Р Е Ш Е Н И Е № 162
гр.Пловдив, 20.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ търг.с., в открито
съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав
СЪДИЯ: Росица Кюртова
секретар:
Милена Левашка,
като
разгледа докладваното от съдията т.дело №575 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във
връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “НИК-М ТРАНС”ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление с.Старосел, обл.Пловдив, ул.“Йорданка Николова“ №14,
представлявано от Н.С.М., чрез пълномощник адв.Г.Г., твърди, че между страните
(ищецът като изпълнител, а ответникът – като възложител) е сключен договор за услуга
със строителна техника от 14.08.2015 г. В изпълнение на задълженията си по
същия договор, ищецът е предоставил товаро-разтоварни услуги, услуги с багер и
други транспортни услуги в полза на ответното дружество на негови обекти, които
услуги са приети без забележки от възложителя. Твърди, че за извършените услуги
е издал осем на брой фактури с получател ответника, от стойността на които не
са му заплатени общо 42 458 лв. Твърди, че за вземанията си в общ размер 19 536
лв. по ф-ра №116/30.11.2015 г., ф-ра №195/27.04.2016 г. и ф-ра №212/31.05.2016
г., се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5271/2019
г. на РС Пловдив, а за вземанията си в общ размер 22 922 лв. по ф-ри, както
следва: №131/29.12.2015 г.; №138/01.12.2016 г.; №169/01.02.2016 г.;
№77/25.08.2015 г.; и №82/31.08.2015 г., му е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5272/2019 г. на РС Пловдив. Ответникът е възразил срещу
заповедите в срока по чл.414 ГПК, с оглед което е формулиран петитум на
установителни искове за горните вземания по реда на чл.422 ГПК, като главниците
се претендират, ведно със законна лихва от датата на всяка всяко заявление.
Претендират се деловодни разноски за заповедните и за исковото производство.
Ответникът “ГРИЙН ЛАЙФ“ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Марица“ №91, ет.3, офис 14, представлявано
от М. М.Г., чрез пълномощник адв.М.Т., оспорва исковете. Признава
сключването на посочения от ищеца договор и качеството на страните по същия,
както и неговия предмет. Възразява, че е платил всички задължения към ищеца по
този договор. Поддържа, че реално извършените от ищеца услуги са на обща
стойност 16 440 лв., за която стойност са съставени товарителници. Тази
стойност е изцяло заплатена на ищеца. Възразява, че обектите са довършени от
трети лица, а фактурите, посочени от ищеца, са издадени фиктивно. По изложените
съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Установява се, че между страните е сключен договор, с
който ответникът е възложил на ищеца извършването на услуги със строителна
техника – багер „Case“ с прикачен инвентар, малък багер бобкат с прикачен
инвентар, самосвал Камаз и самосвал Мерцедес. Уговорено е възнаграждение като
единична цена за машиносмяна в различен размер в зависимост от използваната
техника. Уговорено е авансово заплащане на част от възнаграждението и
окончателно плащане при завършване на обектите.
Установява се, че ищецът е издател на следните фактури
с получател ответното дружество и предмет, свързан с уговореното в договора,
както следва: №131/29.12.2015 г. на стойност 13 404 лв.; №138/01.12.2016 г. на
стойност 11 208 лв.; №169/01.02.2016 г. на стойност 1 800 лв.; №77/25.08.2015
г. на стойност 6 000 лв.; №82/31.08.2015 г. на стойност 2 580 лв.;
№116/30.11.2015 г. на стойност 25 764 лв.; №195/27.04.2016 г. на стойност 1 680
лв. и №212/31.05.2016 г. на стойност 492 лв. В периода от м.август 2015 до
м.декември 2015 г. ищецът е издал множество товарителници, приложени в оригинал
по делото, за извършени в полза на ответното дружество машиносмени с
горепосочената техника.
Прието е по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че пет от горните фактури, а именно: №131/29.12.2015
г.; №138/01.12.2016 г.; №169/01.02.2016 г.; №77/25.08.2015 г.; №82/31.08.2015
г.; и №116/30.11.2015 г., са отразени счетоводно при ответника като задължение
към ищеца с посочените в тях стойности, същите фактури са включени в
справките-декларации по ЗДДС и в дневник на покупките на ответника, ползван е
данъчен кредит по тях. Последните две от сочените от ищеца фактури, а именно -
№195/27.04.2016 г. и №212/31.05.2016 г., не са отразени счетоводно при
ответника, не са включени в дневниците и в справки-декларации по ЗДДС за
допустимия от закона период. В счетоводните регистри и на двете страни са
отразени частични плащания, както следва: 2 000 лв. – по ф-ра №77/25.08.2015 г.,
10 000 лв. – по ф-ра №138/01.12.2016 г., и общо 8 400 лв. – по ф-ра
№116/30.11.2015 г. (за последните плащания по делото са приети извлечения от
сметка на ищеца).
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
От приложените доказателства, разгледани в тяхната
съвкупност, се установява по несъмнен начин, че между страните е възникнало
правоотношение по силата на договор за извършване на строителни услуги, по
отношение на който приложими са разпоредбите на ЗЗД относно договора за
изработка. От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза се
установява, че част от фактурите, издадени от ищеца за вземания по договора,
които фактури са на обща стойност 60 756 лв., са отразени счетоводно от
ответника и по същите последният е ползвал данъчен кредит. Посочените действия
според съдебната практика (Решение №30/08.04.2011г. по т.д.№416/2010г., І т.о.,
Решение №109/07.09.2011г. по т.д.№465/2010г., ІІ т.о.; Решение
№154/13г. по т.д.№1263/2011г., ІІ т.о., Решение №118/11г. по т.д.№491/10г., ІІ
т.о. и др.) представляват признание за неизгодни за страната факти, а именно –
относно това, че договор е сключен и същият е изпълнен (услугите са извършени)
до размера на стойността на всяка счетоводно и данъчно отразена фактура. Акт на
извънсъдебно признание на договора и неговото изпълнение са и извършените от
възложителя частични плащания. Ето защо съдът намира, че от доказателствата се
установява, че договор за строителни услуги е сключен между страните, както и,
че ищецът е изправна страна по договора. От приетите по делото товарителници,
които са подписани за получател от името на ответното дружество, се установява,
че услуги с предмет съобразно процесния договор, са извършени от ищеца в
периода от м.август 2015 до м.декември 2015 г., включително. Не се установява
такива услуги да са извършвани след декември 2015 г., като последните две
фактури, сочени от ищеца, издадени през април и май 2016 г., не са осчетоводени
от ответника. Същите не са подписани за получател. Ето защо съдът намира, че
необходимото пълно и главно доказване на осъществяване на услугите, които тези
две фактури материализират, не е проведено от ищцовата страна, върху която е
доказателствената тежест за това. Не се установява услугите по тези фактури да
са извършени, тъй като нито приетите товарителници могат да бъдат отнесени към
тях с оглед датите на издаването им, нито е налице признание на този факт от
страна на ответника чрез счетоводното им отразяване или други действия.
В обобщение, съдът намира, че ищецът доказва да са
налице вземания до размер на дължимия по първите шест фактури, издадени в
периода от м.август 2015 г. до м.февруари 2016 г., остатък, определен след
приспадане на платените суми в общ размер 20 400 лв.
Възраженията на ответника за това, че не е настъпил
падежът за плащане по посочените фактури, съдът намира за неоснователни. На
първо място, две от фактурите - №77/2015 г. и №82/2015 г. са за авансово
плащане, а страните не са уговорили падеж за това плащане, следователно падежът
настъпва съгласно чл.303а, ал.2 ТЗ в 14-дневен срок от получаване на фактурите
от ответника. От счетоводната експертиза се установява, че ответникът е
осчетоводил същите фактури и е ползвал данъчен кредит за периода, в който са
издадени – м.август 2015 г., следователно същите са получени от него най-късно
в края на същия месец, а падежът е настъпил 14 дни след това, или преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. На следващо място, по трета от фактурите
- №116/2015 г., са извършени частични плащания, които не са отразени като
авансови в платежния документ (намерил отражение в извлечението от сметка),
следователно извършените плащания са окончателни и съставляват признание за
това, че е настъпил падежът по тази фактура. За останалите фактури - №131, №138
и №169 от 2015 г., може да се каже следното: договорът за услуга със строителна
техника е рамков, тъй като не определя количеството на уговорената услуга. В
посочените три фактури са отразени конкретни количества на услуги, които не са
единични, а групови. Доколкото в договора не са уговорени конкретни количества,
може да се приеме, че действителната воля на страните при сключването му е била
подлежащите на разплащане количества да се уговарят допълнително при завършване
на всеки обект, за който услугите са извършени. Фактурите съставляват такова
уговаряне. Независимо, че същите не са подписани от получател, последният ги е
осчетоводил в месеца на издаването им, с което е потвърдил изявената в тях
воля. С всяка фактура са уговорени конкретни сборни количества услуги, подлежащи
на плащане. Доколкото количествата са сборни, може да се заключи, че същите
касаят конкретни обекти по смисъла на договора. В последния е уговорено
окончателно плащане в края на всеки отделен обект. Не е уговорено завършването
да се документира с акт обр.19, нито падежът за плащане е поставен в зависимост
от издаването на такъв акт, ето защо не се възприема възражението на ответника,
че изискуемостта не е настъпила, тъй като такъв акт не е съставен. Доколкото от
ищеца е издадена фактура за изпълнени работи, която ответникът е признал чрез
осчетоводяване и ползване на данъчен кредит, следва да се приеме, че всяка
фактура касае отделен обект и същият е завършен с издаването й. С това е
настъпила и изискуемостта на вземането за плащане на уговореното във всяка от
тези фактури възнаграждение. Ето защо съдът намира, че вземанията са изискуеми
и изискуемостта е настъпила преди заявлението по чл.410 ГПК. Исковете са
основателни и доказани до размер 22 922 лв. по първата заповед за изпълнение и
до размер 17 364 лв. по втората заповед на изпълнение и следва да бъдат
уважени, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца горните
суми. Съгласно чл.214, ал.2 ГПК не се смята за увеличение на иска прибавянето
на изтекли лихви след неговото предявяване, а съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По аргумент от посочените
разпоредби, съдът намира, че няма пречка горното вземане да се присъди, ведно
със законна лихва от датата на заявленията по чл.410 ГПК – 04.04.2019 г., до
окончателното плащане За разликата до пълната заявена претенция от общо 42 458
лв., или за сумата 2 172 лв. (сбора от стойностите на фактурите №195/27.04.2016
г. и №212/31.05.2016 г.), искът за установяване на вземания по заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№5271/2019 г., следва да се отхвърли.
При този изход на спора и с оглед направените от
страните искания, всяка от тях има право на разноски на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК, като в това производство съдът трябва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното. Ищецът е заплатил държавна такса в размер
1698.32 лв. (4 % от 42 458 лв.) Направил е разходи за адвокатско възнаграждение
в общ размер 1 693 лв. за заповедното производство и за възнаграждение на вещо
лице в размер 200 лв. в исковото. Общият размер на разноските на тази страна се
свежда до сумата 3 591, 32 лв., от които по съразмерност следва да й бъдат
присъдени 3 407,60 лв. Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
5 000 лв., от което по съразмерност му се следват 255,78 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че “ГРИЙН ЛАЙФ“ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Марица“ №91, ет.3, офис 14,
представлявано от М.М.Г., дължи на “НИК-М ТРАНС”ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление с.Старосел, обл.Пловдив, ул.“Йорданка Николова“ №14,
представлявано от Н.С.М., сумата 22 922
лв. (двадесет и две хиляди деветстотин двадесет и два лева), ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 04.04.2019 г., до
окончателното плащане, представляваща неплатено възнаграждение за извършени
услуги със строителна техника, за които са издадени фактури, както следва:
№131/29.12.2015 г.; №138/01.12.2016 г.; №169/01.02.2016 г.; №77/25.08.2015 г.;
и №82/31.08.2015 г.; за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5272/2019 г. на РС Пловдив, както и сумата 17 364 лв. (седемнадесет хиляви триста шестдесет и четири
лева), ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
04.04.2019 г., до окончателното плащане, представляваща неплатено
възнаграждение за извършени услуги със строителна техника, за които е издадена
фактура №116/30.11.2015 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5271/2019 г. на РС Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ последния
иск за разликата над размер 17 364 лв. до пълния предявен такъв от 19 536 лв.,
или за вземанията по фактури №195/27.04.2016 г. и №212/31.05.2016 г. в общ
размер 2 172 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА “ГРИЙН ЛАЙФ“ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Марица“ №91, ет.3, офис 14,
представлявано от М.М.Г., да заплати на “НИК-М ТРАНС”ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление с.Старосел, обл.Пловдив, ул.“Йорданка Николова“ №14,
представлявано от Н.С.М., сумата 3
407,60 лв. (три хиляди четиристотин и седем лева и 60 ст.) – държавна такса
и разноски за производството по ч.гр.д.№5272/2019 г. на РС Пловдив,
ч.гр.д.№5271/2019 г. на РС Пловдив, и т.д.№575/2019 г. по описа на ОС Пловдив,
ТО, ХVІ състав.
ОСЪЖДА “НИК-М ТРАНС”ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с.Старосел, обл.Пловдив, ул.“Йорданка Николова“
№14, представлявано от Н.С.М., да заплати на “ГРИЙН ЛАЙФ“ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Марица“ №91, ет.3,
офис 14, представлявано от М.М.Г., сумата 255,78 лв. (двеста петдесет и
пет лева и 78 ст.) – деловодни разноски в производството по т.д.№575/2019 г. по
описа на ОС Пловдив, ТО, ХVІ състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: