Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№…………………….гр.София,
……..…….2021г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІV-В
състав в закрито заседание на трети ноември, две хиляди и двадесет и първа в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина
Ботева
като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 5703 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436, вр.
с чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 1366/19.03.2021г.
по описа на ЧСИ М.К.с рег.№ 788 на КЧСИ., подадена от С.о.срещу разпореждане , инкорпорирано в съобщение
с изх.№ 1980 от 10.03.2021г. на ЧСИ М.К.с рег.№ 788 на КЧСИ по изпълнително
дело № 20217880400107, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя-
длъжник за намаляване, поради прекомерност, на адвокатското възнаграждение
определено на взискателя- за разликата над сумата от 200 лв. до размера на
сумата от 825 лв. и като последица от това- за намаляване и на дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят
твърди,
че възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателя са прекомерни и завишени с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото. Поддържа, че извършените от
процесуалния представител на взискателя действия в изпълнителното производство
се свеждат единствено до изготвяне на молба за неговото образуване, поради
което са дължими единствено разноските
за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Възразява, че
процесуални действия от пълномощника на взискателя, които да попадат в приложното
поле на чл.10, т.2 от Наредбата, не са извършени, поради което счита, че възнаграждение над
минималното по т.1 на чл.10 от Наредбата от 200лв. – до пълния приет за
събиране от ЧСИ размер от 825 лв. - не се дължи. Моли съда да отчете нормата на
чл. 57, ал. 2 от Конституцията на република България, която забранява
злоупотреба с права, а чл. 3 от ГПК изрично задължава правните субекти да
упражняват правата си добросъвестно и съобразно добрите нрави. Позовава се на съдебна практика. С изложените
доводи жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на обжалваното
разпореждане на ЧСИ и за намаляване на
адвокатското възнаграждение, определено на взискателя, до размера на сумата от
200 лв., и като последица от това- да
бъде задължен ЧСИ М.К.да намали и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Претендира разноски.
Насрещната
страна по жалбата - взискател в изпълнителния процес, Л.В.А.-А., оспорва жалбата като неоснователна
и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в депозирания
отговор на частната жалба от 26.04.2021г.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.К.с
рег.№ 788 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Изпълнително дело № 2021880400107 по
описа на ЧСИ М.К.с рег.№ 788 на КЧСИ е образувано по молба от 23.02.2021г. на Л.В.А.-А.,
подадена чрез пълномощника – адвокат Е.Е.- за събиране на сумите по изпълнителен лист от 09.02.2021г., издаден от
Апелативен съд – София, ГК, 12 с-в по гр.д.№ 2736/2020г. С изпълнителения лист С.о.е осъдена да
заплати на Л.В.А.-А. сумата от 20 000
лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 23.05.2019г. до окончателното
плащане. С молбата по чл. 426 ГПК взискателят е посочил като изпълнителен
способ- запор върху банковите сметки на длъжника С.о.до размера на присъдените
суми.
По изпълнителното
дело е представено пълномощно от 01.02.2019г.,
с което адвокат Е.К.Е.е овластена да
представлява взискателя Л.В.А.-А.
по изпълнителното дело. Към пълномощното е приложен договор за правна защита и
съдействие от 08.02.2021г., от който е видно, че взискателят е договорил и
заплатил адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство
по изпълнителното дело в размер на 825 лв. Представено е и преводно нареждане
за удостоверяване на плащането на сумата по банков път.
С постановление от 23.02.2021г.
на ЧСИ М.К.по изпълнително дело № 20217880400107 са приети за събиране по
изпълнителното дело разноски в размер на 825 лева – адвокатско възнаграждение на
взискателя за защита в изпълнителното производство.
На 23.02.2021г. , на основание чл.428 от ГПК на длъжника С.о.е връчена покана за
доброволно изпълнение, с която е съобщено и постановлението за разноски,
включително и приетото за събиране адвокатско възнаграждение за взискателя
в размер на 825 лв.
С
възражение вх.№ 960 от 25.02.2021г. длъжникът С.о.е заявил искане до съдебния
изпълнител по чл.78, ал.5 от ГПК - за
намаляване, поради прекомерност, на разноските по изпълнителното дело,
представляващи адвокатско възнаграждение от 825 лв. - до размера по чл.10,
т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и като последица от това- редуциране и на
дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане,
инкорпорирано в съобщение с изх.№ 1980 от 10.03.2021г. ЧСИ М.К.е оставил без
уважение възражението на длъжника С.о.с вх.№ 960 от 23.02.2021г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално
легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител –разпореждане, инкорпорирано в съобщение с изх.№ 1980 от
10.03.2021г., с което е оставено без уважение възражение вх.№ 960/25.02.2021г. на
длъжника С.о.по чл. 78, ал. 5 от ГПК - за разликата над сумата от 200 лв. до
размера на сумата от 825лв. Разпореждането е връчено на длъжника на 15.03.2021г., а частната жалба е подадена на 19.03.2021г.-
в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК.
При проверка за законосъобразността на отказа на съдебния
изпълнител, съдът съобрази разпоредбата на чл.
78, ал.5 ГПК и намира следното:
Нормата на чл.
435, ал.2 ГПК изчерпателно и
лимитивно изброява действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат
обжалвани от длъжника. Глава
39 от ГПК, обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което
уредбата му в ГПК
е в част първа "Общи правила". Тази част важи както за исковия процес във
всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично
уредено с нормата на чл.
79, ал.1 от ГПК, чието систематическо място е в раздел втори, глава осма, от първа част на
ГПК- „Общи правила“ . Ето защо, съдът
приема, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските в изпълнителното
производство не е изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за
отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е предвидена с
разпоредбата на чл.
78, ал.5 от ГПК. С посочената
разпоредба е постановено, че съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава
възможност и по отношение на съдебния
изпълнител. Според настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в
закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК има систематично
място в част първа „Общи правила”
на ГПК, поради което съдът приема, че тя намира приложение както за исковия
процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдия – изпълнителят също
има право по искане на насрещната страна – в случая длъжника, да се произнася
по искането за намаляване размера на разноските за адвокат / юрисконсулт, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на
обжалване. Противното
разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в
максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си – адвокат/юрисконсулт, а длъжникът, който има признато право да иска намаление
на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква
съдия-изпълнителят да се произнесе по това искане. Няма основание да се допуска
и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка
на длъжника без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение,
респективно отказ на съдия-изпълнителя .
При проверка за
законосъобразността на обжалвания отказ на съдия-изпълнителя в конкретния
случай – да намали адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя до
посочения от жалбоподателя-длъжник минимум от 200,00лв., във връзка с
приложението на чл. 78, ал.5 ГПК, съдът
намира следното: Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ; като се вземат предвид извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа
сложност на делото. При дадения казус се установява, че предмет на
принудително събиране са парични вземания срещу Столична община. В тази връзка,
на първо място, с оглед качеството на конкретния
длъжник, като юридическо лице по чл.10 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация, съдът приема,
че за взискателя не съществува трудност
за събиране на вземанията, поради което не е налице фактическа и правна
сложност на изпълнителното производство. На второ място, съдът съобразява , че в рамките на изпълнителния процес освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия,
насочени към удовлетворяване на паричното вземане. При тази хипотеза съдът
приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и
взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното дело по чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл.
10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На последно
място, неоснователно е възражението на взискателя, че му е дължимо и адвокатско
възнаграждение по т.2 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.- за водене на
изпълнителното производство, доколкото след събиране на цялото вземане в срока
за доброволно изпълнение не се налага извършването на следващи процесуални
действия от процесуалния представител на взискателя, /извън подадената молба по
чл.426 от ГПК/, свързани с принудителното изпълнение, които да обосновават приложението на т.2 на
чл.10 от Наредба № 1/2004г., доколкото видно от молбата на взискателя от
16.04.2021г. /л.30 от изп.дело/ цялата
сума- предмет на принудително събиране е събрана от длъжника в резултат на
наложения запор с ПДИ.
С оглед изложените съображения, съдът приема, че обжалваното разпореждане, инкорпорирано в съобщението с изх.№ 1980 от 10.03.2021г. по изпълнително дело № 20217880400107 по описа на ЧСИ М.К.с рег.№ 788 на КЧСИ, следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено, на основание чл.78,ал.5 от ГПК,
намаление на определените на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение до размер на сумата от 200 лв. Като
последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на таксата по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ.
При този изход на делото – установена основателност на
жалбата, на жалбоподателя се дължат направените разноски в настоящото отделно и
самостоятелно производство в размер на 75,00 лв., включващи 25 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. На жалбоподателя не се дължат
разноски, представляващи заплатени такси на ЧСИ, доколкото не са съдебни
разноски, направени в настоящото производство.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на С.о.- длъжник по изпълнително дело № 20217880400107 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№ 788 при КЧСИ, разпореждане,
инкорпорирано в съобщение изх.№ 1980 от 10.03.2021г. на съдебния изпълнител, с
което е оставено без уважение искането на С.о.по чл. 78, ал. 5 ГПК - за намаляване на адвокатското възнаграждение,
заплатено от взискателя за разликата над сумата от 200,00 лв. – до размера на
сумата от 825,00 лв., и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение,
заплатено от взискателя Л.В.А.-А. по изпълнително дело № 20217880400107 по
описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 - от 825,00лв.- до размера на сумата от 200,00 лева.
ОСЪЖДА
Л.В.А.-А., ЕГН ********** ***, ЕИК ********* -
сумата от 75,00 лева - разноски по настоящото дело.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.