РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Пловдив, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300503313 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. С. С.- Т. против решение
№ 4349/31.10.2023г. по гр.д.№ 9340/2023г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателката искове против Кметство- с.*****, за признаване за
незаконна и отмяната на Заповед № 52/13.06.2023г. на Кмета на Кметство- с.***** за
наложено на жалбоподателката дисциплинарно наказание „уволнение“, за възстановяването
й на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставането
й без работа през период от шест месеца след уволнението в размер от 8370 лева. Във
въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Твърди се,
че РС безкритично е възприел показанията на свидетелката С. Б. и като цяло е тълкувал
събраните доказателства превратно и не в тяхната пълнота. Твърди се също така, че от
жалбоподателката не е извършено твърдяното дисциплинарно нарушение и доколкото
въобще е възникнала някаква конфликтна ситуация тя не носи вина за нея, като дори да е
налице някакво виновно поведение, то не е с такава тежест, че да обосновава налагането на
наказание дисциплинарно уволнение.
От въззиваемата страна Кметство- с.***** е подаден отговор на въззивната жалба, с
който се поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено в
съответствие със събраните доказателства и закона. Развити са подробни доводи в подкрепа
на изводите на РС. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 9340/2023г. на ПдРС, VІІІ гр.с. е образувано по искова
молба от М. С. С.- Т. против Кметство- с.*****, с която са предявени искове по чл.344, ал.1,
т.т.1, 2 и 3 от КТ за това да се признае за незаконна и като такава да бъде отменена Заповед
№ 52/13.06.2023г. на Кмета на ответното Кметство, ищцата да бъде възстановена на
1
заеманата преди уволнението длъжност "*****" към БД Кметска администрация - Звено
207.1 в Кметство- с.*****, както и да й бъде присъдено обезщетение за оставането без
работа поради уволнението за шест месеца, считано от 14.06.2023г., в размер от 8370 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума. В исковата молба се твърди, че в мотивната част
на горепосочената заповед са преразказани твърденията в подадена от Т. Г. жалба, с
оплакване от отказ да бъде обслужена от ищцата и от грубо и унизително отношение от
нейна страна. В действителност обаче още при влизане на 02.05.2023г. в помещението в
кметството, в което работела ищцата, г- жа Г. се нахвърлила върху нея и започнала да я
обижда. В подадената от Т. Г. жалба тя изрично признавала, че се ядосала и избухнала.
Целта на посещението била промяна на нейната и на дъщеря й на малолетната й дъщеря
адресна регистрация. Т. Г. обаче не била представила съдебно решение за прекратяване на
брака й, а и в НБД“Население“ фигурирала като омъжена. Съобщението за прекратяване на
гражданския брак постъпило в служба „ГРАО“ при Община- гр.***** на 03.05.2023г..
Твърди се, че за служителите в общинската администрация не съществува задължение да
попълват формулярите по образец за исканите от гражданите административни услуги.
Ищцата- жалбоподател в настоящето въззивно производство, заемала длъжността "*****"
от месец септември 2016г. и винаги стрикто изпълнявала служебните си задължения. Дори
на 02.05.2023г. тя да била допуснала някакво нарушение на трудовата дисциплина, то
същото не било с такава тежест, че да обосновава наличието на основание за налагане на
най- тежкото дисциплинарно наказание.
С подадения от Кметство- с. ***** отговор на исковата молба предявените искове са
оспорени като неоснователни. Твърди се, че Заповед № 52/13.06.2023г. е подробно
мотивирана, като детайлно е описано извършеното от М. С.- Т. дисциплинарно нарушение.
Тя и Т. Г. от дълги години били в близки отношения. Ищцата била кръстница на двете деца
на г- жа Г.. Тя знаела за постановения от съда развод и следвало да се съобрази с този факт,
но вместо това отказала да промени адресната регистрация на малолетното дете, като в
резултат от действията й то останало регистрирано на адреса на своя баща. Детето било
инвалидизирано на 100% с решение на ТЕЛК и за да се ползва от полагащите му се
социални услуги следвало да бъде адресно регистрирано на адреса на своята майка. При
посещението си в кметството на 02.05.2023г. Т. Г. носела бракоразводното решение, но
ищцата не го изискала. Дори обаче да нямало данни за прекратяване на гражданския брак
между родителите, съгласно чл.2, ал.2 от Закона за гражданската регистрация, при промяна
на адреса на майката малолетните деца следвало да бъдат регистрирани на нейния адрес. М.
С.- Т. проявила грубо отношение към посетителката, като и подхвърлила бланките-
формуляри, отказала й съдействие при попълването, въвела я в заблуждение, като
променила нейния и на детето настоящ адрес, както и постоянния адрес на майката, но не и
на детето. Освен това тя направила запис на телефона си на разговора с г- жа Г., без нейно
знание и съгласие.
В подадената на 05.05.2023г. жалба от Т. Г. до Кмета на Община- гр.***** и до
Кмета на с.***** е записано, че на 02.05.2023г. тя е посетила Кметство- с.***** с цел
промяна на нейната и на дъщеря й С. М. адресна регистрация, с оглед прекратяванто на
гражданския брак с бащата на детето. Отишла при М. С.- Т., която била кръстница и на
двете й деца. Обяснила й за какво е дошла. Служителката й подхвърлила грубо три
документа и й казала да ги попълни сама. Г- жа Г. погрешно започнала да попълва
формулярите, както ибили един върху друг. Като разбрала, че е сгрешила, М. С.- Т. й се
развикала и отказала да и даде нови формуляри, защото били входирани. После й
подхвърлила нови документи. Г- жа Г. потърсила помощ за попълване на формулярите от
друга служителка в помещението. М. С.- Т. не й поискала бракоразводното решение, от
което било видно, че родителските права са предоставени на нея. Изпратила я при
служителката Й. Д., за да плати 30 лева- такса. На тази служителка й направил впечатление
размера на таксата и я попитала на кого са предоставени родителските права, като й
обяснила, че таксата от 30 лева е само за промяна на настоящ адрес. Г- жа Г. казала, че
родителските права са предоставени за упражняване на нея. Тогава Й. Д. отишла при М. С.-
Т. и я попитала, защо не е направила постоянния адрес на С. М. при майка й.
2
Жалбоподателката отговорила, че постоянният адрес трябва да остане при баща й. Д. й
обяснила, че има постановен от съда развод и родителските права са предоставени на
майката, на чийто постоянен адрес следва да бъде регистрирано и детето. В този момент г-
жа Г. се ядосала и избухнала, защото разбрала, че действията на М. С.- Т. са на лично
основа. Заявила й, че не може така да злоупотребява със служебното си положение и
настояла документите й да бъдат обработени по- бързо, защото трябва да се връща на
работа. По искане от Кмета на с.*****, на 31.05.2023г. жалбоподателката е подала две
писмени обяснения / отговори/. В първия отговор се твърди, че е обслужила г- жа Г. като
всеки друг гражданин, как подобава. Във втория се сочи, че не й е било представено
бракоразводно решение, извършила е справка в НБД“Население“ и се установило, че Т. Г. се
води омъжена. Оспора да се е държала грубо или некоректно с посетителката. Твърди, че
записът на разговора е направила случайно, тъй като преди г- жа Г. да влезе в помещението,
разговаряла със съпруга си и забравила да затвори телефона.
На 02.06.2023г. е дадено обяснение и от заемащата в кметството длъжност „*****е“
С. Б.. В обясненията се сочи, че Т. Г. е посетила служба „ГРАО“ в кметството на
02.05.2023г. и е поискала да смени четири адресни регистрации- своите и на малолетната си
дъщеря постоянен и настоящ адрес. Служителката, която я обслужвала / има се предвид
жалбоподателката/ й поискала нотариален акт за жилището на адреса, на който иска да се
регистрира, и документ за платени данъци за текущата година. Посетителката отишла,
платила си данъка и донесла на М. С.- Т. съответния документ. Последната й подала
адресните карти, без да й обясни как да ги попълни и без да й каже, че са индигирани.
Посетителката направила грешка при попълването и поискала нови формуляри. М. С.- Т. й
казала да задраска сгрешеното, което било недопустимо, и да продължи да пише. Отказала
да й даде нови формуляри, защото били номерирани, което не било вярно. След това
направила забележка на г-жа Г., че пише на адресните карти една върху друга, при което
текстът се отбелязва на долните бланки. Посетителката се ядосала и поискала нови бланки.
След това се обърнала за помощ от С. Б.. Била видимо притеснена. Забравила името на
улицата, на която желае да промени адресните регистрации. Затруднила се при попълване на
номера на акта за раждане на детето. М. С.- Т. не й оказала никакво съдействие. С. Б. не
била в помощението през цялото време, но видяното и чутото я озадачили. Чудела се, защо
колежката й проявява такова негативно лично отношение към посетителката. След като г-
жа Г. била готова с попълването на адресните карти, жалбоподателката я изпратила при
счетоводителката да плати такса за промяна на три адресни регистрации. Счетоводителката
се учудила и попитала, къде оставя детето, при положение, че до навършване на 18 години
то трябва да живее при нея. Г- жа Г. се ядосала и казала, че носи съдебно решение за
родителските права спрямо детето, но никой не й го е поискал. На въпроса, защо е решила,
че адресната регистрация на детето по постоянен адрес трябва да остане на адреса на
бащата, М. С.- Т. заявила, че не знаела.
На 02.06.2023г. е дадено писмено обяснение и от Й. Д., на длъжност „*****“. В тях се
сочи, че на 02.05.2023г. в стаята на финансовата служба влязла г- жа Т. Г., като обяснила, че
е изпратена от служителката в служба ГРАО, да си плати данъците. След известно време се
върнала да плати такса за експресна поръчка- смяна на нейните постоянен и настоящ адрес и
настоящия адрес на малолетното й дете. Й. Д. я попитала, защо не е поискала промяна и на
постоянни адрес на детето, като имала предвид, че при промяна на постоянния адрес на
майката следва да бъде променен и постоянния адрес на детето. Т. Г. била видимо
разстроена и се оплакала от отношението на служителката в служба ГРАО, като споделила,
че тя и подхвърлила адресните карти, което за нея било груба и обидно и поради това
възнамерявала да подаде жалба. След това Д. задала същия въпрос и на М. С.- Т.. Тя
отговорила, че не знае, защо Т. Г. не е поискала промяна на постоянния адрес и на
малолетната си дъщеря.
В становище от Кмета на с.***** до Кмета на община- гр.***** от 02.06.2023г. се
сочи, че в хода на събиране на информация по изложените в жалбата от Т. Г. оплаквания се
установило, че М. С.- Т. е направила запис, който пуснала на кмета и екипа му. С оглед на
3
този факт, от посочената служителка били изискани нови обяснения. Писмено обяснение от
12.06.2023г. относно записа на телефона на жалбоподателката е дадено и от С. Б. и П. Н., на
длъжност *****, като в ъсощото се сочи, че на 31.05.2023г. в стаята, в която работят М. С.-
Т. и С. Б., влязла г-жа В. П., Кмет на Кметство- с.*****. В нейно присъствие и в
присъствието служителките, дали обяснението, жалбоподателката пуснала на телефона си
записа на комуникацията между нея и Т. Г. на 02.05.2023г..
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите И. Т. / без родство с
жалбоподателката/ и С. Б.. Свидетелят Т. сочи, че през 2016г. е бил Кмет на с.***** и той
назначил жалбоподателката на работа в кметството. Тя стриктно изпълнявала служебните си
задължения. Известно му било, че тя е уволнена дисциплинарно. Гражданка била отишла в
служба ГРАО и поискала от М. С.- Т. извършването на услуга. Гражданката на име Т. се
държала предизвикателно и поради това възникнал конфликт. Двете били в близки
отношения, но поради развода на Т. отношенията им се влошили. Свидетелката Б. сочи, че
на 02.05.2023г. е била на работа. Към 13,30 часа в служебната стая влязла Т. Г.. Била във
видимо добро настроение. Насочила се към свидетелката, защото работната й място било
срещу вратата. Обяснила, че иска да промени своята и на дъщеря си адресна регистрация по
постоянен и настоящ адрес. Свидетелката я насочила към жалбоподателката, която
завеждала служба ГРАО. М. С.- Т. подала на Т. Г. адресни карти и поискала от нея да
представи нотариален акт за жилището, на адреса на който иска да се регистрира, както и
бележка за платен данък за този имот, каквато бележка не била необходима за извършване
на промяна на адресната регистрация. Г- жа Г. отишла да плати данъка за текущата година,
след което се върнала и започнала да попълва предоставените й бланки. При попълването
допуснала грешка и поискала от жалбоподателката нови формуляри. М. С.- Т. отказал под
предтекст, че бланките са прономеровани, а това не било вярно. Жалбоподателката казала на
посетителката да продължи да попълва, като добре знаела, че в адресните карти е
недопустимо да има зачертавания и поправки. Т. Г. се затруднила с попълване на името на
улицата, тъй като в нотариалния й акт било записано старото име. Жалбоподателката й
отказала съдействие. Относно попълването на картите също отказала да й помогне, като й
казала, че е грамотна и може да чете. Дала и нови формуляри, едва след като забелязала, че
бланките, които попълва г- жа Г. са една върху друга и тъй като са индигирани, текстът се
отбелязва на тези, които са отдолу. Направила й забележка за това, как може да пише така,
че е унищожила документите. Посетителката се притеснила. След като приключила с
попълването, тя отишла в счетоводството, за да заплати дължимата такса за услугата. Там се
оказало, че жалбоподателката й е дала само три адресни карти, поради което не е попълнена
адресна карта за промяна на постоянния адрес на малолетната дъщеря на г- жа Г..
Счетоводителката попитала жалбоподателката, защо няма четвърта адресна карта, при
положение, че детето трябва да бъде регистрирано на постоянния адрес на майка си. Т. Г.
вече била видимо разстроена, казала, че има съдебно решение, с което упражняването на
родителските права спрямо детето са предоставени на нея. Предложила да го даде на
жалбоподателката, но тя отказала. Едва след намесата на счетоводителката Т. Г. получила
четвърти формуляр- адресна карта за промяна на постоянния адрес на дъщеря й. След
известно време станало ясно, че жалбоподателката е записала на телефона си разговора с г-
жа Г.. Пуснала го в присъствието на кмета на селото. Свидетелката се възмутила и я
попитала, защо си позволява да записва посетители в кметството. М. С.- Т. заявила, че не за
пръв път записва Т. Г., защото тя веднъж казвала едно, а друг път друго.
Настоящият състав на ПОС счита, че не е налице основание да не бъдат кредитирани
показанията на свидетелката С. Б., независимо от това, че понастоящем тя е назначена на
заеманата от жалбоподателката длъжност преди уволнението й. Показанията на сочената
свидетелка са в пълно съответствие с дадените както от нея, така и от Й. Д. обяснения преди
издаване на заповедта за наложеното дисциплинарно наказание. Те не се опровергават в
никаква степен от показанията на свидетеля И. Т., а и не са в пряко противоречие с
обясненията на жалбоподдателката и с твърденията и в исковата молба и въззивната жалба.
Единственото противоречие е с твърдението в исковата молба, че още с влизането си в
стаята в кметството Т. Г. се била нахвърлила на жалбоподателката. Това твърдение обаче е
4
напълно нелогично, тъй като е безспорно, че г- жа Г. е била в кметството, за да промени
своята и на малолетната си дъщеря адресна регистрация, а не, за личен разговор и
пререкания с жалбоподателката.
Писмените обяснения на М. С.- Т. са твърде общи. В тях се сочи какъв е трудовият й
стаж в кметството, а също така, че винаги стриктно е изпълнявала задълженията си и не си е
позволявала лично отношение към обслужвани от нея граждани. Безспорно е, че тя е
отказала съдействие на г- жа Г. при попълване на адресните карти, тъй като изрично твърди,
че като служител в служба ГРАО не е дължала такова съдействие. От приетите като
доказателства обяснения и от показанията на свидетелката Б. непротиворечиво се
установява, че при заявена услуга- промяна на адресните регистрации на г- жа Г. и на
малолетната й дъщеря по постоянен и по настоящ адрес, жалбоподателката й е предоставила
три бланки- адресни карти, а не четири, колкото са били необходими. Не й е обяснила, че
бланките са индигирани и когато се попълват не трябва да са една върху друга, като я е
обвинила, че е унищожила документите. При допусната от Т. Г. грешка при попълването на
бланките първоначално е отказала да й даде нови формуляри. Подвела я е да поправи или
зачертае сгрешения текст и да продължи да пише, което би довело до нередовност на
документите. Единствено намесата на счетоводителката Й. Д. е предотвратила лишаването
на Т. Г. от една от заявените от нея услуги- промяна на постоянния адрес на малолетната С.
М.. Жалбоподателката не е отказала изрично да извърши тази услуга, поради това, че не й е
било предоставено бракоразводно решение или поради това, че в НБД“Население“ г- жа Г.
все още се е водела като омъжена. Пред колежките си тя въобще не е изтъкнала такива
причини, а е заявила само, че е обслужила посетителката, според желанието й-
обстоятелство, което не отговаря на истината, не само предвид показанията на свидетелката
Б., но и предвид факта, че по силата на бракоразводното решение упражняването на
родителските прави спрямо С. М. е предоставено на нейната майка, а ползването на
семейното жилище в с.*****, ул.“***** е предоставено на бащата, поради което е било
наложително те и двете да променят адресните си регистрации по постоянен и настоящ
адрес. При справка в НБД“Население“ се установява, че от 02.05.2023г. Т. Г. и дъщеря й С.
М. са регистрирани на адрес: с.*****, ул.“*****, т.е. на адрес, различен от адреса на
семейното жилище. Съгласно чл.90, ал.2 от ЗГР, когато родителите имат различни
постоянни адреси, те избират един от тях за детето си, а когато настоящите им адреси са
различни, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето. Предвид одобреното с
бракоразводното решение споразумение между Т. Г. и бившия й съпруг Н. М., несъмнено те
са постигнали съгласие С. М. да живее при своята майка, което означава, че и адресната й
регистрация е следвало да е по постоянния и настоящ адрес на майка й. Дали
жалбоподателката е знаела за това, дали е могла и дали е била длъжна да го знае, не е от
особено значение. По- съществено е това, че Т. Г. не е имала причина да поиска промяна
само на настоящия адрес на дъщеря си / такава причина би могла да е само липсата на
съгласие от страна на бащата/, поради което с пълно основание следва да се възприемат
показанията на свидетелката Б., че още след влизането си в стаята г- жа Г. е заявила, че
желае да промени своя и на дъщеря си постоянен и настоящ адрес. Следователно
жалбоподателката напълно съзнателно и преднамерено не е обслужила коректно г- жа Г.,
каквото изрично задължение тя е имала, съгласно т.ХІ.4 от длъжностната си характеристика.
В тази връзка следва да се допълни, че в т.VІІІ, изр.2 от длъжностната характеристика за
длъжността „*****“ е записано „при обслужване на населението дава конкретни
разяснения“, което не означава, че е трябвало да попълни адресните карти вместо Т. Г., но
несъмнено я е задължавало да й даде подробни и ясни указания за попълването,
включително и за това, че бланките са индигирани и не следва да се попълват, поставени
една върху друга.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС / така например Решение № 167 от
14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 227 от 29.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III г. о., ГК и др./, тежестта на допуснатото нарушение се
определя с оглед характера на изпълняваната работа, степента на отговорност при
изпълнение на работата и последиците от допуснатото нарушение. Жалбоподателката е
5
заемала длъжност в структура на местната власт. Трудовите й функции са включвали
обслужване на населението на кметството в приложение на ЗГР, както и други функции,
които нямат отношение към конкретния случай. Длъжността е с висока степен на
отговорност. Съгласно чл.1, ал.2 и ал.3 от ЗГР, гражданската регистрация е вписване на
събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и
вписване на лицата в регистъра на населението, като включва съвкупност от данни за едно
лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на
носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство,
постоянен адрес и др.. Дейността на жалбоподателката като ***** е включвала работа с
редица лични данни на жителите на кметството, отразяването и промяната им, който са от
съществено значение в живота им. При неизпълнение на задълженията й са могли да
настъпят значителни вредни последици. В конкретния случай умишлените действия на
жалбоподателката са имали за цел жителка на кметството да бъде лишена без каквото и да
било основание от заявена от нея административна услуга по ЗГР, като не се е достигнало
до това единствено поради намесата на друга служителка. При това тези действия са били
съпроводени от най- малкото невежливо и некоретно поведение, целящи, освен
обслужваната гражданка да не получи в пълнота поисканите от нея услуги, тя да бъде
унизена. Това поведение на жалбоподателката не злепоставя толкова самата нея, колкото
структурата на местната власт, в която е работела. Абсолютно недопустимо е служител в
орган на местна или държавна власт, възползвайки се от заеманата от него длъжност и по
причина на това, че на лице, към което той има негативно отношение, се нуждае от
предоставяне на определени услуги в кръга на службата му, да третира това лице
унизително или под каквато и да било форма да дава израз на субективното си отношение
към него. Такова едно поведение винаги дава основание да се счита, че в съответната
структура на местната или държавна власт не е създадена необходимата организация и не се
упражнява контрол върху изпълнението от служителите на възложената им работа. В този
смисъл в личен план поведението на жалбоподателката може и да не е особено укоримо / не
е упражнен особено интензивен психически тормоз, чрез заплахи, обиди или др./, но
предвид обстоятелството, че това нейно поведение е осъществено на служебното й място и
по повод на изпълнение на служебните й задължения, то негативните последици от него
придобиват определено по- голяма тежест. Освен това М. С.- Т. не би могла да си дава
сметка за това, че Т. Г. не разполага с алтернатива относно получаване на търсената от нея
услуга- промяна на адресна регистрация. Обяснението й относно записа на телефона й, а
именно, че преди г- жа Г. да влезе в служебната им стая, е разговаряла със съпруга си и е
забравила да изключи телефона, също е неубедително, тъй като е нелогично по време на
разговора телефонът да е бил включен да записва звук от външен източник. Извършването
на запис на разговора с обслужвана от нея гражданка, без нейно знание и съгласие,
представлява пряко нарушение от страна на жалбоподателката да бъде точна и коректна в
работата и отношенията с клиентите.
Както се сочи и в мотивите към Решение № 75 от 10.06.2015г. на ВКС по гр. д. №
5735/2014 г., IV г. о., ГК, освен горепосочените обстоятелства, при преценка на тежестта на
нарушението на трудовата дисциплина следва да се отчете и субективното отношение на
работника /служителя/ към конкретното неизпълнение. На база на дадените от
жалбоподателката обяснения пред работодателя й, както и от съдържанието на исковата
молба, категорично се налага извода, че тя проявява пълна безкритичност към действията си
при обслужване на 02.05.2023г. на г- жа Т. Г.. Игнорира се очевидния факт на проявеното
негативно лично отношение, изразяващо се не само в липсата на вежливо отношение, отказа
за всякакво съдействие, но и в целенасочените опити да бъде препятствано получаването на
исканите услуги. В обобщение на горното съдът намира, че е налице посоченото в Заповед
№ 52/13.06.2023г. основание по чл.190, ал.1, т.7 от КТ за налагане на дисциплинарно
наказание- други тежки нарушения на трудовата дисциплина, като наложеното наказание е
събразено с тежестта на нарушенията. Ето защо, обжалваното решение на ПдРС ще следва
да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата страна бъдат присъдени направените от
нея съдебни разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер
6
от 1800 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4349/31.10.2023г. по гр.д.№ 9340/2023г. на ПдРС, VІІІ
гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката М. С. С.- Т. искове против
Кметство- с.*****, за признаване за незаконна и отмяната на Заповед № 52/13.06.2023г. на
Кмета на Кметство- с.***** за наложено на жалбоподателката дисциплинарно наказание
„уволнение“, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за
присъждане на обезщетение за оставането й без работа през период от шест месеца след
уволнението в размер от 8370 лева.
ОСЪЖДА М. С. С.- Т. от с.*****, ул.“*****, ЕГН: ********** да заплати Кметство-
с.*****, ул.“***** сумата от 1800 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7