СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
18.12.19г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 21.11.19г. /с участието на секретаря К. Илиева/ гражданско дело № 195/19г. и констатира следното:
Предявен е иск от К. Й.
против Р. Я. и Р. П. с правно основание чл. 135 от ЗЗД – за
отмяна на договор за дарение /обективиран в нотариален акт № 20 от 25.02.14г.
на нотариус М. Г./ на: апартамент № 18, находящ се в град София, ж.к. Красно
село, бл. ******, с площ от 56, 48 кв. м., заедно със зимнично помещение /без
номер/ , с площ от 2 кв. м. и заедно с 0, 849 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства /преценени в контекста на твърденията, възраженията и признанията
на страните/ удостоверяват, че:
С договор /от 91г./ за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане – Р. Я. /непълнолетен към този момент/ е придобил от
Р. П. собствеността върху процесният недвижим имот. На 06.01.14г. ответникът е бил задържан
под стража с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 116 от НК, във връзка
с чл. 115 от НК и чл. 18 от НК. На 25.02.14г. Р. Я. е прехвърлил /дарил/ на Р. П. собствеността върху процесният недвижим имот
/апартамент/. Сделката е обективирана в описаният нотариален акт. С присъда
/постановена на 06.04.15г., влязла в сила на 15.12.15г./ на СГС по г.о.х.д. №
3897/14г. – ответникът е бил осъден за престъпление по посоченият текст от НК
/съответно при условията на чл. 45 от ЗЗД Р. Я. е бил осъден да плати на ищеца
обезщетение в размер на 50 000 лева със законна лихва върху същото,
считано от 29.12.13г. – във връзка с приетият за разглеждане в наказателният
процес граждански иск/. Мотивите към тази присъда /които са служебно известни
на председателя на състава – по смисъла на чл. 155 от ГПК/ са приложени /за
пълнота/ към кориците на делото /след приключване на производството по събиране
на доказателства/.
Искът е основателен:
От една страна:
Процесната /атакуваната/ сделка се
явява /принципно/ „увреждаща“ /по смисъла на чл. 135 от ЗЗД/ имущественият
интерес на кредитора /същата е лишила длъжника Р. Я. от актив, годен да послужи
за удовлетворяване на вземането на К.
Й. по влязлата в сила наказателна присъда и уваженият с нея граждански иск/. Липсват
доказателства, съответно и твърдения /а в такава насока е и удостоверението на ЧСИ В. Л.от 15.09.16г./ длъжникът да притежава друго имущество /извън
процесният недвижим имот/, което да може
да покрие вземането на ищеца /принципно: доказателствената тежест в тази връзка
е за ответника Р. Я. – съгласно правилото на чл. 154 от ГПК/.
В случая /и във всяка хипотеза –
подобна на настоящата/ ищецът /пострадалият/ придобива качеството „кредитор“
/по смисъла на чл. 135 от ЗЗД/ още в момента на извършването на вредоносното
деяние /деликт, престъпление/. В такава насока е принципното правило на чл.
114, ал. 3 от ЗЗД /съответно и това на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/. С други думи –
правилото на чл. 31, ал. 3 от КРБ /и моментът на влизане в сила на процесната
наказателна присъда/ се явяват неотносими /ирелевантни/ към отговорността на
ответника Р. Я. по чл. 135 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД /доколкото: по
изложените съображения – вземането на ищеца е възникнало преди изповядване на
атакуваната сделка/. В същата връзка: изложената теза се потвърждава и от
обстоятелството, че е принципно възможно /допустимо/ дадено деяние да се
окачестви /в някои хипотези/ като деликт /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД –
пораждащ имуществена отговорност за причинителя на увреждането/ - дори и при
постановена оправдателна присъда.
Възраженията на ответниците в тази
връзка се явяват – неоснователни.
Изложеното предполага – уважаване на
иска в хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
От друга страна /дори горните доводи
да не бъдат споделени/:
Процесното дарение е направено след
като наказателният процес вече е бил започнал /след задържането на ответника и
след повдигане на обвинение срещу него/. В този смисъл /с оглед това/:
Към момента на образуване на
наказателното производство /независимо от презумпцията по чл. 31, ал. 3 от КРБ/
опасността - имуществената отговорност на Р. Я. да бъде ангажирана спрямо ищеца
при условията на чл. 45 от ЗЗД /макар и в по-късен момент/ вече се е явявала –
възникнала /известна на ответника/. Логично е /от житейска гледна точка/ още в
този момент /веднага след възникване на посочената опасност/ ответникът да
предприеме /освобождавайки се от имуществото си/ действия, които да увредят /по
смисъла на чл. 135 от ЗЗД/ бъдещият кредитор. Такова увреждащо действие в
случая е именно – извършването на атакуваната сделка /такова действие е и втора
сделка от същата дата, с която ответникът е отчуждил в полза на трето лице и
друг свой недвижим имот – съгласно нотариален акт № 19 от 25.02.14г. на нотариус
М. Г./. На практика – двете посочени сделки са лишили ответника изцяло от
имущество /съгласно съдържанието на удостоверението на ЧСИ В. Л.от 15.09.16г./,
което води до невъзможност – кредиторът /ищецът/ да реализира фактически
/реално/ правата си по влязлата в сила присъда /и издаденият на основание на
същата изпълнителен лист/. Описаната обстановка покрива състава на правилото по
чл. 135, ал. 3 от ЗЗД /позволяващо атакуваната сделка да бъде – отменена и при
условията на този законов текст/. Горните
обстоятелства /преценени в съвкупност/ опровергават /макар и косвено/ тезата на
ответниците, че мотивът за изповядване на процесното дарение /целта на тази
сделка/ е бил друг /връщане на имота в патримониума на Р. П. поради
възникнала обективна невъзможност за изпълнение на договора за издръжка и
гледане/. Действително – тази теза може да бъде защитена житейски /доколкото:
задържането под стража фактически, обективно е ограничило възможността на Р. Я. да
изпълнява задълженията си по договора за издръжка и гледане; тези задължения
към момента на атакуваната сделка са били в патримониума на вече навършилият
пълнолетие ответник – съобразно конкретните клаузи на договора от 91г./. Същата
теза обаче се явява опровергана /макар и косвено/ от обстоятелствата, че:
Двете описани сделки /явяващи се
увреждащи за имуществените интереси на кредитора – ищеца/ са сключени на една и
същата дата /близка до 06.01.14г.
– моментът на задържането на ответника, когато му е било повдигнато и обвинение/,
т.е. сделките са били оформени почти веднага след като за Р. Я. вече е била възникнала
опасността /съответно му е била известна възможността/ да придобие /макар и на
по-късен етап/ качеството „длъжник“ /по смисъла на чл. 135 от ЗЗД/. И от друга
страна /в същата връзка/ - с тези две разпореждания Р. Я. се е лишил от цялото
си имущество /по смисъла на чл. 133 от ЗЗД/, което би могло да послужи за
удовлетворяване на ищеца. Тези обстоятелства /преценени в съвкупност/ дават
основание на председателят на състава да не възприеме тезата на ответниците, а
да приеме, че мотивът за сключване на атакуваната сделка е бил именно
„увреждащ“ по смисъла на чл. 135 от ЗЗД.
На последно място:
Настоящото решение се
обосновава и с необходимостта /в хипотеза като процесната: при доказани с
влязъл в сила съдебен акт неимуществени вреди, причинени в резултат на
престъпление по чл. 116 от НК/ да бъдат защитени преди всичко правата на
пострадалото лице.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ /по иска с правно
основание чл. 135 от ЗЗД/ на К.С.Й. ЕГН ********** против Р.П.Я. ЕГН **********
и Р.Г.П. ЕГН ********** договор за дарение /обективиран в нотариален акт № 20
от 25.02.14г. на нотариус М. Г./ на: апартамент № 18, находящ се в град София,
ж.к. Красно село, бл. ******, с площ от 56, 48 кв. м., заедно със зимнично
помещение /без номер/ , с площ от 2 кв. м. и заедно с 0, 849 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА Р.П.Я. и Р.Г.П.
да платят на К.С.Й. 1 902 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: