Решение по дело №1213/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1496    Година  2022, 01.08.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 06.07.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ДИЧО ДИЧЕВ

                               ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­мер 1213 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63в ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от ОД на МВР – Пловдив срещу решение №141/17.01.2022г. по АНД №6186/2021г. по описа на Районен съд – Плов­див XХІІІ-ти н. състав, с което е отменен електронен фиш серия К №4123236, с кой­то на С.П.В. от гр.София е наложено адми­нист­ративно нака­за­ние – “Гло­ба” в размер на 100 ле­ва на основание чл.189 ал.4 от За­кона за движение по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл.182 ал.1, т.3 ЗДвП за нару­ше­ние на чл.21 ал.1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че та­ка постановеното ре­шение от състав на Район­ния Съд е незаконосъобразно, ка­то излага доводи за наличие на наруша­ва­не на материалния закон, поради кое­то моли същото да бъде отменено, като вместо това се постанови потвърж­да­ване на издадения елект­ронен фиш. Пре­тендира разноски.

Ответникът по касационната жалба С.В. счита същата за неоснователна и настоява за оставяне в сила на съдебното решение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва стано­вище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно-вания, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакува­нния електронен фиш, състав на Районния Съд е приел от една страна, че е било допуснато нару­ше­ние на съществени процесуални правила в хода на развитие и приключ­ване на административно – наказателното производство, а от друга – не се установявало по един безспорен начин извършване от страна на В. на вмененото и нарушение.

Настоящият състав намира изводите на първостепенния съд за неп­ра­вилни.

На първо място не се установява наказаното лице да не е собственик на процесния автомобил. Такива твърдения не е имало пред наказващия орган, а и самата В. е представила договор за предоставяне управлението на собствения и автомобил на трето лице. Това, че в периоди преди извършване на нарушението лекият автомобил е бил собственост на трето лице(„Мого Бъл­га­рия“ЕООД), е без значение в казуса.

На второ място кумулативните предпоставки на чл.189 ал.5 ЗДвП, за да се анулира първоначално издадения на В. електронен фиш и същият да се замести с издаден такъв на лицето управлявало МПС на посочената дата и място, е представяне от нейна страна на „писмена декларация с данни за лице­то, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управле­ние на моторно превозно средство“.

Не се спори, че В. е входирала в установения от закона срок само декларация, без да представи копие от свидетелството за управление.

Нещо повече наказаното лице е било незабавно уведомено(само осем дни по-късно), че липсва един от задължителните документи, но В. не ги и допълнила, нито е посочила причини защо не прави това.

При посоченото бездействие правилно не е приложен посоченият инсти­тут от страна на ОД на МВР – Пловдив.

На следващо място не се споделят изводите на първостепенният съд за приложимостта на чл.39 ал.4 във вр. с ал.2 ЗАНН в казуса, тъй като той е приложим във връзка със сочените нарушение по ЗДвП, установени с ЕФ само при маловажни случаи, т.е. при тези, които наказанието е до 50 лева, а в случая наложеният размер с атакувания ЕФ е в размер на 100 лева.

Що са отнася до липсата на описание на нарушението, респ. до точно­то място на реализиране на самото нарушение, то следва да се посочи, че ЕФ отговоря на всички реквизити, посочени в ЗДвП и в него ясно и точна са посоче­ни датата и часа, както и конкретното място на нарушение, вкл.и GPS координа­ти на извършеното заснемане.

Що е отнася до попадането в представеното статично изображение и на друг/и автомобили, то е видно от същото, че върху собственото на жалбо­подателя МПС системата поставя специфичен знак(малък триъгълник, видим най-горе над автомобила на В. на снимката), за да посочи скоростта на кое точно МПС измерва. Ако е оспорващият е имал съмнения за нещо различно, то това е могло да се провери чрез съответни поискани доказателст­вени средства пред първата инстанция, но такива не са били направени от защи­тата на В.(а това касае и въпросите за мястото, датата и часа на извършеното нарушение, вкл. и досежно представената снимка за разположе­нието на уреда, чрез който е извършено заснемането).

При това положение следва да се приеме, че не са налице достатъч­но основания за отмяна на електронния фиш, съставен на В..

      С оглед на това е налице касационното основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК, което налага извод за отмяна решението на първостепен­ния съд, като вместо него атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

       По разноските.

      С оглед изхода на спора на ОД на МВР – Пловдив се дължат разноски и за двете инстанции, поради което следва да му се при­съдят 160 лева за осъщест­вената защита.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

         ОТМЕНЯ съдебно решение №141/17.01.2022г. по АНД №6186/2021г. по описа на Районен съд – Плов­див XХІІІ-ти н. състав, КАТО ВМЕС­ТО ТО­ВА ПОСТА­НО­ВЯВА :

     ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №4123236, с кой­то на С.П.В. от гр.София е наложено адми­нист­ративно нака­за­ние – “Гло­ба” в размер на 100 ле­ва на основание чл.189 ал.4 от За­кона за движение по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл.182 ал.1, т.3 ЗДвП за нару­ше­ние на чл.21 ал.1 ЗДвП.

     ОСЪЖДА  С.П.В. от гр.София да запла­ти на ОД на МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Богори­ди“№7 сумата от 160/сто и шестдесет/ лева разноски за осъществена защита от юрисконсулт.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                2.