ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1357
Град
Пловдив, 15.09.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ - ХХIII състав, в закрито заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
При секретар и с участието на прокурора ,
като изслуша докладваното от съдия Вълчев частно касационно
административно наказателно дело №2426/2021
година по опис на съда, прие следното:
Производството е по чл. 229 и сл. от АПК вр. чл. 248, ал. 3
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „АЛЦЕК -1“ ЕООД ЕИК**** седалище в гр. Пловдив,
представлявано от управителя С.Д.Т. чрез адв. Т.Т., срещу определение №426/06.08.2021г.,
постановено по адм. нак. дело № 3604/2021г. по описа на Районен съд -Пловдив, 5
наказателен състав, с
което е отхвърлено като неоснователно искането им за допълване на Решение № 1074 от 12.07.2021г., постановено по
адм. дело № 3604/2021 г., в частта му за разноските за адвокатско
възнаграждение.
Частният жалбоподател обжалва определението като развива оплакване за
необоснованост и незаконосъобразност на същото. Счита за неправилни изводите на
съда за липса на основания да се приемат извършените разноски за адвокатско
възнаграждение за действително направени. Моли за отмяна на обжалваното
определение и присъждане на направените
разноски. Претендира разноски и за настоящото
производство.
Ответникът по частната жалба – ОД на МВР-Пловдив не взима становище по
направеното искане.
Пловдивски административен съд, троен състав, намира частната жалба за
допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването, а разгледана по същество за основателна, по
следните за това съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по
подадена от „Алцек-1“ЕООД чрез адв. Т. Т. жалба против Електронен фиш сер.Г
№0025487,издаден от ОД на МВР-Пловдив за административно нарушение на чл.483
ал.1 т.1 от КЗ, като на осн. чл.638 ал.1 т.2, вр. чл.461 т.1 КЗ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000.00 лева. Към подадената в законоустановения срок жалба
е приложено пълномощно на адв.Т. за процесуално представителство и договор за
правна защита и съдействие от 12.05.2021г., в който е договорено възнаграждение
за изготвяне на писмен отговор на въззивната жалба и за процесуално
представителство в размер 400лв. като е отразено, че плащането е извършено в
брой при подписване на договора. В последствие са представени допълнителни
мотиви към подадената жалба и списък с разноски по чл.80 ГПК. В единственото
проведено съдебно заседание на 30.06.2021г. адв. Т. е представлявал
жалбоподателят и е изложил становище по съществото на спора. С решение №1074 от
12.07.2021г. по АНД №3504/2021г на РС Пловдив е уважена подадената жалба и е
отменен атакувания ЕФ. Със същото в частта за разноските искането на жалбоподателят
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева е
оставено без уважение по съображения, че предвид липса на редовна форма на
представеният договор за правна защита и съдействие, както и други
доказателства /платежно нареждане, банково бордеро, извлечение от платежна
сметка и др./ за извършено плащане, то
за съда липсват основания да приеме, че действително са били извършени
посочените разноски в производство. Приел, че посочената клауза в сключения
договор няма характер на разписка и не установява реално заплащане на
договореното възнаграждение. На 16.07.2021г. чрез адв. Т. като пълномощник, е
подадена молба по чл.248 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските чрез
уважаване на искането й за присъждане на сторените такива за адвокатско
възнаграждение в размер 400лв. С обжалваното определение №426/06.08.2021г.
районният съд е оставил искането по чл.248 ГПК без уважение. Първоинстанционният съд е приел, че искането за
присъждане на разноски не е основателно поради липса на доказателства за
изплащане на адвокатския хонорар. Той подробно е обсъдил характера на
представеният договор за правна защита и съдействие от 12.05.2021г, като е
посочил и съответната съдебна практика, вкл. на ЕСПЧ. В тази връзка приел, че
посоченото в него по т.4 -„изплатен доход“ в размер на 400 лева в брой при
подписване на договора, не е реално настъпило действие, като за него не са
представени никакви други доказателства.
Определението на
съда е неправилно.
Според задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за
доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
вписаната сума. Правно ирелевантно е в случая липсата на пълномощно по образец.
Изричното отбелязване в договора, че договореното възнаграждение е заплатено в
брой и подписът на платеца, са достатъчни, за да обосноват извод, че в тази
част е налице разписка. Следва да се установи и получаването
на сумата. В тази връзка по делото няма спор, че представителната власт на
адвокат Т. е била надлежно учредена и не е била оспорвана. Допустимо е
волеизявлението му за получаване на възнаграждението да бъде обективирано в
друг документ. В случая това е изготвения и представен от него преди хода на
делото по същество списък на разноските, в които е удостоверил това обстоятелство.
Предвид това с представените доказателства в срок от жалбоподателят в
производството, същият надлежно е удостоверил наличието на реално сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер 400лв., което обосновава извод
за основателност на искането му. Следва да се посочи и това, че при наличието
на гореописаните доказателства, представени преди края на съдебното следствие,
представеният с молбата договор от 12.05.2021г., не е доказателство, което може
да се игнорира като недействително.По тези съображения обжалваното определение
следва да се отмени и вместо него следва да се уважи направеното от страната
искане по чл.248 ГПК. При
това положение определението на първоинстанционният съдебен състав следва да се
отмени, като се постанови друго, с което да се осъди Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Пловдив да заплати на Алцек -1 ЕООД сумата 400
лева за разноски за адвокатско възнаграждение, което е съобразено с минималния
размер, предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Частният
жалбоподател е направил искане за присъждане на разноски и в настоящото
производство, за което е представил списък с разноски и договор за правна
защита и съдействие от 12.08.2021година. Съгласно чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В настоящия
случай касационният състав, е уважил частната жалба, а от страна на ответният
административен орган не е взето становище по тях. Ето защо и в предвид изхода
на спора, на дружеството се дължат разноски общо в размер на 350 лв. - 300 лв.
за адвокатски хонорар и 50 лв. - държавна такса.
Така мотивиран и
на осн. чл.235 от АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №426/06.08.2021г., постановено по адм. нак. дело № 3604/2021г. по описа
на Районен съд -Пловдив, 5н. с., с която е отхвърлено искането на Алцек -1 ЕООД гр.
Пловдив за присъждане на разноски в размер на 400 лева за адвокатско
възнаграждение и вместо него постановява:.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи- град Пловдив да заплати на „АЛЦЕК
-1“ ЕООД ЕИК**** седалище в гр. Пловдив сумата 400.00 (четиристотин) лева
разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи- град Пловдив да заплати на „АЛЦЕК
-1“ ЕООД ЕИК**** седалище в гр. Пловдив разноски по делото в размер на 350 лв.
общо /триста и петдесет лева/.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.