Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2530
по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е по предявен иск
с правно основание чл. 95, ал. 1 вр. с чл. 95а от ЗАПСП.
В исковата молба ищцата Л.Н. Г.- М. твърди, че е автор на статия “60 години ревност между Д.Г.и Б.” и същата е публикувана на 25.01.2014 г. във
вестник “М.”. Твърди, че на същия ден в информационна платформа
http://glasove.com – интернет сайт, собственост на ответника “Г.” ЕООД,
ЕИК *******, без нейно съгласие
е публикувана нейната статия, но със заглавие “Б.П.разделя и обединява Б.и Д.Г.цели 60
години”, като имало само
няколко промени в текста. Твърди, че статията “60 години ревност между Д.Г.и Б.” представлява обект на закрила по чл. 3, ал.
1, т. 1 от ЗАПСП. Твърди, че й се дължи възнаграждение за всеки вид използване
и за всяко поредно използване съгласно чл. 19 от ЗАПСП. Твърди, че в случая е
налице възпроизвеждане на литературно произведение чрез публикуване на статията
на информационната платформа, а предлагането по безжичен път се изразява в
предоставянето му до неограничен кръг правни субекти чрез интернет
информационната платформа. Твърди, че поради публикацията на статията в
интернет не може да сключи издателски договор за четвъртата си книга с
исторически статии, поради което за нея са налице пропуснати ползи. Твърди, че
е понесла неимуществени вреди, изразяващи се в психически дискомфорт, смущения,
негативни емоции, нерви и постоянен емоционален стрес отново да бъдат нарушени
авторските й права, вследствие на публикуването на процесната статия без нейно
разрешение и без посочване на името й.
Ищцата Л.Н. Г.- М. претендира да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от общо 5 000 лева, представляваща обезщетение за вреди, от които 1 500 лева – имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от незаплатено авторско възнаграждение за използването от страна на ответника на процесната статия и 3 500 лева – неимуществени вреди, поради нарушаване на правата на ищеца като автор на статията “60 години ревност между Д.Г.и Б.”, чрез използването й от ответника без нейно съгласие в информационна платформа http://glasove.com – интернет сайт, собственост на ответното дружество.
Ищцата претендира направените по делото
разноски.
Ответникът “Г.” ЕООД
подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и
размер. Ответникът не оспорва, че ищцата е автор на статия със заглавие “60 години ревност между Д.Г.и Б.”. Не оспорва, че на 25.01.2014 г. в
съдържанието на електронния сайт glasove.com е публикувана статия със заглавие “Б.П.разделя и обединява Б.и Д.Г.цели 60
години”. Сочи, че след писмено
уведомление от страна на представител на ищцата, че статията е публикувана без посочване на
името на автора, получено по електронна поща на 24.10.2019 г., на статията е
направена моментна снимка и на същия ден е свалена от съдържанието на сайта.
Възразява, че причината за непосочване на автора на статията е технически, тъй
като заглавието, текстовото съдържание и снимковия материал са копирани и
препубликувани от текста, който вече е бил разгласен от друга електронна медия
– precoria.blog.bg.
Ответникът признава, че е нарушил неотчуждимото право на автора по чл. 15, ал.
1, т. 4 от ЗАПСП, като не е посочил неговото име, но това не е сторено
злонамерено, с цел да го злепостави и да въведе в заблуждение публиката на
автора. Сочи, че следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че процесната статия е премахната от ответника от неговия сайт.
Сочи, че това следва да се вземе предвид при определяне на размера на вредите.
По отношение на промените в текста ответното дружество се позовава на
обстоятелството, че е препубликувал вече разгласен от друг информационен сайт
текст, като не е внасял никакви промени.
Ответникът оспорва иска за обезщетение по
основание и размер.
Съдът не взема предвид възраженията на
ответника по отношение на иск за преустановяване на неправомерното използване,
доколкото такъв не е предявен в настоящото производство.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните и се установява от събраните доказателства, че ищцата е автор на статия със заглавие “60 години ревност между Д.Г.и Б.”.
Не се спори между страните и се установява от представените от ищеца писмени доказателства, че на 25.01.2014 г. статията е публикувана във вестник “М.”, както и че на 25.01.2014 г. в съдържанието на електронния сайт на ответника glasove.com е публикувана статия със заглавие “Б.П.разделя и обединява Б.и Д.Г.цели 60 години”.
От
представените от ответника извадки от сайта glasove.com се установява, че статията има 47 преглеждания, както
и че същата е премахната от съдържанието на този сайт. От представената от
ищцата справка от интернет архиватор касателно процесната статия в сайта на
ответника glasove.com
се установява, че в периода 04.04.2014 г. – 07.07.2014 г. статията има
4 030 прочитания.
Представена е от ищцата епикриза № 19204/2010 на Неврологична клиника в Университетска многопрофилна болница за активно лечение “света Анна” АД – София, от която е видно, че Л.Н. Г.е постъпила на 25.09.2010 г. и е изписана на 29.09.2010 г., с окончателна диагноза – световъртеж от централен произходен, преходен окуловестибуларен и дискоординационен палео- и нецеребеларен синдроми.
Представени са от ответника извадки от сайта blitz.bg, в който е публикувана статията от вестник “М.”, и от сайта http://precoria.blog.bg, в който е публикувана статия със заглавие и снимка, идентични с процесната публикация в сайта на ответника glasove.com.
Представени са от ответника информация от разпространители на книгата “Обич безумна и свята” и от театрален афиш на Народен театър “Иван Вазов” на театрално представление “Две” с автор Т.Ш.и реж. Ю.Д..
Представен е и договор между ответника (издател) и трето за делото лице (автор) за уреждане на правоотношения относно създаване и публикуване на статии и материали.
Представени са от ответника статии на подобна тематика, които съдът намира за неотносими към предмета на спора, доколкото касаят трети за делото правоотношения. Ирелевантно за делото е обстоятелството дали ответникът е публикувал други статии с историческа тематика.
Изискан е от третото неучастващо по делото лице – “Т.М.” ЕООД и е предоставен трудов договор, сключен между “М.” ЕООД (работодател) и ищцата Л.Н. Г.(служител), на длъжност “редактор” в отдел “Живот и уикенд” във вестник “М.”, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 350 лева.
При снемане на самоличността свидетелят Г.М.сочи, че е съпруг на ищцата Л. Г.. Същият е предупреден, че на основание чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК може да откаже да свидетелства, и е заявил, че желае да свидетелства.
От разпита на свидетеля Г.М.се установява, че съпругата му се занимава с публицистична журналистика и след 2013 г. започнала да работи по проект за книга, която е насочена към отношенията между Д.Г., Е.Б.и Б.П.. Казва, че тя е публикувала във вестник “М.” част от тази нейна разработка и тема на книгата под статията “60 години ревност между Д.Г.и Е.Б.”, в която ищцата синтезирано излага част от идеите си за своята бъдеща творба. Казва, че впоследствие през 2015 г. ищцата е издала и книгата, която се намира в библиотеките на най-престижните университети в света – Харвард, Оксфорд, Вашингтон. Казва, че във връзка със статията ищцата е извършвала множество проучвания на материали, интервюта със съвременници на тези личности, издирвала и разговаряла с техни наследници.
Свидетелят М.казва, че след като разбрала за публикуване на статията й в “Гласове”, ищцата изпаднала в депресия, тъй като приела, че е ограбен трудът й. Казва, че е имала нервност, раздразнение, безсъние, световъртеж.
Съгласно чл. 172 от ГПК при преценка на свидетелските показания на свидетеля М.съдът ги съобразява с оглед на всички други доказателства по делото, като се съобразява възможната негова заинтересованост от изхода на делото.
При разпита свидетелката Т.Ш.казва, че в статията на ищцата Г.не е споменато името на свидетелката като автор на пиесата “Две” в Народния театър. Казва, че е чела статията, тъй като чете всичко за героите от пиесата си - Д.Г.и Е.Б.. Свидетелката казва, че нейни текстове, сходни на тези на ищцата Г., са поне три месеца проучвания и над 20 страници, за което обичайното възнаграждение е 100 лева в “Гласове” и 200 лева в “Еуропео”.
Останалите доказателства съдът
намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен e иск с правно основание чл.
95, ал. 1 вр. с чл. 95а от ЗАПСП.
За да бъдат уважен предявеният иск, следва да са налице следните
предпоставки: да
съществува обект на авторско право,
подлежащ на закрила по смисъла
на чл. 3 от ЗАПСП; ищецът да е носител на авторското
право - обект на закрила; да е налице
нарушение на авторското право на ищеца, извършено от страна на ответника;
причинени на ищеца в резултат на нарушението вреди, които
да са в пряка
причинна връзка с него.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, обект на авторското право са литературни произведения, включително произведения
на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми.
Съгласно определението в речник на думите в българския език с интернет адрес: http://rechnik.info,
статията е сравнително кратко научно или публицистично съчинение по определен
проблем, отпечатано във вестник, списание и др. Следователно същата е годен
обект на закрила по ЗАПСП.
Съгласно нормата на чл. 5, изр. първо от ЗАПСП, автор е физическото лице, в резултат на чиято
творческа дейност е създадено произведение.
Съгласно чл. 10 от ЗАПСП, авторското право върху периодични
издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице, което
осигурява създаването и издаването на произведението. Авторското право върху
включените в такова произведение отделни части, които имат характер на
произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните
автори.
Настоящият състав намира, че не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че ищцата е автор на статията със заглавие “60 години ревност между Д.Г.и Б.”, публикувана във вестник “М.”.
Не се спори също и се установява от събраните по делото доказателства, че ответникът притежава интернет сайт - http://glasove.com, в който 25.01.2014 г. е публикувана статията на ищцата под заглавието “Б.П.разделя и обединява Б.и Д.Г.цели 60 години”. От съпоставянето на двете статии е видно, че статията в сайта на ответника е с почти идентично съдържание на процесната статия, чийто автор е ищцата, като няколкото промени в текста са незначителни касателно цялостното съдържание на статията и вложените в нея постановки.
По тези съображения съдът
намира, че са налице първата, втората и третата предпоставка на иска.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП
урежда изключителното право на автора да ползва създаденото от него
произведение и да разрешава използването му от други лица. Като ал. 2 на същата
разпоредба посочва действията, които се считат за използване на произведението,
включително въпроизвеждането на произведението (т.1)
и предлагането по безжичен път или
по кабел на достъп на
неограничен брой лица до произведението
или до част от
него по начин,
позволяващ този достъп да бъде
осъществен от място и по време,
индивидуално избрани от всеки от
тях (т. 10).
Неоснователно и недоказано остана
възражението на ответника, че непосочването на автора на статията било по
техническа причина, тъй като
заглавието, текстовото съдържание и снимковия материал са копирани и препубликувани от текста, който вече е бил разгласен от
друга електронна медия – precoria.blog.bg. Без правно значение за нарушението на авторските права е от какъв
източник е получена публикуваната в интернет сайта на ответника статия – дали
от вестник “М.” или от електронна медия precoria.blog.bg.
Неоснователно и недоказано
остана и възражението на ответника, че ищцата е отчуждила авторските си права
върху създаденото от нея произведение на своя работодател “Т.М.” ЕООД по силата на трудов договор, като
последното е станало носител на същите, включително на правото на използване и
на възнаграждение по чл. 18 и чл. 19 от ЗАПСП. В случая от представения от
третото неучастващо по делото лице се установява, че ищцата Л.Н. Г.има сключен трудов договор с “М.” ЕООД на длъжността “редактор”. Редакторската длъжност включва
редактиране и коригиране на различни текстове, статии, за да се подобри стила и
структурата на текста. Следователно заеманата длъжност не е на автор на статии
и не може да обоснове извода, че авторските права на ищцата по отношение на процесната статия са прехвърлени на нейния работодател.
Дори обаче и част от авторските права да се приеме, че са прехвърлени на
издателя на вестник “М.”,
то не се установява в какъв обем. Също така съгласно разпоредбата на чл. 10,
изр. второ от ЗАПСП, касаещ авторското право върху
периодични издания, правото върху включените в изданията отделни части, които
имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи
на техния автор, т.е. на физическото лице.
С оглед на горното съдът
намира, че ищцата като автор на процесната статия има
право да изиска името й да бъде обозначено по съответния начин при всяко
използване на произведението съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП, както и да
разреши използването и разгласяването на произведението съгласно чл. 15, ал. 1,
т. 1 от ЗАПСП.
В случая не се установява
от ответника, който носи доказателствена тежест за
това, че има съгласието на ищцата за използването на създадената от нея статия и
че е уредил с нея съответните авторски права. Използването на създадената от ищцата статия в интернет сайта на
ответника - http://glasove.com, без
нейно съгласие, нарушава авторските й права върху същата. Налице е нарушение на автроското право
на ищцата за процесната статия, извършено от страна
на ответника.
С оглед установяването на извършеното нарушение на авторските права на ищцата, извършено от ответника, следва да се разгледат предпоставките за обезщетяване на вредите от нарушените авторски права.
По отношение на претендираното обезщетение приложение намират разпоредбите на чл. 95 и чл. 95а от ЗАПСП. Този, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото. Съдържанието на самото обезщетение е определено в чл. 95, ал. 2 от ЗАПСП и включва всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
Доказването от ищеца на имуществените вреди се осъществява, като се установи какви
са реално претърпените загуби от ищеца и какви
ползи същият е пропуснал в резултат на нарушението. Доказването на неимуществени вреди се осъществява чрез свидетелски показания и експертизи, като размерът им
се определя от съда по
справедливост.
Както е прието в Решение № 139/28.01.2016 г. по т.д. № 1711/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., нарушението на авторското право и сродните му права представлява проявление на непозволеното увреждане, а отговорността на нарушителя по чл. 94, ал.1 от ЗАПСП (понастоящем чл. 95, ал. 1) има характер на деликтна отговорност и в този смисъл общият принцип на чл. 45 от ЗЗД намира приложение в областта на авторското право и сродните му права. С въвеждането на новата разпоредба на чл. 95б от ЗАПСП (ДВ, бр. 99/2005 г.), настоящ текст на чл. 95г от закона, е регламентирана възможността гражданската отговорност за нарушаването на авторските или сродните им права да се търси от юридически лица или еднолични търговци, ако нарушението е извършено виновно от физическите лица, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях, като вината се предполага до доказване на противното.
Ирелевантно за предмета на спора е
възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба, че ищцата е
пропуснала в статията си да посочи името на Т.Ш.(свидетел по делото) като автор
на пиесата “Две”. Отношенията между ищцата и
автора на пиесата “Две” се явяват трети за делото
правоотношения и съответно не водят до промяна на извода на съда по отношение
на извършеното от ответника нарушение на правата на ищцата като автор. С оглед
на това неотносими към спора са свидетелските
показания на Т.Ш.в частта, че не е споменато името й в процесната
статия.
Съгласно чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение: от 500 до 100 000 лева, като конкретният размер се определя по преценката на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и ал. 4 от същия закон. Съгласно чл. 95, ал. 3 от ЗАПСП, при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя в резултат на нарушението. Съгласно чл. 95, ал.4 от ЗАПСП, съдът определя справедливо обезщетени което трябва да въздейства възпиращо и предупредително и на нарушителя и на останалите членове на обществото.
На първо място, в съответствие с горния принцип, съдът намира, че справедливото обезщетяване на имуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на неправомерното ползване на авторските права на ищеца по делото и за неимуществените вреди от нарушението, като обезщетението не следва да надхвърля претендирания размер по искова молба.
Размерът на обезщетението по чл. 95 от ЗАПСП зависи от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характерът на нарушението на ЗАПСП, степента на увреждане на съответния интелектуален продукт и резултат, степента на вината, последиците от това нарушение и други обстоятелства. Безспорно е, че обект на закрила по ЗАПСП могат да бъдат различни произведения на литературата, изкуството, публицистиката и т.н., поради което и диапазона на обезщетенията законодателят е дал в много широки граници от 500 лева до 100 000 лева. От една страна, определеното от съда обезщетение за нарушаване на авторското право следва да обезщетява автора с оглед степента на нарушението и вредите. От друга страна, определеното от съда справедливо обезщетение следва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, т.е. превантивна функция.
При изчисляване на обезщетението по чл. 95 от ЗАПСП съдът обсъжда конкретизацията и размера на вредите, които ищцата е индивидуализирала в исковата молба.
Ищцата претендира обезщетяване на вредите от незаплатено авторско възнаграждение за използването от страна на ответника на процесната статия в размер на 1 500 лева. Вследствие на неправомерното използване на статията на ищцата, ищцата е понесла имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено възнаграждение, каквото би получила при възмездно отстъпване на правото върху статията за използването му в интернет сайта на ответника с договор по чл. 36 от ЗАПСП. За създаване на подобни статии от представения договор, сключен между ответника и свидетелката Т.Ш., и от свидетелските показания на свидетелската Ш.се установява, че се заплаща от ответното дружество възнаграждение на автора в размер на 100 лева. В случая обаче следва да бъде взето предвид, че не се касае за доброволно преотстъпване на авторски права, а за нарушение на авторски права на ищцата, обезщетяването на което се определя по предвидения в ЗАПСП ред (така в Решение № 1312/23.06.2016 г. по т.д. № 2736/2015 г. по описа на САС, Т.О., 3 състав, относно неправомерно използване на превод на пиеса, което разрешение е приложимо в случая).
За създаването на статия с историческа тематика в публицистичен стил, каквато е процесната статия, съдът приема, че авторът извършва съответни проучвания и събира информация за събитията и личностите, предмета на статията. Създаването на статията изисква добро владеене на езика, познаване на стилистиката на езика и практически умения, които да позволяват тези познания на автора да намерят проявна форма в статията чрез съответните стилистични похвати.
В случая съдът кредитира и показанията на свидетеля М., който е съпруг на ищцата, които са ясни, непротиворечиви и логични, както и не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, като съгласно чл. 172 от ГПК отчита възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора в полза на ищцата. От същите се установява, че ищцата е създала процесната статия, като е правила проучвания, издирвала е наследници на известните личности, което й е коствало време и усилия.
В случая се установява от представената от ищцата справка от интернет архиватор, която не е оспорена от ответника, че в периода 04.04.2014 г. – 07.07.2014 г. статията на сайта на ответника glasove.com има 4 030 прочитания. Ако се вземат предвид признанието на ответника в молбатата от 23.09.2020 г. (на лист 127 от делото), преглежданията на процесната статия са общо 4 117 броя. Това показва умерен уеб трафик относно процесната статия, т.е. не се установява да има голямо търсене от широката публика. В допълнение, интерпретираната в статията тема не е изцяло нова и непозната, а тази тема е била обект на многобройни анализи и произведения на други автори преди това.
При определяне на обезщетението съдът отчита и обстоятелството, че ответникът е премахнал от съдържанието на сайта си статията на ищцата, т.е. нарушението на авторските й права е преустановено.
Не се установяват от ищцата, която носи доказателствената тежест за това други последици, които съществено да повлияят на размера на обезщетението за имуществени вреди.
Като съобразява изложеното по-горе, както и превантивната функция на обезщетението, съдът намира, че обезщетението за вреди от незаплатено авторско възнаграждение за използваната неправомерно от ответника статия следва да бъде определено на 500 лева, а за горницата над 500 лева до 1 500 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Ищцата претендира обезщетение в размер на 3 500 лева за неимуществени вреди за нарушаване на авторските й права. Неимуществените права са неосезаеми, нямат парична оценка, а е невъзможно след правонарушение те да се възстановят в натура, поради което в полза на носителя им възниква правото на парично обезщетение за овъзмездяването им по справедливост.
В случая обстоятелството, че ищцата е била на лечение четири години преди нарушението – през м. септември 2010 г., което е видно от представената към исковата молба епикриза, не може да обоснове по-голям размер на обезщетението, тъй като същото се е случило преди процесното нарушение и се явява ирелевантно за спора. Установява се от показанията на свидетеля М., който е съпруг на ищцата, и чиито показания съдът кредитира с оглед изложеното по-горе, че след като е установила публикуването на статията в сайта на ответното дружество ищцата е изпаднала в депресия, имала е нервност, раздразнение, безсъние, световъртеж. Съдът намира, че при узнаване за използването на създаденото произведение (в случая процесната статия) без съгласието на ищцата, същата е преживяла вътрешно случващото се, като това е намерило външно проявление в депресивното й състояние, като е проявявала раздразнение, нервност, световъртеж. Интензитетът на търпените от ищцата вреди зависи и от продължителността на нарушението, което в случая е преустановено от страна на ответника с премахването на процесната статия от неговия сайт, след като това е поискано от ищцата. С оглед на изложеното и предвид превантивната функция на обезщетението съдът приема, че за неимуществените вреди от нарушението на авторските права на ищцата следва да бъде определено обезщетение в размер на 500 лева, а за горницата над 500 лева до 3 500 лева претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 95, ал. 1 вр. с чл. 95а от ЗАПСП е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди поради нарушаване на правата на ищеца като автор на статията “60 години ревност между Д.Г.и Б.”, чрез използването й от ответника без нейно съгласие в информационна платформа http://glasove.com – интернет сайт, собственост на ответното дружество, от които 500 лева – имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и 500 лева – неимуществени вреди, а за горницата над 1 000 лева до 5 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 1 200 лева, от които 200 лева – държавна такса и 1 000 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде разгледано от съда. В случая съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. - ДВ, бр. 28/2014 г.) – действащата редакция към датата на платежния документ за заплащане на адвокатското възнаграждение от 21.11.2019 г., минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 580 лева. При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че възражението на ответника е основателно и уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 580 лева. В този размер следва да бъде взето предвид при изчисляването на разноските по делото.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 156 лева,
съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът не претендира
разноски по делото, поради което такива не му се присъждат съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Г.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Л.Н. Г.-
М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 95, ал. 1 вр. с чл. 95а от ЗАПСП, сумата от общо 1 000 лева
(хиляда лева), представляваща обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди поради нарушаване на правата на Л.Н. Г.- М. като автор на статията “60 години ревност между Д.Г.и
Б.”, чрез използването
й от “Г.” ЕООД
без нейно съгласие в информационна платформа http://glasove.com
– интернет сайта на “Г.” ЕООД, от която 500 лева – имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи и 500 лева – неимуществени вреди,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
1 000 лева до предявения размер от 5 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Г.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Л.Н. Г.-
М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 156 лева (сто петдесет и шест лева) – разноски по делото пред СГС, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :