№ 1333
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000501107 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 03.12.2020 год., постановено по гр.д.№ 5743/2018 год. по описа на СГС, ГО, I-
25 състав, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на
Г. И. Х. сумата от 40 000 лева лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
15.07.2017 год., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2017 год. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен до пълният размер от 60 000 лева.
Решението е обжалвано от ответника ЗК „Лев Инс“ АД в осъдителната част досежно
присъдените неимуществени вреди за разликата над сумата от 22 500 лева до 40 000 лева,
като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният
размер е силно завишен, несъответства на действително претърпените от ищеца болки и
страдания, както и с установената съдебна практика. Молят съда да отмени решението в
обжалваната част и постанови ново, с което размерът на присъденото обезщетение за
причинените неимуществени вреди да бъде редуциран до сумата от 22 500 лева.
Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият Г. И. Х. оспорва наведените по жалбата доводи, счита решението за правилно
и законосъобразно и моли за потвърждаването му. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
1
Предявен е иск с правно основание 432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от 22 500 лева/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ - наличие на валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вредите на ищеца,
причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на
прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на
произшествието.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Изслушано е пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-медицинска
експертиза, която установява, че вследствие на произшествието ищеца е получил разкъсно-
контузна рана на главата – челно в дясно; счупване на черепни кости – челно в дясно и по
горно-страничния ръб на очницата /орбитата/ - линейна, неразместена и фрактура на
медиалната страна на етмоидалните клетки – многофрагментна, с наличие на въздух челно в
дясно. Налице е било мозъчно сътресение, а откритата черепно-мозъчна травма реализира
признака нараняване, проникващо в черепната кутия. Раната на главата е била оперирана
/зашита/, впоследствие зарастала за срок от 12 дни, с образуване на белег-ръбез с размери
10/02 см, в дясната челна област, който белег има траен и постоянен характер и ще остане за
цял живот. Зарастването на черепните кости е траело до 6 месеца, а мозъчното сътресение е
възстановено за около 1-3 месеца след инцидента. Установява се, че пострадалия е търпял
болки и страдания за периода от мозъчното сътресение до преминаването му.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Н. Х., майка на ищеца, чиито
показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че след
произшествието синът й бил неадекватен, трудно я познал и се оплаквал от силни болки в
главата. Престоял в болнично заведение за срок от една седмица, през което време
свидетеля го обслужвал, тъй като пострадалия не могъл сам. Срамувал се от белега, останал
му от катастрофата и пораде това не искал да излиза от вкъщи. Също така не искал да
пътува с кола. И към момента от време на време се оплаква от главоболие.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
2
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза, че пострадалият
е търпял болки и страдания за период от един до три месеца. Бил е подложен на медицинска
интервенция чрез зашиване на раната на главата. При определяне на обезщетението следва
да се съобрази, че е останал белег на челото, който започва от средата на окосмената част на
главата и върви надясно и стига до средата на веждата. Очаква се този белег да поизбледнее
с течение на времето, но ще остане за цял живот. Отделно от това ищеца е преживял и
психически травми и промяна на интензивността на живота си, като съдът кредитира
дадените от свидетеля показания в тази насока, като придобити вследствие на лични
впечатления.
Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на
периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия /22 години/,
икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - юли 2017 г.,
лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод,
сумата от 40 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено. В останалата част същото е влязло в
сила.
При този изход на делото пред въззивния съд ответника следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца сумата от 1 730 лева, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.12.2020 год., постановено по гр.д.№ 5743/2018 год. по
описа на СГС, ГО, I-25 състав.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв.К. Д. – САК, на правно основание чл.38, ал.2
от ЗАдв. сумата от 1 730 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4