№ 143
гр. П., 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230101989 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. №
10445/05.12.2024 година, подадена от П. В. Т., ЕГН ********** с адрес с. Д Р.,
обл. Бл., действащ чрез пълномощник - адв. Д. В. М., Адвокатска колегия гр.
П., служебен адрес гр. Пл. ул. „П.О. и К. № **, ет. *, ап. *, обективираща
кумулативно субективно съединени искови претенции срещу "КР." ЕАД , ЕИК
*****, седалище и адрес на управление гр. С., бул. "В. *** (сграда А), ет. *
Бизнес център "Б.", представлявано от С. Р. Я. и "А. Т." ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр. С., бул. "В. *** (сграда А), ет. * Бизнес
център "Б.", представлявано от И. М.а Ш.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №
2921230/13.02.2024 г., сключен с "К." ЕАД, съгласно който е получил под
формата на кредит сумата в размер на 6000 лева, при ГПР от 20.79%, при ГЛП
от 19.04%, при срок на кредита от 18 месеца. В чл.4, ал. 1 от Договора за
потребителски кредит № 2921230, страните договорили сключване на Договор
за предоставяне на поръчителство с дружеството „А. Т.“ ЕООД, с цел да бъде
обезпечен сключеният Договор за потребителски кредит, поради което на
13.02.2024 г. е сключил с „А. Т.“ ЕООД Договор за предоставяне на
1
поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 4922,90 лева.
Според ищеца, Договор за потребителски кредит № 2921230 сключен с
„Кр." ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с
чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
Твърди, че процесният договор не отговаря на изискваният на чл. 11 ал.1
т.10 от ЗПК. Сочи разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, съгласно която
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Твърди, че не става ясно изобщо какво се включва в ГПР. В случая в
договора за кредит липса яснота досежно тези обстоятелства. Посочва, че
ГПРе величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането
на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи, според ищеца,
остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че
същите са изключени. Ето защо, според ищеца, не е ясно по какъв начин е
формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм,
по който се формира годишното оскъпяване на заема. Посочва, че след като
кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради
това, според него, Договор за потребителски кредит е нищожен поради
неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Твърди, че Договор за потребителски кредит № 2921230 е нищожен и
поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а от там и на
действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй
като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не е
включена в ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но
2
чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/
поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива посочва, че биха
нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по
Договора за поръчителство, според ищеца се заобикаля и разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността
по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи § 1, точка 1 от ЗПК,
съгласно който "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
покредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед
цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство
следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за
потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския
кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди, че е
налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с
уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за
поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС № 426/2014г.
Сочи, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на
ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно,
едноличен собственик на капитала на "А.Т." ЕООД е "Кр." АД. Основен
предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната.
3
Печалбата на "А.Т." ЕООД от извършената от него търговска дейност като
поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик "Кр." АД. С оглед
това обстоятелство обобщава, че със сключване на договора за поръчителство
се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на "Кр." АД. Твърди, че с договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен
с "Кр." АД. доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на
"Кр." АД.кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Твърди, че със
сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел
да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.
Твърди, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22
ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази
норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1,
т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Твърди, че въз основа на всичко посочено
дотук, Договор за потребителски кредит следва да се прогласи за
недействителен.
В условията на евентуалност - ако съдът намери за неоснователни горните
аргументи, респективно претенцията, която е обоснована с тях, релевира
искане да се обяви за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 2921230, въз основа на която клауза е сключен
Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3
от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, по следните съображения:
Така посоченият чл.4 ал. 1 от договора предвижда, че за да му бъде отпуснат
кредит е необходимо да сключи договор за поръчителство. Т.е въз основа на
чл. 4, ал. 1 от договора е длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му
бъде отпуснат кредит. Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в
условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да
бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на
4
насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и
да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме,
че е налице нищожност е необходимо да се установи значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е
в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е
настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че
клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се
задължава ищецът да сключи договор за поръчителство, чието
възнаграждение е в размер на 100% от отпусната сума. В тази връзка клаузата
на чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит, противоречи на добрите нрави.
Наред с това, клаузата на чл.4, ал. 1 от Договор за кредит е нищожна като
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Същата е във вреда на
потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на ищеца
като потребител / чл.143, ал.1 ЗЗП/. Твърди, че посочените по-горе клаузи не
са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и
разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не
позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора /чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП/.
Твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП по следните съображения:
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл. 4,
ал. 1 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на
чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит, по безспорен начин се
установява, че клаузата на чл. 4, ал.1 от същия е част от едни стандартни и
бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите
нямат възможност да влиаят върху съдържанието им към момента на
5
сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Във връзка с претенцията срещу втория ответника:
Твърди, че Договор за предоставяне на поръчителство от 02.03.2023 г.,
сключен с дружеството „А. т." ЕООД, е нищожен на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 във вр.с чл.19, ал.4, от ЗПК
и чл. 143 от ЗЗП, по следните съображения:
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение № 4/2009г. по т.д. №
395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д.№ 5093/2007 г., определение №
877 по т.д.№ 662/2012 г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума
за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2
и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във
всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,
предл. З от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Или както е прието в решение № 452/25.06.2010
г. по гр. д . № 4277/2008 г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност.
6
Твърди, че в настоящият случай, такава нееквивалентност между
престациите е налице, тъй като сумата, която се претендира чрез него
съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 70% от сумата на
отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Посочва, че принципът на
добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата.
Сочи, че сумата за поръчител се заплаща без кредитополучателят да
получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за
предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя
дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне
напоръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата
сума с над 70%, без каквато и да е насрещна престация.
Твърди, че Договор за предоставяне на поръчителство от 13.02.2024 г. с
дружеството „А. Т." ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване
на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на
основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.
Счита, че в случая възнаграждението което следва да се заплати по Договор
за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразено в определения
ГПР. Посочва чл. 19, ал. 1 от ЗПК, съгласно който годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Твърди, че така уговореното възнаграждение по
7
Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлява
разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР.
Сочи, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на
ответните страни установил, че същите са свързани лица, а именно, едноличен
собственик на капитала на "А.Т." ЕООД е "Кр." АД. Основен предмет на
дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Посочва,
че печалбата на "А.Т." ЕООД от извършената от него търговска дейност като
поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик "Кр." АД. С оглед
това обстоятелство, заключавам, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в
договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие
ще бъде разпределено като печалба на "Кр." АД. Твърди, че с договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен
с "Кр." АД. доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на
"Кр." АД.кредиторът плаща вземането си сам на себе си, а със сключването на
договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора
за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на
чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за
кредит и договора за поръчителство.
Твърди, че Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А. т."
ЕООД, е недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП. Твърди,
че същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за
добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на
страните, като по този начин е в негов ущърб като потребител / чл.143 ал.1
ЗЗП. Твърди, че посоченият Договор за поръчителство не е разбираем и не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора /чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП/.
С изложеното обосновава правния си интерес от предявяване на
претенциите да се постанови решение, с което съдът:
да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит № 2921230, сключен
„Кр." ЕАД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК вр.с чл. 11 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност да обяви за нищожна
клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2921230 на
8
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП;
да обяви за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от
13.02.2024 г., сключен с дружеството „А. т." ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр.с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
чл. 143 от ЗЗП. Ищецът претендира сторените по делото разноски. Прави
доказателствени искания, представя писмени доказателства.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на
ответниците, които в законоустановения срок депозират писмени отговори,
ведно с преписи за ищеца.
В законоустановения срок ответните дружества депозират писмени
отговори, с които обосновават искане за отхвърляне като неоснователни и
недоказани предявените срещу тях искове.
Първият ответник – „Кр.“ ЕАД, действащ чрез процесуален представител,
релевира следните твърдения и аргументи:
Оспорва предявените искове изцяло по основание и размер и моли съда да
ги отхвърли в цялост.
Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
2921230/13.02.2024 г. между „Кр." ЕАД /кредитодател/ и П. В. Т.
/кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на
поръчителство от 13.02.2024 г. с поръчител „А. Т." ЕООД и потребител П. В.
Т.. Посочва, че Договор за потребителски кредит № 2921230/13.02.2024 г. е
сключен между страните за главница от 6000.00 лева, която следва да бъде
върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 19.04 % и ГПР от 20.79 %.
Не оспорва и твърдението на ищеца, че същият е усвоил цялата
предоставената му съгласно договора за кредит главница. Съгласно
уговореното между страните, при точно спазване на броя вноски по
погасителния план, общият размер на дължимите от кредитополучателя суми
ще е 6966,88 лева (главница от 6000,00 лева и 966,88 лева - договорна
възнаградителна лихва). Посочва, че към датата на депозирането на отговора,
кредитополучателят - ищец не е изпълнил в цялост задълженията си спрямо
дружеството по кредитното правоотношение. За което моли горепосоченото
да бъде обявено за безспорно между страните, предвид съвпадащите
твърдения в исковата молба и отговора, като същото се доказва и от
представените от ищеца като приложения на исковата молба документи.
9
Относно начина на формиране на ГПР, посочва следното:
Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски
кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК (да бъдат посочени
„годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин").
Твърди, че в Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем
начин са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и
упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени
в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от
Раздел VII. „Кредитни продукти. Годишен процент на разходите" на
приложимите към договора за кредит Общи условия. Предвид изложеното
договорът има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1,т. 10 от ЗПК,
където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които
са взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва
формулата, по която е изчислен.
Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на
„А. т." ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.
Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при
изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.
Сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по
кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по
кредита, формулирана в $ 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно
заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и
разход за допълнителна, свързана с договора за кредит услуга, не е
задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита
не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кр." ЕАД и „А. Т."
ЕООД. На следващо място, размерът на възнаграждението за поръчител не е
известен на дружеството към момента на сключване на договора за кредит.
Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за
10
предоставяне на поръчителство с другия ответник.
Съгласно раздел III, т. 12 от приложимите към Договор за потребителски
кредит № 2921230/13.02.2024 г. Общи условия за предоставяне на кредити
(Общи условия), кредитополучателят има право, но не и задължение да
предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечения, които „Кр." ЕАД,
като кредитодател, приема са посочени в цитираната разпоредба и те са (1)
банкова гаранция в 10 - дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне
на поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в
този случай „Кр." ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на
кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно
вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и
необезпечените кредити, предлагани от дружеството, не се отпускат по
различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кр." ЕАД, не са
пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването
му. Във връзка с горното сочи, че клаузите на чл. 4, ал. 1 и чл. 4, ал. 3 от
Договор за потребителски кредит № 2921230/13.02.2024 г. регламентират
различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит.
Твърди, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3)
потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор
да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. Няма задължително
условие кредитът да е обезпечен. Твърди, че дори и кредитоискателят да е
заявил кредит с обезпечение „поръчител", то той има правото, закрепено в
раздел III, т. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия,
съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално
заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно променени от
кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното
заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в
телефонен разговор с „Кр." ЕАД. С изложеното обосновава теза, че клиентът е
имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с
поръчителство, което е още един аргумент в насока на твърдението му, че
предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на
кредита, че договорът за предоставяне на поръчителство не попада в
хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се
включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит е знаел какъв
11
е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
Сочи, че към датата на сключване на договора за кредит и формирането на
ГПР „Кр." ЕАД не е имало информация относно размера на дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за
предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв) се сключва
след сключването на договора за кредит с „Кр." ЕАД. „Кр." ЕАД не знае и
няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по
бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „А. т." ЕООД, по който
бъдещ договор „Кр." ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „А.
Т." ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на
сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не
попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за
потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Процедурата по отпускане на кредит започва с попълване на заявка в
електронен формат в системата на „Кр." ЕАД на https://credissimo.bg/
(„Сайта"). Кредитоискателят попълва свои лични данни и данни относно
желания кредит (размер на главница и период), както и избира свободно и по
свое желание допълнителни услуги към договора (предоставено обезпечение
и/или сключване на застраховка). На база подаденото заявление автоматично
се генерира кредитната документация (СЕФ, договор за потребителски
кредит, общи условия, приложение № 1 и др.), които са предоставят на
клиента на посочения от него адрес на електронна поща и като pdf документи
в Сайта, достъпни чрез активни връзка. Следва стъпка, в която
кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит и общите
условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане
на бутона „Вземи парите сега" (самите документи са достъпни чрез активни
връзки, при натискането на които същите се визуализират с пълния си текст на
клиента). Едва след подписването на договора за кредит по описания начин и в
случай, че клиентът е избрал да предостави обезпечение в полза на ответника,
същият се препраща към платформата на „А. т." ЕООД, където се преминава
към процедура по сключване на договор за предоставяне на поръчителство.
Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която
„Кр.“ ЕАД няма контрол, нито има достъп, като „А. Т." ЕООД и клиентът
уговарят условията по него (в това число и размерът на дължимото
12
възнаграждение), в момент когато договорът за кредит вече е подписан и
неговите параметри (в това число и ГПР; са договорени и не могат да бъдат
променяни.
Сочи, че „Кр." ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А. Т." ЕАД.
Въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със
собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила
на дейност. В този смисъл „Кр." ЕАД няма достъп до договора за
предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на
паричните задължения на кредитополучателя по същия.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „А.
Т." ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита.
По силата на договора за предоставяне на поръчителство „А. Т." ЕООД се
задължава да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него
действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кр." ЕАД солидарно с него за
изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита.
Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
възникват в полза на „А. т." ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кр." ЕАД.
„Кр." ЕАД не е страна по договора между ищеца и „А. Т." ЕООД.
Твърди, че дори и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за
свързаност на двете дружества - ответници по производството и наличие на
скрито обогатяване на доверителя ми, то това не влече недействителност на
договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а
единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на
поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия
ответник „А. Т." ЕООД. Счита, че сам по себе си договорът за поръчителство,
по силата на който другият ответник „А. Т." ЕООД се е задължил по
отношение на „Кр.“ ЕАД да отговаря за задължението на ищеца по Договор за
потребителски кредит № 2921230/13.02 2024 г. поражда за ищеца единствено
права и поставя същия в по-благоприятно положение, отколкото би бил, ако
същият не е бил сключен. При изпълнение от страна на поръчителя по
отношение на „Кр.“ ЕАД, ищецът ще дължи на поръчителя връщане на суми в
13
еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя
(главница и лихва), като задължението му няма да бъде увеличено с вземания,
възникнали на основание, различно от договора за потребителски кредит. В
посочения смисъл може да се приеме, че единствено уговорката за заплащане
на възнаграждение за услугите на „А. Т." ЕООД противоречи на закона и
добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за недействителна,
без това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за
предоставяне на поръчителство.
Сочи, че в хипотезата, че процесният договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен (което изрично
оспорват), неговата евентуална недействителност на основанията, изложени в
исковата молба, би довела единствено до отпадане на задължението на
кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за
предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за
потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за
поръчителство.
С гореизложеното обосновава теза, че вземането на „Кр.“ ЕАД по договора
за потребителски кредит е действително и предявените срещу дружеството
искове следва да бъдат отхвърлени. Претендира съдебни разноски –
юрисконсултско възнаграждение. Заявява, че оспорва искане на ищеца за
присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния преидставител на
страната /ищеца/, по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Счита, че в случая не е налице
хипотезата за оказване на безплатна адвокатска помощ. В случай, че съдът
намери за неоснователно възражението за неприложимост на чл.38, ал.2 ЗА,
прави искане за определяне на адвокатското възнаграждение на ищеца в
размер съобразно практиката на СЕС – сочи решение на СЕС от 25.01.2024
година по дело С – 438/2022 г.
Вторият ответник – „А. Т.“ ЕООД счита предявения срещу дружеството иск
за неоснователен по следните съображения:
Относно твърдените в исковата молба факти, не оспорва, че е сключен
Договор за потребителски кредит № 2921230/13.02.2024 г. между „Кр." ЕАД
/кредитодател/ и П. В. Т. /кредитополучател/. Във връзка с обезпечаването на
задълженията на ищеца - кредитополучател по договора за кредит е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство № 2921230/13.02.2024 г. между
14
ищеца, в качеството му на потребител и „А. Т." ЕООД. Размерът на главницата
по договора за кредит възлиза на 6000.00 лева и следва да бъде върната за срок
от 18 месеца, при фиксиран ГЛП от 19.04 % и ГПР от 20.79 %. Общият размер
на дължимите по кредита суми при точно спазване на уговорения между
страните погасителен план възлиза на 6966.88 лева.
„А. Т.“ ЕООД е сключил с ищеца договор за поръчка при условията на чл.
280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство", съгласно
същината на който е поел задължението да сключи договор за поръчителство с
„Кр." ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител
описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Съгласно погасителния
план, представляващ част от Приложение № 1 към сключения с ищеца
договор за предоставяне на поръчителство за така описаната услуга е
дължимо възнаграждение в размер на 4929,06 лева, погасяването на което е
разсрочено на 18 месечни вноски.
Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано
задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на
кредитополучателя, същият няма да дължи възнаграждение на „А. Т.“ ЕООД
за периода след пълното изплащане на кредита. Вноските за погасяване на
задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът
им е в зависимост от размера на гарантираното главно задължение - така
например първата вноска е в размер на 356,68 лева, тъй като в този момент
гарантираното задължение е 6966,88 лева (цялата главница и възнаградителна
лихва по договора за кредит), а последната вноска е в размер на 0,00 лв., тъй
като към този момент размерът на гарантираното задължение би възлизало на
406,16 лв.
Моли горепосоченото да бъде обявено като безспорно между страните.
Сочи следния механизъм на сключване на договора за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, а именно:
Кандидатстването за кредит започва чрез попълване от страна на
кредитоискателя на заявка в страницата на кредитодателя „Кр." ЕАД. При
подаване на заявката кредитоискателят посочва размерът на главницата и
периодът на кредита, като системата на кредитодателя автоматично генерира
примерен погасителен план спрямо посочените параметри. На този етап
кредитоискателят посочва желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво
15
обезпечение може да предостави, като в случай че избере опцията за
предоставяне на поръчителство от страна на „А. Т." ЕООД на кредитоискателя
се визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по
потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. В
следващата стъпка кредитопоискателят въвежда свои лични данни - имена,
ЕГН, адрес, прикача свое селфи, необходимо за идентификацията му като
клиент и др. Следва стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за
потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на
първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега"
(самите документи са достъпни чрез активни връзки, при натискането на
които същите се визуализират с пълния си текст на клиента, т.е. на този етап
кредитоискателят има възможност да се запознае с конкретните параметри на
договора за кредит - главница, лихва, период, размер на месечната вноска и
др.).
След подписване на договора за кредит по описания начин и в случай, че
клиентът е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „А. т."
ЕООД, кредитоискателят се прехвърля автоматично към електронната
система на „А. Т.“ ЕООД, където се визуализира договора за предоставяне на
поръчителство и клиентът има възможност да го подпише чрез въвеждане на 6
цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен номер.
Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става
след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните
параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на
договора става в рамките на независимата електронна среда на „А. т." ЕООД,
до която „Кр." ЕАД няма достъп. Впоследствие „А. Т.“ ЕООД предоставя на
„Кр." ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за
поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е
единствено с цел да се улесни на плащането от страна на потребителя.
Сочи, че „Кр." ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които
индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е
обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита",
чл. 4, ал. 1 от договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят
има право да заяви кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число
предоставянето на поръчител в лицето на „А. Т." ЕООД е единствено
16
възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят
има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен
кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще
премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на
кредитодателя „Кр." ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кр."
ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта
на „Кр." ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и
условията му за погасяване.
Поради изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде
включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на 5 1 т. 1 от ДР
на ЗПК, респективно на чл. 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕР. Съгласно
въпросната дефиниция, за да бъде включено едно парично задължение в ГПР,
то трябва да има следните три характеристики: трябва да е (1) разход за
кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за кредит и е (3) известен
на кредитора към датата на сключване на договора. В случай, че разходът
представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в
ГПР само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие
за получаване на кредита".
Твърди, че предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител, е
изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. В този смисъл
сключването на този договор не е „задължително условие за получаване на
кредита", като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в
ГПР.
Сочи, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК разходите, пряко свързани с
договора за кредит следва да са „известни на кредитора" към сключване на
договора за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя.
Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв),
се сключва след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с
„Кр." ЕАД. „Кр." ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво
възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и
поръчителя „А. т." ЕООД, по който бъдещ договор „Кр." ЕАД не е страна.
Възнаграждението на поръчителя „А. Т." ЕООД по бъдещия договор не е
известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит
от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на
17
ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР
по чл. 19 от ЗПК.
Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не
може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика".
Дефиницията на заблуждаваща търговска практика е посочено в чл. 68е от
ЗЗП, като този тип действия от страна на търговеца се характеризират с
непредоставяне и/или предоставяне по неясен, неразбираем и двусмислен
начин на съществена информация относно стоката/услугата, така че
потребителят да вземе решение, което не би взел, в случай че заблуждаващата
търговска практика не е използвана. В конкретния случай, твърди, че не е
налице нито премълчаване, нито предоставяне по неясен начин на
информация от страна на „Кр." ЕАД и на доверителя ми „А. Т." ЕООД.
Паричните задължения на кредитополучателя по договора за кредит,
съответно на потребителя по договор за предоставяне на поръчителство, са
ясно разписани. Конкретно е посочен размерът на вноската по договора за
кредит, формирана на база на определения съгласно правилата на ЗПК ГПР.
Твърди, че конкретно е посочен и размерът на възнаграждението към
поръчителя в договора за поръчителство. Освен това в Приложение № 1 към
договора за предоставяне на поръчителство в две отделни таблици по ясен за
средния потребител начин е посочен размерът на вноската по кредита и
размерът на вноската за погасяване на възнаграждението на поръчителя. В
придружаващия таблиците текст са използвани конкретни и еднозначни
термини, като в обобщение счита, че средният потребител лесно би формирал
извод колко пари би дължал към кредитодателя и поръчителя, съответно какво
е оскъпяването на кредита и възнаграждението за допълнителната услуга.
Твърди, че всичко гореизложено е относимо и във връзка с възражението
относно противоречието на оспорваните клаузи на чл. 143 от ЗЗП.
Твърди, че наличието на свързаност между „Кр." ЕАД и „А. Т." ЕООД само
по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита". „Кр." ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „А. т." ЕООД, което е видно публичния търговски
регистър при Агенцията по вписванията. „А. т." ЕООД, обаче е отделно
юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и
различен предмет на дейност (гаранционни сделки и придобиване на вземания
по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други).
18
Видно от интернет страницата на „А. Т.“ ЕООД (https://itrust.bg/), дружеството
предлага услугите си на неограничен брой лица, в това число предлага
гарантирането на ипотечни и бизнес кредити, като клиентската му база не е
ограничена до кредитополучателите по договори с „Кр." ЕАД. Като отделно
юридическо лице „А. Т.“ ЕООД има собствено имущество и отделен персонал,
счетоводство, деловодство, вътрешни правила на работа и всички
организационни характеристики на едно предприятие, развиващо
самостоятелна търговска дейност. Сочи, че в договора за предоставяне на
поръчителство е предоставена възможност на клиента да избере начин за
заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това може да стане по
сметка на „А. Т.“ ЕООД или по сметка на „Кр." ЕАД заедно с плащането на
месечните вноски, като този вариант е предпочитан от кредитополучателите,
тъй като ги поставя във финансово по-благоприятна позиция - правят се
разходи само за едно плащане (банкови такси и др.) Счита, че в случая „Кр.“
ЕАД единствено получава от името и за сметка на „А. Т.“ ЕООД плащането,
същият не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото, което е
изрично уговорено в договора за предоставяне на поръчителство (чл. 8, ал. 5
от същия).
С горното обосновава становището си за неоснователност и недоказаност
на предявения срещу дружеството иск. Претендира съдебни разноски –
юрисконсултско възнаграждение. Оспорва искане на ищеца за присъждане на
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната
/ищеца/ при условията на чл.38, ал.2 ЗА. Твърди, че ищецът не е материално
затруднено лице. В случай, че съдът не намери за основателно възражението,
прави искане за присъждане на ищеца на адвокатско възнаграждение
съобразно ниската правна и фактическа сложност на делото и практиката на
СЕС /цитира решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г.
С определение по чл.140 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване възникването и съществуването на релевираните в исковата
молба две облигационни правоотношения, по силата на Договор за
потребителски кредит № 2921230/13.02.2024 г. и Договор за предоставяне на
поръчителство № 2921230/13.02.2024 г., със съдържанието, описано в
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозира
19
чрез пълномощник писмено становище, обективиращо воля за: разглеждане на
делото в отсъствие на страната; поддържа предявените искове и сторените с
исковата молба доказателствени искания. Оспорва отговорите на ответниците.
Прави искане за уважаване на претенциите като доказани и основателни,
претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства
към него.
Ответникът „Кр.“ ЕАД не се представлява в открито с.з. Депозира писмено
становище, обективиращо воля за следното: разглеждане на делото в
отсъствие на страната; заявява, че няма възражения относно проекта на доклад
по делото; няма да сочи доказателства; поддържа отговора на исковата молба;
отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен; претендира съдебни
разноски –юрисконсултско възнаграждение; заявява възражение за
прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищеца
адвокатски хонорар, сочи че не е представено доказателство за заплащане на
договореното възнаграждение по банков път, съгласно договора за правна
помощ и съдействие.
За ответника „А. Т.“ ЕООД процесуален представител в съдебно заседание
не се явява. Депозира писмено становище, обективиращо воля за следното: да
се разгледа делото в отсъствие на страната; заявява, че няма възражения
относно проекта на доклад; няма да прави нови доказателствени искания; да
се отхвърли като недоказан и неоснователен предявения срещу дружеството
иск, претендира съдебни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение; заявява възражение за прекомерност на претендираните от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение като сочи, че по делото не е
представено доказателство за заплатено такова.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства – Договор за
потребителски кредит № 2921230/ 13.02.2024 година, Приложение № 1,
представляващ неразделна част от договора, Общи условия за предоставяне на
кредити /неразделна част от Договора, установиха по несъмнен начин, че на
13.02.2024 г. „Кр.“ ЕАД от една страна и П. В. Т., ЕГН ********** от друга
като кредитополучател, са сключили Договор за потребителски кредит №
20
2921230, по силата на който първият се е задължил да предостави на втория
кредит в размер на 6 000 лева, а последният се е задължил да върне кредита
чрез заплащане на 18 погасителни месечни вноски, всяка в размер и с падеж
съобразно Погасителен план. Страните по сделката уговорили ГЛП 19.04 % и
ГПР 20.79 % лева или общо дължима от ищцата сума в размер на 6 966,88
лева, както и при евентуално договорено обезпечение –поръчител или банкова
гаранция.
Безспорно е по делото, че кредитополучателя Т. е усвоил заемната сума
изцяло.
Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, в случай че страните са договорили
обезпечение на кредита, кредитополучателят се задължава, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „К.“ банкова
гаранция съгласно Общите условия в срок до десет дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „К.“ юридическо лице /“Поръчител“/ в срок до 48 /четиридесет и
осем/ часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 /двадесет и
четири/ часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията
между страните по договора се прилагат разпоредбите на ОУ относно
обезпечението.
В случай, че в посочения в ал.1, изр. 1 срок кредитополучателят не
предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението
не е одобрено от Кредисимо“, съответно този договор не поражда действия
между страните /чл.4, ал.2/.
Съгласно чл.4, ал.3 от Договора в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14
/четиринадесет/ дни от подаване на заявлението. Ако заявлението не бъде
одобрено до изтичане на срока по предходното изречение, договорът не
поражда действие между „К.“ и кредитополучателя.
Не се спори, а събраните по делото писмени доказателства - Договор за
предоставяне на поръчителство от 13.02.2024 година, установиха по несъмнен
начин по делото, че между П. В. Т. и „А. Т.“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който „А. Т.“ ЕООД се е
задължил да сключи договор за поръчителство с „Кр.“ ЕАД, по силата на
21
който да отговаря солидарно с потребителя П. В. Т. за изпълнение на всички
задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и условия,
посочени в Приложение № 1, а именно 4 929,06 лева, платимо чрез 18
месечни погасителни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че процесните договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство са
нищожни на заявените правни основания.
Няма спор, че ищецът е кредитополучател по договор за кредит, като между
същия и първия ответник е възникнало валидно заемно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът е усвоил заемната сума,
предоставена му от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от
ЗКИ. Ищецът е физическо лице, което при сключване на сделката е действало
именно като такова, т.е. несъмнено е по делото, че ищецът и „Кр.“ ЕАД имат
качеството : ищецът на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът
„Кр.“ ЕАД на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Несъмнено е, че
сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 – 12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят/кредитополучателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
22
Съгласно чл.9 от ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави потребителски кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Следва, че преценката относно действителността на процесните
договори за потребителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила
на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които са
сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора /източник на заявените за защита права/,
е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки /чл.288 ТЗ/ - съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. В случая и от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните
договори отговарят изцяло на изискванията, въведени в глава III / „Договор за
потребителски кредит. Форма и съдържание.“/, чл.9 - чл.11 ЗПК.
Договорът за кредит е сключен при спазване императива на чл.10, ал.1 от
ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита
страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.6 от Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно чл.10, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
23
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита на потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В Приложение № 1 към процесния договор за кредит е посочен ГПР 20.79 %,
т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Така
посоченият размер ГПР не надвишава максималния предвиден в чл.19, ал.4
ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният ГПР, тъй като не включва
част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник,
което се включва в общите разходи по кредита съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК.
По смисъла на цитираната разпоредба / § 1, т.1 от ДР на ЗПК/ „Общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряка свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установи, че
„Кр.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. Т.е. ответниците имат качеството на
свързани лица. Същевременно съгласно чл.8, ал.5 от договора за предоставяне
на поръчителство, „К.“ е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение
на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност между поръчителя и
кредитодателя обуславя извод : че разходът за възнаграждение в полза на
24
поръчителя е известен на заемодателя още при сключване на договора за
кредит, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, но въпреки това не е включено в ГПР за потребителя по
кредита; че размерът на посочения ГПР в процесния договор за кредит не е
действителния, същевременно надхвърля законовото ограничение – който
извод се налага предвид посочения в договора процент ГПР, размера на
възнаграждението /който в процентно изражение е 90 % от размера на дадения
кредит/, и срока на заема. В този смисъл съдът счита, че посоченият в
процесния договор ГПР не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора за кредит на по-нисък размер от действителния
ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика съгласно чл.68 г,
ал.4 ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл.19, ал.4 и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Ето защо съдът счита,
че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл.22 ЗПК вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно договореностите,
обективирани в чл.4 от договора за потребителски кредит, че ако потребителят
е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „К.“
юридическо лице – поръчител, то заявлението му за сключване на договор за
кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като
срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24
часа. При незаявяване на посоченото обезпечение, заявлението на лицето,
кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14 дневен срок от подаването му.
Предвид обстоятелството, че се касае за т.нар. „бързи кредити“, при които
потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от
почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително
условие за получаването на кредита. Посоченото съдът намира, че
представлява неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице –поръчител, което
освен това и следва да бъде одобрено от кредитодателя. Следва, че за да
ускори разглеждането на заявлението за предоставяне на паричен кредит, от
25
който се нуждае, потребителят следва да сключи „договор за предоставяне на
поръчителство“ с посоченото от кредитора юридическо лице – поръчител. От
това се налага извод, че в казуса договорът за предоставяне на поръчителство
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на кредитополучателя, което е в противоречие
изискването на чл.16 от ЗПК към доставчика на финансова услуга да оцени
сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването
на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Съдът намира, че двата процесни договора – за кредит и за поръчителство,
само формално представляват самостоятелни договори. Същите следва да се
разглеждат като едно цяло поради тяхната обвързаност, която следва от: 1.
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на
кредит при сключване на договор за поръчителство с одобрено от
кредитодателя юридическо лице –поръчител; 2. сключването на двата
договора на една и съща дата; 3. изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита, изрично посочено в чл.8, ал.5 от договора за
предоставяне на поръчителство. Ето защо съдът намира, че разходът за
възнаграждението на поръчителя за обезпечаване вземанията на „Кр.“ ЕАД по
процесния договор за кредит, отговаря на изискванията по ЗПК, за да се
включи в общия разход по кредита. Следва, че макар и формално процесният
договор за кредит да покрива императивните изисквания на чл.11, ал.1 ЗПК,
вписаните в него параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по
т.10 – ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта
на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия
избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие и/или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок, който води до недействителност на договарянето – чл.22
от ЗПК. В посочения смисъл и доколкото по несъмнен начин се установи в
казуса, че кредитодателят не е оповестил действителния ГПР в договора за
кредит с ищеца, същият /кредитодателят/ е нарушил изискванията на закона –
26
чл.11, т.10 и чл.11 ЗПК и не може да се ползва от уговорената сделка тъй като
същата е нищожна по аргумент на чл.22 ЗПК.
От изложеното следва, че предявениятсрещу "Кр." ЕАД главен иск е
доказан и основателен и като такъв следва да се уважи. Последица от това е,
че съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск за нищожност
на клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 2921230 на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД , чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП.
Относно договора за предоставяне на поръчителство:
Съгласно чл.1 от Договор за предоставяне на поръчителство от 13.02.2024
г., поръчителят се задължава да сключи Договор за поръчителство с „К.“, по
силата на който да отговаря солидарно с потребителя за всички задължения,
възникнали по договора за потребителски кредит и предвиденото в него
задължение за предоставяне на поръчителство. Този договор е акцесорен, като
единственото основание за сключването му е процесният договор за
потребителски кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне на
поръчителство. В този смисъл и предвид недействителността на процесния
договор за потребителски кредит, липсва валидно правно основание за
сключването на процесния договор за предоставяне на поръчителство.
Както бе посочено, съдът намира за несъстоятелни възраженията за
относителна самостоятелност на процесния договор за предоставяне на
поръчителство, тъй като от съдържанието на постигнатите договорености
между страните по процесния договор за кредит не може да се изведе друга
причина за сключването на договора за поръчителство, различна от
осигуряването на обезпечение на кредитора по процесното кредитно
правоотношение, чрез поръчителство. С оглед на това съдът счита за доказан и
основателен и предявения срещу „А. Т.“ ЕООД иск и като такъв следва да го
уважи.
Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът, по аргумент на
чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът е сторил разноски за заплатена държавна такса в размер на 475,60
лева, от която 278,68 лева държавна такса по иска срещу „Кр.“ ЕАД и 196,92
лева по иска срещу ответника „А. Т.“ ЕООД – при дължима такава 197,16 лева.
В този смисъл „Кр.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни
разноски представляващи заплатена държавна такса в размер на 278,68 лева, а
27
ответника „А. Т.“ ЕООД – 196,92 лева заплатена държавна такса. Последното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда разликата
между заплатената от ищеца държавна такса по уважения срещу това
дружество иск и дължимата такава по същия иск, а именно сумата от 0,24
лева.
Безспорно се установи по делото, че ищецът е сторил в процеса и разноски
за адвокатски хонорар в размер на 720 лева с ДДС, видно от представените
договор за правна защита и съдействие и банков превод /на листи 72 и 73 в
кориците на делото/. Доколкото процесуалният представител на ищеца не
претендира хонорар при условията на чл.38, ал.2 ЗА, съдът намира за
неотносими към делото възраженията на ответниците, че ищецът не е
материално затруднено лице по смисъла на ЗА, поради което не ги коментира.
Ето защо и като съобрази фактическата и правна сложност на делото – броя
предявени искове, тяхната цена и правна природа, също обема правна помощ,
оказана от пълномощника на ищеца в процеса, съдът счита за неоснователни
възраженията на ответниците за прекомерност на претендираните от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение. В този смисъл следва да осъди всеки
от ответниците да заплати на ищеца и разноски в размер на 360 лева с ДДС,
представляваща половината от заплатения от ищеца хонорар на адв.М..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 ЗПК вр. с чл.11 и чл.19,
ал.4 ЗПК за нищожен Договор за потребителски кредит № 2921230/13.02.2024
година, сключен между П. В. Т., ЕГН ********** и „Кр.“ ЕАД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление гр. С., бул." В." *** /сграда А/, ет.*, Бизнес
център "Б.".
ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД ЗПК вр. с чл.11 и чл.19,
ал.4 ЗПК Договор за предоставяне на поръчителство № 2921230/13.02.2024
година, сключен между П. В. Т., ЕГН ********** и „А.“ ЕООД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление гр. С., бул." В." *** /сграда А/, ет.*, Бизнес
център "Б.".
ОСЪЖДА „Кр.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С.,
28
бул." В." *** /сграда А/, ет.*, Бизнес център "Б." да заплати на П. В. Т., ЕГН
********** съдебни разноски в размер на 638,68 /шестотин тридесет и осем
лева и шестдесет и осем стотинки/ лева.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С.,
бул." В." *** /сграда А/, ет.*, Бизнес център "Б." да заплати на П. В. Т., ЕГН
********** съдебни разноски в размер на 556,92 /петстотин петдесет и шест
лева и деветдесет и две стотинки/ лева.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С.,
бул." В." *** /сграда А/, ет.*, Бизнес център "Б."да заплати по сметка на
Районен съд гр. П. сумата от 0,24 /двадесет и четири стотинки/ лева държавна
такса по уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
29