О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /09.06.2020
г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание
на 09.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д. № 666/2019
г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. №
7236/29.11.2019 г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез юрисконсулт Радина Илиева, против Ю.А.Ю., ЕГН **********, с която е
предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 9
и сл. от ЗПК.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва
да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК
изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на дружеството - ищец:
Твърди се, че между страните е бил
сключен процесният договор за потребителски кредит № ********** от
09.11.2017 г. за сумата от 2250 лева, при срок на кредита – 24 месеца, размер
на вноската – 139,10 лева, годишен процент на разходите – 49.90%; годишен
лихвен процент – 41.17% и лихвен процент на ден – 0.11% или общото задължение
възлиза на 3338,40лв. Ответникът е закупил и
пакет от допълнителни услуги, за който дължи възнаграждение от 2089,68 лева и
размерът на вноската по този пакет е 87,07 лева, като общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги става 5428,08 лв., с общ размер на
вноската – 226,17 лева с дата на погасяване 15 ден от месеца. Кредиторът е
превел на 09.11.2017 г. сумата от 2250 лева по банковата сметка на длъжника. Ищецът твърди, че
длъжникът не е изпълнявал точно задълженията си и е направил само 2 пълни
погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 13.03.2019 г.,
като съгласно т. 12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит на 22.05.2018
г. договорът е бил обявен за предсрочно изискуем. С оглед на това на 23.05.2018
г. на длъжника било изпратено уведомително писмо от страна на
дружеството. Към дата на подаване на исковата молба размерът на погасеното
от Ю. задължение по договора било в общ размер на 721.08 лева. С плащанията си
същият погасил част от номинала по заема в размер на 678.24 лева и лихви за
забава по кредита в размер на 12.84 лева, на основание т. 12.1 от ОС, както и
30 лева от начислени такси по тарифа, съобразно уговореното в чл. 17.4 от ОУ,
представляващи обезщетение за разноски на кредитора , свързани с дейността по
извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг. Общо дължимата сума
е 4749.84 лева. Поради неизпълнение на договорното задължение от страна на
длъжника „Профи Кредит България” ЕООД е подало заявление за издаване на заповед
по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. г. д. № 348/2019 г. по описа на
РС – Провадия и издадена заповед за изпълнение за претендираното вземане в
размер на исковата сума.
В допълнителна молба вх.№ 7236/29.11.2019 г.
твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен на 09.11.2017 г., както
това било посочено в т. 12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Направено е уточнение на претенцията, че исковата сума от 4749.84 лева включва:
неизплатена част от главницата в размер на 2058,10 лева, неизплатено договорно
възнаграждение в размер на 863,27 лева и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1828,47 лева. Уточнено е също, че от
отпуснатата на длъжника сума в размер на 2250 лева, същият е погасил сума в
размер на 191.90 лева, като остатъкът за погасяване е в размер на 2058.10 лева.
Размерът на договорното възнаграждение по договора, дължимо съобразно чл. 4 от
ОУ, било в размер на 1088.40 лева, от която сума длъжникът е платил сума в
размер на 225.13 лева, като дължимият остатък е в размер на 863.27 лева.
Споразумението за допълнителни услуги се сключвало по индивидуално желание на
длъжника, било неразделна част от договора и уговорено в чл. 15 от ОУ, като по
него дължимата от длъжника сума била в размер на 2089.68 лева. От нея длъжникът
е погасил сумата в размер на 261.21 лева и дължимият остатък бил в размер на
1828.47 лева. Излага, че въпросното възнаграждение не било цената на
допълнителните услуги, а било дължимо за тяхното наличие, за възможността при
необходимост длъжникът да се ползва от тях. Пакетът от допълнителни услуги се
закупувал по избор на потребителя. Предлаганите допълнителни услуги не били
пряко свързани с договора за кредит, а били по повод на същия. Сключването на
споразумението за допълнителни услуги не било задължително условие за отпускане
на кредит, поради което законодателят е извадил разходите за такива
допълнителни услуги от общите разходи по кредита.
На 22.05.2018 г. договорът бил прекратен
от страна на „Профи Кредит България” ЕООД и била обявена неговата предсрочна
изискуемост на основание т. 12.3 от ОУ, предвид факта, че длъжникът е изпаднал
в забава - направил е две пълни погасителни вноски и една непълна. На
23.05.2018 г. дружеството изпратило уведомително писмо до длъжника, с което той
бил уведомен, че договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна
изискуемост.
По изложените съображения моли съда да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 4749.84 лева,
включваща главница в размер на 2058.10 лева, договорно възнаграждение в размер
на 863.27 лева и пакет допълнителни услуги в размер на 1828.47 лева,
представляващо неизплатено задължение по ДПК № **********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението, за която сума е
издадена заповед № 246/06.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 348/2019 г.
на РС – Провадия. Претендира направените по делото разноски.
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ответника:
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения от съда особен
представител, в който е изразено
становище за допустимост на исковите претенции.
По отношение основателността на исковете – счита
същите за неоснователни, по следните съображения:
Оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва твърдението, че ответникът е получил сумата, както
и че не е изпълнявал задълженията си по договора за паричен кредит, в това
число, че е заплатил само 721.08 лева, че последното плащане е осъществил на
13.03.2019, че са настъпили условията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и че е бил уведомен за това обстоятелство. Твърди, че
платените от ответника суми в размер на 12.84 лева и 30 лева неправилно са
отнесени вместо за погасяване на главницата към задължение по т. 12.1 от ОУ /за
заплащане на лихва за забава в размер на ОЛП + 10% годишно, изчислена за всеки
ден забава върху размера на просроченото плащане/ и по чл. 17.4 от ОУ /за
заплащане на такси по тарифа за събиране на просрочен дълг, в това число, но не
само разноски за телефонни обаждания, писма, посещения на място, смс-и и др/,
като счита посочените разпоредби за нищожни.
Релевира нищожност на
процесния договор при условията на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20,
чл. 21, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 32, ал. 4 от ЗПК, поради което счита, че същият не
е породил правно действие между страните, респ. не ги обвързва валидно. Налице били
нищожни клаузи на договора за предоставяне на паричен заем, с оглед
неравноправността им на основание чл. 146, във връзка с чл. 143, т. 5 от Закона
за защита на потребителите, заобикалящ изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
сключен в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Позовава се на решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I
т. о. и т. 1 и т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Твърди
недействителност на процесния договор за потребителски кредит и общите условия
към него, поради нарушаване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит относно формата,
за липсата на метод на изчисляване на лихвата, за включване на нерегламентирани
клаузи, задлъжняващи противозаконно длъжника в противовес на целите на закона,
за прикриване и липса на яснота относно същността и последиците от получаване
на пакет за допълнителни услуги от страна на длъжника, т.е. създаване на
предпоставки за тълкуване на клаузите на договора нееднозначно, изготвяне и
предоставяне на длъжника за подписване на огромно количество документи с
множество текстове, в които да не може да се ориентира за какво става въпрос,
което е в нарушение на изискването на закона за яснота, точност и коректност
при сключването и подписването на този вид договори.
Прави възражение за
нищожност на клаузата за лихвата като противоречаща на българския закон и на
европейското законодателство и накърняваща добрите нрави, както и поради
прекомерност и несъразмерност, представляваща половината от главницата.
Твърди нищожност на
споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги поради липса на основание,
като такова заобикалящо закона - прикрива допълнителна лихва и такова,
накърняващо добрите нрави. Твърди, че не е ясно какъв вид договор -
споразумение е това. Предоставената по кредита сума в размер на 2250 лв.
необосновано и незаконосъобразно е нараснала двойно.
Твърди, че преди да
бъде сключен договора, на ответника не е била предоставена своевременно
информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано
решение за сключване на договора на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Оспорва, че ответникът е получил стандартен европейски формуляр с тази информация, като сочи, че приложеният формуляр е
подписан едностранно от кредитора за нуждите на настоящото дело.
От съдържанието на
Договора за предоставяне на паричен заем било видно, че същият е изготвен въз
основа на типизиран модел и стандартен европейски формуляр, с който уж
заемателят бил запознат. Излага, че в разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП са
посочени критериите, според които клаузи от договора не са индивидуално уговорени.
Това са тези клаузи, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да се влияе върху съдържанието им. Договорът
за предоставяне на паричен заем препращал към Стандартния европейски формуляр,
който се посочва, че е бил предоставен предварително и в който са уговорени
индивидуалните условия по бъдещия паричен заем. Счита, че както по отношение на
съгласието с общите условия и декларирането на получаването им от потребителя,
така и за европейския формуляр и неговото получаване от длъжника, следва да се
приложи нормата на чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП.
Твърди, че договорът
за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Навежда, че в процесния договор, кредиторът единствено е
посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема ГПР на заема и
годишното оскъпяване на заема. Липсвало обаче ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89 % /. Излага,
че в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Твърди, че в процесния договор за кредит яснота относно
посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е
фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора. Посочва, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо.
Предвид изложеното,
твърди, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние
да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Излага, че съобразно
нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът
дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов
ресурс. В този случай с оглед недействителност на договора за кредит, то
недействителна се явява и уговорката за заплащане на такса за допълнителен
пакет услуги.
Твърди, че възнаграждението,
което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от
допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на
закона. Излага, че предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно
изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка
от услугите поотделно. Позовава се на разпоредбата на чл.10а, ал. 4 от ЗПК,
която предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Твърди, че в процесния Договор за потребителски кредит не
са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси.
Излага, че в сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 09.11.2017 г. били изброени видовете на услугите, които
може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в
Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 09.11.2017 г. именно към
процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е
изпълнено изискването на чл.10а, ал. 4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно
действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната
такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В
противоречие на императивното правило на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни
услуги било определено
общо възнаграждение за плащане. Освен това заплащането на това възнаграждение
от потребителя било предварително, т.е. то било дължимо само за „възможността
за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в
самото Споразумение и следователно е без значение дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Излага, че принципът
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. Следователно била налице неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги. По
тези съображения твърди, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет oт допълнителни услуги
се явява нищожна като противоречаща на
императивни правни норми - разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. второ и чл.
10а, ал. З и ал. 4 от Закона за потребителският кредит.
Относно клаузата от
договора, с която е уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва
по договора в размер на 41.17%, както и лихвен процент на ден в размер на
0.11%, счита, че така уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи
на добрите нрави и в този смисъл
се явява нищожна. Навежда, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД е налице именно
тогава, когато се нарушава правен принцип. Основен принцип е добросъвестността
в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както
и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Твърди, че в
конкретния случай, предвид практика на ВКС, уговореният лихвен процент е 41,17%
и надхвърля с над 4 пъти законната лихва, която е приета за периода на действие
на договора, което представлява нарушение на добрите нрави.
Твърди също, че не са налице
основанията за обявяване на договора за потребителски заем за предсрочно
изискуем. Излага, че според практиката на ВКС,
в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане по договор за
кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът
счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от
исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК
или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване, обаче, не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,
нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, доколкото съобразно т.
11.6 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение (в този см. решение № 129/09.11.2015г. по т.д.
№1977/2014г., II т.о. на ВКС, решение №161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II
т.о. на ВКС, решение №77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС и
др.). Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от
страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за
настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на
длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си.
Приложението на разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за
настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на
небанковите финансови институции (така решение №123/09.11.2015 г. по т. д. №
2561/2014 г. на II т. о.). Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното
основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им
нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и
от решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане
на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от
банките, но не и от финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши,
но по-важното - така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост
в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е
подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се
прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В този
смисъл, доколкото в случая не са налице доказателства кредиторът да е изпълнил
задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на
предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че претендираните суми не са
изискуеми на посоченото основание, доколкото в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение ищецът е посочил, че претендира непогасена главница по
кредита, посочена като глобална сума, възнаградителна и мораторна лихва. Като е
основал искането си на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на целия
дълг на основание договора, а в исковата молба липсва разграничение на
падежирали и непадежирали погасителни вноски към датата на заявлението, няма и
петитум за установяване съществуването на вземане само за изискуеми задължения
по кредита, поради което съдът не може да се произнася по този въпрос (решение
№ 205 от 16.02.2017г. по т.д. № 29.12/2015г., II т.о. на ВКС). Действително,
според уговореното в Договора, всички изявления на Кредитора, отправени към
Кредитополучателя, се считат узнати от последния, ако бъдат доставени на адрес,
посочен в договора. В конкретния случай обаче, макар и от ищеца да е отправена
Последна покана за плащане, в която да е обективирано изявление за предсрочна
изискуемост на кредита, липсват доказателства, че същата е достигнала до
ответника. Представената разписка не удостоверява редовно връчване на
изпратената покана - не съдържа нито отбелязване какво е изпратено, нито начина
по който е изпратено. В този смисъл твърдя, че ответникът не е получил подобна
покана и до същия не е достигнало отправеното волеизявление за обявяване на
вземанията за предсрочно изискуеми по процесния кредит, преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. В отговор вх. № 304/20.01.2020 г., подаден
във връзка с уточнителната молба на ищеца от 29.11.2019 г., ответникът, чрез
назначения от съда особен представител, изразява становище за нередовност на
исковата молба, а по същество – преповтаря
възраженията си за липсата на конкретизация в процесния договор относно начина,
по който е формиран ГПР. Твърди, че в договора липсва предоставяне на
предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 от ЗПК информация относно правото на
потребителя при погасяване на главницата по договора за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящи плащания. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
процесният договор е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.
12 от ЗПК. Поддържа също, че клаузата за заплащане на възнаграждението за пакет
услуги е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във
вреда на потребителя. Излага, че таксата за тази услуга, дължима отделно от
главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява
възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би
следвало дължимостта му да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил
насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави услугата,
като освен това следва да се включи в ГПР, а в случая това не било сторено. С оглед гореизложеното моли съда да остави без уважение
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на ищеца в едноседмичен
срок от съобщаване на настоящото определение с писмена молба с препис за
ответника да уточни датата, на която е направена последната /непълна/
погасителна вноска, доколкото се твърди, че същата е с дата 13.03.2019 г., а същевременно, че договорът е
бил обявен за предсрочно изискуем на 22.05.2018
г.; да посочи периодите на претенциите; да формулира петитум в съответствие с
начина на формиране на исковата претенция от 4749.84, уточнен с молба вх. №
7236/29.11.2019 г. по вид, основание и размер на отделните вземания, включени в
нея, както и с тяхното отграничение по периоди.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че: на
09.11.2017 г. между страните - „Профи Кредит България” ЕООД и Ю.А.Ю., е сключен договор за потребителски кредит №
********** и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, със
соченото в исковата молба съдържание, според което
следвало да се заплати възнаграждение от ответника.
Не са налице други факти и
обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от
доказване.
При разпределение на доказателствената
тежест:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване възникване на спорното вземане и неговия размер, в т.ч. –
наличието на валидни правоотношения по договор за кредит, ведно с Общи условия
и допълнително споразумение към него, сключени между страните; приемане
на общите условия и получаване на екземпляр от ответника; получаването на стандартен
европейски формуляр от ответника; предоставяне на уговорената сума и
усвояването ѝ; наличие на твърдените предпоставки за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането, за която ответникът е уведомен, т.е. както по
основание, така и по размер дължимостта на процесната сума; с оглед на
направените възражения за неравноправност на клаузи от договора за
потребителски кредит, респ. тяхната нищожност, ищецът следва да установи, че
договорът е сключен на основата на добросъвестността при спазване на добрите
търговски практики, като със същия се запазва равнопоставеността на страните по сделката, да установи спазването
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК;
Ответникът следва да проведе
насрещно доказване, както и да установи възраженията и твърденията в отговора,
вкл. за нищожност на договора, за нищожност на договорни клаузи и тяхната
прекомерност; за наличието на неравноправни клаузи и неправилен ред при
отнасяне на погасяванията му, а при установяване на горните предпоставки от
ищеца – следва да докаже, че е погасил.
Съдът, на
основание чл. 146, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за: индивидуално
уговаряне на клаузите извън тази за главницата от договора за кредит; че на
длъжника е връчено уведомление за предсрочна изискуемост на вземането.
По доказателствените искания на ищеца:
Представените с исковата молба
документи са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване
на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е
допустимо.
Следва да се приложи изисканото
ч.г.д. № 348/2019 г. на РС – Провадия.
По доказателствените искания на
ответника:
Такива не са заявени.
По направеното искане по чл. 183 от ГПК да бъде
задължено ищцовото дружество да представи оригинали на представените писмени
документи, съдът ще се произнесе едва след конкретизацията им, за което ще
бъдат дадени указания.
На страните следва да се разяснят и
последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, следва да се укаже
на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане
на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Мотивиран от горното и на основание чл.
140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 30.06.2020 г. от 11:00
часа, за които дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщаване
на настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да уточни датата,
на която е направена последната /непълна/ погасителна вноска, доколкото се
твърди, че същата е с дата 13.03.2019
г., а същевременно, че договорът е бил обявен за предсрочно изискуем на 22.05.2018 г.; да посочи периодите на
претенциите; да формулира петитум в съответствие с начина на формиране на
исковата претенция от 4749.84, уточнен с молба вх. № 7236/29.11.2019 г. по вид,
основание и размер на отделните вземания, включени в нея, както и с тяхното
отграничение по периоди. В противен случай исковата молба щ бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
УКАЗВА на
ищеца, че не сочи доказателства за: индивидуално уговаряне на клаузите извън
тази за главницата от договора за кредит; че на длъжника е връчено уведомление
за предсрочна изискуемост на вземането.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба
документи, като писмени доказателства.
ПРИЛАГА изисканото за послужване ч.гр.д. № 348/2019 г. на РС - Провадия.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение, с писмена молба с препис за ответника, да
конкретизира представените от ищеца писмени документи, за които се иска същият
да бъде задължен да ги представи в оригинал на основание чл. 183 от ГПК. УКАЗВА на страната,
че при неизпълнение на указанията в посочения срок, искането ще бъде оставено
без уважение.
ОТЛАГА произнасянето искането на ответника по
чл. 183 от ГПК за първото по делото о.с.з.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал.
1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна
е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тях.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
другата страна и при следните предпоставки: за ответника - ако не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца - ако
не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА
на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като
им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда
спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението
на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
НАПЪТВА на
основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и
други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по
тях споразумение.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към
Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в
медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на
ищеца – и от отговора, като им се УКАЗВА, че на
основание чл.146, във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК, те могат да вземат
становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: