Решение по дело №2220/2020 на Районен съд - Ловеч

                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                                                   №                                                                                                                     гр. Ловеч, 23.07.2021 г.

                                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на   четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

при участието на секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията   гр. дело № 2220 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:             

             Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

             Цена на иска: 86.44 лв.

            Производството е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ЕООД, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров,чрез адв. Виолета Герова, със съд.адрес:*** против Т. С. Б., с адрес: ***.

             Ищецът излага в ИМ, че предявява исковата си претенция срещу ответницата въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г, с прехвърлител „С.Г.Груп“ООД, което дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ЕАД. Сочи, че мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лице, подробно описани в Приложение №1 от договора.

             Надевени са твърдения, че  въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставените от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 16613581001. Договорът е с дата 04.04.2017 г. към мобилен номер **********, чиито условия са подновени с допълнително споразумение от дата 06.04.2017 г., когато потребителят е избрал условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30, с месечна абонаментна такса 15,80 лева с ДДС, добавени са абонаментни услуги VIVACOM  Ultra Fix, с месечна абонаментна такса в размер на 13,98 лв. с ДДС, TV GO Start  за 8,90 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца.

            Ищецът твърди, че въз основа на горепосочения договор за предоставяне на мобилни услуги  с индивидуален клиентски номер 16613581001  са издадени фактури за периода от 15.03.2017 г. до 14.06.2017 г., които ообективират вида и размера на незаплатената електроонна съобщителна услуга, а именно: ф-ра № **********/15.04.2017 г., ф-ра № **********/15.05.2017 г. и ф-ра № **********/15.06.2017 г. Излага, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги  е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. Изтъква, че при неспазването на което и да е задължение в т.43 от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Твърди, че след едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал  крайна фактура № 16613581001 с начислена обща сума за плащане в размер на 232,08 лв, съставляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги..  Ищецът твърди, че датата на деактивация на процесния абонамент е 03.07.2017 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при регистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

             Твърди се, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите и за двата ползвани мобилни номера ********** и **********: VIVACOM Mobix 30, VIVACOM  Ultra Fix, TV GO Start до 06.04.2019 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 06.04.2017 г.  

             Посочено е, че претендираната сума е формирана като сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса по всеки добавен и ползван тарифен план. Неизпълнението на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги е дало основание на оператора за прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.

             Счита, че е изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение  по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

             В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,че към него съществува изискуемо вземане на ищеца «ЮБЦ»ЕООДв размер на 232,08 лв. – представляваща неустойка по договорите, сключени между ответника и «БТК»ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.

             Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, както и разноските по заповедното производство.

             В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея  от ответната страна не е депозиран писмен отговор.

             В о.с.з. ищeцът „ЮБЦ“ЕООД не изпраща представител. В писмено становище, депозирано преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.

             Ответницата  Т. С. Б. не взема лично участие в процеса.  Представлява се от особен представител – адв. Д.С., която моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Подробни съображения излага в писмени бележки.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

               От приложеното ч.гр.д № 1186/2020 г. по описа Ловешки РС се установява, че въз основа на заявление от «ЮБЦ»ЕООД е издадена Заповед № 647 от 17.08.2020 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът   Т.  С. Б. да заплати на „ЮБЦ“ЕООД следните суми: сумата от 232,08 лв., съставляваща обезщетение за неизпълнение, за което е издадена фактура № **********/15.07.2017 г. за периода от 15.06.2017 г. до 14.07.2017 г., както и внесена държавна такса в размер на 25,00 лв. и 180,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

              С Разпореждане № 2342 от 16.11.2020 г. заповедният съд е приел, че съобщението доо длъжника е връчено на основание чл.47, ал.1 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

             Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 25.11.2020 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.

             Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „ЮБЦ“ЕООД съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед  за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 1186/2020 г. по описа на РС – Ловеч.

              По делото е установено, че на 04.04.2017 г. г. между „Българска телекомуникационна компания „ЕАД и ответницата  Т. С. Б. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16613581001 към мобилен номер **********, с избран тарифен план VIVACOM Mobix 30 и  месечна абонаментна такса от 15,80 лв. Договорът е сключен за срок от 24 месеца с дата на изтичане на срока на споразумението 04.04.2017 г. При сключване на договора абонатът е декларирал, че се е запознал с политиката на БТК ЕАД за кредитна оценка, както и че за неуредените въпроси се прилагат  Общите условия на БТК ЕАД за съответната услуга. Условията по договора са подновени с допълнително споразумение от 06.04.2017 г., по силата на което са добавени абонаментни услуги VIVACOM  Ultra Fix, с месечна абонаментна такса в размер на 13,98 лв. с ДДС, TV GO Start за 8,90 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.

             Установява се, че на 06.04.2017 г. ответницата е добавила за ползване и мобилен номер **********, с избран тарифен план VIVACOM Mobix 30, с месечна абонаментна такса в размер на 15,80 лв. с ДДС, като са добавени и абонаментни услуги VIVACOM  Ultra Fix, с месечна абонаментна такса в размер на 13,98 лв. с ДДС, TV GO Start за 8,90 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.

             Ответната страна не оспорва твърденията на ищеца, че е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани  за последователни отчетни месеци – за м.04.2017 г. и за м.06.2017 г., като неплащането в срок на издадените фактури е обусловило правото на БТК, уредено в чл.50 от Общите условия да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.

             Съгласно чл.43.1 основно задължение на абоната е да заплаща в срок дължимите суми за предоставените услуги. Неизпълнението  в срок  на задължението за плащане е една от разписаните  в ОУ хипотези, при които сключеният договор се прекратява – чл.50.6, б.“в“ от Раздел  XIII „Прекратяване на договора“.

             Не се оспорва, че след едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал крайна фактура с № 16613581001/15.07.2017 г. с начислена обща сума за плащане в размер на 232.08 лв., съставляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.

             Неустойката е начислена на основание сключените между страните индивидуални договори, в които на стр.6 е уговорено следното:“При прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително  за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.

             В случая претендираната по делото неустойка от 232,08 лв. съставлява сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключените договори, посочени по-горе, както следва: /3х15,18лв.+ 3х13,98лв.+ 3х8,90/ или 116,04 лв. за мобилен номер **********; /3х15,80 лв.+ 3х13,98 лв. + 3х8,90 лв/ или 116,04 лв.

              По делото са ангажирани доказателства, че на 16.10.2018 г.между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, като цедент, и „ С.Г.Груп“ООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания / цесия/, по силата на който процесното вземане е било прехвърлено – същото е посочено в Приложение № 1, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви.

             Впоследствие, с Договор за прехвърляне на вземания / цесия/ от 01.10.2019 г. вземането е прехвърлено от „С.Г.Груп“ ООД в полза на ищеца „ЮБЦ“ЕООД. Съгласно чл.6, ал.2 от Договора за цесия, цесионерът се задължава да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, както и да упълномощи цесионера да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и за собствена сметка.

По делото е приложено уведомление за цесия, с което  „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от 16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника „С.Г.Груп“ООД и от „ЮБЦ“ЕООД, в качеството си на цедент по договор за цесия от 01.10.2019 г. е  уведомил ответницата,че вземането е прехвърлено на „С.Г. Груп“ООД и в съответствие с пълномощно от 24.10.2018 г., по силата на което „С.Г.Груп“ООД е упълномощено да я уведоми от негово име за сключения договор зацесия на 15.10.2018 г. и в изпълнение на чл.99, ал.3 от ЗЗД следва да се счита за надлежно уведомена. Наред с това, ответницата е уведомена, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ООД е прехвърлило вземането си на „ЮБЦ“ЕООД и е единствен титуляр и разпоредител на същото.

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „ЮБЦ“ЕООД съществува вземане срещу ответницата Т. С. Б. в претендирания размер от  232,08 лв.- предмет на заповед № 647 от 17.08.2020 г , издадена по ч.гр.д.№ 1186/2020 г.

Съдът намира, че приложените договори за цесия, по силата на които процесното вземане е прехвърлено на първоначално на „С.Г.Груп“ООД, а впоследствие – на ищеца „ЮБЦ“ЕООД, са валидно сключени По делото са ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се явява материално правно легитимиран да претендира заплащането му. Към исковата молба е представено извлечение от Приложение №1 към Договора за /цесия/ от 01.10.2019 г., в което вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника, размера на вземането към датата на продажбата.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има  действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В хода на процеса ответната страна отрича наличието на валидна цесия спрямо ответницата, като се твърди, че не е спазено изискването по чл.99, ал.3 от ЗЗД за съобщаване. От своя страна ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват, че преди предявяване на иска ответницата е получила уведомление за цесията. Горните обстоятелства обаче не променя извода на съда, че цесията на процесното вземане е породила своето  действие по отношение на ответницата. В тази връзка съдът съобразява утвърдената съдебна практика, която приема, че няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от  стария кредитор – в случая „ЮБЦ“ЕООД, в качеството на  негов пълномощник. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК./ Съгласно второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление, приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото  уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера  - „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор. При тези съображения намира възражението на ответната страна за ненадлежно съобщаване на цесията за неоснователно, като приема, че цесията на процесното вземане е породила своето  действие по отношение на ответницата, като последната е уведомена надлежно за същата чрез назначения й особен представител/по арг. чл.45 от ГПК/.

             След анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч. и приложените доказателства към заповедното производство, съдът приема за установено, че, между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и ответницата валидно са сключени процесните договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги. Представените още пред заповедния съд договори като частни диспозитивни документи не са оспорени от ответницата и тъй като носят подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесните договори правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че Операторът е изпълнил основното си задължение да предостави на ответницата достъп до мрежата си, както и възможност да ползва мобилни услуги чрез мобилен номер  ********** и мобилен номер **********. От своя страна ответницата не отрича, че не е изпълнила основното си задължение като потребител за заплащане на мобилните услуги за два последователни отчетни месеца – м.04.2017 г. – м.06.2017 г, което е обусловило правото на Оператора БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор и да претендира неустойка при прекратяване ползването на услугите.

Установява се, че неустойката от 232,08 лв. е начислена съгласно клауза от индивидуално сключения договор и  представлява сборът на три месечни такси за всяка от предоставените абонаментни услуги. Видно от начина, по който същата е уговорена от страните, клаузата за неустойки по процесния договор в частта, в която са обвързани с размера на месечните абонаменти такси, поставя праг на максималния размер на неустойката до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Именно в този размер е и предявената искова претенция. В случая не е договорено и не се претендират стойности на абонаментни такси за целия срок на договорите. Съдът приема, че така формулирани, при общ срок на договорите от две години, клаузите за дължимост на трикратен абонамент не създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл.143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което в тази част на иска липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето му. При тези съображения предявеният иск  заплащане на неустойка следва да бъде уважен като доказан по основание и размер в пълния претендиран размер от 232,08 лв.

             Съобразявайки изложеното до тук, съдът намира, че предявения установителен иск по чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.92 от ЗЗД, се явява основателен и доказан, като следва да се признае да установено по отношение на ответницата Т. С. Б., че същата дължи на  „ЮБЦ“ЕООД сумата от 232,08 лв., съставляваща неустойка по договорите, сключени между ответницата и „БТК“ЕАД - предмет на заповед № 647 от 17.08.2020 г , издадена по ч.гр.д.№ 1186/2020 г.

             С оглед изхода на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по заповедното производство, както следва: 25.00 лв. – държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение. 

             В полза на ищеца следва да се присъдят и разноски по настоящото исково производство, а именно: 25.00 лв. – платена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение.

             На адвокат Д.С. от ЛАК следва да се изплати сумата от 200.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

 

 

             Мотивиран от горните съображения, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. вр.чл.92 от ЗЗД, по отношение на Т. С. Б., ЕГН: **********, с пост.адрес: ***, че същата дължи на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв. Виолета Герова, със съд.адрес:***, сумата от 232.08 лв. / двеста тридесет и два лева и 08ст/ - представляваща неустойка по договорите, сключени с ответницата и „БТК“ЕАД - предмет на Заповед №647 от 17.08.2020 г, за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1186 /2020 г. по описа на Ловешки РС.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Т. С. Б., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв. Виолета Герова, със съд.адрес:*** разноски по настоящото производство  в общ размер на 205.00лв./двеста и пет/лева, както и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 205.00 / двеста и пет/лв.

               Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

             Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1186/ 2020 г. по описа на Ловешки РС, ІV с-в.

 

 

            

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: