Решение по дело №3129/2023 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП срещу решение № 1725 от 17.10.2023 г., постановено по АНД № 747 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е отменено наказателно постановление № 660399-F645483 от 05.09.2022 г. на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП, с което на „Сим транс 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя П.С.П., на основание чл.179, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.1 ЗДДС.

Според касатора решението е неправилно поради противоречие със закона, защото неправилно са приложени чл.179, ал.1 ЗДДС и чл.18 и чл.40 ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът не взема становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че решението на Районен съд Пловдив е правилно и като такова следва да се остави в сила.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, районният съд след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено от фактическа страна, че нарушителят е подал справка-декларация за периода м.11.2021 г. на 01.04.2022 г. (датата на съставяне на АУАН) вместо до 14.12.2021 г. Според първостепенния съд, обаче, в случая е нарушен чл.18 ЗАНН, защото административнонаказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса. Според първостепенния съд в процедурата по издаване и връчване на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.40, ал.2 ЗАНН, защото АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя без да са налице предпоставките за това, защото липсват доказателства за връчване на поканата за съставяне на АУАН на управителя на дружеството, което е безусловно основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.

Решението е правилно като краен резултат.

Касационната инстанция споделя мотивите на първостепенния съд за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН, което нарушение не може да бъде санирано на по-късен етап от развитието на административнонаказателното производство и което налага отмяна на издаденото наказателно постановление само на това основание.

Предвид изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1725 от 17.10.2023 г., постановено по АНД № 747 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: