МОТИВИ: Производството е образувано по внесено от РП-К.постановление,
с което се прави предложение за освобождаване на нар.М.И.Б. /за престъпление по
чл.194ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20ал.2 вр. с ал.1 от НК/ и нар.А.М.А.,като непълнолетен /за
престъпление по чл.194ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.63ал.1т.4 от НК/ от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а НК за всеки от тях.
РП-К.,редовно призована,изпраща представител, който
взема становище, че следва нарушителите да бъдат признати за виновни,като им се
наложи предвиденото в закона адм.наказание или алтернативно за непълнолетния
нарушител- възпитателна мярка.
Нар.Б.,редовно призован,не се явява,за него се явява
адв.Р.Ж.,който взема становище,че не оспорват изложената фактическа обстановка
в Постановлението на РП-К.и моли за адм.наказание в минимален размер.
Нар.А.,редовно призован,не се явява,като за него се
явява адм.М.К.-служ.защитник, която взема становище,че не оспорват фактическата обстановка по делото и моли
за минимално адм.наказание, съобразено с
младата му възраст.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, от
съвкупната преценка, на които Съдът намира за установена следната фактическа
обстановка :
На 22.10.2018г., около 12,45ч. св.И.П.Г.-
ученик в 6-и клас в ОУ“Н.Вапцаров“ гр.К.бил заедно със съучениците си на
игрището на двора на училището в час по „Физическо възпитание и спорт“.В началото
на часа всички ученици си оставили раниците, дрехите и личните вещи на
обособено за това място на игрището.Св.Г.също оставил вещите си там, в това
число и мъжката си черна спортна чантичка за през рамо,съдържаща негови лични
вещи,а именно: мобилен телефон марка „Huawei“, модел „P9 Lite Black“ със СИМ карта на
мобилен оператор „Теленор" с имей номер 860918032669022, с карта памет 16
гигабайта, като телефона бил със стъклен протектор и поставен в калъф,4 бр.
секретни ключа с чип за врата, портмоне и налични в него пари - сумата от 6лв.По
това време нар.М.Б. и нар.А.А. минавали покрай училището,като Б. забелязал
оставените лични вещи на учениците, в това число и чантичката на св.Г..Същият
предложил на А. да я вземат и той се съгласил. След това двамата влезли в двора
на училището, насочили се към оставените вещи и седнали на една пейка в близост
до тях. Съученичка на св.Г.- св.С.К.забелязала как нар.Б. и нар.А. седнали на
пейката в непосредствена близост до оставените вещи на учениците, след което
зрително възприела как А. се навежда към вещите и взима една от чантите, пъхнал
я под горнището на анцуга си, като
двамата напуснали двора на училището, бягайки.
В този момент ги забелязал и св.Й.Й.,
учител по физическо възпитание и спорт, виждайки, че нар.А. държи нещо под
горнището на анцуга си и разпознавайки Б., който преди време учил в същото училище.Св.К.уведомила
съучениците си за случилото се и всички деца проверили вещите си.Тогава св.Г.установил
липсата на чантичката си със съдържащите се в нея вещи, описани по - горе.Св.Й.незабавно
уведомил Зам.директора на училището, който подал сигнал на тел.112. Още на
същия ден нар.Б. и нар.А. били установени
и с протокол за доброволно предаване, Б. е предал мобилния телефон, ведно със СИМ
картата и карта памет, кожения портфейл и чантичката, които били върнати срещу разписка на св.И.Г..
Съгласно
заключението на изготвената съдебно-оценителна
експертиза - стойността на отнетите вещи към инкриминираната дата възлиза на
234лв., а заедно с парите - сумата от 6лв., възлиза общо на 240лв.
До
приключване на разследването от св.М.А. - баща на нар.А. е възстановена сумата
от 21лв., представляваща равностойността на отнетите пари в размер на 6лв.,
стойността на калъфа - 10лв., който бил върнат в скъсано състояние и стойността
на протектора на телефона - 5лв., който липсвал, с което причинените от
деянието имуществени вреди са били изцяло възстановени.
Видно
от заключението на назначената комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза - нар.А.М.А. не страда от психично заболяване, същият е бил в
състояние към инкриминираната дата да възприема правилно фактите, имащи значение
за делото и да дава достоверни показания за тях. Към 22.10.2018г. и понастоящем
психичното състояние му позволявало да участва във фазите на наказателното
производство. Разбирал е свойството и значението на деянието си и е могъл да
ръководи постъпките си.По време на извършване на деянието, както и в периода
след това осв.А.А. бил психично здрав Не
били настъпили промени в психичното му състояние.Извършеното деяние,според
в.лица се дължало на увлечение и лекомислие. Извършеното деяние било извършено под чуждо влияние, въздействие и
внушение. Личностовата структура на А.М.А. била незряла, с граничен интелект и бил лесно
внушаем.
Горната фактическа
обстановка изцяло се потвърждава
от събрания доказателствен материал
- показанията,дадени в хода на досъдебното производство от свидетелите И.Г.,Й.Й.,М.Г.а,П.Г.,М.А.
и С.К.,както и от приложените писмени
доказателства - протоколи
за доброволно предаване,разписки-2бр., допълн.споразумение към договор за мобилни услуги от
06.12.2016г.
С оглед на
така изложените гласни и писмени доказателства, Съдът намира, че се установи по
безспорен и несъмнен начин,че както от обективна, така и от субективна страна всеки от нар.М.И.Б. и А.М.А.,в съучастие помежду си
като извършители е осъществил престъпния състав на чл.194ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20ал.2 вр. с ал.1 от НК,а
непълнолетния нарушител и във вр. с чл.63ал.1т.4 от НК.Чрез обективираните си
действия, същите са осъществили изпълнителното
деяние по този законов текст, като са прекъснали фактическата власт на
собственика върху отнетите вещи и са установили своя трайна фактическа власт.Деянието
представлява маловажен случай предвид ниската стойност на отнетите вещи / под
минималната работна заплата за страната/.
Нар.М.Б. е
действал при форма на вина - пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието,предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
тяхното настъпване,поради което ще следва да бъде признат за виновен и наказан.
Нар.А.А. е действал при форма на вина - пряк умисъл -
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, поради което ще
следва да бъде признат за виновен и наказан.Същият макар и непълнолетен
,напълно е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
Съдът в този смисъл намира,че не следва да се прилага
разпоредбата на чл.61 ал.1 от НК и
непълнолетния нарушител да не бъде наказван,поради това ,че деянието му
се дължи на увлечение и лекомислие.Действително същият е на ниска възраст,но за
да не бъде наказан следва деянието да не представлява голяма обществена опасност, което съдът не счита за установено по делото.На първо място
характеристичните данни на нарушителя не са добри и на второ място,същият е
осъществил изпълнителното деяние „отнемане“ в присъствието на множество
хора,негови връстници.
Предвид описаната по-горе правна квалификация на
деянието на нар.М.И.Б. /за престъпление по чл.194ал.3 вр. с ал.1 вр. с
чл.20ал.2 вр. с ал.1 от НК/ и нар.А.М.А.,като
непълнолетен /за престъпление по чл.194ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20ал.2 вр. с
ал.1 вр. с чл.63ал.1т.4 от НК/, съдът
намира, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК,която норма е императивна.
Нарушителят Б. е пълнолетен и неосъждан,като не е
прилагана разпоредбата на чл.78а от НК.
За престъплението са предвидени наказания – „лишаване от свобода“ до една
година, или „пробация“, или „глоба“ от 100 до 300лв.От деянието на нарушителя
са причинени имуществени вреди,които са възстановени.Поради което Съдът намира,
че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи
адм.наказание – „глоба“.
При определяне вида и размера на адм.наказание –
„глоба“ на нар.М.Б.,съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство-недобрите
характеристични данни на същия.Като смекчаващи такива цени чистото съдебно
минало и обстоятелството ,че работи. При това положение наказанието му следва
да се определи при наличие на смекчаващи
такива и в размер на минималния,
предвиден в Закона, а именно ГЛОБА в размер на 1000лв.
Нарушителят А. е
непълнолетен и неосъждан и не са му налагани
адм.наказания, с освобождаване от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК. За престъплението са предвидени наказания – „лишаване от свобода“
до една година, или „пробация“, или „глоба“ от 100 до 300лв. От деянието на
нарушителя са причинени имуществени вреди,които са възстановени.Поради което
Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и
му се наложи адм.наказание,на осн.чл.78а ал.6 от НК,а именно „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“.
Съдът се съобразява с
недобрите му характеристични данни от една страна ,а от друга - младата
му възраст,като счита,че ще е целесъобразно и превъзпитателно в конкретния
случай, да не налага възпитателна мярка.
Адм.наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“ следва да се изпълни като след влизане на
решението в сила,се обяви на видно място
в учебното заведение ПГ“Петко
Стайнов“К.,където учи непълнолетния, за срок от една седмица и след началото на учебната година.
Направените съд.разноски в размер на 46,92лв, остават
в тежест на нарушителите М.И.Б. и А.М.А.,като
непълнолетен, действащ със съгласието на
баща си М.А.А., които следва да заплатят съразмерно по сметка на ОДМВР-Ст.Загора,а само непълнолетния
нарушител А.М.А.,като непълнолетен ,действащ със съгласието на баща си М.А.А. следва да заплати сумата от 402.40лв. за
изготвената съдебна психолого-психиатрична експертиза по сметка на ОДМВР-Стара Загора.
В този смисъл е постановеното решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: