Решение по дело №2/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

„. 2. е предявило иск против „. О. с.Д. ,като в исковата молба сочи ,че между двете страни има търговски взаимоотношения по доставка на дървен материал,за което са издадени съответни фактури. Част от доставената стока е заплатена , но е останало за заплащане сумата от 40 128.59 лв.Моли да се постанови решение,с което да се осъди ответнито дружество да заплати тази сума,както и лихва за забавено плащане в размер на 2000 лв.,считано от 01.06.2008 г. до предявяване на иска ,както и законна лихва върху главницата,от датата на постъпване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като последното искане е направеновено в хода на делото.

Ответното дружество не е взело конкретно становище,а в първото съдебно заседание,страните са поискали спиране на делото по взаимно съгласие.След възобновяването на делото,ответното дружество не е било представлявано от законен или договорен представител.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие за установено следното :

По делото са приети като доказателства издадените от ищеца фактури ,двустранно подписани.

Назначената и изслушана съдебно счетоводна експертиза,която е проверила документите в счетоводството и на двете страни е констатирала,че счетоводството и на двете страни е водено редовно,съобразно законовите разпоредби и фактурите,посочени в исковата молба са заприходени.Вещото лице е докладвало,че през 20010г. от страна на ответника е извършено частично плащане,при което дългът е намалял на сумата от 15393.69 лв.Лихвата за забава,при така посочения период в исковата молба е в размер на 9487.35лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 327 от ТЗ - за осъждане на ответника да заплати на ищеца исковата сума, претендирана като незаплатена цена на предадени и приети стоки по договор за покупко- - продажба. За да се приеме, че ответникът дължи на ищеца претендираната парична сума на релевираното правно основание, ищецът следва по безспорен начин да установи факта на сключване на договора за покупко-продажба и предаването на стоката на ответника, пораждащо за последния задължение за плащане на цената на закупени стоки.

От събраните в производството доказателства -приложени фактури и най-вече от заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява по несъмнен начин,че стоката е доставена на купувача,същият е отразил задължението си по счетоводен път,но няма данни за плащане, на сумата от 15393.69 лв.Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане на посочената сума, което е в негова тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 15393.69 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Остатъка от претендираната сума,като цена на иска е изплатена след предявяване на иска.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Установи се, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимата цена, поради което съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да заплати на ищеца обезщетение за забава за плащане на парично задължение в размер на законната лихва, считано от изпадането си в забава до завеждане на исковата молба. Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът следва да заплати цената при доставяне на стоката, което в случая е извършено на датите, на които са съставени процесните фактури. Поради това на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава по отношение на задълженията си, считано от датата, следваща датата на издаване на всяка една от фактурите,така както е направила изчисленията вещото лице В.,като лихвата следва да се присъди до размера на претенцията от 2000лв.

По отговорността на страните за разноски: С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски в размер на 3835лв., от които: 1685лв д.т. ,2000 лв. хонорар на пълномощника адвокат и за в.л. 150 лв. Макар искът да не се уважава в пълен размер,то това се дължи на обстоятелството,че след предявяване на иска,ответникът е направил частично плащане т.е.. с поведението си е дал повод за завеждане на делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „.О. с.Д. общ.Сандански ЕИК * да заплати на " К. 2. гр.П. ЕИК *сумата от 15 393.69 лв.,представляваща стойността на получени , но незаплатени стоки-дървен материал,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 17.12.2009г. до окончателното й изплащане и мораторна лихва в размер на 2000 лв.,както и направени по делото разноски в размер на 3835 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над уважения размер до претендирания от 40128.59 лв..

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател :