№ 488
гр. Варна , 05.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500166 по описа за 2021 година
и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. М. К. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 260992/02.11.2020 год., постановено по гр. дело №
12030/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е допусната делба на следния недвижим
имот: апартамент № 34, съставляващ обект с идентификатор 10135.3511.203.5.22 по КККР
на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ж. к. „Възраждане" бл. 35, вх. 2, ет. 4, ап.
34, с площ от 89, 33 кв. метра, ведно с принадлежащата му изба № 34 с площ 3, 85 кв .м.,
както и 0, 8503 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
терена между К. Г. К. от гр. Варна и Петя Милкова Костадинова от гр. Варна при равни
квоти от по една втора идеална част за всеки един от двамата.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано,
постановено и при нарушаване на процесуалните правила и на материалния закон.
Неправилно са приети за неоснователни заявените от жалбоподателката (ответник по
иска за делба), под формата на преюдициални спрямо иска за делба възражения, претенции
за нищожност, поради абсолютна симулация, на договора за дарение, скл. с нот. акт №
8/01.12.1995 год. на ВнН, с който страните по делото са дарили на майката на ищеца
процесния апартамент и на последвалият го договор за продажба, скл. с нот. акт №
138/13.12.1995 год. на ВнН, с който майката на ищеца му е продала описания апартамент.
Не е съобразено, че единствената цел на цитираните два договора е била ищецът да получи
левовата компенсация по ЗУПГМЖСВ и Правилника за прилагането му, а не да се
прехвърля собствеността върху апартамента.
В нарушение на процесуалните правила първоинстанционния съд не е допуснал
поисканите от ответницата, настоящ въззивник, доказателства за установяване на
твърденията и, че цитираните два договора са симулативни и не са произвели действие, при
́
което и неправилно е прието, че процесният апартамент е придобит от страните в режим на
СИО с договора за продажба, скл. с нот. акт № 138/13.12.1995 год. Не е съобразено в случая,
че по делото е налице „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, а
именно – удостоверението № АУ124307ВН_001ВН/07.01.2020 год., издадено от
1
Местната комисия по жилищно-спестовните влогове при община Варна, от което е видно, че
ищецът К. Г. К., като титуляр на дългогодишен жилищен влог с лихвочисла 110926/90 и
времепрестой на влога към 1990 година от 19 г., 2гр. фигурира в списъка на правоимащите
граждани по чл. 7 от ППЗУЖВГМЖСВ под № 656 от 1995 година и същият е получил
полагащата му се левова компенсация срещу закупено на 13.12.1995 година жилище в
размер на 188 574 лева (неденоминирани) през четвъртото тримесечие на 1996 година от
Банка ДСК-гр. Варна, фин. център „Пиморски“. От обсъжданото удостоверение е видно, че
ищецът е заявил и е получил левовата компенсация през 1996 година, при което и целта на
привидните сделки – дарение и продажба – е била реализирана. Съдът не е обсъдил представените
в тази връзка доказателства, нито е анализирал постигнатия чрез двете привидни сделки резултат.
Поради погрешния извод на първоинстанционния съд, че дарението и продажбата, извършени през
1995 година са валидни, не е обсъдено ивъзражението на ответницата, че апратаментът е придобит
с договора по нот. акт № 98/01.10.1993 год., както и наведената от ответницата, под формата на
преюдициално спрямо иска за делба възражение, претенция за пълна трансформация на лично
имущество в придобиването на процесния апратамент с договора за продажба по нот. акт №
98/01.10.1993 год. на ВнН.
Отправеното искане е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
искът за делба на процесния апратамент да бъде отхвърлен.
С жалбата са направени искания за събиране на доказателства във въззивната
инстанция, а именно: 1) За допускане на двама свидетели при условията на довеждане за
установяване на твърденията на въззивницата за симулативност на двете сделки от 1995
година; 2) За издаване на съдебни удостоверения за следното: съдебно удостоверение, което
да послужи пред търговско дружество «СВОБОДА-ВАРНА»АД, ЕИК *********, гр. Варна,
бул. «Вл. Варненчик» 257, в което е работил К. Г. К., ЕГН **********, в периода от 1989
год. до 1991 год. , по силата на което дружеството да издаде справка за следните
обстоятелства: работил ли е К. Г. К. в предприятието, колко време и какво трудово
възнаграждение е получавал за времето, когато е бил на работа; съдебно удостоверение, въз
основа на което да се снабди с удостоверение от ТД на НАП-Варна, от което да е видно в
коя служба се намира (съхранява) информация за сключени трудови договори на физически
лица през периода 1989 - 1993 година на територията на гр. Варна. Горните искания за
събиране на доказателства във въззивната инстанция се обосновават с разпоредбата на чл.
266, ал. 3 ГПК.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален
представител, ищецът – въззиваем оспорва жалбата, счита, че е неоснователна. Оспорва
направените едва с въззивната жалба възражения и оспорвания (не посочва конкретно кои
възражения и оспорвания са направени за първи път с виззивната жалба), счита, че по
отношение на тях е настъпила преклузия и не следва да се обсъждат в настоящото
производство. Оспорва и направените с жалбата доказателствени искания. Счита, че не са
налице основания за събирането им във въззивната инстанция. По отношение на искането за
разпит на свидетели за установяване на привидността на двата договора от 1995 година,
счита, че разпита на свидетели е недопустим и противоречи на императивни правни норми.
По отношение на исканите с въззивната жалба съдебни удостоверения излага, че с
уважаването на това искане ще се наруши принципа на равнопоставеност на страните в
процеса, а освен това въззивничката (ответник по иска за делба) не носи доказателствена
тежест за доказване на фактите, за които иска издаване на съдебни удостоверения.
В обобщение счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение – за правилно и
настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като се запозна с делото, намира, че направените с жалбата доказателствени
искания са основателни и следва да бъдат уважени в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. С
отговора на исковата си молба ответницата е заявила претенции, под формата на
преюдициални спрямо иска за делба възражения, за нищожност поради привидност
2
(абсолютна симулация) на договора за дарение, скл. с нот. акт № 8/01.12.1995 год. на ВнН, с
който страните по делото са дарили на майката на ищеца процесния апартамент и на
последвалият го договор за продажба, скл. с нот. акт № 138/13.12.1995 год. на ВнН, с който
майката на ищеца му е продала описания апартамент. Поискала е разпит на свидетели за
установяване на твърдяната привидност на сделките, като е представила и удостоверение №
АУ124307ВН_001ВН/07.01.2020 год., издадено от Местната комисия по жилищно-
спестовните влогове при община Варна, от което е видно, че ищецът (страна и по двата
договора от 1995 година) в качеството си на правоимащ съгласно ЗУПРМЖСВ и
Правилника за прилагането му, е получил полагащата му се левова компенсация срещу
закупено на 13.12.1995 година жилище в размер на 188 574 лева (неденоминирани) през
четвъртото тримесечие на 1996 година от Банка ДСК-гр. Варна. Обсъжданият документ
съставлява „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и е
основание да бъдат допуснати свидетели за установяване на твърдяната привидност на
договорите, доколкото получаването на левова компенсация при покупка на жилище по
реда и при условията на ЗУПГМЖСВ е предпоставено от писмено искане от правоимащото
лице до местната комисия по жилищно – спестовните влогове за изплащане на левова
компенсация към което се представя и нотариалния акт за покупка – чл. 11, ал. 6 от
ППЗУПГМЖСВ. Т. е., удостоверението материализира в себе си изявление пред държавен
орган (местната комисия по ЖСВ към община Варна е такъв орган) на страна и по двете
сделки – в случая на ищеца, който е дарител по договора за дарение от 1995 год. и купувач
по договора за продажба от 1995 год., което прави вероятно твърдението и, че договорите са
́
привидни. Наред с това въззивницата не е участвала в сключването на договора за продажба
от 13.12.1995 год., тя не е страна по този договор, независимо, че придобива права от него
по силата на установената в ч. 19, ал. 3 СК – 1985 год. презумпция. За този договор тя е
трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. второ от ГПК, поради което и спрямо нея
ограниченията на чл. 165, ал. 2, изр. първо ГПК не важат. Същата може да установява
твърдяната от нея привидност на договора за продажба от 13.12.1995 год. чрез свидетелски
показания и без наличието на начало на писмено доказателство.
Искането на въззивницата за издаване на съдебни удостоверения също е основателно
и следва да бъде уважено при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от П. М. К. от гр. Варна чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 260992/02.11.2020 год., постановено по гр.
дело № 12030/2019 год. по описа на РС-Варна;
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при условията на довеждане от въззивницата (ответник по
иска за делба) П. М. К. от гр. Варна двама свидетели за установяване на твърденията и, че
́
3
договорът за дарение, скл. с нот. акт № 8/01.12.1995 год. на ВнН, с който страните по
делото са дарили на майката на ищеца процесния апартамент и последвалият го договор за
продажба, скл. с нот. акт № 138/13.12.1995 год. на ВнН, с който майката на ищеца му е
продала описания апартамент, са привидни (абсолютно симулативни);
ДА СЕ ИЗДАДЕ на П. М. К. от гр. Варна, чрез адвокат Елена Евстатиева от АК-Варна,
СЪДЕБНО УДОСТОВЕРЕНИЕ, което да послужи пред търговско дружество «СВОБОДА-
ВАРНА»АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. «Вл. Варненчик» 257, в което е работил К. Г.
К., ЕГН **********, в периода от 1989 год. до 1991 год. , по силата на което дружеството да
издаде справка (удостоверение) за следните обстоятелства: работил ли е К. Г. К. в
предприятието, колко време и какво трудово възнаграждение е получавал за времето, когато
е бил на работа;
ДА СЕ ИЗДАДЕ на П. М. К. от гр. Варна, чрез адвокат Елена Евстатиева от АК-Варна,
СЪДЕБНО УДОСТОВЕРЕНИЕ, въз основа на което да се снабди с удостоверение от ТД на
НАП-Варна, от което да е видно в коя служба се намира (съхранява) информация за
сключени трудови договори на физически лица през периода 1989 - 1993 година на
територията на гр. Варна;
Съдебните удостоверения да бъдат издадени след внасяне на дължимата държавна
такса;
ИЗИСКВА, на основание чл. 186 ГПК, от Местната комисия по жилищно-
спестовните влогове към община Варна, заверено за вярност копие от всички документи по
преписката на правоимащото по ЗУПГМЖСВ лице – К. Г. К. ЕГН ********** – титуляр на
дългогодишен жилищно-спестовен влог № 40102748, с лихвочисла 110926/90 и
времепрестой на влога към 1990 година от 19 год., 2 група, фигуриращ в списъка на
правоимащите граждани по чл. 7 от ППЗУЖВГМЖСВ под № 656 от 1995 година и получил
полагащата му се левова компенсация срещу закупено на 13.12.1995 год. жилище през
четвъртото тримесечие на 1996 година; Към писмото до комисията да се приложи и препис
от Удостоверението № АУ124307ВН_001ВН/07.01.2020 год., издадено от Местната
комисия по жилищно-спестовните влогове при община Варна на л. 48 от делото на РС-
Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 05.04.2021
год. от 15, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4