Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.02.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 784/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на М.С.Л. с ЕГН ********** *** и К.С.Т. с ЕГН ********** ***,против
решение от 20.08.2019г. по гр.д. № 391/2018г. на ЕпРС.Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон,
на съдопроизводствените правила и
необоснованост.Конкретното оплакване е,че не е извършена съдебно-счетоводна
експертиза.Решението било несправедливо,тъй като средният добив,на базата на
който се определя размера на рентата, бил „абсолютно недоказуем“.
Въззиваемата страна К.Т.Ч. оспорва
жалбата.Твърди,че искането за допускане на експертиза е преклудирано,тъй
като първоинстанционният съд неколкократно
е дал указания на ищеца в тази насока.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима като депозирана от легитимна страна в законния срок
и атакуваща съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване.По същество жалбата е неоснователна.
Ищците твърдят,че са сключили с
ответника договор за наем на земеделска земя с обща площ 10445 кв.м ,като
първият договор бил от 13.09.2015г. и всяка следваща година били сключвани
еднотипни договори за съответната реколта.Последният договор бил за
2017/2018г.При сключването му било предложено да подпише договор и за
2018/2019г.-една година предварително,което той отказал .когато отишъл на
датата за получаване на „рента“ 10.09.2017г.,било му казано,че няма да изплатят
сумата,защото е отказал да сключи договор за следващата година.Ищецът изживял
негативни емоции по повод ситуацията,за което претендира обезщетение за морални
вреди в размер на 500 лв.Прилага договор № 391/13.09.2015г.,съгласно който
наемателят дължи рента в размер на 20 % от средния добив на наеманата земя,платима
от 01.09. до 31.10/без уточняване на годината/ и с изрична клауза,че договорът
се сключва за една стопанска година от 2016 до 2017г.Прилага и покана от
21.10.2017г. за изплащане задължение съгласно договор № 391/13.09.2015г. в срок
до 31.10.2017г. без доказателства за връчването ѝ.С разпореждане от
16.05.2018г. исковата молба е оставена без движение с указание ищците да
уточнят цената на исковете като съобразят и идеалните им части предвид
твърдението ,че са съсобственици,както и да внесат съответната държавна такса в
размер на 4 % от цената на исковете;относно претенцията за морални вреди ищецът
да уточни дали е на договорно или на деликтно
основание.С молба от 05.06.2018г. ищецът уточнява,че дължимата рента е 35 лв.
на декар,съответно за 2016/2017г. и за 2017/2018г. цената на исковете е 731.14
лв. Отделно претендират разноски 50 лв. държавна такса и разнонски
за копия,скици и пр.,както и пътни до ДФ“Земеделие“-общо 500 лв./т.е. щетите са
материални/.Договорът бил сключен само от негово име за цялата площ и в него не
фигурирала сестра му К.,с нея щели да си уредят отношенията доброволно .Моли за
отстраняване на фактическа грешка в исковата молба-посочил стопанска година
2017/2018г., а всъщност претенцията била за 206/2017г. Съдът е прекратил производството
с мотиви,че с уточнителната молба не са изправени нередовностите в исковата молба.С определение №
920/04.09.2018г. по ч.гр.д. № 495/2018г. определението е отменено в частта,с
която делото е прекратено относно претенцията за неизплатена рента за стопанската
2016/2017г. в размер на 365.57 лв. и делото е върнато за продължаване на
процесуалните действия.
В отговора си по чл.131 ГПК
ответникът твърди,че е предложил рентата в натура/зърно/ съгласно т.3 от процесния договор, но ищецът отказал.Това било
документирано в прокурорска преписка № 4715/2017г. ноа
СОП по повод жалба на ищеца.От приложеното към исковата молба постановление с
дата 18.12.2017г. е видно,че се потвърждава постановление от 01.12.2017г. на
РП-Елин Пелин;според последното земеделският производител Ч. предложил
изплащане рентата в натура,но Л. отказал.Видно от т.3 на договора,наемодателят
дължи рента“в размер на 20% от средния добив на наеманата земя“,т.е. в натура.В
алинея втора се предвижда „заплащане на дължимата сума по пазарни цени“.От
съпоставката на двата текста не може да се направи еднопосочен извод,че рентата
се дължи безалтернативно в пари, или че начинът на престиране-парично или натурално, е в зависимост от волята
на една от страните,т.е. не е ясно в чия полза е клаузата за избор, ако има
такава.Не се доказват твърденията за отношения между контрагентите през
предходни стопански години,от които да се изведе някакъв традиционен начин на
погасяване задължението за наем на земеделската земя .В уточнителна
молба от 25.02.2019г. ищецът твърди,че всъщност претендира по 40 лв. на декар
за 10.445 дка,защото на такава цена било изплащано на другите собственици“по
ведомост“, а „официално обявената цена“ от наемателя била 35 лв.;предлагало се
също зърно или олио.Ответникът поддържа,че дори и да се дължи парична
сума,съгласно договора тя е по пазарни цени и е предложил да се установи
борсовата цена към съответния ден и да се плати на тази база,тъй като няма
договорно основание за заплащане на друга база.Ищецът е заявил,че не е съгласен
да сключи спогодба по това предложение.Съдът е отхвърлил исковете като
неоснователни с мотиви,че се касае не за договор за аренда по ЗАЗ, а за договор
за наем на земеделска земя,за която се прилагат разпоредбите на ЗЗД.Искът е с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.8, ал.1 от
Закона за арендата,т.е договорът се конвертира в договор за наем поради липса
на нотариална заверка.Според първоинстанционния съд
от текста на договора се извеждало категорично задължение за престиране на наемната цена в пари.Въпреки това исковете са
отхвърлени като неоснователни,тъй като ищците не доказали с пълно и главно
доказване претенцията си за размера на дължимото възнаграждение за използването
на земеделската земя.Настоящият състав не споделя тезата,че при тълкуване на
договора се извежда категорично задължение за престиране
на парична сума.Но дори и при тълкуване на договора в този смисъл, тя следва да се установи на база
борсовата цена към 31.10.2017г.Ищецът обаче категорично отказва изслушване на
експертиза ,включително и в с. з.на 19.02.2020г.Впрочем,борсовата цена е установима и без експертиза,въз основа на достъпни
статистически данни,но ищецът категорично се противопоставя на установяването
ѝ по този начин, а претендира „обявена“цена на прозореца на портала на
бившето ТКЗС,респ. изплатените суми по счетоводни документи.Неоснователна е
претенцията за плащане на такава база,тъй като всеки собственик сключва
индивидуален договор с конкретни условия,а в процесния
договор изрично е уговорено „по пазарни цени“.Що се отнася до конкретния среден
добив,ответникът признава,че в края на годината го декларира и не е отказал да представи доказателства за
декларирания среден добив, но ищците не са поискали такива,въпреки многократните
указания на съда,че следва да докажат на каква база претендират сумата 35 лв.
на декар.
Настоящият състав споделя крайния
извод на съда за неоснователност и недоказаност на исковете,поради което
решението следва да бъде потвърдено.Следва въззивниците
да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция в размер на минималния хонорар от 300 лв.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
141/20.08.2019г. по гр.д. № 391/2018г. на РС-Елин Пелин.
ОСЪЖДА М.С.Л. с ЕГН ********** с адрес *** , и К.С.Т. с ЕГН ********** с
адрес ***, да заплатят на К.Т.Ч. с ЕГН ********** с адрес *** П., съдебни
разноски в размер 300/триста/ лева за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.