Решение по дело №195/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8649
Дата: 18 декември 2019 г.
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20191100100195
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2019 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

18.12.19г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 21.11.19г. /с участието на секретаря К. Илиева/  гражданско дело № 195/19г. и констатира следното:

Предявен е иск от К. Й. против Р. Я. и Р. П. с правно основание чл. 135 от ЗЗД – за отмяна на договор за дарение /обективиран в нотариален акт № 20 от 25.02.14г. на нотариус М. Г./ на: апартамент № 18, находящ се в град София, ж.к. Красно село, бл. ******, с площ от 56, 48 кв. м., заедно със зимнично помещение /без номер/ , с площ от 2 кв. м. и заедно с 0, 849 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства /преценени в контекста на твърденията, възраженията и признанията на страните/ удостоверяват, че:

С договор /от 91г./ за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане – Р. Я. /непълнолетен към този момент/ е придобил от Р. П. собствеността върху процесният недвижим имот. На 06.01.14г. ответникът е бил задържан под стража с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 116 от НК, във връзка с чл. 115 от НК и чл. 18 от НК. На 25.02.14г. Р. Я. е прехвърлил /дарил/ на Р. П. собствеността върху процесният недвижим имот /апартамент/. Сделката е обективирана в описаният нотариален акт. С присъда /постановена на 06.04.15г., влязла в сила на 15.12.15г./ на СГС по г.о.х.д. № 3897/14г. – ответникът е бил осъден за престъпление по посоченият текст от НК /съответно при условията на чл. 45 от ЗЗД Р. Я. е бил осъден да плати на ищеца обезщетение в размер на 50 000 лева със законна лихва върху същото, считано от 29.12.13г. – във връзка с приетият за разглеждане в наказателният процес граждански иск/. Мотивите към тази присъда /които са служебно известни на председателя на състава – по смисъла на чл. 155 от ГПК/ са приложени /за пълнота/ към кориците на делото /след приключване на производството по събиране на доказателства/.

Искът е основателен:

От една страна:

Процесната /атакуваната/ сделка се явява /принципно/ „увреждаща“ /по смисъла на чл. 135 от ЗЗД/ имущественият интерес на кредитора /същата е лишила длъжника Р. Я. от актив, годен да послужи за удовлетворяване на вземането на К. Й. по влязлата в сила наказателна присъда и уваженият с нея граждански иск/. Липсват доказателства, съответно и твърдения /а в такава насока е и удостоверението на ЧСИ В. Л.от 15.09.16г./ длъжникът да притежава друго имущество /извън процесният недвижим имот/, което да може да покрие вземането на ищеца /принципно: доказателствената тежест в тази връзка е за ответника Р. Я. – съгласно правилото на чл. 154 от ГПК/.

В случая /и във всяка хипотеза – подобна на настоящата/ ищецът /пострадалият/ придобива качеството „кредитор“ /по смисъла на чл. 135 от ЗЗД/ още в момента на извършването на вредоносното деяние /деликт, престъпление/. В такава насока е принципното правило на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД /съответно и това на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/. С други думи – правилото на чл. 31, ал. 3 от КРБ /и моментът на влизане в сила на процесната наказателна присъда/ се явяват неотносими /ирелевантни/ към отговорността на ответника Р. Я. по чл. 135 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД /доколкото: по изложените съображения – вземането на ищеца е възникнало преди изповядване на атакуваната сделка/. В същата връзка: изложената теза се потвърждава и от обстоятелството, че е принципно възможно /допустимо/ дадено деяние да се окачестви /в някои хипотези/ като деликт /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД – пораждащ имуществена отговорност за причинителя на увреждането/ - дори и при постановена оправдателна присъда.

Възраженията на ответниците в тази връзка се явяват – неоснователни.

Изложеното предполага – уважаване на иска в хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

От друга страна /дори горните доводи да не бъдат споделени/:

Процесното дарение е направено след като наказателният процес вече е бил започнал /след задържането на ответника и след повдигане на обвинение срещу него/. В този смисъл /с оглед това/:

Към момента на образуване на наказателното производство /независимо от презумпцията по чл. 31, ал. 3 от КРБ/ опасността - имуществената отговорност на Р. Я. да бъде ангажирана спрямо ищеца при условията на чл. 45 от ЗЗД /макар и в по-късен момент/ вече се е явявала – възникнала /известна на ответника/. Логично е /от житейска гледна точка/ още в този момент /веднага след възникване на посочената опасност/ ответникът да предприеме /освобождавайки се от имуществото си/ действия, които да увредят /по смисъла на чл. 135 от ЗЗД/ бъдещият кредитор. Такова увреждащо действие в случая е именно – извършването на атакуваната сделка /такова действие е и втора сделка от същата дата, с която ответникът е отчуждил в полза на трето лице и друг свой недвижим имот – съгласно нотариален акт № 19 от 25.02.14г. на нотариус М. Г./. На практика – двете посочени сделки са лишили ответника изцяло от имущество /съгласно съдържанието на удостоверението на ЧСИ В. Л.от 15.09.16г./, което води до невъзможност – кредиторът /ищецът/ да реализира фактически /реално/ правата си по влязлата в сила присъда /и издаденият на основание на същата изпълнителен лист/. Описаната обстановка покрива състава на правилото по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД /позволяващо атакуваната сделка да бъде – отменена и при условията на този законов текст/. Горните обстоятелства /преценени в съвкупност/ опровергават /макар и косвено/ тезата на ответниците, че мотивът за изповядване на процесното дарение /целта на тази сделка/ е бил друг /връщане на имота в патримониума на Р. П. поради възникнала обективна невъзможност за изпълнение на договора за издръжка и гледане/. Действително – тази теза може да бъде защитена житейски /доколкото: задържането под стража фактически, обективно е ограничило възможността на Р. Я. да изпълнява задълженията си по договора за издръжка и гледане; тези задължения към момента на атакуваната сделка са били в патримониума на вече навършилият пълнолетие ответник – съобразно конкретните клаузи на договора от 91г./. Същата теза обаче се явява опровергана /макар и косвено/ от обстоятелствата, че:

Двете описани сделки /явяващи се увреждащи за имуществените интереси на кредитора – ищеца/ са сключени на една и същата дата /близка до 06.01.14г. – моментът на задържането на ответника, когато му е било повдигнато и обвинение/, т.е. сделките са били оформени почти веднага след като за Р. Я. вече е била възникнала опасността /съответно му е била известна възможността/ да придобие /макар и на по-късен етап/ качеството „длъжник“ /по смисъла на чл. 135 от ЗЗД/. И от друга страна /в същата връзка/ - с тези две разпореждания Р. Я. се е лишил от цялото си имущество /по смисъла на чл. 133 от ЗЗД/, което би могло да послужи за удовлетворяване на ищеца. Тези обстоятелства /преценени в съвкупност/ дават основание на председателят на състава да не възприеме тезата на ответниците, а да приеме, че мотивът за сключване на атакуваната сделка е бил именно „увреждащ“ по смисъла на чл. 135 от ЗЗД.

На последно място:

Настоящото решение се обосновава и с необходимостта /в хипотеза като процесната: при доказани с влязъл в сила съдебен акт неимуществени вреди, причинени в резултат на престъпление по чл. 116 от НК/ да бъдат защитени преди всичко правата на пострадалото лице.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ /по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД/ на К.С.Й. ЕГН ********** против Р.П.Я. ЕГН ********** и Р.Г.П. ЕГН ********** договор за дарение /обективиран в нотариален акт № 20 от 25.02.14г. на нотариус М. Г./ на: апартамент № 18, находящ се в град София, ж.к. Красно село, бл. ******, с площ от 56, 48 кв. м., заедно със зимнично помещение /без номер/ , с площ от 2 кв. м. и заедно с 0, 849 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

ОСЪЖДА Р.П.Я. и Р.Г.П. да платят на К.С.Й. 1 902 лева – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                        Председател: