О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 204
гр.
Пловдив, 17 май 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от съдията Панайотова ч.гр.д. № 233/
2019 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.274 ал.1 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба вх№3375/04.04.4019 г. от н.Ц.Ц.
,,представляван от адв. С. против определение № 245/21.03.2019 г. ,постановено
по в.гр.д.340 / 2014 г. по описа на Окръжен съд – Хасково ,с което е оставена
без уважение искане ,изходящо от жалбоподателя ,инкорпорирано във въззивна
жалба против решение № 354 / 19.10.2016 г. ,постановено по гр.д. 340/2014
г. по описа на ОС – Хасково за изменение на това решение в частта на
разноските.По съображения,изложени в
частната жалба Ц. счита това определение за неправилно и
незаконосъобразно ,постановено в нарушение на материално правните
разпоредби,процесуални правила и неизпълнение на отменителните указания на
ВКС ,поради което заявява искане за неговата
отмяна ,съответно за отмяна изцяло на решението
по горепосоченото дело в частта на разноските или неговото изменение
като размерът на присъденото адвокатско възнаграждение бъде намалено.
Ответниците
по частната жалба М.С.М. и А.С.М. ,представлявани от адв.В. считат същата за
неоснователна и заявява искане да бъде оставена без уважение .
Ответникът
по частната жалба Т.А.М. не взема
становище.
Пловдивски апелативен съд след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срок и допустима ,а разгледана по същество
съдът я намира за частично основателна.
С решение № 48 / 27.01.2010 г. ,постановено
по гр.д. 1110/2009 г. по описа на РС – Хасково
по иск на Й. Т. Й. по чл.109 от ЗС С.М.М. е осъден да премахне построената
между имотите на същите лятна кухня с идентификатор .........като иска за
премахване на асми е отхвърлен.Със същото решение е отхвърлен иск на Н.Ц. Ц. / настоящ жалбоподател/ против С.М.М. по чл.109 от ЗС за премахване
на пристройка към жилищна сграда с
идентификатор .........като Ц. е осъден да заплати на М. адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лв.
С решение № 180 /114.07.2011 г.
,постановено по в.гр.д.№ 191 / 2010 г.
по описа на ОС – Хасково горепосоченото решение на РС – Хасково е отменено в частта ,касаеща лятната кухня като искът на
Й. Т. Й.против С.М.М. и Т.А.М. / конституирана като страна в хода на въззивното
производство с определение от з.з. от 10.03.2011г./ за премахване на лятната кухня е отхвърлен.Със същото решение
е потвърдено решението на РС – Хасково ,касаещо асмите ,а по отношение на пристройката решение е
обезсилено ,тъй като в хода на въззивното производство са събрани
доказателства относно цената на този иск
и доколкото данъчната оценка на
пристройката е в размер на 108 736,80 лв. съдът е приел липса на родова
компетентност в лицето на районния съд ,довела до постановяване на недопустимо
решение.Така посочената данъчна оценка на пристройката е била оспорена ,във връзка с което е прието
заключение на СОЕ ,видно от което пазарната стойност на същата е в размер на
216 400 лв.С.М. е заявил искане за присъждане на разноски за въззивното
производство – 250 лв. за вещо лице ,500 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 91 ,78 лв. държавна
такса като с определение от
01.08.2012г. ОС – Хасково е оставил без
уважение това искане като един аргументите е обстоятелството ,че
по отношение на иска за премахване на пристройката производството по делото е
висящо. Няма данни това определение да е обжалвано.
С решение № 354 / 19.10.2016 г.
,постановено по гр.д.340 / 2014 г. по описа на ОС – Хасково е отхвърлен
предявеният от Н.Ц.Ц. иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване
на пристройка към съществуваща жилищна сграда с идентификатор .........като Ц.
е осъден да заплати на С.М. разноски в размер на 6 900 лв. съобразно
представен списък ,а на Т.М. – разноски в размер на 5 000 лв. съобразно
представен списък.Срещу това решение е
постъпила въззивна жалба ,по която е образувано в.гр.д 6 / 2017 г. по
описа на Апелативен съд – Пловдив ,в хода на което въззивно производство С.М. е
починал и на негово място са конституирани
като ответници в производството М.С.М.
и А.С.М. като Т.М. не е допълнително конституираната доколкото същата вече е страна по делото.С решение № 144 / 24.07.2017
г. ,постановено по горното гр.д. решението на
по гр.д. 340 / 2014 г. по описа на ОС – Хасково е потвърдено като с определение № 432 / 01.08.2018 г. на ВКС посоченото въззивно решение не е
допуснато до касация.
С молба вх.№ 7046 / 14.08.2018 г. Н.Ц.
е поискал АС – Пловдив да допълни решение си
,тъй като не е произнесъл по цялото заявено искане във въззивната жалба
и по-конкретно да отмени обжалваното първоинстанционно решение в частта ,в която е осъден да заплати на С.М. и
на Т.М. разноски в посочения по-горе размер.По тази молба АС – Пловдив с
определение № 2521/03.12.2018 г. се е
произнесъл като я е оставил без разглеждане като процесуално недопустима като с определение №
54 / 07.03.2019 г. ,постановено по ч.гр.д.781 / 2019 г. по описа на ВКС така посоченото
определение на ПАС е отменено и делото върнато на ОС – Хасково за произнасяне по същество по искане по чл.248 ал.1 от ГПК ,във която връзка е постановено обжалваното
определение ,с което съдът е оставил без
уважение искане от Ц. за изменение на
решение № 354/19.10.2016 г. ,постановено по гр.д. 340 /2014 г. по описа на ХОС
в частта на присъдените на М. разноски.
С решението по посоченото дело са
присъдени разноски както следва : на С.М.
такива в размер на 6 900 лв. съобразно представен списък ,от които 750 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. 1110 / 2009 г. по описа на РС –
Хасково ,250 лв. платен депозит за вещо лице и 500 лв. заплатен адвокатски
хонорар по в.гр.д. 191 / 2010г. по описа на ХОС ,5 000 лв. заплатен адвокатски
хонорар по гр.д. 340 / 2014 г. по описа на ХОС и 400 лв. депозит за вещо лице.Доколкото
гр.д. 340 / 2014 г. по описа на ХОС е
продължение на гр.д. 1110 / 2009 г. по описа на РС – Хасково ,а производството
по в.гр.д 191 / 2010 г. по описа на ХОС е също част от този процес касателно
иска за премахване на пристройка към съществуваща сграда ,то разноските направени от ответниците във
връзка с този иск и предвид изхода по същия
следва да бъдат поети от ищеца Ц.. Тук се включва половината от
заплатеното адвокатско възнаграждение по първоначално образуваното гр.д. 1110 /
2009 г. по описа на РС – Хасково в
размера посочен в списъка по чл.80 от ГПК ,което възнаграждение видно от
представения договор за правна защита и съдействие е заплатено в брой.Във
връзка с разноските ,направени по в.гр.д. 191 / 2010 г. по описа на ХОС е налице произнасяне от същия съд с
определение от 01.08.2012г ,постановено по същото дело ,с което определение искането за присъждане
на същите тези разноски е оставено без уважение.Доколкото обаче във връзка
с иска по чл.109 от ЗС касателно премахване
на пристройката решаващите мотиви на съда са не за неоснователност на
искането,а за преждевременност ,тъй както
производството по този иск все още е висящо ,то не е налице пречка
въпросът за разноските ,направени във
въззивното производство във връзка със същия този иск да бъде разгледан отново.В
тази връзка настоящата инстанция намира ,че заплатеният хонорар за вещо лице в
размер на 250 лв. по посоченото в.гр.д. може да бъде възложено в тежест на
ищеца Ц. само частично доколкото тази експертиза касае въпроси ,частично относими към иска за
премахване на пристройката,предмет на настоящето дело и в този смисъл само част
от този разход може да бъде приет като разноски по същото.Затова и съдът счита
,че в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер на 125 лв.
част от заплатеното възнаграждение за приета СГЕ по в.гр.д. 191 / 2010 г. по
описа на ХОС .Що се отнася до претендираното адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв. ,за същото няма данни да е заплатено
доколкото от представения договор за правна защита и съдействие е видно
,че е уговорено заплащане по банков път ,доказателства за което липсват.По тези
съображения във връзка с въззивното производство
по иска ,касаещ пристройката следва да
бъдат присъдени разноски само в размер на 125 лв. на търсещия ги ответник С.М. .
По отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение по гр.д. 340 / 2014 г. по
описа на ХОС ,чиито предмет е единствено иск за премахване на пристройка към
съществуваща сграда ,по делото са налице безспорни доказателства ,че такова е
заплатено както от С.М. за адв.Т.В. ,така и от Т.М. ,упълномощила адв. Т. С. като
е без значение за случая ,че възнаграждението е платено на адвокатското
дружество , съдружник в което е адв.С. , а не лично на нея. Горното се
установява от представените договори за правна защита и съдействие ,които са
доказателства за извършено плащане в брой така ,както е посочено там.
Неоснователно е възражението на Ц. за
прекомерност на горепосоченото адвокатско възнаграждение, съотнесено към възражението
му за изкуствено завишена цена на иска. Въпросът за цената на иска за премахване на пристройка към съществуваща
сграда е повдигнат и обсъден в хода на основното
производство по делото – в случая в хода
на в.гр.д. 191 /2010 г. по описа на ХОС , и не може да бъде предмет на
обсъждане в производството по чл.248 ал.1 от ГПК.Обсъждайки въпроса за цената
на иска съдът е констатирал данъчна оценка на имота в размер на 108 736,80
лв. , а пазарна такава предвид приетото заключение на СОЕ в размер
на 216 400 лв. и именно това е станало причина за обезсилване на решението
касателно този иск и изпращане на делото на родово компетентния окръжен съд
като първа инстанция .Така заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на по
5 000 лв. от всеки от ответниците ,като се отчете фактическата и правна сложност
на делото ,множеството заседания и многобройния и различен по вид доказателствен материал
,събран в хода на същото , съотнесен към минималния размер на адвокатските
възнаграждения съобразно Наредба 1 / 2004 г.
не може да бъде прието за
прекомерно.
Извън предмета на настоящето производство
стои повдигнатият от жалбоподателя въпрос за процесуалната законосъобразност
на действието на съда по конституиране
на Т.А.М. ,съпруга на първоначалния ответник,като ответник по делото доколкото
въпросът за пасивната процесуална легитимация на М. е такъв ,касаещ основното
производство по делото ,още повече ,че
същата е конституирана като страна именно по искане на ищеца Ц. ,заявено с молба вх.№ 2006 / 07.03.2011г.
,депозирана по в.гр.д. 191/2010 г. по
описа са ХОС. В този смисъл същата ,бидейки ответник по делото и предвид изход
му има право на разноски като не може да
бъде възприето заявеното от ищеца виждане ,че доколкото двамата ответници са необходими другари ,то същите следва да имат общо процесуално
представителство.Макар и в това процесуално качество ,всеки един от тях е самостоятелна страна в процеса и има право да извършва
самостоятелни процесуални действия ,поради което направените разноски за
адвокатско възнаграждение от всеки един от тях следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца.
Гореизложеното сочи ,че не са налице предпоставки за
изменение на решението ,постановено по гр.д. 340 / 2014 г. по отписа на ХОС в частта
на разноските ,присъдени в полза на Т.А.М. и следователно определението
на съда , с което е оставил така заявеното от Ц. искане без уважение се явява правилно
и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Що се отнася да разноските ,присъдени в
полза на С.М. съобразно представен списък по чл.80 от ГПК същите следва да бъдат редуцирани
като от тях се изключи сумата от 500 лв.
адвокатско възнаграждение по в.гр.д. 191 /2010 г. по отписа на ХОС ,за което
липсват доказателства за плащане ,както и сумата от 125 лв./ от общ размер 250
лв./ – разноски за вещо лице по СГЕ
доколкото същата само частично касае производството по иска по чл.109 от
ЗС за премахване на пристройка към съществуваща сграда ,предмет на настоящето дело.С оглед
казаното обжалваното определение ,в частта в която е отказано изменение на
решението по гр.д. 340 / 2014 г. по
описа на ХОС в частта на разноските ,присъдени на С.М.М. следва да бъде
отменено за сумата от 725лв. ,с която сума присъдените такива в размер на 6 900лв. следва да бъдат
редуцирани , а решението по горното дело
– изменено в тази му част.В останалата част
обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Ето
защо съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение № 245 / 21.03.2019 г. ,постановено по гр.д. 340 / 2014 г. по описа
на Окръжен съд – Хасково в частта ,в която е оставено без уважение искане
,заявено от Н.Ц.Ц. ЕГН ********** *** за
изменение на решение ,постановено по гр.д. 340 /2014 г. по описа на същия
съд частта ,в която първият е осъден да
заплати на С.М.М. разноски по делото за сумата
над 6 175лв до пълния присъден размер от 6 900лв.
ИЗМЕНЯ
решение № 354/19.10.2016 г. ,постановено по гр.д. 340 / 2014 г. по описа на ХОС в частта ,в която Н.Ц.Ц. ЕГН ********** *** е осъден да заплати на С.М.М.
разноски по делото като същите да се считат в размер на 6 175 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 245 / 21.03.2019 г. ,постановено по гр.д. 340 / 2014 г. по описа
на Окръжен съд – Хасково в останалата му обжалвана част.
Определението
е обжалваемо в 1 седмичен срок от връчването му до страните с частна касационна
жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.