е наложена и пробационна мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година два пъти седмично. Пробационната мярка е изтърпяна до 17.08.2012г.

           Следователно, молителят Н. е осъждан с няколко присъди, като тригодишният срок по чл.87, ал.1 от НК  започва да тече от изтичане срока на наложеното с последната присъда наказание/ Р-44 от 28.01.2010г. по н.д. №505/2009г. на ВКС, II н.о.и др./,  а именно кумулираното по ЧНД № 1303/2009г. по описа на *в размер на седем години лишаване от свобода,  от изтърпяване на което е бил условно предсрочно освободен с определение по ЧНД № 3525/2011г. по описа на СГС. Изпитателният срок на условно предсрочното му освобождаване е започнал да тече на 28.07.2011г. и е изтекъл на 08.02.2014 година, откогато започва да тече и срокът по чл. 87, ал.1 от НК. Т.е. на 08.02.2017г. е изтекъл минималният 3 годишен срок, в който, както се установява от получените справки, осъденият не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание.

             За плащане на глобата, наложена като наказание по НОХД № 357/05г. по описа на РС- Пещера, което е било присъединено към определеното общо най-тежко и увеличено наказание от седем години лишаване от свобода, съдът е изискал нарочна справка от ТД на НАП- * , според която образуваното по повод събиране на това вземане изпълнително производство е било прекратено на 13.01.2017г. на основание чл.171 ал.2 от ДОПК поради изтекъл 10-годишен давностен срок. Следователно, настъпилата перемпция формално преодолява изискването на чл. 87, ал.3, изр.2 от НК за съдебна реабилитация. Трябва обаче да са налице и останалите законови предпоставки за реабилитиране на осъдения  Н. по съдебен ред, които съдът е обсъдил надлежно и законосъобразно.  Така по втората предпоставка на чл. 87, ал.1, т.1 от НК – молителят да е имал добро поведение, по делото са били ангажирани гласни и писмени доказателства, които установяват, че същият е създал семейство и деца, за което полага грижи, трудово ангажиран е в Р *и се ползва с добро име сред познатите си, като в гр. * не са постъпвали данни за негово противоправно поведение. Няма и данни, предвид справките от РП- * и от ОП- * за образувани против него неприключили досъдебни производства.

           И според въззивната инстанция обаче, третата кумулативна предпоставка на чл.87 ал.1 т.2 от НК – да е възстановил вредите, причинени при умишлените престъпления- не е била изпълнена, за да са налице в пълнота изискванията за реабилитацията по съдебен път. Видно от представената справка от ЧСИ О. по неин опис е било образувано изпълнително дело по повод издаден в полза на пострадалия от престъплението по НОХД № 1045/2007г. по описа на *изпълнителен лист за сумата от 20 000 лв., присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Изпълнителният лист е издаден през 2009 година, а изпълнителното производство при ЧСИ О. е образувано през 2018 година и показва неизпълнение на задължението за възстановяване на тези вреди. Вярно е, че реабилитация може да бъде постановена и без репариране на щетите, но това трябва да бъде по уважителни причини- например тежко здравословно състояние, семейно положение, свързано с издръжката на деца и др. / Решение № 530/04.12.2008г. по н.д. 520/2008г. на ВКС, II н.о. и пак решение № 427/24.03.2016г. на ВКС, III н.о./. Такива причини с извинителен характер по делото не са установени и няма доказателства с такава насоченост. Следователно, наличието на висящо изпълнително производство, по което няма извършени плащания по дълга според справката на ЧСИ М.О./ няма данни да е прекратено поради перемция, а  и изтичането на давността не погасяване   вземането, а само възможността за принудителното му събиране и длъжникът остава задължен / се явява пречка по смисъла на чл.87 ал.1 т.2 от НК за реабилитиране на лицето по съдебен ред.

             На последно място, съдът е обсъдил и твърдението на защитата, че по някои от осъжданията на Н. била настъпила пълна реабилитация по чл.88а от НК и възражението е било отхвърлено със законосъобразни аргументи. Съгласно разпоредбата на чл.88а ал.4 от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано/ т.е.  при условията на чл. 86 от НК или чл. 87 от НК/, то осъждането и последиците му се заличават  след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания. Съдът е посочил и относима към въпроса съдебна практика- напр. Р- 216/04.06.2015 година на ВКС по н.д. № 647/2015г., I н.о. – не е възможно да настъпи реабилитация само за едно престъпление, а за други не. Следователно, съобразно  правилото на чл.88а ал.4 от НК меродавно за изчисляване на десетте години по чл.88а ал.2 от НК е последното осъждане на К.Н. по ЧНД № 1303/2009г. по описа на ПОС, по което е било постановено условно предсрочно освобождаване с изпитателен срок от две години, шест месеца и 11 дни. И тъй като според нормата на чл.88а ал.3 от НК изчисляването на срока за абсолютната реабилитация се прави след изтичане на този  изпитателен срок, началото на  10-годишния период е от 08.02.2014г. / когато е изтекъл / и такава реабилитация за осъдения Н., както правилно е отразил и окръжният съд, ще настъпи на  08.02.2024г.

            Предвид на изложените съображения обжалваното първоинстанционно определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, поради което ПАС

                                     

                                О     П     Р     Е     Д    Е    Л     И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 794/20.07.2020г., постановено по ЧНД № 154/2020г. по описа на ПОС.

          Определението е окончателно.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                              2.