Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12377/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** срещу С. П. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника в размер на сумите, както следва: 134,35лева, представляваща стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, жк. „Люлин” бл.718, вх.В, ап.59 с абонатен номер 161829 за периода от 01.12.2014г. до 30.04.2015г., за
което е издадена обща фактура, префактурирана с
фактура № **********/22.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 01.03.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение от 09.03.2018г. по ч.гр.д. № 14198/2018г. по описа на
Софийски районен съд.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ответникът има качество на потребител на топлинна енергия за битови нужди
по см. на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, като собственик
на топлоснабден имот находящ се в гр. София, жк. „Люлин” бл.718, вх.В, ап.59. На основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия
от ищцовото дружество, одобрени от КЕВР в сила месец след публикуването им в
един местен и централен ежедневник и имащи сила на договор, без изрично писмено
приемане от потребителя. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ, поради което и приложение в отношенията между страните намират
ОУ на дружеството, публикувани на 14.01.2008г. и 14.03.2014г. в местен
ежедневник и одобрени с Решение ОУ-002/07.01.2008г. и Решение
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР. На основание чл.33, ал. 1 ОУ /2014г./ ответникът е
длъжен да заплаща месечните си задължения в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Твърди, че за отоплителен сезон 2014г. за м.02 до
м. 08, ежемесечно е публикувал на интернет страницата си данни за дължимите
суми за топлинна енергия, като по този начин е осигурявал достъп на абонатите
до индивидуалните им партиди. Твърди, че ответникът е потребявал за процесния
период топлинна енергия цената, на която не е платил. На основание чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия се извършва по системата на дяловото
разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. В случая, ЕС на сградата е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с Т.С. ЕАД. Съгласно чл. 155, ал.1,т.
2 ЗЕ сумите за топлинна енергия са начислявани по прогнозни месечни вноски, а
след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл. 71 на Наредба
№2/28.05.2004г. за топлоснабдяването /обн. ДВ 68/03.08.2004г. и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването обн. ДВ
34/24.04.2007г. Твърди, че за имота на ответника са били издадени изравнителни
сметки. Съгласно ОУ, ако резултатът от изравнителните сметки е сума за
доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период, а ако
е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочени
задължения първо от най- старото. Поради неплащане на горните суми, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. №
14198/2018г. по описа на СРС. В законоустановения срок длъжникът възразил,
поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск
за установяване дължимостта на сумите.
В срока по чл.
131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като неоснователен. На първо място сочи, че изписаните име и ЕГН в исковата
молба са различни от неговите, което сочи неяснота кой е ответникът по исковата
претенция. Позовава се на изтекла погасителна давност на всички вземания на
ищеца с падеж до 01.03.2015г. Посочва, че с декларация от 29.04.2015г. се е
отказал от правото си на ползване по отношение на топлоснабдения
имот. Твърди да е налице разминаване относно периода на задължението посочен в
исковата молба и приложена към нея разпечатка за задълженията на аб. № 161829. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът с писмена молба поддържа отговора и
направените с него възражения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатена главница,
дължима за потребена и неплатена топлинна енергия. Правният интерес от
търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по
ч.гр.д. № 14198/2018г. по описа на СРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК без номер от дата 09.03.2018г. и срещу която ответникът е възразил
в срок. Материалите по същото са били приобщени към настоящото дело.
За успешното
провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже релевантните за възникване на
вземането си предпоставки, а именно че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната
мрежа на „Топлофикация- София” ЕАД; качество на потребител на ответника;
количество и стойност на потребеното количество
топлинна енергия, доставено и отчетено по
предвидения в сключените индивидуални договори, общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-София” ЕАД ред; падеж на задължението, а по правопогасяващото възражение за давност- факти обосноваващи
нейното прекъсване/спиране.
В тежест на
ответника е да докаже наведения от него в отговора на исковата молба
правоизключващи и правопогасяващи възражения срещу претенцията на ищеца.
Между
страните не е имало спор по факта, че етажната собственост на адрес гр.
София, жк. „Люлин” бл.718, вх.В е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.С.”
ЕАД.
Няма спор
между страните, а и от ангажираните писмени доказателства е видно, че с договор
за покупко- продажба на държавен недвижим имот от 01.12.2014г. в полза на
ответника и Радослава Додова е било учредено право на ползване върху имот-
жилище- ап. 59 находящ се в гр. София, жк.
„Люлин” бл.718, вх.В. С
декларация с нотариална заверка на подписа от 29.04.2015г. ответникът се е
отказал от така учреденото в негова полза право на ползване. Следователно, за
периода 01.12.2014г. до 29.04.2015г., съвпадащ с процесния същият има качество
на ползвател на топлоснабдения имот по смисъла на пар.1, т. 2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, където е разписано, че потребител
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещното право на ползване на топлоснабдявания
имот. Т.е по нормативен ред императивно е установено кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота- собственост или вещно право на ползване.
Представен е протокол от 10.07.2008г. на общото събрание на етажната
собственост на вх. В и вх. Г, на което е взето решение за избор на ответника за
извършване на услугата дялово разпределение.
По делото бе изслушано заключение по изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, което като неоспорено от страните, съдът кредитира в
цялост като изготвено от лице с нужната компетентност, въз основа на представените
по делото писмени доказателства и допълнителни такива от ищцовото дружество
документи. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на дължимата
сума за процесния период касае дължима цена за битово горещо водоснабдяване. За
този период е имало издадена обща фактура, която не е била предоставена на
в.лице за изследване, нито пък е представена по делото. В.л. е установило само,
че тя съществува в счетоводството на ищеца като номер, дата, период и стойност.
Тя е била на по- голяма стойност, но тъй като е имало отказ от наследство, тази
обща стойност е била разделена по периоди и между други потребители. В
задължение на ответника по процесната обща фактура е останала сумата от
134,35лева за периода м.12.2014г. до м. 04.2015г. Преди това, в.лице сочи, че е
имало издадени и други фактури, които обаче не са му били предоставени, както
не са му предоставени и фактури за отделните месеци включени в процесния период.
На база предоставените от ищеца документи в.лице не е успяло да отговори на
поставените му въпроси относно- на кое лице се води аб.№
161829 за процесния период, на кое лице са издавани фактурите за този период и
на база какви документи са начислявани процесните суми.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен
извод, че исковата претенция се явява недоказана в своето основание и размер. В
тази връзка съдът съобрази представените писмени доказателства, заключението на
в.лице и обстоятелството, че ищцовото дружество не е предоставило нужните за
изготвянето му счетоводни документи, за което му задължение същото е било
надлежно уведомено с определението по чл.
140 ГПК, вкл. предупредено за последиците от неоказване на нужното съдействие
на в.лице в това отношение. Затова и съдът приема, че по делото е останало
неясно въпросната сума касаеща общ период от пет месеца, като сбор от какви
суми е формирана в рамките на вкл. в него месеци, доколкото остойностява цена
за битово горещо водоснабдяване, респ. на база какви документи е извършено начисляването
й от ищеца. Трайна е съдебната
практика по въпроса, че фактурата сама по себе си не е основание за плащане, а
такова е конкретната доставка на услугата. В.лице посочва, че процесната фактура
е била издадена на база други, които обаче не е могло да изследва, защото не са
му били предоставени от ищеца. Основание за
счетоводни записвания са надлежно оформени стопански операции от първични и/или
вторични счетоводни документи. Счетоводни записвания, които не са основани на
такива документи, не могат да имат доказателствена сила по спорове между
страната, извършила такива записвания, и задължената страна със същите
записвания. В този смисъл за определяне на данъчната основа е от значение обективираната от издателя на счетоводния документ цена на
доставката /стока или услуга/, което като неизгодно за него обстоятелство
представлява признание. Но предвид изричното оспорване на ответника в този
смисъл и понеже редовността на счетоводните записвания е предпоставка за
доказателствената сила на същите, трябва да се приеме, че страната, която се
позовава на такива счетоводни записвания, е длъжна да докаже, че счетоводните
записвания са редовни по смисъла на чл. 182 ГПК, т. е. че се основават на документи,
обективиращи обстоятелства, които могат да се
противопоставят на противната страна. В случая, такова доказване не е
проведено. Наличието на отношения между страните установени в миналото не
означава ищецът да начислява като дължими суми като обобщени числа, да
използва общи суми по пера за процесен период, вместо доказване на задължения
чрез анализ на детайлите и правните основания именно месец по месец и отделните
фактури, което пък предвид периодичния характер на вземането, препятства
защитата на ответника по направено възражение за изтекла погасителна давност.
В заключение съдът приема исковата претенция за
неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендират се такива
в настоящото производство в размер на 600лева адв. възнаграждение. С ТР № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС бе прието, че на присъждане подлежат само разноски, които са
реално направени. Посочено е, че в договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.
Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва
да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. Предвид така даденото тълкуване по приложение на закона, претендираните
разноски не подлежат на присъждане. По делото на СРС л. 52 е приложен договор
за правна защита и съдействие, в който в чл. 4 е вписано договорено
възнаграждение в размер на 600лв. Липсва по- надолу в него отразяване, че така
уговореното адв.възнаграждение е платено. Следователно така обективирана
волята на страните води до извод, че адв. възнаграждение е само договорено, но
не и реално заплатено.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** срещу С. П. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 134,35лева,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, жк. „Люлин” бл.718, вх.В,
ап.59 с абонатен номер 161829 за периода от
01.12.2014г. до 30.04.2015г., за което е издадена обща фактура, префактурирана с фактура № **********/22.12.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 01.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 09.03.2018г. по ч.гр.д. №
14198/2018г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: