№ 276
гр. Пазарджик, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20235220200325 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ET „С. - С. Н.“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.К., общ. К., обл.С., ул. „Т.“ № 5, представляван от С.
Г. Н. с ЕГН **********, чрез адв. Б. Х. от АК – Благоевград против
електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.
179, ал. 3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.
В жалбата се развиват доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. От редовно упълномощения адв. Б. Х. постъпва писмено
становище, в което се излагат съображения за процесуална и материална
незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Претендират се разноски.
1
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител –
надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и заявява, че
ЕФ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Районен съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие
следното:
На 15.08.2022 год., в 14, 40 часа, било установено нарушение №
E659749645FD08B2E053041F160A1236 с ППС товарен автомобил „Волво ФХ
480“ с рег. № СO 3020 CX, с технически допустима максимална маса 27000,
брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси
5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в общ.
Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП - за посоченото ППС имало тол декларация за преминаването, но
платената категория била по-малка от измерената.
Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.
Собственик на ППС „Волво ФХ 480“ с рег. № ... бил жалбоподателя ЕТ
„С. – С. Н.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., общ.
К., обл. С., ул. „Т.“ № 5, представлявано от С. Г. Н..
За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП бил издаден
атакуваният ЕФ, с който на жалбоподателя била наложена имуществена
санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.
Нарушителят не се възползвал от правото си по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП
да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от
връчване на ЕФ.
2
ЕФ бил връчен на ЕТ „С. - С. Н.“ чрез представителя му С. Н. на
08.02.2023 г. по пощата, видно от известие за доставяне (л.14), а жалбата
против ЕФ била подадена пред съда на 20.02.2023 г. (вж. клеймото на
пощенския плик на л.10 в делото), поради което е процесуално допустима
като подадена в законовия срок и от лице, активно легитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата не е основателна.
Първо следва да се посочи, че по делото не е спорно обстоятелството,
че собственик на процесното ППС е ЕТ "С. – С. Н.“, ЕИК *********,
представлявано от С. Г. Н. и че на процесната дата и място, горепосоченото
ППС се е движело по посочения в ЕФ пътен участък, който е включен в
обхвата на платената пътна мрежа.
Спорният момент е дали за движението на процесното ППС в конкретния
пътен участък е била заплатена в пълен размер дължимата тол такса.
Отговорът е отрицателен и той се базира на безспорно установените в тази
насока факти от доказателствата по делото.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП, съгласно която норма собственикът е задължен да не допуска
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП според категорията на пътното превозно средство.
Тол таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона и се диференцират в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя
на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен
път или пътен участък, като заплащането на дължимата тол такса се извършва
чрез електронна система за събиране на тол такси и дава право на ППС, за
което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
Съгласно чл. 10б, ал. 4, изр. първо от ЗП размерът на дължимата за
плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани
3
тол данни, удостоверени по реда, предвиден в Наредбата по чл. 10, ал. 7, или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут.
Следва да се отбележи, че когато собственикът на едно ППС не е
заплатил дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа,
нарушението се документира от електронната система за събиране на пътни
такси по аргумент на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Системата създава доклад с
приложени към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи на засеченото движение на
ППС. В настоящия случай е налице именно такъв доклад и две снимки към
него (л.16-18). От този доклад се установява, че ППС с рег. № ..., собственост
на ET “С. – С. Н.”, се е движило по път І-8, км 196+643 в посока намаляващ
километър, обл. Пазарджик, като засеченото ППС е от категория N3, равна
или повече от 12 тона и с пет оси, както и че за това ППС има подадена тол
декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от
измерената. Докладът от ел. система и снимките от устройството,
представляват доказателства за отразените в тях факти и обстоятелства,
съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, а именно: мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или
наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси.
Съгласно становището, изготвено от експерт анализатор в Отдел
„УИСИ“ към НТУ (л.83-84), при извършената проверка в електронната
система е установено, че за процесната дата има получена тол декларация,
като декларираната категория е за ППС с техническа допустима максимална
маса над 12 т. с 3 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на
състав от превозни средства над 12 т. с 5 оси. Декларираната категория е по-
малка от заснетата. Размерът на дължимата и незаплатена такса е 1.14 лв.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е имал сключен договор с
предплатен баланс, съгласно който „Интелигентни трафик системи“ АД се
задължавало да предоставя услуга по електронно събиране на тол такси, да
4
снабди едноличния търговец с бордово устройство, както и да заплаща
дължимите такси на Агенция „Пътна инфраструктура“. Наличието на
горепосочения договор обаче не обосновава отпадане на задължението на
собственика да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка
с установяване на размера и заплащането на съответно дължимата такса по
чл. 10, ал. 1 от ЗП. Това задължение не е изпълнено само със сключването на
съществуващия договор, още повече че в случая частичното незаплащане на
дължимата тол такса се дължи на невярно декларирани данни за броя на осите
на ППС. Съгласно ЗП и общите условия на сключения договор с
„Интелигентни трафик системи“ АД собственикът или водачът на ППС е
длъжен да декларира правилно данните за превозното средство, които служат
за определяне на дължимата тол такса.
Броят на осите е един от индивидуализиращите белези при определяне
размера на дължимата тол такса, като при неправилното им деклариране
отговорността е за собственика. В процесния случай собственикът е
декларирал 3 оси, като не е изпълнил задължението си да декларира, че в
състав с ремарке осите са 5 и съответно размерът на изчислената и платена
тол такса е по-нисък от действително дължимата.
Поради това и твърденията в жалбата, че не става ясно в какво се
изразява неправомерното поведение на собственика на ППС, че изложените
факти не съответстват на посочените като нарушени разпоредби в ЕФ, вкл. с
тези, с които се регламентира видът и размерът на наложеното наказание, са
неоснователни. Фактите са ясни и изчерпателно изложени - за процесното
ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, като има подадена тол декларация за преминаването, но заплатената такса
е по-малка от реално дължимата за сегмента поради невярното посочване на
по-малко оси за ППС.
Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП собственик на ППС, за което изцяло
или частично не е платена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, се наказва с глоба в
размер на 2500 лв.
В жалбата неоснователно се поддържа, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като електронен фиш се издава когато
5
предвиденото наказание е глоба, но не и имуществена санкция, като се
посочва разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която предвижда, че един от
задължителните реквизити на ЕФ е размерът на наложената глоба.
Съгласно чл. 187а, ал. 1 и 2 при установяване на нарушения по чл. 179,
ал. 3 - 3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано
от собственика му. Ако собственикът е юридическо лице или едноличен
търговец (както е в процесния случай), за допускане движението на ППС без
да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП се налага „имуществена санкция“.
Следователно видът на наложената санкция е определен правилно - съгласно
разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Възраженията, че в ЕФ не е конкретизирано за каква категория ППС е
платена, съответно дължима, но неплатена тол такса и че ЕФ не притежава
всички задължителни реквизити, са неоснователни. В чл. 189ж от ЗДвП са
посочени задължителните реквизити на ЕФ, който се издава при нарушение
на чл. 179, което е установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП. Това са мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона
за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й
заплащане. Процесният ЕФ съдържа всички горепосочени реквизити и е
издаден съгласно утвърдения от АПИ образец (вж. л. 20-24).
Неоснователно се явява и възражението, че с издаването на ЕФ вместо на
АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, с което са
ограничени правата на жалбоподателя.
Легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и §6, т.
63 от ЗДвП. Съгласно тях електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи.
Разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП предвижда възможност при
нарушение по чл. 179, ал. 3, което е установено и заснето от електронната
6
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Вярно
е, че чл. 189ж от ЗДвП изрично препраща само към ал. 3 на чл. 179 от ЗДвП,
но в чл. 189ж, ал. 7 се сочи, че ЕФ може да бъде издаден за нарушения по чл.
179, ал. 3—3б от ЗДвП, т.е. законодателят изрично е уредил възможността за
издаване на ЕФ и за трите нарушения по ал. 3, ал. 3а и 3б. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, към която препраща самият чл. 189ж,
ал. 1 от ЗДвП, където е посочено „електронни фишове за нарушения по чл.
179, ал. 3—3в“. Допълнителен аргумент е и разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от
ЗДвП, която дава възможност на собственика или ползвателя на ППС, с което
е извършено нарушение по чл. 179, ал.3-3б от ЗДвП, да се освободи от
административно-наказателна отговорност чрез представяне на съответната
декларация в 7-дневен срок от връчването на електронния фиш за
нарушението. С оглед на посоченото, макар и да не е съблюдавал стриктно
изискванията на ЗНА, законодателят е регламентирал възможността за
ангажиране на административно-наказателна отговорност на основание чл.
179, ал. 3б от ЗДвП чрез издаване на ЕФ, поради което възраженията в тази
насока са неоснователни.
Не е доказана и неизправност на бордовото устройство или такава в
електронната система за събиране на тол такси, които да са причина за
неоснователно генериране на процесното нарушение. Всъщност такава
неизправност е напълно опровергана, доколкото се установи несъмнено, че
нарушението е резултат от невярно декларирани данни за броя на осите на
процесното ППС, което е довело до заплащане на по-малка от реално
дължимата пътна такса.
Случаят не може да бъде възприет като маловажен, както се твърди в
жалбата, тъй като извършеното нарушение не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от
същия вид. Задълженията за заплащане на пътни такси и контролът за това са
свързани със събираемостта на приходите за поддържането на
републиканската пътна мрежа. Вярно е, че незаплатената част от дължимата
пътна такса за ППС е малка, но маловажността на случая не следва само от
това. До заплащане на по-малка сума от реално дължимата е довело
неправилното деклариране на обстоятелства – броя на осите. Декларирането
7
на невярно обстоятелство е неправомерно поведение на собственика на ППС
и той не би могъл да черпи права от него. Още повече, че разпоредбата на чл.
189з от ЗДвП изрично изключва възможността за приложение на чл. 28 от
ЗАНН по отношение на нарушения по ЗДвП, каквото е и настоящото.
Разпоредбата е влязла в сила на 23.12.2021 г., а деянието е осъществено на
15.08.2022 г., тоест към този момент законодателят вече е изключил
възможността за квалифицирането му като маловажен случай.
Споделените съображения изключват и възможността да се приеме
наличие на непропорционалност на наказанието. В т. 24 на посоченото в
жалбата Решение на Съда на Европейския съюз от 9 февруари 2012 г. се
предвижда, че „санкционните мерки по национално законодателство не
трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за
постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като
се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не
трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели”.
При приложение на принципа на пропорционалност следва да се вземе
предвид целта, която се преследва с реализиране на създадените с ЕФ
неблагоприятни за нарушителя последици. А тя е - защита на регулираните
обществени отношения, свързани с поддръжката на пътя като основен фактор
за безопасността на движението по него. Това мотивира решение за
пропорционалност на наложената санкция, нормативно установена в твърд
размер.
Законодателят е създал достатъчно гъвкав законов механизъм, като е
уредил възможност за нарушителя да заплати компенсаторна такса, в който
случай същият се освобождава от административно-наказателна отговорност.
В чл. 26, ал. 2 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа, приета на основание чл. 10, ал. 6
от ЗП, е диференциран и дължимият размер на компенсаторната такса при
отчитане на категорията на ППС, съответно неговата допустима максимална
маса и оси. За жалбоподателя е съществувала възможност да я заплати в
указания в ЕФ срок, в резултат на което фишът би бил анулиран, но той не го
е сторил.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че административно-
8
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода
на административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на ЕФ.
По изложените съображения обжалвания електронен фиш следва да
бъде потвърден.
Пред въззивната инстанция наказващият орган бе представляван от
юрисконсулт, който направи своевременно искане за присъждане на
разноски. Възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, според чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ се предвижда възнаграждение
от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни
заседания по същество, като същото не е с голяма правна и фактическа
сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Разноските следва да бъдат присъдени в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“.
По изложените горе съображения, РС – Пазарджик на основание чл.63,
ал.2, т.5 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на ЕТ „С. – С. Н.“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.К., общ. К., обл. С., ул. „Т.“ № 5, представляван от С.
Г. Н., на основание на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, като законосъобразен.
9
ОСЪЖДА ЕТ „С. - С. Н.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. К., общ. К., обл. С., ул. „Т.“ № 5 да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ разноски в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10