РЕШЕНИЕ
№ 11120
гр. ***, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110148846 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Образувано е по искова молба от И. К. Д. срещу главен ответник Клон-териториално
поделение *** на ДП „***“, и евентуален ответник ДП „***“, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № *** г. на
генералния директор на ДП „***“ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „*** отдел „***, *** и
***“ в клон – териториално поделение „***“ на Държавно предприятие „***“.
Ищецът И. К. Д. твърди, че по силата на Трудов договор № *** г., изменен и
допълнен с допълнително споразумение № *** г., е бил в трудово правоотношение с
ответника Клон-териториално поделение *** на ДП „***“, евентуален ответник ДП „***“, в
рамките на което е изпълнявал първоначално длъжността „***“, а в последствие „***“ в
отдел „***, *** и ***“ в клон – териториално поделение „***“ в отдел „***, *** и ***“, гр.
***. Поддържа, че със Заповед № *** г., връчена му на *** г. , считано от същата дата,
трудовото му правоотношение е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради
сключване на договор за управление на предприятието. Твърди уволнението да е
незаконосъобразно – обжалваната заповед е издадена от правен субект, който няма
качеството на работодател, и заповедта е немотивирана. Навежда доводи, че договорът за
управление с генералния директор *** е сключен до провеждането на конкурс за нов
генерален директор, поради което счита, че представляващият работодателя и издател на
заповедта не е разполагал с правото за прекратяване на трудовите правоотношения на
лицата, заемащи ръководни длъжности, предвид временния характер на неговото
управление. Оспорва сключването на договор за управление с поставена нова бизнес задача
с конкретно посочени икономически резултати, които новият генерален директор да следва
да постигне посредством формиране на нов ръководен екип. Твърди, че по-краткият срок на
управление не предполага необходимост от сформиране на ръководен екип за постигане на
определени стопански резултати в работата на дружеството. Поддържа, че основанието по
чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служители с ръководни
1
функции, е предоставено единствено на лице, на което в съответствие с действащата
нормативна уредба, по предвидения ред е възложено управлението на предприятието, част
от което е и постигането на определени икономически показатели в рамките на бизнес
задача, която следва да бъде изпълнена в рамките на редовен мандат на управителния орган,
което в случая не е налице. Твърди, че въпреки наименованието на заеманата от ищеца
длъжност „***“ оспорва същата да е имала ръководен характер по смисъла на § 1, т. 3 от ДР
на КТ. Излага, че длъжността, която е заемал би могла да се определи най-много като ***на
низово звено (конкретен отдел), което е структурна единица, изграждаща структурата на
поделението на ДП „***“, a ръководителите на тези низови звена, част от поделението, не са
част от ръководството на предприятието. Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за незаконно и да отмени уволнението на ищеца, и да възстанови ищеца на
заеманата до уволнението му длъжност „***отдел“ в „***, *** и ***“ в клон – териториално
поделение „***“ на ДП „***“.
В срока по чл.131 ГПК предпочитаният ответник Клон-териториално поделение ***
на ДП „***“ е депозирал отговор на исковата молба, като твърди уволнението да е
законосъобразно извършено. Моли за отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения срок евентуалният ответник Държавно предприятие „***“ е
подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди
уволнението да е законосъобразно извършено, като са налице предпоставките на посоченото
уволнително основание. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По делото е представен Трудов договор № *** г., сключен между Клон-териториално
поделение „***“ на Държавно предприятие „***“ и И. К. Д., по силата на който ищецът е
приел да изпълнява длъжността „***“ в отдел „***, *** и ***“, в Клон-териториално
поделение „***“ на ДП „***“. В договора е записано, че се сключва на основание чл. 70, вр.
чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, вр. чл. 34, ал. 2, т. 43 и чл. 35, ал. 4, т. 3 от Правилника за
устройството, функциите и дейността на ДП „***“ и пълномощно, изх. № *** г. за
делегиране от генералния директор на работодателска власт на директора на Клон-
териториално поделение „***“, в съответствие с Решение по протокол № 19, т. 2 от
18.03.2014 г. на Управителния съвет на ДП „***“.
С допълнително споразумение № *** г. към Трудов Договор № *** г., сключено
между Клон-териториално поделение „***“ на Държавно предприятие „***“ и И. К. Д., на
основание чл. 119, предл. 2-ро и чл. 70 от КТ, вр. чл. 34, ал. 2, т. 43 и чл. 35, ал. 4, т. 3 от
Правилника за устройството, функциите и дейността на ДП „***“ и пълномощно, изх. № ***
г. за делегиране от генералния директор на работодателска власт на директора на Клон-
териториално поделение „***“, в съответствие с Решение по протокол № 19, т. 2 от
18.03.2014 г. на Управителния съвет на ДП „***“, ищецът е преназначен на длъжност „***“ в
отдел „***, *** и ***“, в Клон-териториално поделение „***“.
На 03.09.2021 г. между ДП „***“ и И. К. Д. е сключено допълнително споразумение
№ *** г., по силата на което ищецът е назначен на длъжност „***“ отдел „***, *** и ***“, в
Клон-териториално поделение „***“ на ДП „***“.
Съгласно приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността „***“ отдел
„***, *** и ***“, връчена на ищеца на 07.09.2021 г., основните задължения и отговорности
включват: организира, ръководи и контролира състоянието на пристанищната *** по
отделни терминали; контролира, организира, ръководи и осъществява дейности по контрола
на изпълнението на договори за строителство, рехабилитация и ремонтни работи, сключени
за района на действие на Клон-териториално поделение „***“; ръководи и контролира
изпълнението на ремонтни и възстановителни и възстановителни работи по ***та, ***та и
подходните канали за района на действие на Клон-териториално поделение „***“; участва,
ръководи и контролира процедури по инвентаризация и бракуване на активи, собственост на
2
предприятието; организира, ръководи и контролира поддържането на ***на пристанищата,
за състоянието им за осигуряване безопасността на корабоплаването в акваториите и
каналите; контролира, ръководи и организира изпълнението на ремонтни и възстановителни
работи по ***; контролира и осъществява дейности свързани със системата ГИС; ръководи,
контролира и участва в изготвянето на годишен доклад за дейността на клона; ръководи,
контролира и участва в изготвянето на месечни доклади по текущи задачи към Директора на
клона и др.
Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено без предизвестие със заповед № ***
г., връчена му на същата дата, с посочено правно основание чл. 328, ал. 2 КТ, а като
фактическо такова е вписано „поради сключване на договор за възлагане на управлението на
Държавно предприятие „***“ с рег. № *** г., сключен между министъра на транспорта и
съобщенията и генералния директор на Държавно предприятие „***“. Видно от
съдържанието на заповедта, същата е издадена и подписана от генералния директор на
ответното дружество към този момент – ***.
От приетия по делото договор за възлагане на управлението от *** г., сключен между
министъра на транспорта и съобщенията, като упражняваш правата на държавата и ***, се
установява, че на *** г. последният е назначен за член на управителния съвет на ДП „***“ за
срок до провеждане на конкурс, като му е възложено да управлява дружеството, както и да
го представлява в съответствие с действащата нормативна уредба и Правилника за
устройството, функциите и дейността на ДП „***“.
Видно от Заповед № ****** г. на министъра на транспорта и съобщенията, *** е
назначен за генерален директор и член на Управителния съвет на ДП „***“, за което е
сключен договор за управление, рег. № *** г. От посочения договор се установява, че на
последния е възложено управлението и ръководството на ДП „***“ в съответствие със
Закона за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанищата на Република
България и при условията на договора.Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора министърът решава
въпросите от отрасловата му компетентност и утвърждава дългосрочната и годишната
програма на предприятието, съгласно чл. 1150, т. 8 от ЗМПВВППРБ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора генералния директор: 1. представлява ДП „***“ пред държавните органи,
съдилищата и пред трети лица в страната и чужбина; 2. ръководи цялостната дейност на ДП
„***“; 3. сключва договори за дейностите, извършвани от ДП „***“; 4. сключва и прекратява
трудовите правоотношения с работниците и служителите в ДП „***“; 5. отчита се за своята
дейност пред управителния съвет, като според ал. 2 генералния директор може да делегира
някои от правомощията си по ал. 1 на други служители от ДП „***“, след одобряване от
управителния съвет.
По делото е представено Приложение по чл. 5, ал. 1 на Договор с генералния
директор за възлагане на управлението на ДП „***“, от съдържанието на което се
установява, че възнаграждението на генералния директор е обвързано от изпълнението на
конкретни икономически показатели.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от приетия по делото Правилник за устройството, функциите и
дейността на ДП „***“ предприятието се ръководи и представлява от генерален директор,
като в ал. 2 са предвидени правомощията му, част от които са: издава заповеди, сключва
договори, свързани с дейността на предприятието, вкл. след решение на управителния съвет
и одобрение на министъра на транспорта и съобщенията – договори за кредит, за съвместна
дейност и др., сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите и
работниците на предприятието. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Правилника структурата на
предприятието включва: 1. главно управление; 2. Клонове- териториални поделения; 3.
специализирано поделение дирекция „***“; 4. Специализирано поделение дирекция „***“;
5. Специализирано поделение дирекция „***“. В раздел IX, чл. 34 са изброени клоновете –
териториални поделения на ДП „***“, сред които е и „***“. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
3
Правилника клоновете-териториални поделения, се ръководят и представляват от директор,
който е на пряко подчинение на генералния директор на предприятието. Правомощията на
директора на клона са уредени в чл. 35, ал. 2 от Правилника, като част от тях са: да
организира, ръководи и контролира цялостната дейност на клона- териториално поделение,
да представлява клона, командирова със заповед служителите и работниците от клона в
страната и др. Съгласно чл. 35, ал. 4 от Правилника след одобряване от управителния съвет
и делегиране от генералния директор управителят на клона: представлява ДП „***“ пред
държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина по отношение на
дейността на клона; сключва договори за дейностите, извършвани от ДП „***“ в района на
действие на клона; сключва, изменя и прекратява трудовите договори с работниците и
служителите в ДП „***“ за съответния клон-териториално поделение; налага
дисциплинарни наказания.
Видно от представеното по делото е пълномощно, рег. № *** г. ***, в качеството му
на генерален директор на ДП „***“, е упълномощил *** – директора на клон – териториално
поделение „***“ на ДП „***“ с правата по чл. 35, ал. 4 от Правилника за устройството,
функциите и дейността на ДП „***“.
В проведеното на 20.05.2025 съдебно заседание е извършена констатация по
представената в оригинал трудова книжка на ищеца, при която е установено, че след
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника ДП „***“, клон-териториално
поделение „***“ на основание чл. 328, ал. 2 КТ, не е отразено ищецът да е започнал работа
при друг работодател.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на предявените искове:
Изискванията за съдържанието на исковата молба са императивно определени в чл.
127 ГПК. В случая исковата молба отговаря на тези изисквания – посочени са всички
реквизити по чл. 127, ал. 1, т. 1-6 ГПК, вкл. и името и адреса на ответника. Като ответници
са посочени ДП „***“ Клон-териториално поделение „***“ на ДП „***“, като след указания
на съда е уточнено, че исковете се предявяват срещу главен (предпочитан) ответник Клон-
териториално поделение „***“ на ДП „***“ и евентуален ответник ДП „***“. Насочването
на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ срещу повече от един ответник не съставлява
нередовност на исковата молба. Дали търговецът или неговия клон е страна в материалното
правоотношение следва да реши съдът с акта по същество на спора.
Трайната съдебна практика на ВКС приема, че в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ клонът, като организационно обособената структура
притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови
спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическото лице, в чиято
организационна структура е включена. Приема се, че се касае за процесуална легитимация
на работодателя като главна страна по трудови дела, но не като процесуален субституент,
чиято легитимация измества тази на юридическото лице, което предвид обвързаността си от
решението, е също процесуално легитимирано да участва по делото като главна страна.
Поради това и в този случай като надлежни страни в процеса могат да участват, както
организационно обособената структура - поради призната й от КТ правоспособност по
трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е, и в чиято правна сфера
настъпват правните последици на решението / Решение № 325/22.07.2011 г. по гр. д. №
954/10 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 301/12.06.2012 г. по гр.д. № 966/09 г. на ВКС, ІV г. о.,
Решение № 380/10.01.2014 г. по гр. д. № 2034/13 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 25/14.03.2022
г. по гр. д. № 1728/21 г. на ВКС, III г. о./.
В случая съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, съдът намира, че работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ по
отношение на трудовото правоотношение с ищеца е ДП „***“.
4
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените
преклузии.
В настоящия случай, трудовото правоотношение с ищеца И. К. Д. е прекратено на
основание чл. 328, ал. 2 КТ - поради сключване на договор за управление.
Съгласно посочената разпоредба, освен в случаите по ал. 1 служителите от
ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.
326, ал. 2 КТ и поради сключване на договор за управление на предприятието, като
уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за
управление, но не по-късно от 9 месеца.
Следователно законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 2 КТ
предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: сключен договор за
управление на предприятие по смисъла на ТЗ; ищецът да е заемал и изпълнявал ръководна
длъжност; и прекратяването на трудовото правоотношение да е извършено в рамките на 9
месеца от началото на изпълнението на договора за възлагане на управлението.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема, че от
страна на ответника е доказано наличието на всички предпоставки за прилагане на
процесното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ.
С договора за управление по смисъла на посочената разпоредба собственикът на едно
предприятие /или негов представител/ възлага на друго лице управлението на
предприятието с оглед постигането на определена стопанска цел. Право да приложи това
специфично по цел основание за прекратяване има управителят, с когото е сключен такъв
договор за възлагане на управлението и е достатъчно да се установи, че има сключен
договор, с който се предава управлението на предприятието на управител, задължаващ се
срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански
резултат. Следователно, следва да е налице или договор с нов управител или нов договор – за
нов период и задачи, сключен със същия управител (в този смисъл е решение №
351/31.10.2013 г. по гр. дело № 2188/2013 г. на ВКС, IV г. о.). В случая, от събраните по
делото доказателства безспорно се установява наличието на валидно сключен договор за
възлагане на управлението на ответното дружеството срещу възнаграждение, доколкото по
силата на представения договор от *** г. дейността по управлението на ответното дружество
е възложена на ***. Доколкото теченето на 9-месечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ се обвързва
със започването на фактическото изпълнение на договора за възлагане на управлението,
следва да се приеме, че началото на срока е *** г., следователно оспорваната заповед е
издадена при спазване на законовото изискване.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че договорът за възлагане на
управлението от *** г. е нищожен, тъй като е сключен в противоречие с разпоредбата на чл.
54, ал. 2 ППЗПП. Съгласно чл. 54, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за публичните
предприятия членовете на съвета на директорите, на надзорния съвет, на управителния
съвет, както и управителите на публичните предприятия дават парична гаранция за своето
управление само в това си качество. В случая, в чл. 8, ал. 1 от договор за възлагане на
управлението, вх. № ****** г. е посочено, че членът на УС дава парична гаранция за
управление в размер на тримесечното му брутно възнаграждение. Действително, по делото
5
от страна на ищеца не са представени доказателства за даване на посочената гаранция, но
този факт сам по себе си не води до нищожност на договора за управление, още по-малко до
незаконосъобразност на оспорената заповед № *** г., тъй като процесният договор за
управление има предвиденото в чл. 54, ал. 1 ППЗПП съдържание, а законът не поставя други
изисквания, респ. не изисква към договора за управление да бъде представено и
доказателство за даване на парична гаранция.
От приетата по делото длъжностна характеристика се установява, че заеманата от
ищеца длъжност е ръководна. Съгласно § 1, т. 3 ДР КТ ръководна длъжност заемат
ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и
колективните изборни органи за управление (***, ***, ***, *** и други подобни).
Преценката дали един служител заема ръководна длъжност се прави при съобразяване
съдържанието на трудовите функции на длъжността съгласно длъжностната характеристика,
мястото в йерархията на длъжности в рамките на съответното предприятие, независимо от
наименованието на длъжността. В случая, видно от представената по делото длъжностна
характеристика за длъжност „***“ основната трудова функция на ищеца е била свързана с
ръководството, организацията и контрола върху цялата дейност, свързана с предоставената
на предприятието публична и частна държавна собственост, навигационното осигуряване на
корабоплаването в ***та на пристанищата, което несъмнено определя длъжността му като
ръководна. Ето защо доводите на ищеца в обратния смисъл, съдът приема за неоснователни.
Съдът намира, че заповедта изхожда и от разполагащо с представителна власт лице,
тъй като е издадена от новоназначения изпълнителен директор – *** след започване на
изпълнението на договора за възлагане на управлението от *** г., на който се позовава
ответникът. Неоснователно е възражението на ищеца за липсата на представителна власт на
подписалия уволнителната заповед изпълнителен директор ***, доколкото същият бил
назначен за временно изпълняващ длъжността *** до провеждането на конкурс. Съгласно
трайната практика на ВКС, която настоящият състав споделя, законът не поставя други
изисквания, респективно не въвежда ограничения, за да може лицето, разполагащо с
работодателска власт, да упражни правото си да прекрати договорната връзка при условията
на чл. 328, ал. 2 КТ. Нито общата трудовоправна норма, нито приложимите специални норми
не предвиждат изключване на специалното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ за
ръководители, чийто договор за управление е сключен за помалък срок и/или е в зависимост
от настъпване на определено условие /напр. – до провеждане на конкурс за нов управител/ (в
този смисъл решение № 259/20.12.2017 г. по гр. д. № 1235/2017 г. на ВКС, IV г. о.,
определение № 97/28.01.2016 г. по гр. д. № 5959/2015 г. на ВКС, IV г. о, определение №
815/30.11.2018 г. по гр. д. № 2493/2018 г. на ВКС, III г. о. определение № 104/24.01.2023 г. по
гр. д. № 3778/2022 г. на ВКС, III г. о.). Договорът за управление винаги е срочен, но срокът
му е без значение за правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ. Следователно, фактическият
състав на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ възниква и при договор за управление сключен за
по-кратък срок, или с оглед настъпване на бъдещо събитие, предвидено като основание за
прекратяване на гражданския договор с управителя, щом са налице всички останали
предпоставки.
По възражението на ищеца за липса на конкретна бизнес задача в договора за
управление, съдът намира следното: Действително от съдържанието на представения по
делото договор за възлагане на управлението от *** г. не се установя да е поставена
конкретна бизнес задача. Съгласно практиката на ВКС / Решение № 4/07.04.2022 г. по гр.д.№
2285/2021 г. на ВКС, Решение № 351/31.10.2013 г. по гр.д. № 2188/2013 г. на ВКС/, която
настоящият състав споделя изцяло, предпоставката по чл. 328, ал. 2, изр. 2 КТ не изисква
започнатото изпълнение по сключения нов договор за управление в смисъла на
разпоредбата да се свързва винаги с изпълнението на конкретна бизнес програма или бизнес
план. Такова допълнително условие за фактическия състав по чл. 328, ал. 2 КТ от закона не
6
произтича.Условието не може да се изведе и по тълкувателен път, включително за тези
работодатели, които са нормативно задължени да осъществяват своята дейност по бизнес
програма, утвърдена по надлежен ред и с необходимо съдържание (т. напр. чл. 57 и чл. 58 от
Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия), но и за онези
работодатели, които с договора за управление са възложили изготвяне и/или изпълнение на
конкретна бизнес програма или бизнес план. Достатъчно е да е сключен нов договор, с който
собственикът на предприятието или негов представител срещу уговорено възнаграждение е
възложил управлението на предприятието на оправомощено от закона лице (управител,
изпълнителен директор на дружеството, генерален директор и т. н.) срещу възнаграждение
и лицето да е започнало изпълнението по договора. Изводът произтича от правната
характеристика на договора за управление. Той е каузален, а неговото основание/кауза/цел,
към която е насочен, е лицето, на което срещу възнаграждение е възложено управлението, на
свой риск и полагайки грижата по чл. 281 ЗЗД да постигне оптимален стопански резултат.
Добавянето на предпоставка, която от закона не произтича - започналото изпълнение да е
релевантно, само когато е по конкретна бизнес програма/ бизнес план, неоправдано стеснява
приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ. Макар постигането на така описаните цели да не е
посочено изрично в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, същите произтичат от
характеристиките на договора за възлагане на управление на предприятието и свързаните с
него конкретни нови стопански цели, които несъмнено налагат изпълнението им да бъде
осъществено с нов ръководен екип, а не със стария такъв предвид същността на посоченото
уволнително основание. Съществен елемент на договора за управление е постигането на
стопански резултати или икономически показатели: рентабилност, обем на продажби,
печалба и т. н. Според решение № 144/04.07.2019 г. по гр. д. № 4350/2018 г. на ВКС, ІV ГО,
„договорът е за възлагане на управлението, ако директорът се е задължил в определения
срок, срещу възнаграждение, да постигне на свой риск определен стопански резултат, като е
без значение дали договорът се сключва с ново лице, или с такова, което е имало предходен
договор за управление, дали приетата от работодателя бизнес програма е нова, сходна или
идентична с предходна програма; по чие предложение е приета програмата и дали тя се
съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както
и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или
изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител“. Предвид изложеното,
бизнес - задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият
предприятието трябва да постигне, може да бъде поставена с други актове или документи,
които са извън самия договор за управление, стига между тях и договора за управление да е
налице връзка или договорът за управление да препраща към тях. (в този смисъл решение №
198 от 19.12.2016 г. по гр. д. № 601/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 607 от 04.04.2023
г. по гр. д. № 4339/2022 г. ВКС, ІІІ г. о.). Настоящият съдебен състав споделя становището
възприето в практиката на ВКС, че за прилагане на процесното основание за прекратяване
на договора е без правно значение въпроса дали бизнес програмата е нова, сходна или
идентична с предходната бизнес програма и дали се съдържа в самия договор, в какъвто
смисъл са възраженията на ищеца в исковата молба. Както се посочи, в практиката
последователно се приема, че няма пречка бизнес - задачата, с нейните конкретни
икономически показатели, да се съдържат в друг, отделен документ, който да има връзка с
договора за управление, какъвто е и настоящият случай, като съобразно чл. 3 от договора
министърът решава въпросите от отрасловата му компетентност и утвърждава
дългосрочната и годишна програма на предприятието, съгласно чл. 115о, т. 8 от
ЗМПВВППРБ. Следователно така сключеният договор препраща към приетата годишна
програма за периода от 2021 г. до 2025 г. (публикувана на официалната страница на ДП
„***“. Видно от Приложение по чл. 5, ал. 1 от договора за възлагане, възнаграждението на
генералния директор е обвързано както от изпълнението на конкретните задължения по
договора за управление, така и от постигнатите икономически резултати от дружеството за
7
периода на действие на договора.
По изложените съображения съдът намира, че работодателят законосъобразно е
упражнил правото си на уволнение на разглежданото основание, поради което предявеният
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Тъй като главният иск за отмяна на уволнението като незаконно е неоснователен и с
оглед акцесорния характер на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2, то същият се явява
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът ДП „***“. Същият
претендира и доказва такива в размер на 1300 лв., за адвокатско възнаграждение, чието
реално заплащане съдът приема за доказано от представения договор за правна защита и
съдействие от 02.05.2025 г., имащ характер на разписка (л. 180 от делото). Ответникът е
релевирал своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатската работа по дела за отмяна на уволнение и възстановяване
на работа възнаграждението е в размер на минималната месечна работна заплата за страната
към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на
възнаграждението по реда на чл. 2. Определен на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от посочената
наредба, минималното адвокатско възнаграждение за иска по чл. 344, т. 1 КТ в настоящия
случай възлиза на сумата от 1077 лв. Съдът намира, че заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 1300 лв. не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото, поради което направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
се явява неоснователно.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса и
съдебно-счетоводна експертиза остават за сметка на съда.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***,
ет. ***, срещу ДП „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №
***, кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № *** г. на
генералния директор на ДП „***“ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „*** „***, *** и ***“ в
клон – териториално поделение „***“ на Държавно предприятие „***“.
ОСЪЖДА И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, да заплати
на ДП „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1300 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от днес (11.06.2025 г.) – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8