Р Е Ш Е Н И Е
№ 537
град Плевен, 17.09.2020 г.
Административен
съд – Плевен, седми състав, на осми септември през две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава
Добрева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ административно дело № 536 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на С.К.М. ***, ЕГН **********,
чрез адв. Н.Н. *** срещу Заповед № РД-11-125/09.06.2020 г. на Кмета на Община
Плевен, с която на основание чл. 46, ал. 2 и във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 9 от
Закона за общинската собственост и чл. 15, ал. 1, т. 14 от Наредба №
18/2019 г. на Общински съвет - Плевен е прекратено наемното правоотношение
между ОП "Жилфонд" - Плевен и жалбоподателката за ползваното от нея
общинско жилище, находящо се в гр. Плевен, ***, представляващо четири
стаи, кухня и сервизни помещения, като е даден срок до 29.06.2020 г. да
освободи доброволно наетия общински жилищен имот, а при неизпълнение - да се
започне процедура по принудителното му изземване по чл. 65 от ЗОС.
В жалбата се оспорва заповедта като
незаконосъобразна и се иска отмяната й. Твърди се, че административният орган
не е посочил конкретни факти, които кореспондират с твърденията за нарушение на
наемното правоотношение, обосноваващи прекратяването на наемния договор.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК „при издаването
на индивидуалния административен акт следва да се изяснят всички факти и
обстоятелства от значение за случая и да се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани ако такива са дадени, съответно направени“, а в
мотивите на заповедта единствено е посочено, че е постъпило възражение, което е
неоснователно. Излагат се твърдения, че в жилището не са живели и не живеят
лица, които не фигурират в настанителната заповед, както и че се изпълняват
стриктно дължимите наемни плащания в срок. Посочва се, че жалбоподателката и
членовете на нейното семейство не притежават друг недвижим имот, в който могат
да се настанят. В заключение моли да се
отмени оспорената заповед със законните от това последици. Претендира
присъждане на разноски.
На основание чл. 166, ал. 2 от АПК прави искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.
С Определение № 964/01.07.2020 г. съдът е
спрял предварителното изпълнение на Заповед № РД-11-125/09.06.2020 г. на Кмета
на Община – Плевен, като определението не е оспорено и е влязло в сила.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява. Представлява
се от адв. Н. Н. ***, който поддържа жалбата и излага подробно доводи за
неправилност и необоснованост на
оспорената заповед. Моли съда да отмени заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът – Кмета на Община – Плевен,
чрез юрисконсулт Б., изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да
се потвърди оспорената заповед като правилна
и законосъобразна.
Като съобрази приетите по делото
доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна
проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и
законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите
от АПК, вр. чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост.
Заповедта е връчена на 17.06.2020 г.,
видно от отбелязването на гърба. Жалбата е подадена на 24.06.2020 г. в Община
Плевен в законния 14-дневен срок за съдебно оспорване срещу подлежащ на
обжалване индивидуален административен акт и от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със Заповед № РД-11-172/10.11.2017 г. на
Кмета на Община – Плевен на основание чл. 43, т. 1 от ЗОС, вр. чл. 17, ал.1 и
ал. 2 от Наредба № 18 на ОС – Плевен жалбоподателката С.К.М., картотекирана
като нуждаеща се е настанена под наем в общинското жилище, заедно със съпруга
си Д.М.М.и нейните деца М.ДЖ.М., Н.Д.М. и А.Д.М. за срок от 5 години. Имотът се
състои от четири стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ 103.37 кв.м. и се намира на адрес гр. Плевен, жк ***.
Въз основа на заповедта е сключен Договор
за наем на общински жилищен имот от 15.11.2017 г. между ОП „Жилфонд“ Плевен и
жалбоподателката като правоимащо лице и титуляр на правото за срок от пет
години, считано от 15.11.2017 г. до 15.11.2022 г.
Според чл. 7 от договора наемодателят е
длъжен да извършва периодически огледи на жилището и да дава препоръки за добро
стопанисване и опазване на имота.
Според чл. 12 от договора наемателят няма право да преотстъпва
даденото му за ползване жилище на трети лица.
Съгласно чл. 22, т. 2 от договора при настъпване на обстоятелства по чл.
32 от Наредба № 18 на Общински съвет – Плевен наемният договор се прекратява.
Разпоредбата кореспондира изцяло с чл. 46, ал. 1, т. 3 и т.9 от Закона за общинската
собственост, според който основание за прекратяване на договора е нарушаване на
добрите нрави и други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1.
С протокол от проверка № 54
от 22.05.2020 г. /л. 18/, извършена от служители
на ОП „Жилфонд“, стопанисващо общинските жилища е констатирано, че в жилището
се намира само Г.С.К.– син на С.М., който не фигурира в настанителната заповед.
С протокол от проверка № 171 от 01.07.2019 г. /л. 22 / извършена от служители
на ОП „Жилфонд“, стопанисващо общинските жилища е констатирано, че в жилището
няма никой.
В протокол № 25 от 14.03.2019 г. /л. 23/ е
отразено, че жалбоподателката М. е посетила ОП „Жилфонд“ и в проведен разговор
същата е уверила, че е била временно със съпруга си и малолетните деца в
чужбина, но вече са се прибрали и ще живеят постоянно в жилището.
С протокол от проверка № 11 от 11.03.2019 г., /л. 24/, извършена от служители на ОП „Жилфонд“, стопанисващо
общинските жилища е констатирано, че в жилището няма никой. Проведен е разговор
със съседка от ап. 10, която твърдяла, че от една седмица не е виждала никой да
влиза и излиза от жилището.
С
протокол от проверка № 51 от 23.04.2020 г. /л. 80/, извършена от
служители на ОП „Жилфонд“ е
констатирано, че в жилището се намират – С.К.М. – титуляр по настанителната
заповед, както и Г.С.К.и Р.С.К. – синове на жалбоподателката, които не фигурират
в настанителната заповед.
С писмо № 760/09.11.2018 г., директорът на ОП „Жилфонд“ Плевен е уведомил С.К.М.,*** е постъпила жалба с вх. № 1565/07.11.2018
г., за това, че не спазва добрите нрави и междусъседски отношения. Жалбоподателката
е предупредена, че при повторен сигнал относно поведението и постъпките на членовете на семейството
й в общинското жилище и пред входовете
на гаражите, срещу нея ще бъде открита процедура по прекратяване на наемните
правоотношения и изземване на общинското жилище по административен ред.
В
във връзка с получена жалба в Община – Плевен от живущите в ***в гр. Плевен относно нарушаване на разпоредбите на
нормативните актове, свързани с управление на етажната собственост, кметът на Община – Плевен с писмо № ЖС-94-6839-2
от 14.04.2020 г. е поискал от началника на 01 РУП
Плевен да бъде предоставена информация за регистрирани криминално прояви на
лицата: Д.М.М., Г.С.К.и Р.С.К.. По
делото е приложена докладна записка рег. №1777200-3928/2020 г. изготвена от мл.
ПИ М.Г.относно: извършена проверка по преписка
с вх. № 1777200-3928/2020 г. по описа на 01 РУ Плевен. Съгласно
съдържащите се в нея констатации - Р.С.К. от гр. Плевен, ***, живущ *** е криминално проявен. Не се ползва с добро име
сред съседите си и обществото. Има данни за противообществени прояви и
нарушаване на обществения ред, както и грубо незачитане на личната
неприкосновеност. Г.С.К.от гр. Плевен, ***,
живущ *** е криминално проявен.
Проявява грубо неспазване на законите на Република България и незачитане на
личната собственост като е извършил множество грабежи. Действията му се
отличават с изключителна дързост, цинизъм и явно незачитане на установените
норми на поведение в гражданското общество.
С.К.М. ***, а живее и работи в Германия, като се прибира през
неопределен период от време.
М.ДЖ.М. *** не живее на посочения адрес и никога не е
установявана там.
Н.Д.М. ***
не живее на посочения адрес и никога не е установявана там.
А.Д.М. от гр. Плевен, ***ап. 9 не живее на посочения адрес и никога не е установявана там.
Жалбоподателката е получила уведомление №
ЖФ-94-6957-1 от 28.05.2020 г. на Кмета на Община – Плевен, за откриване на
производство по издаване на Заповед по чл. 46 ал.2 от ЗОС за прекратяване на
наемните правоотношения. В уведомлението е посочено, че от извършени служебни
проверки на 23.04.2020 г. и 22.05.2020 г. и съставени за това протоколи е
видно, че същата е допуснала да живеят в общинското жилище лица не фигуриращи в
настанителната заповед. В уведомлението е посочено още, че в Община – Плевен е постъпил сигнал с № ЖС-94-6839-2/14.04.2020 г. от живущи в
съседство лица и писмо от Началника на Първо РУ – Плевен №
ЖС-94-6839-2/19.05.2020 г., от които е видно, че се нарушават добрите нрави и
междусъседски отношения като е указана възможността за възражения в
3-дневен срок.
Впоследствие кметът на общината издал
процесната Заповед № РД-11-125/09.06.2020 г., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закона за
общинската собственост е прекратено наемното правоотношение между ОП
"Жилфонд" Плевен и жалбоподателката за ползваното от нея общинско
жилище, поради допускане да живеят в общинското жилище лица нефигуриращи в
настанителната заповед и поради нарушаване на добрите нрави и междусъседски
отношения.
Жалбоподателката оспорва
така установената фактическа обстановка, но не оборва констатациите при
извършените няколко проверки, които доказват, че е допуснала да живеят в
общинското жилище лица, нефигуриращи в настанителната заповед.
Съдът приема за безспорно доказано, че в общинския
жилищен имот се допускат да живеят лица, нефигуриращи в настанителната заповед и че
се нарушават добрите нрави и междусъседски отношения, което съгласно чл. 46,
ал. 1, т. 9 от ЗОС и чл. 15, ал. 1 т. 7 и т. 14 от Наредба № 18/2019 г. на
Общински съвет – Плевен за условията и реда за
установяване на жилищни нужди и настаняване в общински жилища е основание за прекратяване на наемното правоотношение.
Заповедта е издадена от Кмета на Община – Плевен,
който е органът, издал настанителната заповед и съгласно чл. 46, ал. 2 от
Закона за общинската собственост е материално и териториално компетентния орган,
който може да прекрати наемното правоотношение при наличието на някое от
основанията по чл. 46, ал. 1 ЗОС.
Издадена е в необходимата писмена форма,
съдържаща правните и фактически основания, които я обосновават. Посочен е и
срокът за опразване на общинското жилище в рамките на определения в
чл. 46, ал. 2 ЗОС едномесечен срок.
Жалбоподателката е уведомена за започване
на административното производство, дадена й е възможност да прави възражения и
да представя и сочи доказателства и е упражнила това си право. Многократно е
била предупреждавана, и й е давана възможност да коригира поведението си.
Уведомена е била и за последиците при неизпълнение, но въпреки това е
продължила да допуска в общинското
жилище да живеят лица, които не не фигурират в настанителната заповед
и които нарушават добрите нрави и
междусъседски отношения. В хода на производството
е дадена възможност за участие на заинтересованата страна, изяснени са всички
факти и обстоятелства от значение за случая и не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Налице е соченото правно основание за
прекратяване на наемното правоотношение, като фактическото основание е ясно
посочено в заповедта и се доказва от наличните по преписката писмени
доказателства – протоколи от няколкото извършени проверки, писмо изх. № 327/27.04.2020 г. на Директор ОП
„Жилфонд“ /л. 14 от делото/, докладна записка рег. № 177200 – 3928/2020 г. на
мл. ПИ М.Г./л. 29/30 от делото/.
Ето защо съдът счита, че предприетата по отношение на жалбоподателката
мярка за прекратяване на договора за наем е материално законосъобразна,
съразмерна и съобразена с целта на закона, а именно да се осигури
спазването на добрите нрави и междусъседски отношения.
При нарушаване на добрите нрави и ако жилището се
обитава от лица, семейства и домакинства, различни от настанените в него, което
се констатира с два последователни протокола, въпреки
установената жилищна нужда, наемателите губят правото си да ползват общинско
жилище и за общинската администрация не съществува задължение да предостави на
наемателите друго такова.
По изложените съображения заповедта е
законосъобразна, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Съгласно чл. 46, ал. 5 от ЗОС решението на
административния съд е окончателно.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.М. ***,
ЕГН **********, срещу Заповед № РД-11-125/09.06.2020 г. на Кмета на Община – Плевен,
с която на основание чл. 46, ал. 2 и във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 9 от Закона за
общинската собственост и чл. 15, ал. 1, т. 14 от Наредба № 18/2019
г. на Общински съвет - Плевен е прекратено наемното правоотношение между ОП
"Жилфонд" - Плевен и жалбоподателката за ползваното от нея общинско
жилище, находящо се в гр. Плевен, жк ***, представляващо четири стаи,
кухня и сервизни помещения.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/