№ 51
гр. Варна , 14.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100503447 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:22 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно призована, не
се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна Д. И. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Д. А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от
Директора Д.С.П. срещу Решение № 260377 от 24.09.2020г. по гр.д. № 2517/2020г. по описа
на ВРС, 53-ти състав, с което на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и л. 86, ал. 1 от ЗЗД
1
въззивникът е осъден да заплати на Д. И. Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 4 320
лева, представляваща сбор от ежемесечно дължими суми за храна в размер на 120 лева за
периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 25.02.2020г. до окончателно плащане на
задължението, както и сумата от 648.92 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от падежа на всяко дължимо месечно задължение до 24.02.2020г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение
на материалния закон. Съдържа доводи, че неправилно ВРС е приел, че разпоредбите на
ЗМВР се прилагат за всички служители на МВР, в това число и тези по чл. 142, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР, въпреки изричната разпоредба на ал. 4, предвиждаща, че статутът на държавните
служители по ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл. С изменението на ЗМВР от 2017г. служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилагат разпоредбите на §
86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 14 от 2015г./ и които към влизане в сила на този закон
заемат длъжности на държавни служители с висше образование и притежаващи такова, се
преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на
този закон. Ищецът Донев е именно от тези служители на МВР, попадащи в § 86 от ПЗР на
ЗИД на ЗМВР. Основание за изплащане ежемесечно на суми за храна на служители на МВР
е чл. 181, ал. 1 от закона и издадените въз основа на него Заповед № 8121з-37/19.01.2016г.,
Заповед № 8121з-58/09.01.2017г., Заповед № 8121з-44/16.01.2018г., Заповед №
8121з1716/28.12.2018г. и 8121з.1464/31.12.2019г., като в същите не е предвидено на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР да се заплаща левова равностойност на
пари за храна, чийто размер за целия период е определен на 120 лв. месечно. В случая, за
периода до 02.02.2017г. ищецът е имал право да получава и е получавал левовата
равностойност на храната, като след този момент такова не му се дължи. Кръгът на
служителите в МВР е определен в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР /Обн., ДВ, бр. 53/27.06.2014г./ -
държавни служители – полицейски органи и органи на ПБЗН със статут по ЗМВР, държавни
служители със статут по ЗДСл и ЛРТП със статут по КТ и ЗМВР. На служителите по ЗДСл
не се предвижда предоставяне на храна или равностойността й, а в чл. 181, ал. 4 от ЗМВР
изрично е посочено, че на служителите по чл. 142, т. 2 се осигурява безплатна храна при
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, както и ободряващи
напитки при полагане на труд през нощта. Така обосновал неоснователност на предявените
искове и отправил искане за постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното, а
предявените искове – да се отхвърлят като неоснователни.
В отговор на жалбата от Д. И. Д. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се потвърди.
АДВ. А.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. А.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба като абсолютно
неоснователна. Моля да потвърдите решението на Районен съд - Варна като правилно и
законосъобразно. Моля да ни присъдите сторените разноски. Моля да ми бъде предоставен
срок за писмена защита, за да изложа подробни доводи.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
СЪДЪТ предоставя възможност на процесуалния представител на въззиваемата
страна да изложи подробни аргументи по същество на спора в писмени бележки, които да
депозира по делото в тридневен срок, считано от датата на съдебното заседание.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:23 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3