№ 18443
гр. София, 17.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
Гражданско дело № 20221110123587 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
При изпълнение условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК
на именното повикване в 15:03 часа се явиха:
ИЩЦАТА по първоначалната искова молба - ОТВЕТНИЦА по
насрещната искова молба Я. Е. О. – редовно уведомена, явява се лично и с
адвокат Б. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ по първоначалната искова молба - ИЩЕЦ по насрещната
искова молба Я. В. С. – редовно уведомен, явява се лично и с адвокат Н. с
пълномощно по делото.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА писмо от ДСП Красно село, постъпило в СРС на
16.06.2023г., ведно с приложено към същото заверено копие от заключителен
доклад за Я. О. от ЦОП „Бъдеще“.
ДОКЛАДВА молба от ответника, постъпила в СРС на 11.07.2023г., ведно
с приложени писмени материали към същата с препис за ответната страна.
СЪДЪТ връчи препис от докладваната молба и приложенията към нея на
ищцата.
АДВОКАТ Б. – Моля да ми предоставите срок, в който да се запозная с
постъпилите и докладване днес материали. Водим допуснатите ни свидетели.
Отново отправям към насрещната страна предложение за споразумение.
АДВОКАТ Н. – Адмирирам предложението, но не и при условията, които
се поставят.
1
ИЩЦАТА - Притеснявам се да дам детето на бащата с преспиване, тъй
като, когато тя се разболява, няма адекватна реакция от негова страна, изпада
в нервни кризи, насочени към мен. Предвид това, желая детето да бъде с
преспиване при баща си, когато е на такава възраст да може да ми се обади,
за да бъда поне уведомена за случилото се.
АДВОКАТ Н. – Към момента няма никакви медицински данни, че нещо
ще се случи. В гр. Варна също има болници и трансплантирани деца. Моля да
определите режим на виждане на бащата с детето през лятото, които да бъдат
в гр. Варна по преценка на съда между 10 и 14 календарни дни.
ОТВЕТНИКЪТ – Мога да си взема отпуск всяка седмица през август, но
моля да е първата половина на месец август.
АДВОКАТ Н. – Нямам други доказателствени искания.
АДВОКАТ Б. – Моля да се произнесе по направеното искане след
изслушване на свидетелите, тъй като считам, че биха спомогнали относно
произнасянето по промЯ.та на привременните мерки. Считам, че няма
основание детето да остава с преспиване при бащата поради обстоятелството,
че не са събрани някакви други доказателства, които да сочат за
безопасността за детето. Ние предложихме вариант, в който майката да
отседне в гр. Варна, бащата да има възможност седем последователни дни да
контактува с детето без преспиване, като по този начин да прекара
пълноценно време с детето, без да се налага да пътува. Считаме, че на тази
ниска възраст детето не следва да остава с преспиване при баща си. Моля да
оставите искането без уважение за изменение на мерките или за определяне
на летен режим. До настоящия момент бащата не е посочил нито едно
доказателство, което да навежда всички нас да имаме доверие в неговия
родителски капацитет. Няма данни да е посещавал програма за повишаване
на родителския капацитет, нито някакви усилия за консултиране с експерти
психолози относно повишаване на родителския му капацитет. Към настоящия
момент съдът е постановил привременни мерки, които бащата понякога
спазва, а понякога не. Получава се издевателстване над майката относно
дните, часовете, които да съвпадат с неговия график. В името на това детето
да има контакт с бащата тя прави тези отстъпки, но не и с преспиване, тъй
като считаме, че има достатъчно притеснителни основания.
По молбата за изменение на привременните мерки досежно определения
режим на лични отношения на бащата с детето, СЪДЪТ ще се произнесе в
закрито съдебно заседание
В залата бяха въведени допуснатите до разпит свидетели.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетелите:
ВАНЯ МАРГАРИТОВА М., ЕГН **********, българка, български
гражданин, неосъждана, без дела и родство със страните.
КАТЕРИНА ГЕОРГИЕВА ИЛИЕВА, ЕГН **********, българка,
български гражданин, неосъждана, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290
от НК.
2
СВИДЕТЕЛИТЕ /поотделно/ – Обещаваме да кажем истината.
От залата беше изведена свидетелката Илиева.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката М..
СВИДЕТЕЛЯТ М. – Познавам ищцата. Работим заедно и съм неин пряк
ръководител. Познавам ответника, откакто са във връзка с ищцата. Страните
са разделени и не живеят заедно от 2021г. Те имат общо дете, което аз
познавам и се казва К.. Детето живее заедно с майка си след раздялата на
страните в гр. София. Знам, че детето преживя животоспасяваща операция.
Детето беше на няколко месеца. Операцията беше преди няколко години. И
преди раздялата, и след нея майката се грижи за детето. За да се случи тази
операция, трябваше да направим дарителска кампания. Сумата, която се
събираше, беше изключително голяма. Общувала съм и с двамата родители
по време на кампанията. Основно общувах с Я., тъй като заедно с нея
координирахме самата кампания да се случи. Тя беше лицето на кампанията,
тъй като с нея организирахме кампания в социалните мрежи, в медиите
имаше участие. С бащата съм се чувала също. Той беше изключително
притеснен, обран, стресиран. Изглеждаше като човек, който се срамува от
всичко, което се случва. Много често ми се налагаше да го успокоявам.
Когато Я. и детето бяха на прегледи и изследвания в гр. София,
комуникацията между страните беше чрез мен, т.е. ответникът ме питаше как
са Я. и детето, което за мен беше изключително странно. Ответникът по
време на кампанията правеше кутиите, които да се раздават в търговските
обекти. Ответникът често изпадаше в нервни състояния и тази ангажираност
в кампанията беше „добре дошла“. С това се изчерпаше участието му в
кампанията. Я. направи всичко останало. По време на кампанията Я. често
изпадаше в нервни кризи. Имам лични впечатления за това. Когато
кампанията приключи и средствата се събраха, трябваше да направим
финално видео, което да се публикува, с което уведомявахме хората, че
парите са събрани, за което да им благодарим. Направихме това видео с Я.,
като, докато го обработваме, ответникът й звъня десетки пъти. Аз чувах как
той й крещи: „пускайте го, пускайте го“, „какви са тези глупости“, „какво
толкова чакате“, постоянно даваше зор. От Я. знам, а и аз също съм чувала,
ответникът да крещи, че са се разделили поради чести скандали. Спомням си,
че единият скандал е заради оставени мръсни чинии в мивката, а вторият
скандал за това, че Я. е оставила четките си за рисуване до мивката. От Я.
знам, че е имало някакъв проблем с вратата и тя е помолила Я. да я поправи
или да я затвори, при което е възникнал страшен скандал от негова страна.
Нямам спомен да съм виждала бащата с детето. Когато съм виждала детето,
то е било с майка си. Доколкото знам, в момента бащата и детето се виждат
рядко. Кампанията стартира, когато К. беше на няколко месеца – края на
месец май 2019г. По време на кампанията Я. през цялото време беше с К. по
болници и изследвания и когато нещо трябваше да се публикува на
страницата във фейсбук или да се организира, тя ми се обаждаше по телефона
и това беше причината да поддържаме връзка. Я. ми се беше обадила малко
след като разбраха, че К. има проблеми с черния дроб и ми каза сумата, която
е необходима за въпросната операция. По време на кампанията с Я. успяхме
3
да допринесем за прозрачността на кампанията. Тя беше изключително
фокусирана, организирана, стегната, смела. Тя се мобилизира и нито в един
момент не е показала слабост. Ответникът избягваше да е пред медии. В края
на кампанията той искаше всичко да приключи и това бяха допълнителни
скандали от негова страна. Ответникът отказваше да уведомим хората, които
са дарили средства, за това какво се случва. Искаше просто да закрием
всичко. Когато съм се обаждала на Я. по времето, когато бяха в Германия за
изследвания и операцията, съм чувала ответникът да крещи: „Стига вече с
тази кампания“. След раждането на К. Я. беше в майчинство. След това тя се
върна на работа през месец май 2021г. Започна на четиричасов работен ден. В
началото беше леко притеснена относно връщането й на работа и работните
навици. В рамките на две седмици тя влезе в работата и беше изключително
фокусирана. Я. работеше от вкъщи. Работното време на Я. беше от 09.00 часа
до 13.00 часа. По времето, когато тя работеше, Я. се грижеше за К.. Много
пъти той влизаше в стаята, където работеше Я. и я питаше, например, „Как се
дава това лекарство?“, „Сега какво трябва да яде?“. Веднъж влезе да я пита за
консистенцията на екскрементите. Това аз лично съм виждала, тъй като често
правехме срещи с видеокамера. Не знам и не съм чувала по време на работния
процес Я. и К. да са били навън, извън дома си. Пред мен не са се случвали
такива нервни изблици между страните. През лятото на 2021г., след раздялата
на страните, Я. дойде до офиса. Идването му беше изненада, тъй като винаги
преди това, когато е идвал, той ми се обаждаше предварително. Тогава той
беше нервен, пристъпваше от крак на крак и започна да ме пита дали Я. е
депресирана, как е на работа, не смееше да ме погледна в очите, имаше
блуждаещ поглед, ръцете му трепереха. Аз очаквах да ми съобщи лоша
новина, свързана с Я.. Той просто ме разпитваше за Я. и затова как се справя
на работа и дали всичко е наред. Той дойде следобед, а Я. беше на работа
същия ден сутринта и всичко беше наред. От Я. знам, че е имало ситуации, в
които ответникът е изпадал в нервни кризи и изблици до степен да се нагълта
с хапчета валериан. След ситуацията, когато Я. дойде в офиса, пет минути аз
бях в ступор и се чудех как да се обадя на Я.. Чух се с Я., но нищо не се беше
случило. Когато Я. прекъсваше сутрешните ни работни срещи, които
зачестиха, говорих с Я. да измислят вариант, в който това да не се случва.
Тогава майката на Я. идваше да му помага. Я. приключваше точно работното
време, тъй като майката на Я. е възрастна и гледаше да я отмени. Това знам от
Я.. Я. се справяше с работата. С увереност съм й оставяла моите задачи да ги
проследи, когато аз отсъствам. Не е изпадала в стресови и нервни състояния.
През 2021г. Я. си беше планувала отпуската през месец август, защото имаха
дата в Хамбург заради състоянието на К.. Яни ми се обади и ми каза, че Я. е
оттеглил декларацията за пътуване на детето. Не беше сигурна дали изобщо
ще заминат. Доколкото знам, той й е дал впоследствие декларация. Виждала
съм Я. през 2019г., 2021г. и на предходното съдебно заседание. Виждала съм
го, когато е идвал до офиса да носи документи, свързани с майчинството на
Я., както и по време на кампанията. Виждала съм К., след като те с Я.
пристигнаха в гр. София. Например, през зимата на 2023г. виждала съм К. 2,
3, 4 пъти от 2021г. до 2023г. През този период аз се намирах в гр. Варна, а Я.
4
работеше в нашата фирма онлайн. Я. рядко идваше физически в офиса.
Основно работи от вкъщи. Когато Я. дойде до офиса, за който случай вече
разказах, той се притесняваше, че Я. е изпаднала в депресия. Интересуваше се
дали тя се справя на работа. Той така задаваше въпросите, че все едно Я. не е
добре и аз трябваше да взема някакви мерки. Той ми каза да я викам в офиса,
за да бъдела сред хора, тъй като била депресирана. Това беше съветът и
помощта, която той искаше от мен. Казах му, че ако той се притеснява и имат
някакви проблеми, да потърсят помощ. Мисля, че след това ми беше писал
във фейсбук да ме пита отново за работата на Я., дали е депресирана и дали се
справя. Казах му, че тя не е депресирана и не виждам основание да я викам в
офиса. Виждала съм снимка, когато К. беше в болница. Това, което знам е, че
Я. е давал медикаменти на К. в случаите, когато прекъсваше работния процес
на Я.. Нямам представа дали роднини на Я. са помагали по време на
кампанията с парични средства. Не съм сигурна дали от работата на Я. са
отпускали парични средства за лечението на детето. Не помня дали приятели
на Я. са помагали в кампанията с парични средства или за набирането на
такива. Парите се събраха за три дни. Финалното видео беше затова, че са
събрани парите и да се благодари на хората за тяхната съпричастност. Я.
беше изнервен от самата кампания и от всичко, което се случваше. Имаше
други кампании на други болни деца. С нас се свързваха много хора по други
кампании. Имаше моменти, които бяха след приключване на кампанията,
когато Я. искаше да се помогне и на други болни деца. Я. искаше да се
използват 500 000 лв., колкото бяха казали от болницата и да се отърве от
станалите, защото беше притеснен, че това са много пари. Не помня колко
кутии Я. е направил и занесъл в търговските обекти. Парите от кампанията
бяха разходвани за операцията на К.. Не са използвани средства за други
цели.
СЪДЪТ приключи разпита на свидетелката М..
Същата беше освободена от съдебната зала.
В залата беше въведена свидетелката Илиева.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката Илиева.
СВИДЕТЕЛКАТА ИЛИЕВА – Познавам Я. от детските години, а Я. - от
тяхната връзка. Аз съм лекар, специалист по анестезиология и реанимация и
живея в гр. Варна от 15 години. Познавам семейството на Я. още от дете,
както и тя познава цялото мое семейство. Не познавам семейството на Я..
Това, което знам за неговото семейство, е и от други разговори с познати.
Имаме общи познати с Я.. Никога не съм срещала родителите на Я.. От две
години страните не живеят заедно и са разделени. Те живееха заедно в гр.
Варна в жилището на Я.. Посещавала съм дома им. Познавам детето. К. е
чернодробно трансплантирана. Когато тя се роди, аз бях в Италия. За първи
път я видях, когато беше в реанимацията на болница „Света Марина“, гр.
Варна. Тогава ме допуснаха да я видя в реанимацията. Когато приеха К. в
реанимацията, Я. ми се обади да ми каже какво се е случило, че е приета с
кръвоизлив в интензивно отделение и че са й казали, че има проблем с черния
дроб. Аз лично много се притесних и се разстроих. Тогава се обадих на
5
втория баща на Я. и му обясних, че най-вероятно ще трябва трансплантиране,
ако се докаже диагнозата. Окончателната диагноза беше поставена в гр.
София. Я. прие диагнозата и фактът, че трябва да се направи трансплантация.
Тя прие ситуацията като нещо, което може да бъде решено. Мобилизира се,
направиха кампания, събраха необходимите средствата, намериха болница,
която може да извърши трансплантацията. Знам, че Я. е бил донор. Не съм
комуникира с Я., но от Я. знам, че той много тежко е приел диагнозата, много
по-черногледо от нея, много по-негативно, а тя смяташе, че ще го направят и
всичко ще бъде наред. В гр. Варна имаше проведени изследвания преди
поставяне на окончателната диагноза в гр. София. Аз говорих с всички лекари
и професори и общото решение беше детето да се изпрати в гр. София, където
да се уточни ситуацията, тъй като на образните изследвания имаше
анатомичен дефицит, който беше видим, но не беше ясно дали той е
причината. Престоят на К. в „Света Марина“ създаде голямо напрежение на
персонала и колегите, тъй като болницата е голяма, но тъй като
трансплантациите са много рядко, а много от колегите, а и от по-възрастните,
нямат никакъв опит с такива диагнози и тежка чернодробна недостатъчност
при новородени. Няма акушеро-гинекологично отделение и неонатология и
по принцип не работим с толкова малки деца. Аз по принцип почти не съм
общувала с Я. и почти не го познавам. С Я. сме приятелки от деца. Я. никога
не е проявявал интерес да се запознаем или да прекарваме време заедно.
Преди раждането на К. с Я. се виждахме често, а след това се чувахме само по
телефона и чрез видео-разговори. Докато страните живееха заедно, не съм
посещавала дома им, с изключение на един - единствен път, докато сега
много често посещавам дома на Я. както в гр. Варна, така и в гр. София. Не
съм посещавала Я. и К., когато са били в болница. Когато К. беше в
болницата в Германия, много пъти контактувахме с Я.. Яни ме е молила за
помощ относно това, когато трябва да й разясня нещо, казано от лекарите, за
медицинските манипулации, които следват. На третото ходене в Германия,
което беше след трансплантацията, Я. ми се обади и беше много разстроена,
защото отидоха на контролен преглед, а се оказа, че има усложнения и част от
дроба не функционира. Предстоеше да сложат външни дренажи. Беше много
критична ситуация. Тя беше с Я. в Германия. От нея знам, че Я. е
изключително изнервен, не може да разчита на него, не й помага. Тогава ме
помоли за помощ да отида при нея, но аз не можех. Искала е помощ също,
когато са били сами с К. в квартирата в гр. Варна да отида при тях и аз съм го
правила. Не съм ставала свидетел на скандали между страните. Виждала съм
онлайн комуникация между тях. Страните преди раздялата се караха много,
особено последните шест месеца преди окончателно да се разделят. Караха се
основно за лечението на К.. От Я. знам, че в тези спорове Я. й е казвал, че не
може повече и да се разделят. Причината да се разделят е, че К. е била с
температура, изследванията и антибиотикът не са помагали, и д-р Байчева -
лекуващия лекар в гр. София, е считала, че е време за венозни антибиотици.
Доколкото знам от Я., Я. не обичал да идва в гр. София и дори не е искал да
се обаждат на д-р Байчева, защото тя щяла да иска да идват тук. Страните са
се скарали затова дали детето да бъде прието в болницата в гр. Варна или гр.
6
София. Д-р Байчева се е обадила да разбере крайното решение и Я. е казал, че
заедно са решили, че детето ще се лекува в гр. София, но след като е затворил
телефона е станал страшен скандал. Я. е нарекъл Я. „страхливка“, „пикла“, че
прекалява с търсенето на лекари и звъненето на доктори, крещял й е. К. също
е била там. Я. е легнал на земята, целият се тресял, след което станал,
затворил се в спалнята и след като излязъл, й казал, че повече не може и иска
да се разделят, не може повече. Я. много се беше изплашила и му казала:
„Добре, нека се разделим“. На следващата сутрин Я. е закарал Я. и К. до гр.
Велико Търново, където са родителите на Я.. Там също е направил скандал, за
което знам от майката на Я.. Родителите на Я. са взели нея и детето и са ги
закарали в болницата в гр. София. Тогава Я. е казала на родителите си още в
колата, че с Я. се разделят. В края на лечението и преди изписването на К. от
болницата, Я. е казала на Я., че трябва да се разберат по повод на раздялата
си, като Я. е отговорил, че няма такова нещо и няма да се разделят.
Следващия един месец Я. и детето са останали да живеят в гр. София.
Уточнявам, че родителите на Я. живеят в гр. София, а в гр. Велико Търново
просто са се срещнали. Тогава страните много пъти са говорили, като в един
момент Я. казва, че съжалява и се извинява, а в друг случай я е заплашвал, че
ще вземе детето и тя няма да го види повече. В крайна сметка са се разбрали
Я. и детето да се върнат в жилището в гр. Варна, а Я. да се изнесе в друго
жилище. Това ми е разказано от Я.. Те се върнаха заедно с майка й, като
майка й си беше наела квартира, за да може да й помага, тъй като преди това
Я. е казал, че неговата майка не може да им помага поради здравословното си
състояние. В това жилище Я. и детето са останали една нощ. На следващата
сутрин страните бяха само двамата на кафе, като Я. е дал на Я. списък,
направен от него за това какво тя му е споделяла през последните осем
години. Заплашил я е, че ще каже всички тези неща и че нейните близки и
приятели няма да я подкрепят, че ще я осъди, ще й вземе К.. Я. се прибрала
много уплашена и задно с майка й преценили, че не е разумно да остават
повече в това жилище. Тогава бяха в квартирата на майката на Я.. Тогава Я.
ми се обади и ми разказа какво се е случило и да ми поиска съвет. Аз не съм
виждала този списък. Я. ми каза, че той е пълен с подробности с неща, които
са се случили преди много време. Детето основно се лекуваше в гр. София
след неговото диагностициране. В България има два центъра, които
проследяват и имат право да изписват лекарства на чернодробно
трансплантирани деца, като и двата са в гр. София. След трансплантацията К.
не е имала животозастрашаващи ситуации, не се е налагало викане на линейка
и спешна хоспитализация. Когато детето беше болно, беше преглеждано от
личния лекар в дома. Избягваше се такива деца да ходят в болница, освен ако
не е наистина наложително. Изследванията се преглеждаха от д-р Байчева и
личната лекарка в гр. Варна. От Я. знам, че детето е било транспортирано
след решение на лекуващите лекари в детската болница в гр. София. Виждала
съм в последно време много пъти К.. Тя изглежда прекрасно и много
жизнерадостна, усмихната. Я. полага грижи за детето. Не знам Я. да е полагал
грижи за детето. Малкото пъти, когато сме се виждали с Я., докато страните
бяха заедно, е докато К. спи и то в заведението, близо до техния дом. В
7
момента К. посещава детска градина. Докато Я. живееше на квартира в гр.
Варна, Я. се беше обадил на социалните и беше казал, че детето е изчезнало,
че не знае къде е и няма връзка с тях. Бяха тогава намерили майката на Я. и тя
ги беше насочила към Я.. След като страните се разделиха, Я. беше сменил
ключалката и отказваше да върне рецептурната книжка на К.. Социалната
работничка тогава помогна той да върне тази книжка на Я.. Я. се премести в
гр. София, защото пътуваха често в гр. София заради К., а и заради лошото
отношение на Я. спрямо нея. Те пътуваха до гр. София много често, като
оставаха по две - три седмици. Ставала съм свидетел как Я. взема и връща
детето. Когато съм била в дома на Я., съм виждала вечерта преди срещата на
бащата с детето как тя й говори, че на следващия ден ще се видят с него. К. е
щастливо дете. Не плаче, когато трябва да се види с баща си и не плаче,
когато се връща. Когато Я. и детето живееха още в гр. Върна и в началото,
когато се преместиха в гр. София, съм била свидетел на видео-разговор
между Я. и К.. Детето се опитваше да му разказва истории от книжки, а
бащата я питаше, например, дали майка й е проветрила, дали е пуснала
прахосмукачка, изпрала ли й е дрехите и тя си тръгваше. От Я. знам, че когато
са се преместили в гр. София, Я. е отправял още повече заплахи. Мисля, че
тогава беше оттеглил декларацията за ходене в Германия. От Я. знам, че
преди постановяване на привременните мерки бащата е виждал детето, като
никога не е имало проблем да я вижда, а проблемът е бил, че иска да я вижда
без присъствието на майката. От Я. знам, че през декември 2022г. Я. е
поискал да види детето, което тогава е било болно и с температура. Разбрали
са се това да бъде във входа на блока. Я. се е появил с включен записващ
телефон. Когато детето е казало, че не се чувства добре и иска да се прибира,
Я. е залепил снимки на детето във входа. За рождения ден на Я. Я. и К. бяха
дошли в гр. Варна за това детето да му подари подарък, но той категорично
беше отказал, защото искал да бъде в неговия дом или дома на неговите
родители, но не и на друго място и тогава изобщо не са се срещали. От Я.
знам, че при диагностицирането на К. сестрата на Я. е казала, че това дете ще
умре, но те ще си направят друго, здраво. Окончателната диагноза на детето е
поставена в гр. София. Не съм виждала страните да се карат. Това знам от Я..
Не знам, когато е имало спор относно лечението на К., дали тя е можела да
проведе такова и в гр. Варна. От Я. знам, че когато Я. е оставил детето в гр.
Велико Търново, то е било с температура. От Я. знам, че тогава е имало
скандал между тях и са решили да се разделят. Преди това мисля, че страните
са ходили доста пъти до гр. София. От Я. знам, че винаги са се разбирали, че
детето ще се лекува в гр. София. В момента К. приема имуносупресор
урсофалк, витамин Д и бисептол. Много пъти съм виждала детето да ги
приема. Те са приемат два пъти на ден в определен час. Те се теглят в
спринцовки с определени милилитри. Дават се през устата. Когато са били
видео-разговорите между Я. и детето, аз не съм присъствала на всички срещи,
а само на няколко и то защото съм била на гости. К. не стоеше изобщо и Я. я
преследваше да се вижда на камерата. Не съм се месила в разговорите. Я. не
знаеше адреса на Я. нито в гр. Варна, нито в гр. София. Никога не е било
проблем Я. да се вижда с детето, дори Я. е отменяла срещи с мен, за да може
8
той да се види с К.. Знам, че тези срещи са се провеждали на публични места,
като не знам колко често са провеждани. Знам, че е имало такива срещи.
Знам, че и в гр. София е имало срещи между бащата и детето. Не мога да кажа
преди привременните мерки колко срещи е имало в гр. София, но такива е
имало. Не знам дали, когато Я. и К. са били в гр. Варна за рождения му ден,
дали Я. е бил тогава в гр. Варна. От първото заседание по делото и когато са
определени привременните мерки Я. никога не е идвал в определения начален
час и да върне детето в определеното време. Взема я по-късно и я връща по-
късно. Била съм свидетел на три такива срещи. Причината за това всеки път е
различна – защото имал среща с майстор, смЯ. на хотел, не знаел дали
следващия път в хотела ще му дадат същата стая. Знам, че веднъж колата му
нещо се е повредила. От Я. знам, че Я. не е пропускал среща с детето си. И
двамата родители бяха подходящи за донор на К., но от медицинска гледна
точка беше по – добре да е бащата, а Я. беше непосредствено след секцио.
Тогава и двамата ги изследваха и двамата бяха подходящи. Не знам дали се
изследва психическото състояние на родителите.
АДВОКАТ Б. – Нямам други доказателствени искания.
АДВОКАТ Н. – Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ на ищцата срок до следващо съдебно заседание да се
запознае с докладваните днес писмени материали и да изрази становище по
същите.
За събиране на доказателства,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 18.10.2023 г. от 11:30 часа, за която
дата и час страните редовно уведомени от днес.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят лично в следващо съдебно заседание
за изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 СК.
АДВОКАТ Б. – Моля да ни издадете препис от протокола от днешно
съдебно заседание.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на страните препис от протокола от днешното съдебно
заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17:32
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
Секретар: _______________________
10