Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 11690 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са с обща
искова молба от „Сид – Сейд“ ЕООД против различни ответници следните искове:
иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД против И.Ж.Ж.; иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.167, ал.3 от ЗЗД против В.Д.П. и „С.Ж.Е.“ АД, заместено в хода на делото по реда
на чл.227 от ГПК от своя правоприемник „Банка ДСК“ АД, и иск против В.Д.П. с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищецът „С.“ ЕООД твърди, че едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството бил английският гражданин К.П.. Дружеството закупило няколко
недвижими имота, находящи се в гр.
София и в с.Остров, общ. Оряхово.
При едно от последните посещения на К.П.
в България, той посетил един от
имотите на дружеството, а именно
апартамент № 18, находящ се в гр. София, ул.
„Майстор Димитър Софиянлията“, в който се съхранявала голяма част от документацията на дружеството,
в това число и за останалите
имоти. Опитвайки се да отключи апартамента, К.П. установил, че бравата била сменена.
След многократни позвънявания вратата била отворена от непознат за К.П. мъж,
който му предоставил нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54/18.09.2017
г., том I, рег. № 2404, нот.дело № 46/2017г.
по описа на нотариус Н.Д.. В нотариалния акт било записано, че „С.“ ЕООД, чрез управителя си И.Д.И., продало
на ответника И.Ж.Ж. собствения на дружеството
апартамент № 18 с площ от 82.420 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „Майстор Димитър Софиянлията“,
представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.1933.1069.1.18, заедно с гараж № 5, с
площ от 27.770 кв.м., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 68134.1933.1069.1.24, за сумата от 120
000 лв., част от която в размер на 15 000 лв. била заплатена по банков път
преди подписване на нотариалния акт, а остатъкът от 105 000 лв. следвало да се
заплати по банков път в деня на подписване на договора. След отправена до
нотариус Н.Д.молба за получаване на информация относно това, дали пред
нотариуса е било представено платежно нареждане за посочената сума, същата предоставила
копие от платежно нареждане от 18.09.2017 г. В това платежно нареждане било посочено, че е извършен
превод в размер на 105 000 лв. в полза „С.“ ЕООД по следната банкова сметка: ***, BIC: ***. Тази сметка
обаче не била открита от К.П. и
посочената сума не била постъпила
в патримониума на дружеството. Ищецът твърди, че вписаният за управител
И.Д.И. извършил редица
неправомерни действия, изразяващи се в
подписване на документи от името на едноличния собственик на капитала К.П. и
обявяването им в Търговския регистър. Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и
Търговският закон изисквали представянето на набор от документи, за да бъде
вписана промяна на управителя на търговско дружество. На първо място, такъв
документ представлявало решението на едноличния
собственик на капитала, взето на основание чл. 147, ал. 2, вр. чл. 137, ал. 1,
т. 5 от ТЗ. В случая било представено решение от 15.08.2017 г. Съгласно
измененията на ТЗ, приети с ДВ, бр. 105 от 2016 г., била създадена нова ал. 4 на
чл. 137 от ТЗ, според която решенията по чл. 137, ал. 1, т. 5 (относно избора
на управител) се взимали в писмена форма, с нотариална заверка на подписа и
съдържанието, извършени едновременно. В представеното решение за промяна на управителя обаче липсвала
нотариална заверка. Вероятно И.Д.И. се възползвал от законовата възможност,
предвидена в същата тази ал. 4, нотариалната заверка да отпадне, в случай че в
учредителния акт е посочено, че решенията за промяна на управителя се взимат в
проста писмена форма. За тази цел бил съставен от името на едноличния
собственик К.П. нов учредителен акт, който бил обявен в Търговския
регистър. В този нов
учредителен акт било записано следното: „Общото събрание избира и освобождава управител, взема решение за продажба
па дружествени дялове и решения за увеличаване и намаляване на капитала на
основание чл. 137, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от ТЗ в писмена форма“. С обявяването
на този нов учредителен акт станало възможно взимането на решение за промяна на
управителя на „С.“ ЕООД, без нотариална заверка. Именно поради тази причина
решението от 15.08.2017 г., обявено в Търговския регистър, било съставено в
проста писмена форма. Индикация за неправомерното съставяне на тези документи било
и указание № 20170809105501/11.08.2017 г., с което длъжностното лице от Агенция по вписванията указало на
пълномощника - адв. В.В., да представи учредителен акт, без заличени лични
данни. В самия учредителен акт фигурирали името и данните на И.Д.И., който
привидно бил избран за управител и очевидно от мерки за сигурност заличил
данните си. Освен решението на едноличния собственик за промяна на управителя,
което не било подписано от К.П., към набора от документи за вписване била представена
и молба от К.П. с правно основание чл.
141, ал. 5 от ТЗ за освобождаването му от дружеството като управител. Тази
молба също не била подписана от К.П.. Останалите документи, представени за
вписване, били декларация-съгласие за управление и образец от подписа на И.Д.И., която била с нотариална заверка на
подписа, декларация по чл. 142 от ТЗ и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРЮЛНЦ.
Неистинските частни документи, въз основа на които И.Д.И. бил вписан за
управител на „С.“ ЕООД , били следните: молба от К.П. по чл. 141, ал. 5 от ТЗ, с която същият молел да бъде освободен
от функциите му на управител и да бъде заличен от Търговския регистър; протокол-решение
на едноличния собственик на капитала от 15.08.2017 г., с което се избирал нов
управител на дружеството и се приемал нов учредителен акт; учредителен акт, с
който се приемали гореописаните промени. След представяне на този набор
от документи станало възможно вписването на новия управител - И.Д.И., без
знанието и съгласието на едноличния собственик на капитала К.П.. Така
вписването на И.Д.И. като управител на дружеството станало факт на 24.08.2017
г. Именно по този начин, чрез съставяне на неистински частни документи, които
не били подписани от лицето, посочено за техен автор, била извършена продажбата
на собствените на „С.“ ЕООД имоти. След като И.Д.И. като управител на„С.“ ЕООД по неправомерен
начин продал имотите на дружеството на И.Ж.Ж., същият извършил последващо разпореждане
с тях. С нотариален акт № 8, том IV, рег. № 3771,нот. дело № 432 от 29.06.2018
г. по описа на нотариус А.Л., с район на действие - районът на СРС, ответникът И.Ж.Ж. продал имотите на ответника В.Д.П. срещу
договорена цена от 121 000 лв., от които 120 000 лв. за апартамента и 1
000 лв. за гаража. Купувачът поел ангажимент да заплати сумата от 100 000 лв.
чрез кредит, отпуснат от „С.Ж.Е.“ АД, в срок до 3 работни дни след представяне
в банката - кредитор на определени документи, сред които удостоверение за вещни
тежести, от което да е видно, че ипотеката в полза на банката е първа по ред. На
същата дата - 29.06.2018 г., бил вписан нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 9, том IV, рег. № 3772, нот.дело № 433 от 29.06.2018 г. по
описа на нотариус А.Л., с район на действие – районът на СРС. Ищецът подал сигнал до нотариалната камара, в който подробно описал ситуацията и отправил молба да се уведомят нотариусите
с район на действие – СРС, да не изповядват
сделки с посочените в сигнала имоти. Ищецът подал сигнал и до Софийска районна прокуратура, по
който била образувана пр.пр. №13576/2018 г. К.П. подал молба-уведомление и до Имотния регистър към
Агенция по вписванията с описание на
фактическата обстановка и поискал да не се допускат вписвания на каквито и да е разпореждания с
гореописаните имоти. Връчена била и нотариална покана на ответника И.Ж.Ж. с рег. № 8457, акт № 166, том
III по описа на нотариус М.Г., с която
същият бил уведомен да се въздържа от разпоредителни действия с процесните
имоти, тъй като са обект на имотна измама. Ищецът твърди, че договорът за покупко-продажба на недвижимите
имоти от 18.09.2017 г., сключен от неправомерно вписания управител на
дружество И.Д.И. и купувача И.Ж.Ж., бил
нищожен, тъй като не била налице валидно учредена представителна власт в полза
на И.Д.И.. Дружеството никога не било
изразявало съгласие същият да бъде вписан като управител. Вписването било
извършено въз основа на неистински документи, тъй като К.П. като едноличен
собственик на капитала не бил положил подписа си върху тях и не бил изразявал
воля дружеството да се управлява от И.Д.И.. След като И.Д.И. не разполагал с представителна власт спрямо дружеството,
предвид незаконосъобразния ред за вписването му като управител, то
липсвала воля от страна на дружеството
за сключването на договора за покупко- продажба на недвижими имоти от
18.09.2017 г. На следващо място ищецът твърди,
че сключеният на 29.06.2018г. договор за учредяване на договорна ипотека № 9,
том IV, рег. № 3772, нот.дело № 433 от 29.06.2018 г. по описа на нотариус А.Л.,
с район на действие – районът на СРС, между новия купувач на имота В.Д.П. и „С.Ж.Е.“
АД, бил нищожен, поради противоречие със закона, тъй като П. учредил ипотека
върху чужди имоти. Той не бил придобил правото на собственост върху процесните
имоти, защото неговият праводател И.Ж.Ж. никога не бил придобивал собствеността
върху с тях. В исковата молба се твърди още, че ответникът В.Д.П., който не бил собственик на имотите,
ги държал без правно основание.
Поради
изложените доводи ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на И.Ж.Ж., на основание
чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, че е недействителен договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот.акт №
54/18.09.2017 г, том I, рег. № 2404, нот.дело № 46/2017
г. по описа на нотариус Н.Д., с район на действие-районът на СРС, поради липса
на представителна власт на И.Д.И., подписал договора от името на „Сид –Сейд“
ЕООД. Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на В.Д.П. и „С.Ж.Е.“
АД, заместено в хода на делото по реда на чл.227 от ГПК от своя правоприемник
„Банка ДСК“ АД, че е нищожен договора за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 9/29.06.2018
г., том IV, рег. № 3772, нот. дело №
433/2018 г. по описа на нотариус А.Л., с район на действие - районът на СРС, поради противоречие със закона.
Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на В.Д.П., че е собственик
на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.1933.1069.1.18 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, одобрени със
заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота: град София, Столична община, район „Витоша“, улица „Майстор ***********апартамент
18, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор:
68134.1933.1069, с предназначение: за жилище, апартамент, брой нива на обекта:
1, който апартамент е със застроена площ
82.42 квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата с
идентификатори: на същия етаж: 68134.1933.1069.1.17, под обекта:
68134.1933.1069.1.13, 68134. 1933. 1069.1.14, 68134.1933.1069.1.15, над обекта:68134.1933.1069.1.19
и на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.1933.1069.1.24 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, одобрени със
заповед РД-18-68/02.12.2010 година на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се гр.София, район„Витоша“, улица „Майстор ***********, етаж 0, гараж 5,
намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор:
68134.1933.1069, с предназначение: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1,
който гараж е със застроена площ 27.77 квадратни метра, и е при съседни самостоятелни обекти в
сградата с идентификатори на същия етаж: 68134.1933.1069.1.25,
68134.1933.1069.1.23, под обекта:няма, над обекта: 68134.1933.1069.1.3,
68134.1933.1069.1.4, 68134.1933.1069.1.5 и да бъде осъден В.Д.П. да предаде
владението на гореописаните имоти.
Ответникът И.Ж.Ж. не е подал отговор по чл.131 от ГПК и не изразява становище в хода на делото.
Ответникът „С.Ж.Е.“ АД, заместен в хода на делото по реда на чл.227 от ГПК от
своя правоприемник „Банка ДСК“ АД, оспорва предявения
срещу него иск. Твърди, че сделките били изповядани от нотариуси, които
проверили дали са спазени всички изисквания на закона. Твърди, че банката е
добросъвестно лице по договора за учредяване на договорна ипотека вълху
недвижим имот от 29.06.2018 г., както и че В.Д.П. е добросъвестен приобретател на
имотите по сделката за покупко-продажба на недвижими имоти от 29.06.2018 г. Моли
съда да отхвърли иска.
Ответникът В.Д.П. не е
подал отговор на ИМ в срока по чл.131 от ГПК. В хода на делото чрез своя процесуален
представител оспорва предявените срещу
него искове и моли съда да ги отхвърли.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54/18.09.2017 г., том I, рег. № 2404, нот.дело № 46/2017г. по описа на нотариус Н.Д.,
действаща в района на СРС, „С.“ ЕООД,
чрез управителя си И.Д.И., е продало на И.Ж.Ж. собствения на дружеството апартамент № 18 с площ
от 82.42 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „Майстор ***********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1933.1069.1.18 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрена със заповед
№ РД-18-68/02.12.2010 г. на Изп.директор на АГКК, заедно с гараж № 5, с
площ от 27.77 кв.м., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 68134.1933.1069.1.24 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.София, одобрена със заповед № РД-18-68/02.12.2010
г. на Изп.директор на АГКК, за сумата от 120 000 лв., част от която в размер
на 15 000 лв. е заплатена по банков път преди подписване на нотариалния акт, а
остатъкът от 105 000 лв. е следвало да се заплати по банков път в деня на
подписване на договора по посочена от продавача сметка. В договора не е отразена
банковата сметка, по която е трябвало да се преведе сумата.
Представено
е платежно нареждане за извършен превод на 18.09.2017 г. в размер
на 105 000 лв. от И.Ж.Ж. в полза „С.“ ЕООД по следната банкова сметка: *** „ОББ“АД.
Видно
от писма от „ОББ“АД ог 18.04.2023 г. и от 12.12.2023 г. посочената в платежното
нареждане банкова сметка *** „ОББ“АД, нито „Сид Сейд“ЕООД е бил клиент на
банката. Този факт не се опровергава от писмо от 15.02.2024г. и от справка от
12.02.2024 г., двете на БНБ ./л.345, 360, 362 и 364 от делото/.
С
нот.покана от 30.03.2018г. ищецът е уведомил И.Ж.Ж. за извършените неправомерни
действия от И.Д.И. по вписването му като управител на дружеството, както и че
дружеството не е получило продажната цена за двата имота. В поканата е
посочено, че дружеството ще потърси защита на правата си и и всички действия на
Ж. след получаване на поканата ще бъдат считани за недобросъвестни по смисъла
на закона. Нотариалната покана е връчена на И.Ж.Ж. на 09.04.2018г. чрез лице от
адреса –А.З., която е поела задължение да я предаде.
На
22.05.2018 г. ищецът е подал сигнал до прокуратурата с искане да провери дали
обстоятелствата по смяна на управителя на дружеството въз основа на неистински
документи и продажбата на недвижимите имоти на дружеството от новия
управител осъществяват състав на
престъпление.
Видно
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 8/29.06.2018, том
IV, рег. № 3771, дело № 432/2018 г. по описа на нотариус А.Л., с район на
действие-районът на СРС, И.Ж.Ж. е продал горепосочените имоти на В.Д.П. срещу договорена цена от 121
000 лв., от които 120 000 лв. за апартамента и 1 000 лв. за гаража. Купувачът е
поел ангажимент да заплати сумата от 100 000 лв. чрез кредит, отпуснат от „С.Ж.Е.“
АД, в срок до 3 работни дни след представяне в банката - кредитор на определени
документи, сред които удостоверение за вещни тежести, от което да е видно, че ипотеката
в полза на банката е първа по ред.
На
29.06.2018 г. е сключен договор за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, с който В.Д.П. е учредил
в полза на „С.Ж.Е.“ АД договорна ипотека върху горепосочените недвижими имоти
за обезпечаване на вземанията по договор за кредит за придобиване и ремонт на
жилище № 1057/29.06.2018г. Дотоворът е обективиран в
нотариален акт № 9/29.06.2018 г., том IV, рег. № 3772, нот. дело № 433/2018
г. по описа на нотариус А.Л., с район на действие- районът на СРС.
По
делото са представени копия на документи, въз основа на които И.Д.И. е вписан
за управител на „С.“ ЕООД в Търговския регистър: молба без дата от К.Г.П.по
чл.141, ал.5 от ТЗ за освобождаване в качеството му на управител на дружеството
и заличаването му от Търговския регистър; протокол за проведено общо събрание на
дружеството от 15.08.2017г., на което е избран за управител И.Д.И. и е приет
нов учредителен акт на дружеството, както и копие на новия учредителен акт, с който се приемат гореописаните промени./л.61-63/.
От основното заключение на графологическата
експертиза, което съдът кредитира, се установява, че копията на документите,
въз основа на които е извършено вписването на И.Д.И. съдържат копия на подпис
на К.П. /молба без дата от К.Г.П.по чл.141, ал.5 от ТЗ за освобождаване в
качеството му на управител на дружеството и заличаването му от Търговския
регистър; протокол за проведено общо събрание на дружеството от 15.08.2017г.,
на което е избран за управител И.Д.И. и е приет нов учредителен акт на
дружеството, както и копие на новия учредителен акт, с който се приемат
гореописаните промени/.
В съдебно заседание от 17.02.2021 г. вещото лице
разяснява, че тъй като не е виждала оригиналите на тези документи, не може да
каже дали К.П. се е подписал действително върху тях или подписите са пренесени
от друг документ.
От допълнителното заключение на графологическата
експертиза от 22.06.2021 г., което съдът кредитира, се установява, че подписите
на К.П. под два от документите - молба без дата от К.Г.П.по чл.141, ал.5 от ТЗ
за освобождаване в качеството му на управител на дружеството и заличаването му
от Търговския регистър и протокол за проведено общо събрание на дружеството от
15.08.2017г., на което е избран за управител И.Д.И. и е приет нов учредителен
акт на дружеството – са идентични, без никаква разлика. Вещото лице е
категорично в становището си, че не е възможно един човек да положи два напълно
идентични подписа. По отношение на подписа под третия документ – учреденителен
акт на дружеството от 17.08.2017г. – вещото лице заявява, този подпис е бил
пренесен от друг документ – заявление А4 за вписване на обстоятелства относно процесното
дружество с рег. № 1194/12.04.2010 г./л.
224 - 231/.
Съдът приема въз основа на допълнителното заключение
на графологическата експертиза от 22.06.2021 г., че и трите документа, въз
основа на които е извършено вписването на новия управител И.Д.И., не са били
подписани от едноличния собственик на капитала и управител до този момент К.Г.–
подписите върху два от документите са напълно еднакви, което означава, че са
били пренесени от друг документ, който не е установен по делото, а подписът
върху третия документ/учредителния акт на дружеството от 17.08.2017г./ е бил
пренесен от открит от вещото лице документ - заявление А4 за вписване на
обстоятелства относно дружеството с рег. № 1194/12.04.2010 г.
По делото е прието решение от 18.08.2017г. на
едноличния собственик на капитала на „С.“ЕООД – К.П. - с нотариална заверка на неговия подпис с рег. № 16558, том трети, акт №
23/18.08.2017г. на нотариус Р. Д.. В този документ е посочено, че едноличният
собственик на капитала на дружеството К.П. е взел решение за продажба на
процесните недвижими имоти в гр.София за сумата от 120 000 лв., като при
продажбата дружеството да се представлява от неговия управител.
По искане на ищеца е открито производство по
оспорване на този документ, на основание чл.194, ал.1 от ГПК. От допълнителното
заключение на графологическата експертиза от 14.02.2022 г., което съдът
кредитира, се установява, че подписът под решението не е положен от К.П., поради
което съдът приема, че този документ не е автентичен и на основание 194, ал.3,
вр ал.2 от ГПК изключи същия от доказателствения материал.
По
искане на ищеца по делото са събрани гласни доказателствени средства.От
показанията на св.В. – адвокат по професия, се установява, че тя е подала
документите пред Агенция по вписванията за вписване на нов управител по
партидата на дружеството „Сид – Сейд“ ЕООД. Свидетелката търди, че И.Д. й представил документите на електронен
носител, сканирани. Тя не се усъмнила, че има нещо нередно, тъй като и преди
била работила с И.Д. и била регистрирала търговски дружества на негово име или
на негови познати. Тя сравнила подписа на К.П. върху документите на електронния
носител с подписа в Търговския регистър, като подписите, според нея, били
еднакви.
В
своите показания св. И.Д.И., който е бил вписан като управител на „Сид –Сейд“ ЕООД
към датата на процесната сделка, заявява, че не познава К.П.нито знае нещо за “С.“
ЕООД, не знае дали е бил вписан за управител на това дружество. Твърди, че
негов познат „Кирчо“ го свързал съсС.Б., който често му носел документи за
подпис за прехвърляне на фирми. Свидетелят подписвал тези документи, а в замяна
получавал по 30 лв. Заявява, че не познава И.Ж. и няма спомен да му е продавал
някакви имоти. Твърди, че не бил откривал банкови сметки. Възможно било да е
подписвал пълномощни, по онова време вече не виждал. Не си спомня да е ходил
при нотариус Н.Д.. След преживян инсулт изгубил паметта си. Получил инсулт
преди повече от 6 години. Свидетелят заявява, че бил завършил Академията на МВР
и преди бил работил като оперативен работник в „Държавна сигурност“.
При
така събраните по делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са с обща
искова молба искове от „Сид – Сейд“ ЕООД против различни ответници: иск против И.Ж.Ж.
с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД; иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.167, ал.3 от ЗЗД против В.Д.П. и „С.Ж.Е.“
АД, заместено в хода на делото по реда на чл.227 от ГПК от своя правоприемник
„Банка ДСК“ АД, и иск против В.Д.П. с правно основание чл.108 от ЗС.
По предявения от „Сид – Сейд“ ЕООД против И.Ж.Ж. иск с
правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че
сключеният на 18.09.2017 г. договор за
покупко - проджба на недвижими имоти е нищожен, поради липса на валидно
учредена представителна власт за И.Д.И., тъй като дружеството никога не е
изразявало съгласие да бъде вписан като управител. Твърди се, че И. е вписан в
Търговския регистър въз основа на неистински документи, неподписани от едноличния
собственик на дружеството. При тези твърдения и с оглед на формулирания
петитум, съдът кваифицира предявения иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД за установяване
за недействителна на сделката от 18.09.2017г.,
поради липса на представителна власт на лицето, действало като законен представител
от името на ищеца - търговско дружество.
За да бъде уважен
предявеният иск трябва да е осъществен
следният фактически състав: 1/ да е сключена сделка от името на ищеца;
2/лицето, което е действало като представител на ищеца, да не притежава
представителна власт към датата на сключване на сделката; 3/ ищецът да откаже
да потвърди сделката.
Ищецът признава в
исковата молба, а това се установява и от справка на публичния сайт на Търговския
регистър, че към датата на изповядване на процесната сделка – 18.09.2017 г., за
управител на дружеството е вписан И.Д.И., който го е представлявал при
продажбата на имотите. В настоящото производство, чрез допълнителното
заключение на графологическата експертиза от 22.06.2021 г., бе установено, че
доументите, въз основа на които е извършено вписването, са неавтентични, тъй
като не са подписани от едноличния собственик
на дружеството К.П., който е бил и негов управител, но недопустимостта
на извършено вписване или несъществуването на вписано обстоятелство трябва да
бъдат обявени по съдебен ред с влязло в сила решение по предявен иск по чл.29,
ал.1 от ЗТР. В настоящото производство не се представя съдебно решение, с което
вписването да е обявено за недопустимо или вписаното обстоятелство да е обявено
за несъществуващо, нито се твърди да е предявен такъв иск, но дори и да е
постановено решение за установяване на недопустимост на вписването или за
несъществуване на вписано обстоятелство, то ще има действие занапред, съгласно
т.3 от ТР № 1/06.12.2002г. по т.д. № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС. Съгласно чл.10,
ал.1 от ЗТР, трети добросъвестни лица могат да
се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното
обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Тъй като И.Д.И. е бил вписан като управител
на дружеството към датата на сделката, дори и вписването да е извършено въз основа на
неистински документи, то не може да се противопостави на купувача по сделката,
който се явява трето добросъвестно лице по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗТР. Липсват
доказателства купувачът да е знаел за неистинността на документите, въз основа
на които И. е вписан за управител на дружеството. Представено е платежно нареждане
от 18.09.2017 г., с което ответникът Ж. е превел по сметка на „С.“ ЕООД в „ОББ“
АД сумата от 105 000 лв. От писма
на „ОББ“АД от 18.04.2023 г. и от 12.12.2023 г. се установи, че такава сметка в „ОББ“ АД не е била разкривана на името на
„С.“ ЕООД, т.е сумата не е постъпила в патримониума на дружеството, но това е
обстоятелство, което сочи, че купувачът не е заплатил продажната цена за
процесните недвижими имоти по сметка на дружеството и само по себе си не доказва
знание у него за неистинноста на документите, въз основа на които е бил вписан
управителят И..
По изложените съображения съдът приема, на
основание чл.10, ал.1 от ЗТР, че И.Д.И. е имал представителна власт спрямо
ищеца към датата на сделката. В тази насока е и съдебната практика на ВКС по
сходен казус/определение № 334/30.05.2014 г. по гр.д. № 2610/2014 г. на ВКС /.
Поради липса на основен
елемент от фактическия състав на чл.42, ал.2 от ЗЗД, предявеният иск като
неоснователен следва да се отхвърли.
По предявения от „Сид – Сейд“ ЕООД против В.Д.П. и „С.Ж.Е.“ АД, заместено в хода
на делото от своя правоприемник „Банка ДСК“ АД, иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, вр. чл. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.167, ал.3 от ЗЗД:
В тежест на ищеца по
този иск е да ангажира доказателства: 1/за обстоятелството, че В.Д.П. и
„Сосиете Женерал Експрес банк“ АД са сключили на 29.06.2018г. договор за
учредяване на договорна ипотека върху
процесните имоти; 2/за обстоятелството, че ищецът е собственик на процесните имоти
към датата на договора от 29.06.2018 г. за учредяване на договорна ипотека
върху тях.
Предявеният иск е
неоснователен. В.Д.П., който е учредил
договорна ипотека върху процесните имоти на 29.06.2018 г., се легитимира като техен
собственик с договор за покупко-продажба на
недвижими имоти от 29.06.2018г., обективиран в нотариален акт № 8/29.06.2018,
том IV, рег. № 3771, дело № 432/2018 г. по описа на нотариус А.Л., с район на
действие-районът на СРС, с който И.Ж.Ж. му
е продал процесните имоти срещу
договорена цена от 121 000 лв., от които 120 000 лв. за апартамента и 1
000 лв. за гаража.
Продавачът И.Ж.Ж. се е легитимирал
като собственик на имотите с договор, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №
54/18.09.2017 г., том I, рег. № 2404, нот.дело
№ 46/2017г. по описа на нотариус Н.Д., с
който „Сид –Сейд“ ЕООД му е продало е имотите. По съображенията,
изложени по-горе в мотивите, този договор не е недействителен на посоченото от ищеца основание – чл.42, ал.2 от ЗЗД, поради
което е настъпил транслативен ефект по него и И.Ж.Ж. е придобил правото на
собственост върху имотите, а впоследствие го е прехвърлил с договора за
покупко- продажба от 29.06.2018 г. на В.Д.П.. Ответникът П. като собственик на имотите е имал право да
учреди договорна ипотека върху тях, съгласно чл. 167, ал.3 от ЗЗД.
По изложените
съображения предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.
По предявения от „Сид – Сейд“ ЕООД против В.Д.П. иск с правно основание чл.108
от ЗС.
Не бе доказано по делото
„Сид - Сейд“ ЕООД да е собственик на процесните имоти. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 54/18.09.2017г., том I, рег. № 2404, нот.дело
№ 46/2017г. по описа на нотариус Н.Д., ищецът е продал имотите на И.Ж.Ж.. Не бе
доказано този договор да е недействителен на посоченото от ищеца основание –
чл.42, ал.2 от ЗЗД. И.Ж.Ж. е придобил
правото на собственост върху имотите, а впоследствие го е прехвърлил с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 8/29.06.2018, том IV, рег. № 3771,
дело № 432/2018 г. по описа на нотариус А.Л. на ответника В.Д.П., който е станал техен собственик, поради което
предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника „Банка ДСК“ АД, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв.
Не е
направено искане за присъждане на разноски в полза на ответника В.Д.П., поради
което съдът не дължи произнасяне относно тях.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сид – Сейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** против И.Ж.Ж., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД
за установяване на недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.09.2017 г., обективиран
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54/18.09.2017 г., том I,
рег. № 2404, нот.дело № 46/2017г. по описа на нотариус Н.Д., с район на
действие – районът на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сид – Сейд“
ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** против
В.Д.П., ЕГН **********,*** и „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, конституирано в хода на делото по
реда на чл.227 от ГПК като правоприемник на „С.Ж.Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, съдебен адрес:*** – за юрк. М.И., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.167, ал.3 от ЗЗД за установяване
нищожност на договор за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот от 29.06.2018г., обективиран в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 9/29.06.2018 г., том IV, рег. № 3772, нот.дело № 433/2018 г. по
описа на нотариус А.Л., с район на
действие - районът на СРС, поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сид – Сейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** против В.Д.П., ЕГН
**********,***, иск с правно основание
чл.108 от ЗС за приемане за установено по отношение на В.Д.П., ЕГН **********,
че „Сид – Сейд“ ЕООД, ЕИК *********, е
собственик на основание договор за покупко- продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 51, том XIV, рег. №
14418, нот.дело № 2303/2006 г. на нотариус И.Н.с район на действие – районът на
СРС, на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.1933.1069.1.18 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град София, одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010
г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град София, Столична община, район „Витоша“, улица „Майстор ***********апартамент
18, намиращ се в сграда №
1, разположена в поземлен имот с
идентификатор: 68134.1933.1069, с
предназначение: за жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, който апартамент е със застроена площ 82.42 квадратни метра, при съседни
самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж: 68134.1933.1069.1.17,
под обекта: 68134.1933.1069.1.13, 68134. 1933. 1069.1.14, 68134.1933.1069.1.15,
над обекта:68134.1933.1069.1.19 и на САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.1933.1069.1.24 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град София, одобрени със заповед
РД-18-68/02.12.2010 година на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се
гр.София, район„Витоша“, улица „Майстор
***********, етаж 0, гараж 5, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор: 68134.1933.1069, с
предназначение: гараж в сграда, брой
нива на обекта: 1, който гараж е
със застроена площ 27.77 квадратни
метра, и е при съседни
самостоятелни обекти в сградата с идентификатори
на същия етаж: 68134.1933.1069.1.25, 68134.1933.1069.1.23, под обекта:няма, над обекта: 68134.1933.1069.1.3,
68134.1933.1069.1.4, 68134.1933.1069.1.5
и за осъждане на В.Д.П. да предаде на „Сид – Сейд“ ЕООД владението на
гореописаните имоти.
ОСЪЖДА „Сид – Сейд“ ЕООД да заплати на „Банка ДСК“ АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 350 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: