Номер 148519.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светлана Т. Кирякова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20203100502449 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №49629/24.07.2020г. от М. Д. Г.
, ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Цар Освободител“, № 17, ат. 5, вх. А,
чрез назначения особен представител адв. П.Т., АК-Варна срещу Решение
№2771/01.07.2020г. по гр.д. №4805/2019г. на РС – Варна в частта, с която са
уважени предявените от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1 искове за
приемане за установено, че ищецът има подлежащи на изпълнение вземания,
за които е издадена заповед № 153/17.01.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19287/2018г., по описа на ВРС, 24-ти
състав, както следва: 236.04 лева, представляваща общо дължима сума за
предоставени електронни съобщителни услуги за СИМ карти с телефонни
номера, както следва: № **********, **********, **********, **********,
както и за пакет цифрова телевизия с № ************ и фиксиран интернет с
№ ************** по рамков договор № М*******/22.10.2012г., във връзка с
които са издадени шест фактури за периода от 24.03.2017г. до 24.08.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 28.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 35.21 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
1
всяка сума по всяка от шестте фактури за периода от 19.04.2017г. до
21.12.2018г.; 416.58 лева, представляваща неплатени месечни вноски по
рамков договор № М*******/22.10.2012г. за предоставени апарати на
изплащане – мобилен телефон **************************, предоставен с
пакет СИМ карта за телефонен номер ********** и компютър
***************** – C – *******+SIM 6Сърф XL, във връзка с който са
издадени 7 броя фактури за периода от 24.03.2017г. до 25.09.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 56.62 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
всяка сума по всяка от седемте фактури за периода от 19.04.2017г. до
21.12.2018г.; 87.24 лева, представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на процесния договор поради неизпълнение на задължението за
плащане на месечни абонаментни такси за телефонен номер **********,
формирана от три стандартни месечни абонаментни такси всяка в размер на
29.08 лева; 49.98 лева, представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на процесния договор поради неизпълнение на задължението за
плащане на месечни абонаментни такси за телефонен номер **********,
формирана от три стандартни месечни абонаментни такси всяка в размер на
16.66 лева; 48.99 лева, представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги в пакет, поради
неизпълнение на задължението за плащане на месечни абонаментни такси;
148.02 лева, представляваща стойност на отстъпката от цената на закупеното
крайно устройство мобилен телефон **************************.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно относно извода на съда за настъпил падеж на
задълженията за абонаментни такси и услуги, за надлежно упражнено право
на разваляне на договора. Твърди се, че договорните клаузи, в които се
уговаря неустойка за предсрочно прекратяване, са нищожни поради
противоречие на добрите нрави. В жалбата не са направени доказателствени
искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението в
обжалваната част и за отхвърляне на предявените искове изцяло, като се
присъдят и направените разноски.
2
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, с който жалбата се оспорва като
неоснователна, като се изразява становище за правилност и
законосъобразност на решението. Доказателствени искания не са направени.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с
правнo основание чл. 422 ГПК за приемане за установено съществуването на
вземанията по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4805/2019г. на
ВРС, 34 състав.
Производството е образувано по предявени от „А1 България” ЕАД
срещу М. Д. Г. искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД, да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми:
- 397,09 лева, представляваща общо дължима сума за предоставени
електронни съобщителни услуги за СИМ карти с телефонни номера, както
следва: № **********, **********, **********, **********, както и за пакет
цифрова телевизия с № ************ и фиксиран интернет с №
************** по рамков договор № М*******/22.10.2012г., във връзка с
които са издадени шест фактури за периода от 24.03.2017г. до 24.08.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 28.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението;
- 58,10 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху всяка сума по всяка от шестте фактури за периода от
19.04.2017г. до 21.12.2018г.;
- 416,58 лев, представляваща неплатени месечни вноски по рамков
договор № М*******/22.10.2012г. за предоставени апарати на изплащане –
мобилен телефон **************************, предоставен с пакет СИМ
карта за телефонен номер ********** и компютър ***************** – C –
*******+SIM 6Сърф XL, във връзка с който са издадени 7 броя фактури за
периода от 24.03.2017г. до 25.09.2017г., ведно със законната лихва от датата
3
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението;
- 56,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху всяка сума по всяка от седемте фактури за периода от
19.04.2017г. до 21.12.2018г.;
- 87,24 лева, представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на процесния договор поради неизпълнение на задължението за
плащане на месечни абонаментни такси за телефонен номер **********,
формирана от три стандартни месечни абонаментни такси всяка в размер на
29.08 лева;
- 49,98 лева, представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на процесния договор поради неизпълнение на задължението за
плащане на месечни абонаментни такси за телефонен номер **********,
формирана от три стандартни месечни абонаментни такси всяка в размер на
16.66 лева;
- 15,30 лева, представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за предоставяне на интернет услуги в пакет, поради
неизпълнение на задължението за плащане на месечни абонаментни такси,
формирана от три стандартни месечни абонаментни такси всяка в размер на
5.10 лева;
- 48.99 лева, представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги в пакет за
телефонен номер 0882 407 642, поради неизпълнение на задължението за
плащане на месечни абонаментни такси, формирана от три стандартни
месечни абонаментни такси всяка в размер на 16.33 лева;
- 35.67 лева, представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за предоставяне на телевизионни услуги в пакет,
поради неизпълнение на задължението за плащане на месечни абонаментни
такси, формирана от три стандартни месечни абонаментни такси всяка в
размер на 11.89 лева;
- 148,02 лева, представляваща стойност на отстъпката от цената на
4
закупеното крайно устройство мобилен телефон
**************************;
- 100.00 лева, представляваща неустойка за невърнато оборудване
/цифров модем и/или рутер/;
за които суми е издадена заповед № 153/17.01.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19287/2018г., по описа на
ВРС, 24-ти състав.
Твърди се в исковата и уточняващите молби, че между кредитора
„А1 България” ЕАД и длъжника М. Д. Г. е съществувал и валидно действал
рамков договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски
номер № М******* от 22.10.2012г., към който последващо са сключени
следните договори и допълнителни споразумения:
- договор за електронни съобщителни услуги от 17.07.2014г., като с
Приложение № 1 към същия е избран тарифен план за телефонен номер
**********, с месечна абонаментна такса в размер на 5.90 лева с ДДС.
Договорът е сключен за срок от 12 месеца, като съобразно чл. 5.2.3 от същия
след изтичане на първоначално уговорения срок, договорът е продължил
действието си за неопределено време при същите условия;
- договор за електронни съобщителни услуги от 15.01.2016г., като с
Приложение № 1 към същия е избран тарифен план за телефонен номер
**********, с месечна абонаментна такса в размер на 34.90 лева с ДДС, към
която е уговорена отстъпка в размер на 50%, или сумата от 17.75 лева.
Договорът е сключен за срок от 24 месеца;
- договор за продажба на изплащане от 15.01.2016г. към телефонен
номер **********, по силата на който на ответника е прехвърлена
собствеността върху апарат *****************–C–*******+SIM 6.
Уговорено е ответникът да заплати разсрочено продажната цена на една
първоначална вноска и 23 последващи месечни вноски, всяка в размер на 30
лева;
- Приложение № 1 от 23.12.2016г. към рамковия договор, с което е
избран тарифен план за телефонен номер **********, с месечна абонаментна
5
такса в размер на 19.99 лева с ДДС, към която е уговорена отстъпка в размер
на 25%, или сумата от 5 лева. Срокът на ползваната услуга е 24 месеца;
- договор за продажба на изплащане от 23.12.2016г. към телефонен
номер **********, по силата на който на ответника е прехвърлена
собствеността върху апарат **************************. Уговорено е
ответникът да заплати разсрочено продажната цена на една първоначална
вноска и 23 последващи месечни вноски, всяка в размер на 6.98 лева;
- договор за електронни съобщителни услуги от 15.01.2017г., с който
е уговорен пакет услуги за фиксиран интернет с № **************,
телевизия с № 20100592141 и мобилна гласова услуга за телефонен номер
0882 407 642. Месечната абонаментна такса за пакета е в размер на 39.99
лева, формирана, както следва: 14.27 лева за телевизионната услуга, 6.12 лева
за фиксирания интернет и 19.60 лева за мобилната услуга с тарифен план
Мтел Безкрай ХL. Срокът на ползваните услуги е 24 месеца. Във връзка с така
сключения договор на абоната е предоставени за временно ползване
устройства за използване на услугите в пакета, като при прекратяване на
договора за абоната възниква задължение да върне същите;
- Приложение № 1 към договор за електронни съобщителни услуги
от 15.01.2017г., с което е избрана услуга домашен телефон за номер 0882 040
835, с месечна абонаментна такса от 3.00 лева. Срокът за ползване на услугата
е 24 месеца.
Твърди се, че в срока на действие на договора са издавани фактури
на абоната за ползвани далекосъобщителни услуги, от които произтича
претенцията на ищцовата страна и въз основа на които е издадена Заповедта
за изпълнение срещу длъжника. Съгласно чл. 26 от Общите условия,
заплащането става въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната, за което същият е уведомен при сключване на договора и за
таксувания период. Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задълженията
си по посочения договор, като не е заплатил в срок дължимите към оператора
суми, обективирани в процесните фактури. Това е довело до прекратяване на
индивидуалните договори на ответника на основание чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ
на мобилния оператор, което право ищецът е упражнил на 15.09.2017г.
6
Твърди се, че съгласно клаузите на чл. 6.3.1 от Приложения № 1 от
15.01.2016г. и 23.12.2016г., чл. 7.3.1 от Приложение № 1 от 15.01.2017г., при
предсрочно прекратяване на договорите ответникът дължи неустойка,
определена на база всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими
от датата на прекратяването до изтичане на определения срок на ползване на
услугата. В съответствие с постигната на 21.04.2016г. спогодба между КЗП и
„Мобилтел“ ЕАД, размерът на неустойката по прекратените договори е
определен в трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите
по техния стандартен размер без отстъпка.
Излага се още, че съобразно клаузите на договорите, при предсрочно
прекратяване на договор по вина на абоната, същият дължи възстановяване и
на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарната
цена на закупените устройства. В случая се твърди, че ответникът дължи
отстъпката от цената на апарат **************************.
Съобразно чл. 7.3.4 от Приложение № 1 от 15.01.2017г., при
прекратяване на договора предоставеното за временно ползване оборудване
следва да се върне на мобилния оператор, като в противен случай се дължи
неустойка. Тъй като ответникът не е върнал предоставеното му оборудване по
договора за предоставяне на пакет услуги – интернет и телевизия, дължи
заплащане на неустойка в размер на 100 лева.
Поради неизпълнение задълженията на ответника за заплащане на
дължимите по договорите суми, ищецът е подал заявление по реда на чл. 410
ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, в тази връзка за
дружеството се породил правният интерес да предяви настоящите искове,
претендирайки установяване на вземането му към ответника за посочените
по-горе суми. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. Д. Г. , чрез назначения му по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител, депозира отговор на
исковата молба, в която изразява становище за неоснователност на исковете.
Оспорва страните да са били обвързани от твърдяната облигационна връзка
по повод предоставяне на мобилни услуги и закупуване на устройства на
изплащане, като в тази връзка оспорва автентичността на подписите,
7
положени за абоната по приложените към исковата молба договори и
приложения, твърдейки същите да не са изпълнени от него. На следващо
място оспорва да е ползвал услугите, остойностени с процесните фактури,
както и да е приемал Общите условия на ищеца. Поради последното и счита,
че правилата на чл. 26.5 и чл. 54.12 от ОУ не могат да намерят приложение.
За да възникне задължението за заплащане на сумите по фактурите, счита, че
същите следва да му бъдат връчени, което не е сторено към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно същите не са били
изискуеми. Оттук и към 15.09.2017г. не са били налице условията за
предсрочно прекратяване на договорите. Оспорва да са му били предоставени
устройствата, описани в договорите за продажба на изплащане от 15.01.2016г.
и 23.12.2016г., както и наличие на уговорки за възстановяване на част от
стойността на отстъпката при предсрочно прекратяване на правоотношенията.
Оспорва да е предоставяно каквото и да е оборудване, което да е подлежало
на връщане при прекратяване на договора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена
в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
Изложените в жалбата конкретни твърдения касаят правилността на
първоинстанционния съдебен акт. Съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилност на извода на съда за относно извода на съда за
настъпил падеж на задълженията за абонаментни такси и услуги, за надлежно
8
упражнено право на разваляне на договора. Твърди се, че договорните клаузи,
в които се уговаря неустойка за предсрочно прекратяване, са нищожни
поради противоречие на добрите нрави. В жалбата не са направени
доказателствени искания.
Положителният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК е предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1
от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414
от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от приложеното ч.гр.д. № 18231/2017 г. на ВРС, 25-ти състав.
Със заповед № 153/17.01.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 24 състав по ч.гр.д. № 19287/2018г., е
разпоредил длъжникът М. Д. Г. да заплати на „А1 България” ЕАД сумите,
както следва: 416.58 лева, представляваща неплатени месечни вноски по
рамков договор № М*******/22.10.2012г. за предоставени апартани на
изплащане – мобилен телефон HTC Desire 530 Grey MAT 20, предоставен с
пакет СИМ карта за телефонен номер 0884 254 883 и компютър
***************** – C – *******+SIM 6Сърф XL за периода от 24.03.2017г.
до 25.09.2017г., във връзка с който са издадени 7 броя фактури, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 56.62
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяка сума по всяка от седемтте фактури за периода от 19.04.2017г. до
21.12.2018г., сумата от 397.09 лева, представляваща общо дължима сума за
предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 24.03.2017г. до
24.08.2017г. за СИМ карти с телефонни номера, както следва: № 0882
449 618, ******************, 0884 254 883, предоставени в пакет с мобилен
телефон HTC Desire 530 Grey MAT 20, № *************, № **********,
както и за пакет цифрова телевизия с № ************ и фиксиран интернет с
№ ************** по рамков договор № М*******/22.10.2012г., във връзка с
които са издадени 6 броя фактури, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 58.10 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка сума по всяка
от шестте фактури за периода от 19.04.2017г. до 21.12.2018г., сумата от 99.96
9
лева, представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на процесния
договор поради неизпълнение на задължението за плащане на пакетна услуга
телевизия и интернет в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси,
сумата от 100.00 лева, представляваща неустойка за невърнато оборудване
/цифров модем и/или рутер/, сумата от 87.24 лева, представляваща неустойка
при предсрочно прекратяване на процесния договор поради неизпълнение на
задължението за плащане на месечни абонаментни такси за телефонен номер
****************** в размер на 3 стандартни месечн иабонаментни такси,
сумата от 49.98 лева, представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на процесния договор поради неизпълнение на задължението за
плащане на месечни абонаментни такси за телефонен номер ********** в
размер на 3 стандартни месечн иабонаментни такси, сумата от 148.02 лева,
представляваща стойност на използвани отстъпки от абонаментни планове и
от пазарни цени на предоставените крайни устройства мобилен телефон HTC
Desire 530 Grey MAT 20, предоставен с пакет СИМ карта за телефонен номер
0884 254 883, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 28.12.2018г. върху всяка от посочените суми до
окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява
наличието на валидна облигационна връзка въз основа на договор за
съобщителни услуги за индивидуален потребителски номер *************
от 22.10.2012г. и последващо сключени приложения, с който на ответника са
предоставяни услуги за телефонни номера ***********, **********,
********** и **********. В хода на проведено производство по оспорване е
установена автентичността на договора и приложенията, поради което следва
да се приемат за възникнали между страните облигационни отношения за
доставка на мобилни услуги. Размерът на уговорената цена на всяка отделна
услуга се установява от текста на договорите. Представените към исковата
молба общи условия не биха могли да се приемат като приложими спрямо
процесните облигационни отношения, доколкото не са относими към периода
на сключване на процесните договори и не са ангажирани доказателства за
подписването им от абоната.
Срещу предоставените услуги по тези телефонни номера ответникът
10
се е задължил да заплаща месечни абонаментни такси в предварително
уговорен размер, изрично посочен в договора, поради което липсва
необходимост да се установява реално доставеното количество услуги за
всеки от номерата. Падеж на задължението за заплащане на месечните такси
не е посочен изрично в договора, но с оглед уговорената месечна дължимост
на плащанията настъпването на изискуемост след изтичане на всеки месечен
период следва да се приеме за установено. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване факта на плащане на месечните
абонаментни такси, не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което
следва да се приеме за установена дължимостта на сумата от 236.04 лева,
представляваща сбор от месечни такси за мобилни услуги. Обезщетение за
забава при неизпълнение на парично задължение се дължи на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД, с оглед на което претенцията за заплащане на обезщетение
за забава се явява основателна за сумата от 35.21 лева, изчислена върху
размера на приетата за дължима сума.
По претенцията за заплащане на вноски по договори за продажба на
изплащане се установява се от представените договори от 15.01.2016г. и
23.12.2016г., че между ищеца и ответника са възникнали две продажни
правоотношения по повод продажба на мобилен телефон HTC Desire 530 Grey
MAT 20 и компютър ***************** – C – *******. Фактът на предаване
на закупените вещи на ответника в деня на сключване на договорите е
удостоверен с подписа на купувача в приемо-предавателния протокол,
представляващ приложение 1 към сключения договор. Въз основа на
сключения договор за купувача е възникнало задължение да заплати на
продавача уговорената продажна цена, ведно с договорната лихва предвид
уговореното разсроченото плащане. Не са ангажирани доказателства за
плащане на месечните вноски, поради което и предявената на това основание
претенция следва да бъде уважена в рамките на заявения размер от 416.58
лева. Обезщетение за забава при неизпълнение на парично задължение се
дължи на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, с оглед на което претенцията за
заплащане на обезщетение за забава се явява основателна за сумата от 56,62
лева, в рамките на изчисления върху приетата за дължима сума размер.
По претенциите за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за телефонен номера **********,
11
****************** и *************, както и за възстановяване на част от
стойността на използвана отстъпка от цената на закупено крайно устройство
мобилен телефон HTC Desire 530 Grey MAT 20: претенциите се основават на
предвидена в Приложение 1 от договорите от 15.01.2016г., от 23.12.2016г. и
15.01.2017г., т.6.3.1, дължимост на неустойка в размер на месечните
абонаментни такси по стандартен размер без отстъпка до изтичане на
съответния срок на ползване, в случай на спиране на достъпа до мрежата или
прекратяване на абонамента по инициатива или вина на абоната. В
цитираната клауза се предвижда в същата хипотеза, в допълнение към
неустойката, да се дължи и възстановяване на част от стойността на
използвана отстъпка от цената на закупено крайно устройство.
В случая липсват ангажирани доказателства за осъществяване на
предпоставките за дължимост на така уговорената неустойка, доколкото не е
установено предсрочно прекратяване на абонамента. С оглед на приетата
съобразно изложеното по-горе неприложимост на представените по делото
общи условия спрямо процесните облигационни правоотношения не следва
да се възприеме тезата за автоматично прекратяване на договорите поради
неплащане, доколкото уговорка в този смисъл не произтича от сключените
между страните договори. Предвид липсата на предпоставките на нейната
дължимост претенцията за заплащане на неустойка се явява лишена от
основание.
Освен това твърденията в исковата молба, че претенцията за
неустойка вследствие прекратяване на договора е ограничена до трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, не се потвърждават от текста на
клаузата по т.6.3.1 от приложението към договор от 15.01.2016г., на които се
основава тази претенция, която предвижда дължимост на всички абонаментни
такси до края на срока на договора /в последния договор е предвидено
ограничение за абонат – физическо лице/. Така формулирана, неустоечната
клауза налага извод за обоснована вероятност за нарушаване на
императивната потребителска закрила. При прекратяване на договора
действително възниква отговорност за обезщетение за накърнения негативен
интерес на кредитора, но в случая размерът на предвидимите за доставчика на
услугата вреди не е съизмерим с дължимото до края на срока. В случая
предвидимите вреди за доставчика са несравнимо по-малки от уговорения
12
размер на неустойката, която ги компенсира. Още повече, че същата е
уговорена в размер равен на абонаментни вноски по стандартните планове без
промоционалните и пакетните отстъпки. На потребителя е възложен
необосновано завишен размер на неустойка спрямо предвидимите при
сключване на договора вреди, което е типична хипотеза на нарушение на
потребителската защита (чл. 143 т.5 от ЗЗП).
С оглед на изложеното претенциите за заплащане на суми в размер
на 87.24 лева, 49.98 лева и 48.99 лева, претендирани като неустойка
вследствие предсрочно прекратяване на договора, като неоснователни следва
да бъдат отхвърлени, както и претенцията за възстановяване на част от
стойността на използвана отстъпка от цената на закупено крайно устройство
мобилен телефон HTC Desire 530 Grey MAT 20 в размер на 148.02 лева.
Съобразно този извод на въззивната инстанция решението на ВРС
следва да бъде частично отменено посочените суми и претенциите
отхвърлени в тази част. В останалата част решението следва да се потвърди с
оглед на приетата за доказана дължимост на сумите за месечни вноски по
договорите за съобщителни услуги в общ размер 236,04 лв., за месечни
вноски по договорите за продажба на изплащане в общ размер 416,58 лв.,
както и за обезщетение за забава върху тези суми в размер на 35,21 лв. и 56,62
лв.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените в първоинстанционното производство разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 196,79 лв., вкл. съответната част от
внесена държавна такса и възнаграждение за особен представител. Съобразно
уважената част от предявения иск се дължат на ищеца разноски за
заповедното производство в размер на 15,41 лв., изчислени въз основа на
уважената част от претенциите.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати разноски за депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-почеркова
експертиза, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат в
размер на 105,32 лева.
Цената на иска е под 20 000 лева, поради което решението не
13
подлежи на обжалване по аргумент от чл.280, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2771/01.07.2020г. по гр.д. №4805/2019г. на ВРС,
34 състав, В ЧАСТТА, с която на осн. чл. 422, ал.1 ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът М. Д. Г. , ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „Цар Освободител“, № 17, ат. 5, вх. А, ДЪЛЖИ
на „А1 България” ЕАД сумите, както следва: 87.24 лева (осемдесет и седем
лева и двадесет и четири стотинки), представляваща неустойка при
предсрочно прекратяване на процесния договор поради неизпълнение на
задължението за плащане на месечни абонаментни такси за телефонен номер
******************, формирана от три стандартни месечни абонаментни
такси всяка в размер на 29.08 лева; 49.98 лева (четиридесет и осем лева и
деветдесет и осем стотинки), представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на процесния договор поради неизпълнение на задължението за
плащане на месечни абонаментни такси за телефонен номер **********,
формирана от три стандартни месечни абонаментни такси всяка в размер на
16.66 лева; 48.99 лева (четиридесет и осем лева и деветдесет и девет
стотинки), представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни услуги в пакет, поради неизпълнение на
задължението за плащане на месечни абонаментни такси; 148.02 лева (сто
четиридесет и осем лева и две стотинки), представляваща стойност на
отстъпката от цената на закупеното крайно устройство мобилен телефон HTC
Desire 530 Grey MAT 20, за които суми е издадена заповед № 153/17.01.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
19287/2018г., по описа на ВРС, 24-ти състав, както и в частта за разноските и
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София за приемане за установено, че М. Д. Г. , ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „Цар Освободител“, № 17, ат. 5, вх. А дължи на
„А1 България” ЕАД сумите, както следва: 87.24 лева (осемдесет и седем
лева и двадесет и четири стотинки), представляваща неустойка при
14
предсрочно прекратяване на процесния договор поради неизпълнение на
задължението за плащане на месечни абонаментни такси за телефонен номер
******************, формирана от три стандартни месечни абонаментни
такси всяка в размер на 29.08 лева; 49.98 лева (четиридесет и осем лева и
деветдесет и осем стотинки), представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на процесния договор поради неизпълнение на задължението за
плащане на месечни абонаментни такси за телефонен номер **********,
формирана от три стандартни месечни абонаментни такси всяка в размер на
16.66 лева; 48.99 лева (четиридесет и осем лева и деветдесет и девет
стотинки), представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни услуги в пакет, поради неизпълнение на
задължението за плащане на месечни абонаментни такси; 148.02 лева (сто
четиридесет и осем лева и две стотинки), представляваща стойност
остъпката от цената на закупеното крайно устройство мобилен телефон HTC
Desire 530 Grey MAT 20, за които суми е издадена заповед № 153/17.01.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
19287/2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2771/01.07.2020г. по гр.д.
№4805/2019г. на ВРС, 34 състав, в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА М. Д. Г. , ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Цар
Освободител“, № 17, ат. 5, вх. А, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, сумата от 15,41 лева, представляваща
сторените в заповедното производство разноски, както и сумата от 196,79
лева, представляваща сторените в първоинстанционното производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. Г. , ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Цар
Освободител“, № 17, ат. 5, вх. А, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 105,32 лева,
представляваща разноски за депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК
15
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16