№ 99
гр. Стара Загора, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500202 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т.3 от ГПК.
Образувано е по жалба на „К.К.Г. БГ“ ЕООД, гр. Я., представлявано от
И.Б.А. – управител срещу постановление на Частен съдебен изпълнител И.Б.
от 15.02.2022г. по изп. дело № 65/2017 г. по описа на ЧСИ, с което
производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК.
Твърди се, че постановлението, с което изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че дружеството многократно искало изпълнителни
действия, които прекъсвали двугодишния срок за настъпване на
перемция.След датата на образуване на изпълнителното дело постъпила сума
от наложен запор на 20.09.2017г. След това дружеството поискало запор
върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника на 30.05.2019г., с
което действие се прекратявал срокът за перемция преди настъпването и. В
последствие взискателят поискал извършване на опис на недвижим имот,
собственост на длъжника на 04.12.2020г. Счита, че за прекратяване на изп.
дело било ирелевантно дали по делото били извършени или не исканите
изпълнителни действия, тъй като единствено исканията пречили делото да се
перимира, съгласно изричната разпоредба на чл. 433, ал.1 т.8 ГПК.Счита, че
като взискател по изп. дело е изпълнил задължението си и е поискал
извършване на изпълнителни действия, което не било изпълнено от ЧСИ Б..
Невъзможността за извършване на исканото изп. действие не трябвало да бъде
причина за прекратяване на изп. дело на това основание.
1
Моли да се отмени постановлението за прекратяване на изпълнителното
дело.
В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение от
другата страна по делото длъжника Г.И.Д..
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са постъпили обяснения
от ЧСИ И.Б., рег. № 869 на КЧСИ, с район на действие района на Окръжен
съд – Стара Загора, с които взема становище за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд след като обсъди становищата на страните, събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
Изпълнително дело под № 65/2017г. по описа на ЧСИ И.Б., рег. № 869
на КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съд – Стара Загора е било
образувано по молба на взискателя и жалбоподател „К.К.Г. БГ“ ЕООД, гр. Я.,
чрез адв. А.М., към която е приложен и изпълнителен лист от 02.02.2017 г.,
издаден по ч.гр.д. № 704/2017 г. по описа на Районен съд –Стара Загора, с
който Г.И.Д. е осъден да заплати на взискателя сумата от 420 лв. – главница и
225 лв. разноски. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С
разпореждане от 20.03.2017г. ЧСИ е наложил запор върху трудовите
възнаграждения на длъжника и е разпоредил изпращане на ПДИ. На ЧСИ са
възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. На 20.03.2017г. е изпратено
запорно съобщение до ЕГ „М. - П.П.“ – С.З., за налагане на запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение. На 24.03.2017г. е
постъпило уведомително писмо от ЕТ „М. - П.П.“ С.З., че получаваната от
длъжника сума за трудово възнаграждение е под минималната работна
заплата, поради което е несеквестеруема. С разпореждане от 04.04.2017г.
ЧСИ е наложил възбрана върху имот, собственост на длъжника и е
разпоредил изпращане молба за вписване на възбраната. Поканата за
доброволно изпълнение до длъжника е връчена на 16.04.2017г. С поканата за
доброволно изпълнение ЧСИ е уведомил длъжника за започналото
принудително изпълнение, за размера на дължимите суми и наложен запор на
трудово възнаграждение. Уведомил е длъжника за насрочен опис на движими
вещи в дома му на 07.04.2017г. от 10 ч. С уведомление, връчено на
06.04.2017г. ЧСИ е уведомил длъжника за предприетите изпълнителни
действия – наложена възбрана върху недвижим имот. На 29.08.2017г.
взискателят е поискал насрочване и извършване на опис на движимите вещи
на длъжника. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на 20.09.2017г. и е
изпратил Призовка за принудително изпълнение до длъжника връчена на 14
или 19.09.2017г. На 20.09.2017г. е постъпило плащане на сума 235.50 лв. по
делото. На 25.04.2019 г. ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение
на длъжника при „М. *“ ЕООД С.З. и е изпратил запорно съобщение на
2
03.05.2019г., получено на 04.05.2019г. В уведомително писмо от 15.05.2019г.
работодателят е информирал ЧСИ, че вземането за труд на длъжника е под
минималната работна заплата за страна. На 04.12.2020г. взискателят е
поискал насрочване на опис на възбранен имот, собственост на длъжника. На
05.01.2021г. ЧСИ е разпоредила да се съобщи на взискателя, че имотът е
несеквестеруем.
На 15.02.2022г. ЧСИ е издал постановление за прекратяване на
производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК,
като е взела предвид, че от датата на последното изпълнително действие,
извършено по искане на взискателя са минали повече от две години.
На същата дата взискателят е получил съобщение за перемиране на
делото. Жалбата е подадена на 28.02.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима тъй като е
редовна, подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител в предвидения от закона срок за
обжалване.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.
перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази
правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има
задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не
е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.
Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това
какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния
изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
и прилагането на нови изпълнителни способи. Съгласно мотивите към т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС – ОСГТК по тълк. д. № 2/2013г, не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Нова погасителна давност започва да тече от датата на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
3
действие. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Когато и да е поискано и предприето изпълнително действие от
взискателя, съдебният изпълнител е длъжен да го осъществи – в рамките на
изпълнително дело. Насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана прекъсва давността, като за перемпцията значение има също, кога е
направено искането. Действително образуването на изпълнително дело не е
предприемане на принудително изпълнение, а канцеларско действие, което
следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение. Когато молбата
за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително
изпълнение. Изпълнителни действия са наложеният запор от 21.03.2017г. ,
налагането на възбрана на 10.04.2017г., насочването на изпълнението върху
движими вещи с опис, насрочен за 20.09.2017г., наложеният запор от
04.05.2019г., искането на взискателя за насрочване на опис на възбранен имот,
собствен на длъжника от 04.12.2020г. Всички тези действия прекъсват
давността, но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е
забавено по причина, за която взискателят отговаря – след направеното
искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така е осуетявал тяхното прилагане.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" се основава на положението, че движението на изпълнителното
производство е поставено в зависимост от поведението взискателя, от това
дали той е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от
съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни
действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово
таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това
дали е поискал повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия
или предприемане на неизвършени такива. С оглед на това отсъствието на
активност от страна на взискателя да отправи искане до съдебния изпълнител
за предприемане на определени изпълнителни действия, продължило две
години, е въведено от законодателя като основание, водещо до прекратяване
на изпълнителното производство. В този смисъл до прекъсване на срока
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води самото искане на взискателя за извършването
на определено действие по принудително изпълнение, както и
предприемането на поисканото изпълнително действие от органа по
принудителното изпълнение.
В настоящият случай не е налице предпоставката визирана в
разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което и извършеното от
ЧСИ прекратяване на изпълнителното производство с постановление от
15.02.2022 г. на посоченото правно основание, се явява незаконосъобразно.
По изп. дело № 65/2017 г. взискателят е искал от ЧСИ периодично
извършване на изпълнителни действия, като последното искане за действие за
4
насрочване на опис на възбранен имот, собственост на длъжника, е поискано
с писмена молба на взискателя чрез неговия пълномощник на 04.12.2020, т.е
преди изтичане на две годишния давностен срок от предходното действие на
ЧСИ по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
извършено на 04.05.2019г. Ето защо към момента на постановяване на
обжалваното постановление не са били изтекли две години, считано от
последната молба на взискателя, с която е поискано извършване на
изпълнителни действия по изпълнителното дело.
По изложените съображения постановлението на ЧСИ от 15.02.2022 г.
за прекратяване на производството по изп. дело № 65/2017 г. по описа му,
като незаконосъобразно следва да бъде отменено по жалбата на „К.К.Г. БГ“
ЕООД, гр. Я..
Така мотивиран и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Старозагорският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „К.К.Г. БГ“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Я., ***,
представлявано от И.Б.А. – управител, постановление на Частен съдебен
изпълнител И.Б. от 15.02.2022г. по изп. дело № 65/2017 г. по описа на ЧСИ, с
което производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433, ал.1, т.8 ГПК.
Връща делото на ЧСИ за продължаване на процесуалните действия по
изп. дело.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5