Р Е Ш Е Н И Е
№
2072 22.12.2015 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Дарина Йорданова
при секретаря М.Е.
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 2460 по описа за 2015 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК и е
образувано по исковата молба на
Р.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде прието
за установено съществуването на вземането на ищеца срещу „МОНОЛИТСТРОЙ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Фердинандова” №5 и М.А.В., ЕГН **********,***, с която
се иска приемане за установено съществуването на вземането на ищеца към двамата
солидарно задължени ответници в размер на 11 000 евро (единадесет хиляди евро), представляващи
неплатена главница по запис на заповед, издаден на 08.08.2013 г. от длъжника
„Монолитстрой” ООД и авалиран от М.А.В., в полза на поемателя Р.Т.Б., за сумата от 11 000 Евро, с падеж 30.09.2013
г., предявен за плащане на 30.09.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението в
съда – 03.11.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
7675/2014 г. по описа на Бургаски районен съд.
Ищецът твърди, че записът на заповед е редовен от външна страна, отговаря на формалните изисквания на чл. 535 ТЗ и удостоверява подлежащо на изпълнение задължение срещу ответниците, от които първия ответник е издател на ценната книга, а М.А.В. е неин авалист. Записът на заповед е предявен за плащане на 30.09.2013 г., въпреки това вземането е останало неизплатено. Ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответниците е депозиран писмен отговор, с който претенциите се оспорват изцяло като неоснователни. На първо място се сочи, че подписът положен под документа, относно предявяване на ценната книга, не принадлежи на М.В.. Твърди се, че не съществува вземане, което да се обезпечава със записа на заповед, поради което претенцията следва да се отхвърли. На следващо място сочи, че единственото каузално правоотношение съществувало между страните е по повод сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот и строителство. Посочва, че по договора ищецът е неизправна страна, тъй като не е заплатил част от дължимата цена в размер на 9850 евро, уговорена с анекс от 31.11.2008 г. Страните са сключили окончателен договор за покупко-продажба на 10.05.2011 г. във формата на нотариален акт №085, т. II, per. № 6794, дело №246 от 2011 г., с който ответникът се задължил да завърши напълно недвижимия имот - Апартамент №10 - в срок до 30.06.2011 г., като в случай на неизпълнение е уговорено заплащането на неустойка за забава от ответника в размер от 11 000 евро. Ако това е вземането, обезпечено със записа на заповед се твърди, че купувачът не е заплатил пълната цена на имота и същият не разполага с правото да претендира плащане на неустойка по договора. Също така е направено възражение за погасяване на вземането по давност, съгласно чл. 111, б. б ЗЗД, която е започнала да тече в деня, в който задължението за неустойка вече е възникнало, определено е по размер и може да бъде изпълнено, а именно на 30.06.2011 г. Затова се твърди, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение тригодишният давностен срок е бил изтекъл. Ангажирани са писмени доказателства.
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 537 вр. чл. 463 ТЗ и чл. 318 ТЗ вр. чл. 92 ЗЗД – по отношение на наведеното каузално правоотношение за
плащане на неустойка за забава по договор за покупко-продажба на недвижим имот.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 1577 / 2015 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, за процесната сума. Длъжникът е депозирал своевременно възражение срещу заповедта, поради което в указания срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият състав намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно между страните и видно от представения по делото запис на заповед от 08.08.2013 г. ответникът „МОНОЛИТСТРОЙ” ООД, представляван от управителя М.А.В., като издател на записа на заповед, безусловно и неотменимо се е задължил да плати на Р.Т.Б. или на негова заповед сумата от 11 000 евро, на падежа 30.09.2013 г. Съгласно чл.535 от Търговския закон за да е валиден от външна страна записът на заповед следва да съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя. Нормата на чл. 536, ал. 1 ТЗ предвижда, че документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен при изрично описаните изключения. В конкретния случай, от представения по делото документ, който не е оспорен от страните в тази част и е валиден от външна страна, се установява несъмнено поетото задължение от издателя да заплати посочената сума.
Също така по делото не е оспорено обстоятелството, че издаденият запис на заповед е авалиран от М.А.В., който в лично качество се е задължил да заплати сумата на падежа. Съгласно чл. 485, ал. 1 ТЗ авалистът отговаря така както лицето, за което е поръчителствал. По аргумент от разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ, задължението на поръчителя е независимо от това на издателя. То е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Доколкото в случая такъв недостатък не е налице, съдът намира, че задължението на поръчителя по ефекта е валидно възникнало, по силата на неговото самостоятелно изявление, материализирано върху записа на заповед.
Съгласно дадените задължителни указания с т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В случая всяка от страните заявява, че не съществува каузално правоотношение, което да е обезпечено с издадения запис на заповед. От ответника е наведено твърдение, че между страните съществуват облигационни отношения свързани с договор за покупко-продажба на недвижим имот, като не се заявява категорично, че именно във връзка с него е издадена ценната книга. Твърди се, че в окончателния договор, сключен във формата на нотариален акт се съдържа задължение за плащане на неустойка при неизпълнение от „МОНОЛИТСТРОЙ” ООД в размер на 11 000 евро, която обаче не се дължи поради неизправност на кредитора – ищеца по делото. Не се посочва обаче ясно и недвусмислено, че записът на заповед е издаден за обезпечение на бъдещото вземане за неустойка. От друга страна от ищеца в съдебно заседание изрично е оспорена връзката на записа на заповед с договора за покупко-продажба. След като страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, то следва по делото да бъде доказана връзката между записа на заповед и съответното каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото. Затова на всяка от страните са дадени указания относно доказателствената тежест по делото. Независимо от това не е установено в хода на процеса дали с издадената ценна книга се обезпечава някакво друго задължение. Съдът не разполага с правомощието да установява служебно дали е налице каузална сделка и каква е тя, след като не е било изрично въведено такова искане от някоя от страните. Следователно релевантен случая е единствено абстрактният характер на записа на заповед и неговата редовност от външна страна. С цитираното тълкувателно решение е възприето разрешението, че при направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника -издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ето защо, с оглед характера на менителничния ефект и липсата на доказателства за връзката му с друго съществуващо задължение, следва да се приеме, че издателят и авалистът дължат плащане по абстрактната сделка и искът се явява основателен и доказан.
По отношение на наведеното възражение за погасяване на вземането по давност, съдът съобрази разпоредбата на чл. 531 ТЗ, която предвижда, че исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В случая записът на заповед е издаден с падеж за плащане на 30.09.2013г., като ирелевантно за поставяне на началото на давностния срок е предявяването му. Макар и по делото да е установено с приетата съдебно-графологическа експертиза, че подписите положени при предявяване на ефекта на издателя и авалиста не са извършени от М.А.В., това не опорочава валидността на документа, нито поставя друг падеж на записа на заповед. Разпоредбата на чл. 514 ТЗ касае случаите, в които падежът на ценната книга е определен съгласно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ – на предявяване. Такова предявяване обаче не е от значение по делото, доколкото документът е издаден с установен ясен падеж по чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – на определен ден. От началния момент – 30.09.2013 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.11.2014 г. не е изтекъл изискуемия от закона тригодишен срок и затова възражението на ответниците се явява неоснователно. Както бе посочено авалистът отговаря така както лицето, за което е поръчителствал и по отношение на него също се прилага специалната тригодишна давност (в този смисъл решение № 102 от 23.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2680/2013 г., I т. о.). Действително исковете на приносителя срещу джирантите и срещу издателя се погасяват с едногодишна давност, но такава хипотеза не е налице в настоящия случай.
Доколкото по делото не е установена връзката между процесния запис на заповед и съществуващи други правоотношения между страните, в частност задължение за плащане на неустойка по договор за покупко-продажба, то в случая не следва да бъдат обсъждани и наведените възражения за погасяване на това вземане за неустойка по давност, съгласно чл. 111, б. б ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира предявеният иск за изцяло основателен и доказан, като въз основа на абстрактната сделка ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца сумата от 11000 евро.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да се възложи заплащането на сумата направените от ищеца разноски за заплатена държавна такса от 430.30 лв. и адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък. С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца, съдът намира същото за основателно, предвид не високата фактическа и правна сложност на делото и установения минимален размер в чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо на основание чл. 78, ал. 5 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 1200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в тежест на ответника следва да се възложат и разноските направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 7675/2014 г. на БРС, възлизащи на общо 2630.30 лв. включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „МОНОЛИТСТРОЙ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Фердинандова” №5 и М.А.В., ЕГН **********,***,
че в полза на Р.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, съществува
вземане в размер на 11000 евро (единадесет хиляди евро) при условията на солидарна отговорност от
„МОНОЛИТСТРОЙ” ООД, ЕИК *********
и М.А.В., ЕГН **********, представляващи неплатена главница
по запис на заповед, издаден на 08.08.2013 г. от длъжника „Монолитстрой”
ООД и авалиран от М.А.В., в полза на поемателя Р.Т.Б., за сумата от 11 000 евро, с падеж 30.09.2013
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
заявлението в съда – 03.11.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
7675/2014 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА „МОНОЛИТСТРОЙ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Фердинандова” №5 и М.А.В., ЕГН **********,***, да заплатят на Р.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1630.30 лв. (хиляда шестстотин и тридесет лева и тридесет стотинки), представляващи направените по делото съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 2630.30 лв. (две хиляди шестстотин и тридесет лева и тридесет стотинки) – представляващи направените разноски по ч.гр.д. № 7675/2014 г. на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД