№ 284
гр. Варна, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000197 по описа за 2023 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 ГПК.
Производството е инициирано по въззивна жалба на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР АД, ЕИК *********,Варна, чрез адв.Н.Б. от ВАК срещу решение №528/18.11.2022г.,
постановено по т.дело №141/2021г. на ВОС, с което съдът е осъдил ответното дружество -
въззивник „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, да заплати на „УИНД СИСТЕМС”ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
сумата 269 455,29 лв., за периода от 01.03.2018г. до 01.03.2021г., от които за 2018г. – 74
593,82 лв., за 2019г. – 60 968,05 лв., за 2020г. – 106 224 лв. и за 2021г. – 27 669,42 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи, изчислени като разлика между стойността на произведената ел.енергия от вятърна
електрическа централа, находяща се ПИ 001047, с.Крупен, общ.Каварна, обл.Добрич, при
работа на генератора с мощност 2 MW, за периода от 01.03.2018г. до 01.03.2021г. и тази,
която централата би произвела при мощност 3 MW, претърпени поради неизпълнено
задължение на ответника по Договор за достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013г./30.09.2013г., а
именно- да осигури на ВяЕЦ достъп до електроразпределителната мрежа в пълен обем на
номиналната присъединителна мощност, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на депозиране на исковата молба в съда 02.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.82, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон; необосновано, тъй като не почива на
събраните доказателства.
На първо място въззивникът твърди, че ВОС не е взел предвид съвкупността от
1
събрани доказателства като не е обсъждал тези, които са посочени за установяване
неоснователността на иска; обсъждал е събраните доказателства едностранно; не е обсъдил
изобщо възраженията на ответника в нарушение на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, по
конкретно, не е коментирал възраженията му /както и на третото лице/ за:
Липса на наложено ограничение по отношение на ищеца до собствената на ответника
разпределителна мрежа;
Задължението на ответника да присъедини ВИ независимо от капацитета на
преносната мрежа съгласно ЗВАЕИБ;
Липса на капацитет на преносната мрежа;
Постигнато съгласие за ограничаване мощността на извода, към който е присъединена
процесната ВяЕц в анекси към договора за присъединяване;
Валидността и самостоятелния характер на тези анекси;
Необходимостта от реконструкция на килия „Конаре“ като условие за достъп до
преносната мрежа.
Твърди се неправилен извода на съда за ограничение от страна на преносното
предприятие на достъпа до мрежата на ищцовата ВяЕц. Поддържа, че това твърдение на
ищеца не е установено по делото – че е налице ограничение до 2 МВ. Прави се довод, че
ответникът няма правомощия по отношение на преносната мрежа, към която е
присъединена собствената му електроразпределителна мрежа. Поддържа, че ответникът не е
титуляр на лицензия за пренос на ел.енергия, поради което и обективно не може да поеме
задължения, свързани с преносната мрежа, съответно да гарантира преноса и достъпа на
цялата произведена от ищеца ел.енергия чрез резервиране на мощност от капацитета на тази
мрежа /преносната/. Ограничението до същата мрежа с извод Крис е по съгласие на самия
производител, обективирано в споразумение между него и останалите централи,
присъединени към този извод /Крис/, т.е. по съгласие между собственици на ВяЕц. Твърди
се, че ограничението е временно наложена мярка от НЕК до извършване реконструкция на
присъединителното съоръжение – килия Конаре. Поради това се прави довод, че
ограничението не се дължи на неизпълнение на договорно задължение на ответника.
Споразумелите се производители са си поделили мощността като дори някой от тях да е бил
с присъединена мощност от 3 МВ, то това не се дължи на неизпълнение на ответника, а на
взаимното им съгласие.
Твърди се, че съгласно действащата нормативна уредба към датата на
присъединяване на ищеца на СрН, са били необходими две успоредни процедури – пред
преносното /НЕК/ и пред разпределителното предприятие, съгл. Наредба №6/09.06.2004г. и
чл.13 от ЗВАЕИБ. Ответникът е изпълнил своите задължения по договора, макар преносното
предприятие, което има договор с ищеца от 15.04.2011г., да не е изпълнило своите
задължения за сключване на окончателен договор след преоборудване на собственото му
съоръжение килия Конаре, като част от собствената му подстанция Г.Тошево. Поради това
се твърди, че ответникът не може да носи отговорност за неизвършените реконструкции на
чуждо съоръжение. Твърди се още, че ответното дружество е направило всичко възможно да
съдейства на ищеца за осигуряване на пълноценен достъп до 9 МВ, чрез настояване пред
НЕК ЕАД за осигуряване реконструкцията на килия Конаре. Тези отношения се установяват
и от сключения предварителен договор №ЕП-106/15.04.2011г. между ответното дружество и
НЕК ЕАД. С цитираните анекси се твърди, че ищецът е поел задължение с останалите
производители /още двама/ да не бъде допускан достъп над 7 МВ за целия извод Крис до
извършване реконструкцията на килия Конаре. Това бъдещо условие не се е сбъднало,
поради което въззивникът твърди, че предявеният иск съгласно чл.79 ЗЗД, е неоснователен.
В жалбата се излагат съображения относно квалификацията на иска за пропуснати
ползи съгласно чл.82 вр. чл.79 ЗЗД и постановките на ТР №3/2012г. на ОСГТК на ВКС. В
този смисъл се твърди, че вредите биха настъпили и е без значение обстоятелството дали
2
разпределителното предприятие /ответник/ е изпълнило задълженията по договора за
присъединяване на производителя на ел.енергия от възобновяем източник/ВИ/. Това
състояние би се запазило до изпълнение на бъдещото условие за достъп до пълния
капацитет на преносната мрежа /за цялата номинална мощност/ – реконструкция на килия
Конаре. Всички присъединени към въздушния електропровод ВЕЛ Конаре са в една и съща
позиция.
Твърди се неправилен извода на съда, че със сключване на договора за достъп на
30.09.2013г. действието на предходните анекси е отпаднало и от този момент е възникнало
задължение за ответника да осигури на производителя достъп до разпределителната мрежа
за номиналната мощност на електроцентралата от 3 МВ. С подписаните от ищеца три
анекса, които се поддържа, че имат самостоятелно значение, същият е приел условията за
достъпа до преносната мрежа, съответно да търпи наложеното ограничение на достъпа.
Прави се довод, че това състояние не се променя от подписания по-късно през 2013г.
договор за достъп, който няма новационен ефект и не променя предходните съглашения
между страните. В това отношение изводите на ВОС са погрешни.
С жалбата си въззивникът твърди, че съдът не е констатирал, че ищецът не само е
знаел за техническата невъзможност за осигуряване на поисканата номинална мощност, но
изрично се е съгласил същата да бъде ограничена до реконструкцията на килия Конаре.
Несъответствието между договорена присъединена мощност и техническа възможност и
капацитет на мрежата налагат други мерки за защита – законово-регулаторни и
законодателни. Неизпълнението на това задължение няма договорен характер, доколкото не
е конкретизирано със срокове за изпълнение нито в договора за присъединяване от
30.04.2009г., нито в анексите след него. Единственото задължение е това за последващо
увеличаване на допустимите мощности на присъединяване след извършване на
реконструкцията на съоръжение, собственост на НЕК ЕАД. Поддържа, че не е налице
дължима неизпълнена договорна престация от ответника.
Твърди се, че неправилно съдът приел, че в договора за достъп следвало да се посочи
ограничението в генерираната мощност, тъй като това противоречи на материалния закон.
Поддържа, че липсва законова възможност в договора между производител и оператор на
електроразпределителна мрежа да се уговаря ограничение в мрежа, която не е собственост
на оператора. Поддържа се също, че ответното дружество не е създало пречки за сбъдване
на бъдещото условие по реконструкция на килия Конаре, което е задължение на самия ищец
в отношенията на страните по спора. Напротив, ответникът е съдействал на ищеца като е
претендирал подписването на окончателен договор за присъединяване пред НЕК ЕАД.
/излага се хронологията на тези отношения/
На следващо място въззивникът твърди, че не е налице причинна връзка между
твърдяното неизпълнение на договора за достъп и настъпилите за ищеца вреди.
Съществуващата договореност на УИНД СИСТЕМС ЕООД с други производители
опосредява настъпване на твърдените вреди като разкъсва причинно -следствената връзка
между неизпълнението на ответника и вредата на ищеца. /цит. решение по дело
№3103/2017г. на Първо т.о. на ВКС/
Поддържа се, че от друга страна не е доказана сигурността в увеличаване
имуществото на ищеца въпреки приетите експертизи съгласно чл.82 ЗЗД. Съдът
необосновано се е мотивирал с приетата СТЕ, в която становището относно скоростта на
вятъра е предполагаема и не следва да бъде приемана за обективен факт от
действителността. Съдът не е обсъдил възражението на ответника за предвидимост на
твърдените вреди. Тази преценка следва да се извърши към датата на пораждане на
задължението, т.е. към сключването на договора. Към този момент обаче ищецът е знаел
наложените му ограничения на извода, към който е присъединен собствения му ВяЕц. Към
същия момент нито една от страните не може да има знание за бездействието на НЕК по
3
сключване на договор за присъединяване и продължителността на това бездействие. Поради
това се твърди, че вредите не са били предвидими към релевантния момент. /датата на
сключване на договора/.
На основание изложеното, ответникът претендира пълна отмяна на решението и
вместо това отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените в производството за двете
инстанции разноски. В евентуалност поддържа възражение за прекомерност на
възнаграждението съгласно чл.78, ал.5 ГПК на насрещната страна.
Срещу постъпилата въззивна жалба се депозирани отговор на насрещната страна
УИНД СИСТЕМС ООД, ЕИК *********, София, чрез адв.В.Г., за неоснователност на
жалбата. Претендира се потвърждаване на съдебното решение като правилно и
законосъобразно. Изложени са подробни аргументи срещу оплакванията във въззивната
жалба.
Постъпило е и становище на третото лице -помагач на ответника
ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР ЕАД /ЕСО/, ЕИК *********, София, чрез
ю.к.Р.С., за основателност на жалбата. Претендира се отмяна на осъдителното решение
изцяло.
Страните не твърдят конкретни процесуални нарушения на първата инстанция и не
правят нови доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът поддържа жалбата си чрез
адв.М..
Насрещната страна, представлявана в заседание от адв.Г., поддържа отговора и
неоснователността на жалбата.
Третите лица помагачи на ответника НЕК ЕАД и ЕСО ЕАД, не изразяват становище
по жалбата. В съдебно заседание НЕК ЕАД, чрез ю.к.С. поддържа отговора на жалбата и
становище за нейната основателност.
За да се произнесе по жалбата въззивният състав констатира, че производството е
било образувано по искова молба на УИНД СИСТЕМС ООД, с което са предявени искове
срещу Електроразпределение Север АД, Варна, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 332 265 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разлика между стойността на отдадената
и произведена ел.енергия от вятърна електрическа централа /ВяЕЦ/, находяща се ПИ 001047
в с.Крупен, общ. Каварна, обл. Добрич, при работа на генератора с мощност 2MW за
периода от 01.03.2018г. до 01.03.2021г и тази, която би отдала при мощност 3MW,
претърпени поради неизпълнено задължение на ответника по Договор за достъп №ПД-Д13-
224-10.10.2013г. от 30.09.2013г. да осигури на ВяЕц до електроразпределителната мрежа в
пълен обем на номиналната присъединителна мощност, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
задължението.
С протоколно определение от 26.10.2022г., въз основа на изявление на ищеца, е
допуснато изменение на иска чрез намаляване до общ размер от 269 455,29 лв., като за
горницата до първоначално предявения размер производството е прекратено на основание
чл.233 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на ВяЕЦ, като фактическото й
присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи”АД с
включване на присъединителните съоръжения в паралел с електрическата мрежа е
формално извършено през ноември 2010г. Твърди се сключен между страните на
30.09.2013г. Договор при Общи условия за достъп на производител на електрическа енергия
от възобновяем източник до електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи”АД
№ПД-Д13-224-10.10.2013г. Още след присъединяването на централата към ел. мрежа
4
подаването на произвежданата от същата ел.енергия е било ограничено от „Е.ОН България
Мрежи”АД до мощност от 2 MW от общо уговорените 3MW, поради което с поставяне под
напрежение на генератора, централата започнала да произвежда електрическа енергия с 2/3
от капацитета на инсталираната си мощност. Твърди се, че така въведеното ограничение
представлява неизпълнение по чл.79 ЗЗД на договорните задължения на ответното
дружество да осигури достъпа до електроразпределителната мрежа съобразно пълната
присъединена мощност, поради което се претендира обезщетение за претърпени от ищеца
пропуснати ползи, изчислени като разлика между стойността на отдадената и произведена
от централата ел.енергия и тази, която би отдала при мощност 3 MW. Претендира се и
законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В депозирания в срок писмен отговор ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР”АД оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията за виновно
неизпълнение на договора за достъп, като твърди, че договорът не е влязъл в сила поради
неизпълнение на предвиденото в него условие производителят да е изпълнил задълженията
си по договора за присъединяване и да е представил документ за въвеждане в експлоатация
на присъединителните електрически съоръжения, в случай, че се изграждат от него. Сочи, че
поради неизпълнение задължението на ищеца да реконструира килия Конаре и да представи
съответните документи договорът не е влязъл в сила и съответно сочи на неоснователност
на претенцията за вреди от неговото неизпълнение.
Твърди се, че в анекс към договора за присъединяване от 10.05.2011г. страните са
договорили до преоборудване на присъединителното съоръжение ответното дружество да
прилага ограничение до 6 MW на общо отдаваната мощност за всички генератори,
присъединени към модул „изход“ на ГРУ„Крис“. Излага, че ответното дружество не е
ограничило достъп на ищеца до мрежата, а това ограничение е въведено по съглашение с
производителите, собственици на другите ВяЕЦ, присъединени към извод Крис. Твърди, че
не е налице виновно неизпълнение на ответното дружество, препятстващо реконструкцията
на килия Конаре, доколкото същото е действало добросъвестно, изпълнило е всички
искания на „НЕК“ ЕАД във връзка със съгласуване на проектите за реконструкция, но
отговор от „НЕК“ ЕАД не бил получен. Оспорва също наличието на непосредствена
причинно -следствена връзка между твърдяното неизпълнение и настъпилите за ищеца
вреди, доколкото в случая ограничението и неговия размер е следствие на договореност с
трети лица. Твърди се също, че настъпилите вреди са били предвидими, тъй като при
сключване на договора ищецът се е съгласил ограничението на извода да бъде прилагано до
реконструкцията на килия „Конаре“ и се е задължил да я осъществи.
Ответникът оспорва и размера на твърдените вреди като сочи, че производството на
електрическа енергия от ВяЕЦ зависи от множество обстоятелства, които не могат да бъдат
предвидени и контролирани като скорост на вятъра, техническа изправност на
съоръжението и др., което води до невъзможност да се установи по безспорен начин
сигурното увеличаване на имуществото на ищеца и неговия конкретен размер. Твърди се
също, че посочената цена по договори със „Синергон енерджи“ЕООД и „Енерджи МТ“ЕАД
е неприложима, доколкото същата се определя на база заявено количество и график за
производство, поради което производство извън този график би довело до намаляване на
цената. Претендира отхвърляне на иска.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва да е поемал договорно задължение
да извърши реконструкция на килия „Конаре“ в подстанция „Генерал Тошево“, съответно
оспорва твърдението, че ограничението на релейната защита е следствие неизпълнение на
задължението за реконструкция, както и на въведено вътрешно ограничение в работата на
ВяЕЦ. Твърди, че договорът за присъединяване бил прекратен на основание чл.59 от
Наредба №6/2004г. при въвеждане в експлоатация на съоръженията поради изчерпване на
5
предмета му, поради което сключените последващи анекси са нищожни поради невъзможен
предмет.
В допълнителния отговор ответното дружество оспорва твърденията за настъпило
прекратяване на договора за присъединяване и съответно за нищожност на сключените
анекси. Поддържат се изложените в отговора възражения за неизпълнение на договорно
задължение от страна на ищеца във връзка с реконструкция на съоръжения. Твърди се
приложимост на хипотеза за изключване отговорността на ответника съгласно чл.30, ал.2 от
ОУ.
В рамките на дадения от съда срок са постъпили молби от третите лица – помагачи,
конституирани на страната на ответника „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД, с които изразяват
становище за неоснователност и недоказаност на предявените претенции. Твърдят, че
ограничението на мощността на ВяЕЦ е наложено по договореност между страните, а не се
дължи на действия на ответника както че не съществува сигурност за увеличение на
имуществото на ищеца, което е предпоставка за основателността на иска. Сочат, че
реконструкция на килия „Конаре“ не е била технически необходима и поради това е било
без основание поставянето й като условие за присъединяването на ВяЕЦ на пълна мощност.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, в обхвата на въззивното обжалване, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът намира образуваното въззивно производство за допустимо –въз основа на
редовна въззивна жалба, подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалването.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по правилността на акта съдът е обвързан от
оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по
чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
В жалбите не се правят обосновани оплаквания за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения както и нови доказателствени искания, които да налагат съответно
приложение на чл.266 ГПК и т.2 и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на производството е идентичен с този на първата инстанция поради
уважаване на иска и обжалването му от ответника изцяло.
Предмет на обжалваното решение е иск за обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи, изчислени като разлика между стойността на произведена ел.енергия от
ВяЕЦ на ищеца при работа на генератора с мощност от 2 МВ за периода от март 2018г. до
март 2021г. и тази, която централата би отдала при мощност от 3 МВ, претърпени поради
неизпълнение задължението на ЕРП по договор за достъп от 30.09.2013г. да осигури на
ВяЕЦ на ищеца достъп до електроразпределителната мрежа в пълен обем на номиналната й
присъединена мощност.
Ответникът не оспорва действителността на сключените между страните договори
както и наличието на ограничение в присъединената мощност на ветрогенератора за целия
исков период, до 7 МВ общо за трите централи.
Съдът съобразява, че между страните е воден идентичен спор, за друг период от
време, предхождащ настоящия, който е приключил с влязло в сила съдебно решение по
в.т.дело №704/2019г. на ВнАС, с който е отменено решение по т.дело №321/2017г. на ВОС
по отношение иска с правно основание чл.82 вр. чл.79 ЗЗД и вместо това е постановен
осъдителен диспозитив спрямо ответника "Електроразпределение Север"АД, Варна, да
заплати на "Уинд Системс"ООД, София, сумата 258 604. 69 лв., представляващи
обезщетение за пропуснати ползи в размер на преференциалната цена и цена за излишък за
6
съответния период, изчислени като разликата между стойността произведена електрическа
енергия от ВяЕЦ при работа на генератора с мощност 2 мега вата, за периода 16.03.2014г. до
28.02.2017г. и тази, която централата на ищеца би отдала при работа при мощност от 3 мега
вата, претърпени поради неизпълнено задължение на ЕРП по договор за достъп № ПД-Д13-
223-10.10.2013г. от 30.09.2013г. да осигури достъп на ВяЕЦ, находяща се в ПИ № 001047 в
с.Крупен, до електроразпределителната мрежа /ЕРМ/ в пълен обем на номиналната
присъединена мощност, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.03.2017г.
до окончателното изплащане на задължението, при участието на "НЕК"ЕАД и "ЕСО"ЕАД
като трети лица – помагачи на ответника. Въззивното решение не е допуснато до касация с
определение по к.т.дело №2152/2020г. от 25.06.2021г. като е влязло в законна сила.
Постановеното решение се ползва със задължителна за настоящия съд и страните сила
относно установените правопораждащи претенцията по чл.82 вр.чл.79 ЗЗД, факти съгласно
чл.297 и чл.298 ГПК.
От събраните писмени доказателства в първоинстанционното производство,
идентични с обсъдените и в цитираното по-горе обуславящо исково производство, се
установява, че страните са обвързани от правоотношение по присъединяване и достъп до
ЕРМ и изкупуване на произведеното от възобновяем източник –вятър, количество
ел.енергия. Между страните е сключен Договор за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия №ДУА971/16.08.2007-3057/17.09.2007-4014-ВГ-
22.04.2009г., по силата на който "Е. ОН България Мрежи"АД /сега Електроразпределение
Север/ се задължава да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа
ел.централа на ищеца "Уинд Системс"ЕООД с номинална мощност от 3000кW, находяща се
в с. Крупен, в ПИ № 001047.
На 07.10.2010г. е разрешено ползването на "Ветроенергиен парк от четири
ветрогенератора, находящи се в поземлени имоти ПИ 001052, 001947 и 001053 от землището
на с.Крупен, община Каварна с възложители съответно "Уинд Стрийм"ЕООД, "Уинд
Системс"ЕООД и "Уинд Пауър 2"ЕООД. Със заповед №2612/12.11.2010г. на "Е.ОН
България Мрежи"АД е наредено ветрогенераторната електрическа централа на "Уинд
Системс"ЕООД да се постави под напрежение, считано от 12.11.2010г. и това е моментът на
фактическото въвеждане на същата в експлоатация.
На 25.10.2010г. е сключен договор, по силата на който "Уинд Системс" ЕООД е
поело задължение да доставя и продава на "Е.ОН България Продажби" АД произведената от
вятърна централа с обща инсталирана мощност от 3000кW, находяща се в с.Крупен, в ПИ
№001047, активна електрическа енергия, отговаряща на показателите за качество.
С Анекс №1 от 12.11.2010г. към договора за присъединяване "Е.ОН България
Мрежи"АД и "Уинд Системс"ЕООД се определя максимално допустима генерирана
мощност от 5 MW за всички ветрогенератори, присъединени към модул "изход" в ГРУ в ПИ
№001058 към ВЕЛ "Конаре". След реконструкцията на килия Конаре в подстанция "Генерал
Тошево", максимално допустимата генерирана мощност се предвижда да бъде увеличена до
инсталираната мощност от 9 MW за електрическите централи, присъединени към ГРУ.
С Анекс №2/20.01.2011г. към договора за присъединяване е променена максимално
допустимата генерирана мощност от 5 MW на 6 MW, а с Анекс №3/10.05.2011г. към
договора за присъединяване /на л.229 по делото/, производителите на енергия "Уинд
Системс"ЕООД, "Уинд Енерджи"ЕООД и "Уинд Стрийм"ЕООД се задължават да
проектират и преоборудват килия "Конаре" в подстанция "Генерал Тошево", както и да
прехвърлят на "Е.ОН България Мрежи" АД собствеността на съоръженията. Приемат, че до
изпълнението на тези задължения "Е.ОН България Мрежи"АД ще прилага ограничение от 6
MW на общо отдавана мощност за всички генератори, присъединени към "изход"
ГРУ"Крис". В т.4 е посочено, че след сключване на договор за присъединяване на
оборудване на килия "Конаре на подстанция "Генерал Тошево"110/20 kV между "Е.ОН
7
България Мрежи" АД и НЕК АД, страните по анекса ще уредят отношенията си в
допълнително споразумение.
Няма спор, че окончателен договор между операторите на преносната и
електроразпределителната мрежи не е сключван. По делото е приет Предварителен договор
за присъединяване на обект от 15.04.2011г. /на л.250 и сл./, сключен между "НЕК"АД и
"Е.ОН България Мрежи"АД, за определяне правата, задълженията и необходимите условия
за присъединяване на разпределителна уредба СрН и електропровод СрН "Конаре",
собственост на Е.ОН България към уредба СрН, собственост на НЕК, във връзка с
присъединяването към електроразпределителната мрежа вятърна на електрическа централа
от 9 МW, находяща се в ПИ № 40049.1.58., ПИ № 40049.1.47, ПИ № 400489.1.52, землище на
с.Крупен. В чл.2 са посочени условия за присъединяване към килия "Конаре", а именно чрез
нейното преоборудване с необходимите нови съоръжения, което следва да бъде извършено
от "Е.ОН. България Мрежи" АД, съгласно чл. 2. 6 от договора в срок до 30.07.2012г. /чл.4.2/.
На 30.09.2013г. между страните е сключен Договор при Общи условия за достъп
на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до
електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про Мрежи" АД с №ПД-Д13-224-10.10.2013г.
Представени са протоколи за отчет на произведената и постъпила в
електроразпределителната мрежа активна електрическа енергия от ВяЕЦ"Крупен – 4" и
фактури, издадени през периода от 31.01.2018г. до 31.01.2021г.
Приета е като доказателство по делото кореспонденция между "Е.ОН. България
Мрежи"АД и "НЕК"АД за одобряване на инвестиционен проект и сключване на
окончателен договор за реконструкцията на килия "Конаре". /на л.294 и сл. по делото; л.306/
В периода от юни 2011г. ответното дружество с предишно наименование Е.ОН България
Мрежи е предприело отправяне на покани до НЕК ЕАД за сключване на окончателен
договор за присъединяване на обект на производител на ел.енергия към преносната
ел.мрежа на НЕК ЕАД. С писмо от 06.02.2012г. НЕК ЕАД е уведомило Е.Он България
Мрежи за забележките си по повод проекта за реконструкция на килия Конаре както и за
изработване на окончателните договори за присъединяване. Последно писмо, отправено от
ответника до НЕК ЕАД е адресирано на 25.04.2013г. с искане за подписване на окончателни
договори поради междувременно съгласуване на изготвените проекти за реконструкция.
По делото е представено /на л.504/ писмо от ответното дружество до ищеца изх.
№К-EDN-5004/21.07.2021г., че въз основа на влязло в сила решение по в.т.дело №704/2019г.
на ВнАС, на 20.07.2021г. е извършена настройка на релейната защита на втора секция на ВС
Крис от 7 МВ на 8 МВ, в резултат на което не съществуват технически пречки да се
извърши настройка от ищеца на неговата релейна защита от 2 на 3 МВ. Налице е изрично
изявление на ответника в същото писмо, че по този начин ЕРП Север АД е изпълнило
задълженията си по договора за достъп при Общи условия от 10.10.2013г. както е осигурило
достъп и системни услуги на Уинд системс ООД до ЕРМ чрез премахване на ограничението
в релейната защита в ГРУ Крис. Съдът констатира, че това ново обстоятелство е след
исковия период: от 01.03.2018г. до 01.03.2021г.
Съобразно становищата на страните, вкл. третите лица помагачи на ответното
дружество, е очевидно несъгласието им по въпроса чия е отговорността и изискването за
ограничаване мощността на присъединяване централата на ищеца към извод Крис: дали се
касае за самоограничение на ищеца и останалите производители, дали е изискване на
оператора на преносната мрежа или неизпълнение на договорно задължение от оператора на
ЕРМ – ответното дружество. Не се спори, че до февруари 2014г. преносната мрежа се
стопанисва и управлява от НЕК ЕАД, а след това преносът на ел.енергия е предоставен с
изрична лицензия на другия помагач ЕСО ЕАД. /приложена цит.лицензия/
По делото са представени Общите условия за достъп на производителите на
ел.енергия от ВИ до ЕРМ /на л.530 и сл./ ведно с останалите два договора за достъп до ЕРМ,
8
сключени с другите двама производители на ел.енергия от възобновяем източник – Уинд
стрийм ООД и Уинд енерджи ООД. /л.510/
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза /л.615 и сл./ се установява,
че точката на присъединяване на ВяЕЦ към ЕРМ е през кабелен електропровод от
ветрогенератора в ПИ №1047 до ГРУ Крис 20 кВ в ПИ №1058. Констатирано е ограничение
в релейната защита а ГРУ Крис, което обхваща трите ВяЕЦ, присъединени към секцията, на
която тя е монтирана. Номиналната производствена мощност на всяка от централите е 3 МВ,
а ограничението е от 7 МВ за трите централи, до 20.07.2021г., а след тази дата – до 8 МВ.
Максималната производителност на централата при добри условия на работа да подава
ел.енергия към ЕРМ е 3000 кВ в точката на присъединяване. Общата отдавана мощност от
трите присъединени ветрогенератора е 9 000 кВ, за всеки един от тях по 3000 кВ. Поради
наложеното ограничение, трите ветрогенератора не могат да работят едновременно на
номиналната си мощност като подават ел.енергия към ел.мрежа. Това ограничение до 2 МВ
за централа е вследствие наложено постоянно ограничение на релейната защита на ГРУ Крис
/част от ЕРМ мрежа/: ветрогенераторът е под напрежение от 2010г. като е присъединен към
ел.мрежа на ГРУ Крис ВЕЛ Конаре. В началото на 2011г. настройките на ГРУ са на 7 МВ до
20.07.2021г., а след това – на 8 МВ.
В заключението е констатирано, че непосредствено след въвеждане на централата
в експлоатация се е задействала периодично наложената защита на ГРУ Крис като от това
производителите са търпели вреди –с неблагоприятна от техническа гледна точка прогноза
за турбините на ветрогенераторите. Мощността на процесната турбина №33090 е
ограничено чрез софтуерна настройка до 2000 кВ в периода 2011 – 2021г., а след юли 2021г.
и до момента – на 3000 мВ. Това вътрешно, софтуерно ограничение е провокирано именно
от зададената релейна защита на ГРУ Крис. Извършеното ограничение на извода на
електропровода е засегнало и трите ВяЕЦ – производители на ел.енергия от ВИ.
Вещото лице е посочило в табличен вид прогнозното изчисление на
производството на ел.енергия при ограничената мощност и при номиналната такава за
конкретната централа.
В устните си обяснения в.л. посочва, че наложеното ограничение в релейната
защита на ГРУ Крис от 7 мВ води до вътрешно, софтуерно ограничение на ветрогенератора
– системата сама ограничава производството на ел.енергия, тъй като при по-голяма мощност
автоматически ще се изключи. Това се е случвало нееднократно /12-13 пъти/, което е
изключително неблагоприятно за детайлите и съоръженията на централата, тъй като
предполага поставянето й отново в режим на работа. Ветрогенераторът е ограничен да не
надхвърля 2 мВ. При надхвърляне на производството машината би влязла в авариен режим
на работа, който я натоварва и амортизира. Според устните обяснения на вещото лице,
ответното дружество не е наложило ограничение на конкретна ВяЕЦ, а на самия извод към
ГРУ, от което последиците са и за трите присъединени централи, вкл.ищеца. Ако ищцовата
централа работи на 3 мВ, което е принципно възможно, то другите две централи следва да се
ограничат до 2 мВ. Максимално допустимата генерирана мощност е термин, относим към
достъпа до ел.мрежата. Съдът кредитира изцяло заключението в частта относно
техническите параметри на заданието.
От приобщената СТЕ /л.686/ от друго вещо лице инж.Ж.Х се установяват
количествата възможно производство на ел.енергия в процесния период без ограниченията
общо и по години за 2018 – 2021г. Заключението е прието без оспорване от страните.
Въз основана горната фактическа установеност съставът достига до следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.82 вр. чл.79 от ЗЗД за осъждане на
ответното дружество в качеството му на оператор на ЕРМ да заплати на ищеца като
производител на ел.енергия от възобновяем източник –вятър, обезщетение за претърпени
9
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разлика между
стойността на отдадената и произведена електрическа енергия от ВяЕЦ на ищеца, намираща
се в ПИ №001047 в с.Крупен, общ.Каварна, при присъединена мощност 2 MW за периода
01.03.2018г. до 01.03.2021г. спрямо стойността на ел.енергията при работа на пълната,
номинална мощност на централата от 3 мегавата, в размер на 269 455.29 лева, ведно със
законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Не се спори, че страните са обвързани последователно от правоотношенията по
договора за присъединяване на производител към ЕРМ и договор за достъп до същата.
Не се спори, че към настоящия момент, считано от 20.07.2021г., е извършена
настройка на защитата на ГРУ Крис от 7 на 8 МВ като на 25.07.2021г. вътрешното
ограничение на ВяЕЦ е премахнато в резултат на променена защита на ГРУ и в резултат
ветрогенераторът на ищеца има възможност да произвежда електроенергия на пълната си
номинална /присъединена/ мощност от 3 МВ. Това обстоятелство е ирелевантно за спора,
тъй като се отнася за период след исковия. Промяната е обусловена от влязлото в сила
решение по т.дело №321/2017г. на ВОС. /с което е постановено реално изпълнение на
същия договор за достъп съгласно чл.79 ЗЗД, по отношение на същия производител/ Съдът
отчита това обстоятелство като доказателство за липсата на други технически ограничения,
заложени в точката на присъединяване към преносната мрежа, съответно за липса на
поставени изисквания от оператора на същата преносна мрежа спрямо производителя на
ел.енергия от ВИ.
За да е основателен предявения иск, ищецът следва да установи твърденията си за
наличие на валидно правоотношение по присъединяването и достъпа до електропреносната
и разпределителна мрежи на обект/и/ на независим производител на ел.енергия от
възобновяем източник, неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника като
оператор на ЕРМ, от което пряко да са произтекли за първия вреди в претендирания размер,
представляващ разлика между стойността на произведената ел.енергия от ВИ при работа на
ветрогенератора в пълния му капацитет от 3 МВ и при работа до 2 МВ, на която е бил
реално присъединен производителят към ЕРМ.
Не се спори и съдът приема въз основа пълен анализ на приложените писмени
доказателства, че страните са обвързани в правоотношение по присъединяване и достъп на
обекта на ищеца като производител на ел.енергия от възобновяем източник – вятър - до
ЕРМ/ЕПМ, обективирано в договор за присъединяване №ДУА -971/16.08.2007-
3057/17.09.2007-4014-ВГ-22.04.2009 от 30.09.2009г. /на л.222/ и свързания с него договор за
достъп от 30.09.2013г. рег.№ПД-Д13-223-10.10.2013, сключен при Общи условия; че
обектът на ищеца представлява ВяЕЦ с обща заявена мощност от 3000 кВ, изградена в ПИ
№001047 в с.Крупен, общ.Каварна като по отношение на същата е издадено разрешение за
ползване №ДК-07-СИР-93/07.10.2010 /л.12 по делото/. В двата договора /вж.л.17 и л.222/
както и в разрешението за ползване на ВяЕЦ /вж.заповед на л.13/ присъединяването и
достъпа на централата е предвидено да се осъществи на пълната й номинална мощност от
3 000 кВ. /3МВ/ Договорите са сключени при действието на ЗЕ в съответната актуална
редакция на закона, Наредба №6/2004г. за присъединяване на потребители и производители
до преносната и електроразпределителната мрежи /отм. през 2014г., заместена от Наредба
№6/2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи/ както и Закон за
възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм. 2011г.,
заместен от ЗЕВИ. Съгласно действалата законова регламентация на тези отношения,
преносът на електрическа енергия от електрическа централа и към присъединяван обект се
осъществява след въвеждането им в експлоатация, включително на съоръженията за
присъединяване, при условията и по реда на ЗУТ. Присъединяваният обект и
електрическата централа трябва да отговарят на техническите изисквания на тази наредба и
10
на наредбите и правилата по чл.83, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл.59 от Наредба №6/2004г., договорът за присъединяване към
електрическата мрежа /л.222/ се прекратява след представяне на документ за въвеждане в
експлоатация на съоръженията за присъединяване и на електрическата централа, издаден
при условията и по реда на ЗУТ. С издаването на разрешение за ползване на строеж от
07.10.2010г. на ветроенергиен парк от четири ветрогенератора, сред които и процесният,
опериран от ищеца Уинд системс ЕООД /л.12/, договорът за присъединяване следва да се
счита прекратен по право поради изчерпване на предмета му. Видно от разрешението,
същото касае както електроцентралата, така и присъединителното съоръжение – кабелна
линия СрН 20кВ от ветрогенераторите до ГРУ в ПИ №001058. Няма спор, че след този
момент производителят е бил реално присъединен към ЕРМ, за което е издадена заповед на
основание чл.63 и чл.64 от Наредба №6/2004г., считано от 12.11.2010г., при ограничение на
отдаваната мощност към ВЕЛ Конаре от 3 МВ. С това са изпълнени и двата, посочени в
договора за присъединяване два етапа по чл.7 /вж.л.223, чл.7/, вкл. включването на
ел.генератор в паралел към електрическата мрежа. В този договор са определени именно
техническите изисквания на ответното дружество за присъединяването на обекта съгласно
чл.4 от договора, а с разрешението за ползване е прието, че тези изисквания са постигнати.
Не са ангажирани доказателства за поставени от разпределителното предприятие
Е.ОН България Мрежи АД други изисквания към присъединявания обект на производителя
или към присъединителните съоръжения съгласно чл.4 от договора за присъединяване,
извън изграждането на посоченото в чл.2 присъединително съоръжение – кабелен
електропровод от ветрогенератора до ГРУ 20кВ. Преносното или разпределителното
предприятие може да откаже присъединяване на обект или ел.централа, когато не отговарят
на изискванията и застрашават сигурността на работа на електроенергийната система,
сигурността и качеството на снабдяване на потребителите с ел.енергия, здравето и живота
на гражданите и собствеността на трети лица. Липсват доказателства, че било ответното
дружество, чието е задължението, било производителят /съгласно чл.60, ал.5 от Наредбата/,
са съгласували помежду си изграждането на съоръжения за присъединяване след сключване
на договора за присъединяване – изготвяне на проекти, договорени срокове и етапи,
осигуряване тяхното въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ.
Едновременно с въвеждане на обекта в експлоатация с поставянето му под
напрежение, на 12.11.2010г. е подписан Анекс №1 /л.227/, с който е въведено ограничение
на номиналната мощност на присъединяване на ветрогенераторите, присъединени към
модул „изход“ в ГРУ към ВЕЛ Конаре, от общо 5 мВ за трите ветрогенератора. Именно в
този анекс е посочена необходимостта от реконструкция на килия Конаре в подстанция
Ген.Тошево за способстване работата на централите при максимално допустимата
генерирана мощност от 9 мВ. Видно от текста на анекса, техническото изискване за
присъединяване на ВЕЛ Конаре към килия Конаре в подстанцията, собственост на НЕК
ЕАД, е поставено от оператора на преносната мрежа. Съдът констатира, че в писменото си
становище по иска третото лице помагач НЕК ЕАД /л.434/ оспорва поставянето на
технически изисквания към достъпа на производителя към ЕПМ като твърди, че това
ограничение в релейната защита на ГРУ Крис е съгласувано между страните по анексите и
договорено от тях. Съдът взема предвид и становището на другия помагач на ответното
дружество – ЕСО ЕАД /л.463/, което оперира преносната мрежа след февруари 2014г., което
също оспорва отговорността си като оператора на преносна мрежа за наложеното
ограничение в присъединената мощност на централата. В следващото споразумение от
19.01.2011г. страните са определили максимално допустима генерирана мощност за трите
ВяЕЦ от 6 мВ. В третия анекс от 10.05.2011г. /на л.229/ производителите, собственици на
трите централи, се съгласяват да извършат пропорционално на присъединената мощност,
проектиране и преоборудване на килия Конаре в подстанция Ген.Тошево. Съгласяват се до
изпълнението на това условие, съгласно чл.60, ал.5 от Наредба №6/2004г. /цит.по-горе/ да
11
ограничат до 6 мВ отдаваната от трите генератора мощност /присъединени към модул изход
на ГРУ Крис/. Съгласно анекса, всички разходи за извършване на преоборудването са за
производителите, които се задължават да прехвърлят на ответника съоръженията, а
разходите представляват част от цената за присъединяване към ЕРМ.
Съдът констатира, че такова техническо задание за производителя /ищец/ не е
поставяно с договора за присъединяване вкл. до въвеждане в експлоатация на ВяЕЦ и
присъединителното съоръжение – кабелен електропровод, т.е. до 12.11.2010г. Поставянето
му като условие в последващите анекси е извън процедурата по чл.60, ал.5 от Наредбата, но
това не прави постигнатата съгласуваност нищожна. Присъединяването на обект на
производител към ЕРМ мрежа е процес, който изисква последователните действия на двете
страни в правоотношението и не приключва с активиране генератора на ветроцентралата.
В хода на настоящото производство не е установено, че към този момент е
съществувала необходимост или техническо изискване за ограничаване на присъединените
централи от ветропарк с.Крупен към ЕРМ и към преносната мрежа. В този смисъл са и
становищата на НЕК и ЕСО ЕАД. Посоченото съоръжение – килия Конаре – е част от
преносната мрежа, собственост на НЕК ЕАД /ЕСО ЕАД, поради което не може да бъде
възложено, освен по взаимно съгласие, върху производителите.
Съгласно действалата в процесния период НАРЕДБА №6 от 24.02.2014г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или
към разпределителните електрически мрежи, в условията за присъединяване на обект към
мрежата се отчита и преносната възможност на съществуващата електрическа мрежа както
и плановете за развитието й. В случаите по чл.7, ал.2 от Наредбата поставените
допълнителни технически изисквания и условия от оператора на преносна мрежа се
включват към условията и техническите изисквания на оператора на разпределителната
мрежа като се посочват в договора за присъединяване съгласно чл.17 вр.чл.19 от
подзаконовия акт. В случая, тези изисквания към присъединявания обект отсъстват от
договора.
Съдът намира, че подписаните след въвеждане в експлоатация анекси не са
нищожни и уреждат отношенията на страните във връзка с присъединяването и достъпа на
процесната ВяЕЦ към електроразпределителната мрежа. Дори да се приеме, че договорът за
присъединяване е прекратен съгласно чл.59 от Наредба №6/2004г. по право, анексите
представляват самостоятелни договорки на страните във връзка с комплексна и
продължаваща процедура по ползване на ЕРМ и ЕПМ от страна на производителя на
ел.енергия. Независимо, че писмен договор за достъп между страните е сключен едва на
30.09.2013г., анексите между страните не уреждат отношения по вече приключила
процедура по присъединяване, с прекратяването по силата на чл.59 от Наредба № 6 от
09.06.2004г./отм./ на договора за присъединяване, а уговарят параметри за безпрепятствен
режим на работа на вече произвеждащата ел. енергия ВяЕЦ. Сключването на договор за
присъединяване на енергиен обект не е самоцелно, а представлява етап от множество
правоотношения между производителите на ел. енергия, лицензианти на достъп и пренос на
ел. енергия, собствениците на различни части от електроенергийната мрежа в страната, като
крайната цел е производството и продажбата на ел.енергия. Трите споразумения,
наименувани анекси към договора за присъединяване, целят уреждане на отношенията
между страните във връзка с присъединяването на обекта към електроразпределителната
мрежа, без да се навреди на сигурността на захранването и функционирането на
електроенергийната мрежа, което би засегнало интереси и на трети лица– собственика на
електропреносната мрежа към онзи момента – НЕК и останалите производители на ел.
енергия от възобновяеми източници в региона. С тази споразумения не се постига забранена
от закона цел, доколкото няма императивна правна норма, на която да противоречат. Въз
основа на посоченото, съставът на въззивния съд прави извод, че споразуменията не са
12
нищожни поради липса на предмет, форма, поради противоречие със закона или поради друг
порок, предвиден в ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че действителното наложеното от ответника
ограничение в точката на присъединяване на трите ветрогенератора /вкл. този на ищеца/ в
ГРУ Крис, осъществено в релейната защита, е до 7 мВ. като конкретно ищецът е ограничил
изходящата си мощност до 2 мВ. Как е разпределена мощността от общо 7 мВ спрямо
останалите двама производители, не е предмет на настоящия спор.
Съгласно приетата СТЕ /на л.615 по делото/ се установява, че точката на
присъединяване на ВяЕЦ към ЕРМ е през кабелен електропровод от ветрогенератора на
ищеца в ПУ №001047 до ГРУ Крис 20кВ м ПИ №001058, където именно е наложена релейна
защита, обхващаща производството и на трите централи, вкл. процесната. Заключението
установява, че действително, след споразумението от май 2011г. и през целия исков период,
вкл. след това до 20.07.2021г., централите са били присъединени на обща максимална
мощност от 7 мВ, а след тази дата на 8 мВ. В този смисъл съдът приема за установени
твърденията на ищеца за наличие на ограничение в присъединената мощност на централата
му до 2 мВ през целия исков период: март 2018 – март 2021г. Това обстоятелство не се
оспорва от насрещната страна.
Съгласно заключението, максималната производителност на централата при добри
условия на работа, е 3000 кВ в точката на присъединяване. От техническа гледна точка,
трите ветрогенератора, присъединени към ГРУ Крис не могат да работят едновременно на
номиналната си мощност и да отдават същата ел.енергия към ЕРМ поради наложеното
ограничение в ГРУ Крис. Последното представлява постоянно ограничение на релейната
защита в ГРУ Крис. То е вътрешно, софтуерно програмирано и във ветрогенератора на
ищеца. От началото на 2011г. настройките на ГРУ Крис са на 7 мВ до 20.07.2021г., или от
юли 2021г. централата на ищеца работи на пълната си мощност от 3 мВ. /л.618, СТЕ/ В тази
връзка съдът отчита приложеното на л.503 по делото ел.писмо с приложение, изпратено от
ответното дружество до ищеца за извършена настройка на втора секция на ВС Крис.
Предявеният иск е обоснован от твърдение за неизпълнение на договорно
задължение, произтичащо от договор за достъп до ЕРМ. Доколкото максимално допустимата
генерирана мощност е понятие, относимо към достъпа до мрежата, съдът изследва именно
последващо сключения договор за достъп до ЕРМ от 30.09.2013г. /на л.17 по делото/
Изискването за сключване на такъв договор с производителите на енергия от възобновяеми
източници е въведено едва с приемането на ЗЕВИ /Обн., ДВ, бр.35 от 3.05.2011г./ - в чл.30
от същия. Досежно производителите, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана
мощност до 30 kW вкл. е предвидено, че използват разпределителните мрежи, към които са
присъединени, при общи условия, одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет страницата на
оператора на съответната разпределителна мрежа. Договорът е предвиден като
задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на ел.енергия - чл.84, ал.3
ЗЕ /ДВ бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ Отделно от това, законодателят с преходната
разпоредба на пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ е задължил заварените производителите на
енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. С ал.2 на
разпоредбата е предвидена самостоятелна възможност за операторите при липса на сключен
договор, да сезират комисията за определяне на условията за достъп. Ищецът в качеството
си на производител попада в кръга на задължените субекти по чл.84, ал.2 ЗЕ. Длъжен е да
сключи договор за достъп с оператора на мрежата, към която е присъединен, с който да
уреди правата и задълженията във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв
и допълнителни услуги. Това е договор, който до този момент не е бил сключван формално
и за който не е определяна цена.
Не се спори между страните, че в исковия период, регулиран от ЗЕВИ, между
страните е сключен договор за достъп на производител на ел.енергия от възобновяеми
13
източници до ЕРМ на ответното дружество, на 30.09.2013г. Възникнало е правоотношение
по чл.30 от ЗЕВИ, което преурежда за в бъдеще отношенията във връзка с ползването на
разпределителната и преносната мрежа. Съгласно ал.5 на чл.30 ЗЕВИ, операторът на
преносната или разпределителната мрежа може да ограничи дистанционно подаваната към
мрежата енергия по изключение, в случаите когато бъдат надвишени преносните
възможности на същата. Съгласно този договор, на ищеца е предоставен достъп и системни
услуги до ЕРМ в съответствие с действащото законодателство и ОУ и при спазване на
техническите параметри на електроцентралата, определени съгласно сключен договор за
присъединяване на ел.централа с обща заявена мощност от 3000 кВ, изградена на площадка
с.Крупен, имот №001047. Достъпът е подчинен на сигурността на сигурността на
електроенергийната система и на пропускателната способност на мрежата като съгласно
чл.6, т.5 от ОУ, осигурява и регламентира право на използване на
преносната/разпределителна мрежа за пренос на ел.енергия срещу заплащане цена съгласно
Наредбата за регулиране цените на ел.енергия и при условия, определени в Правилата за
условията и реда за достъп до мрежите. Съгласно чл.5 от договора, ответното дружество
дължи обезщетение на производителя при ограничаване на производствените възможности
в размери и при условия, регламентирани в ОУ, част от договора за достъп. В ОУ обаче
липсва предвидена конкретна хипотеза, която да реферира към процесната фактология, а и
клаузата на чл.34 ОУ е неприложима, тъй като в случая ограничаването в присъединената
мощност е изначално, а не последващо.
От приложените към СТЕ писма от техническия мениджмънт на ветрогенератора
на ищеца /л.630 и сл./ се установява, че наложеното ограничение на трите ветрогенератора
от ветропарк Крупен, присъединени към ГРУ Крис, е постигнато чрез обща защита,
монтирана в ГРУ Крис като настройките на същата възпрепятстват производството на
ел.енергия на ветрогенераторите в пълния им капацитет от 3 МВ. Това ограничение е
наложено от Е.ОН България Мрежи АД до обща мощност от 7 мВ за трите централи.
Установява се, че считано от 22.07.21г. Електроразпределение Север АД е извършило
настройка на релейната защита в ГРУ Крис от 7 на 8 мВ. Въз основа на това е премахнато и
вътрешното ограничение на ветрогенератора като считано от 24.07.21г., 8.00 часа, вятърният
генератор на ищеца има възможност да произвежда електроенергия до пълната си
номинална мощност от 3 мВ. В устните си обяснения вещото лице /протокол на л.634/
посочва, че съоръженията са оразмерени за мощност от 9 мВ, тъй като всяка една от трите
перки в ветропарка, е произведена с мощност до 3 мВ като съответната апаратура може да
пренася до 9 мВ ел.енергия. Няма свободен достъп до ГРУ като вещото лице е получило
такъв от ответното дружество. Ограничението е заложено в ГРУ Крис като чрез релейната
защита не позволява да постъпва енергия по-голяма от 7 МВ. Дори и да произведе повече
ел.енергия конкретният ветрогенератор, тя няма как да постъпи в ЕРМ. Поради това и
обусловено от това е наложено софтуерно ограничение и в самия ветрогенератор в
производството на ел.енергия до 2 мВ. Предходното положение е водило до изключване на
генератора и това се е случвало 12-13 пъти при максимално възможни 20 пъти за оптимален
режим на работа. Това е въвеждало централата в авариен режим и водило до технически
проблеми в настройките на съоръжението. Според заключението, ответното дружество не е
наложило ограничение на конкретната ВяЕЦ, а на извода, към който се включват трите
ветрогенератора, т.е. дори ищецът да може да произвежда 3 мВ ел.енергия, останалите две
централи ще трябва да произвеждат по-малко, общо до 7 МВ. Софтуерното ограничение е
извършено от оператора на ветроцентрала Уинд системс ЕООД по отношение на две от
централите, а спрямо тази, оперирана от Уинд енерджи ООД се е запазила пълната
производствена мощност от 3 мВ.
Съдът намира за неоснователно възражението, че ограничението в
производствения капацитет на ищцовата централа е съгласувано между тримата
производители на ел.енергия от ВИ, присъединени към ГРУ Крис, на доброволен принцип.
14
Факт е, че ищецът е реално присъединен на 2 мВ, а едно от дружествата – трето лице –Уинд
енерджи ООД, на пълния си капацитет от 3 мВ. Начина на разпределяне на присъединената
мощност на централите до общо 7 мВ е извън предмета на настоящия спор. Ограничението е
наложено поради създадената невъзможност на извода, където е и точката на
присъединяване, да поеме цялата произведена от трите централи ел.енергия. От
изслушаната и кредитирана от съда техническа експертиза се установява, че това
ограничение на мощността е обусловено от зададено такова в релейната защита на
съоръжение на ответника. Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване, че с
отпадане на софтуерната релейна защита при ищеца, би се осигурил преноса на цялата
произведена от централата ел.енергия при технологичната й мощност от 3 мВ, съотв. че
ограничението зависи единствено от действията на ищеца като е резултат от постигната
съгласуваност между производителите във ветропарк с.Крупен.
Съдът намира за несъстоятелна и недоказана защитната теза на ответника, че
ограничението е наложено поради поставено изискване към достъпа до преносната мрежа от
страна на НЕК ЕАД /а след 2014г. от ЕСО ЕАД/ съгласно условията по предварителен
договор ЕП-106/15.04.2011г. за реконструкция на килия Конаре. От една страна, ответникът
е възложил преоборудването на килията на производителя съгласно анекс №3/10.05.2011г.,
но от друга страна, не са представени съпътстващите такава процедура документи.
Същевременно това изискване не е възпроизведено в договора за достъп до ЕРМ, където
отново е предвидено достъпът да се извърши на номиналната мощност на централата от 3
мВ. С договорът за достъп се преуреждат занапред съществуващите преди това отношения,
намерили израз в цитираните три анекса. Липсва последващ акт, ангажиращ ищцовото
дружество с изявление за ограничаване производителността на оперираната централа. Не са
събрани доказателства за установяване, че в действителност е било наложително
ограничение в генериращата мощност, постъпваща в преносната мрежа или че това е било
необходимо с оглед оптималното й функциониране. Не са представени доказателства за
наличие на някое от предвидените в чл.32 от Общите условия към договора за достъп,
условия за ограничаване в генериращата мощност на присъединените централи.
Нещо повече, изискване за изграждане на ГРУ 20 кВ е поставено спрямо друг от
производителите, в чийто имот е разположено съоръжението – Уинд енерджи ЕООД. /вж.
договор на л.244/. Видно от чл.14а от анекс №2/12.02.2010г., сключен с този оператор, е
предвидена изрично възможност за редуциране на генерираната мощност или временно
изключване на генератора по нареждане на ЕСО при възникване на необходимост от
ограничение на производството на ел.енергия вследствие на недостатъчен капацитет на
преносната мрежа. В анекс №5/10.05.2011г. спрямо Уинд енерджи ЕООД е предвидено
преоборудване и реконструкция на килия Конаре в подстанция Ген.Тошево 110/20кВ.
съгласно предварителния договор ЕП -106/15.04.2011г. /л.250/.
Видно от представения предварителен договор са уговорени правата и
задълженията на страните както и условията, при които присъединителна уредба СрН и
електропровод СрН 20кВ Конаре, собственост на ответното дружество, ще бъде
присъединена към уредбата СрН на НЕК ЕАД съгласно Наредба №6/2004г. във връзка с
присъединяване на вятърна централа от 9 мВ в землището на с.Крупен. Съгласно този
договор, за присъединяването на обекта към килия Конаре ЗРУ 20 кВ на подстанцията, при
присъединена мощност 9 мВ, ниво на напрежение 20 кV и за гарантиране нормалното
функциониране на централата, ЕРМ и ЕПМ, ответното дружество е поело задължение за
оборудване на килията с нови съоръжения, доставка и монтаж на 3 бр.токови
трансформатори, доставка и монтаж на напреженови трансформатори, 3 бр. вентилни
отводи, разеденители, изолатори, предпазители, шини, релейна защита за извод СрН,
апаратура НН в килията, контролен електромер в килията. Съгласно чл.2.6 от договора,
Е.ОН България е поело задължение, на основание чл.94, ал.5 от Наредба №6/2004г. да
достави, проектира и монтира оборудването и въведе в редовна експлоатация съоръженията.
15
Цитираната разпоредба от Наредбата предвижда изграждането на съоръжения за
присъединяване на обекти към преносната мрежа за сметка на оператора на преносната
мрежа /НЕК/ в договорените срокове и етапи и осигурява тяхното въвеждане в експлоатация
по реда на ЗУТ. Съгласно ал.5, разпределително предприятие, с което се сключва договор за
присъединяване, може да поеме задължение за изпълнение на определен вид строителни и
монтажни работи по присъединяването със съгласието на преносното предприятие.
Преносното предприятие отразява поетото задължение в работните проекти и договора. От
приложения предварителен договор /чл.4/ се установяват уговорени срокове за въвеждане на
централата в експлоатация и срока за изграждане на съоръженията до 30.07.2012г. Тези
срокове предхождат сключения между страните договор за достъп от 30.09.2013г. Съгласно
т.15 вр.т.14.1 от предварителния договор, договорът има сила за срок от две години, считано
от подписването му и при неподаване от Е.ОН България на искане за сключване на договор
за присъединяване. Взаимоотношенията на Е.ОН с НЕК са обективирани и в приложената
кореспонденция на л.294 и сл. по делото, от която е видно, че още към тази дата е направено
искане за сключване на окончателен договор за присъединяване, но такъв не се твърди да е
сключен. Такова искане е направено 01.06.2011г., на 19.10.2011г., на 05.12.2011г., на
25.04.2013г. С писмо на НЕК от 06.02.2012г. са представени съгласувани проекти за
реконструкцията на килия Конаре. Липсват каквито и да са доказателства за установяване,
че след съгласуването на проектите от НЕК ЕАД през 2012г. ответникът е възложил
реконструкцията на килията на Уинд системс ООД, каквито са били твърденията на
ответника, вкл. за неизправност на ищеца, за липса на материалноправна легитимация по
иска.
Междувременно, след посочените по-горе дати, е сключен и договорът за достъп
на обект на производител към ЕРМ – на 30.09.2013г., в който не е възпроизведено условието
от анекс №3/2011г. и/или уговорката от предварителния договор за присъединяване от
15.04.2011г. на ел.уредба СрН на ответника към уредба СрН на НЕК ЕАД. Междувременно е
изтекъл и предвидения двугодишен срок на действие на предварителния договор между
Е.ОН България и НЕК, поради което съдът намира, че процесните уговорки нямат
отношение към предмета на спора.
В първото съдебно заседание е представено от ищеца неоспорено писмо от ЕРП
Север АД до Уинд Системс ЕООД /на л.504/, от което се установява, че е извършена
настройка на релейна защита на втора секция на ВС Крис от 7 на 8 мВ, в изпълнение на
определение по т.дело №2152/2020г. на ВКС, с което не е допуснато до касация решението
по в.т.дело №704/2019г. на ВнАС, считано от 20.07.2021г. С това са отпаднали пречките за
производство на ел.енергия на пълната мощност на централата на ищеца от 3 мВ, след
извършване на софтуерна настройка на неговата релейна защита. Налице е изрично
признание в същото писмо, че ответното дружество изпълнява задълженията си по договора
за достъп №ПД-Д13-223-10.10.2013г. за осигуряване на достъпа и системни услуги на Уинд
системс ООД до собствената си разпределителна мрежа в съгласие с постановеното съдебно
решение.
Съдът отчита, че съгласно влязло в сила решение по т.дело №321/2017г. на ВОС
/цит.по-горе/, ответното дружество е осъдено да заплати на Уинд системс ЕООД
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи,
изчислени като разлика между стойността на отдадената електрическа енергия от вятърна
електрическа централа при присъединена мощност 2 MW за периода 01.02.2014г. до
28.02.2017г. и тази, която би се отдала при работа на генератора с пълната му мощност от 3
MW, уговорена по договор № ДУА 971/16.08.2007 г. – 3057/17.09.2007г.- 4014-ВГ-
22.04.2009г. и в договор за достъп №ПД-Д13-223 от 10.10.2013г. В това решение е уважен
предявения иск по чл.79 вр.чл.82 ЗЗД за посочения период 2014 – 2017г. като към момента е
налице и изпълнение на съдебно постановеното от страна на ответника. Последният не е
въвел в процеса различни факти и обстоятелства, настъпили след визирания в решението
16
период, които да доведат настоящия съд до различни правни изводи относно липсата на
договорно и законово основание за ограничаване присъединената мощност на ищцовата
централа. Съдът, на основание чл.298 ГПК, е длъжен да приеме, че в предходен период е
било налице неизпълнение на договорно задължение на ответното дружество, произтичащо
от същия договор за достъп до ЕРМ. Безспорно се установява, че това ограничение е
отпаднало след процесния период /по настоящия спор/ като липсват настъпили
междувременно нови обстоятелства, а и не се твърдят такива. Констатираното неизпълнение
на договора за достъп е продължило до 24.07.2021г., вкл. през целия процесен период.
При съвкупен анализ на събраните доказателства, независимо от недобре
обоснованата техническа експертиза, съдът намира, че се установява неизпълнение на
задължението на ответника, изводимо от чл.1 договора за достъп от 30.09.2013г. както и от
предметното му съдържание в чл.30 от ЗЕВИ. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба,
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни
обекти са с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, използват
разпределителните мрежи, към които са присъединени, при общи условия, одобрени от
КЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна
мрежа. В договора за достъп по чл.30, ал.1 ЗЕВИ, се определят условията по изпълнение на
прогнозните графици по ал.1 и се уговарят дължимите от оператора обезщетения при
ограничаване в производствения режим на енергийния обект с изключение на случаите на
планови ремонти, както и с изключение на случаите по чл.72 и чл.73 от Закона за
енергетиката. В случаите, когато мрежата не е собственост на съответния оператор,
обезщетения се уговорят в договор между собственика на тази мрежа и производителя на
електрическа енергия от възобновяеми източници. Съобразно чл.84, ал.2 от ЗЕ,
производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с
оператора на електропреносната мрежа или с оператора на електроразпределителната
мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането,
предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, като тези договори са условие за
изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия. Договори за достъп и
пренос са регламентирани и в действалите към процесния период Правила за търговия с
електрическа енергия /обн. ДВ бр. 64 от 17.08.2010 г. /, както и в чл.11, т.3 и чл.14 от сега
действащите Правила за търговия с електрическа енергия, в сила от 26.07.2013г.
За да достигне до извод за основателност на иска съдът препраща и към чл.27 от
ЗЕВИ, съгласно който, разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на
енергиен обект на производител към съответната мрежа до границата на собственост на
електрическите съоръжения са за сметка на производителя, а тези от границата на
собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и за
развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във
връзка с присъединяването са за сметка на собственика на съответната мрежа. В случая,
килия Конаре е част от преносната мрежа, а не присъединително съоръжение към мрежата
като липсва задължение за производителя по изграждането и поддръжката й извън
договореното в цитираните анекси. Липсва установено по делото основание за въведеното
ограничение за ищеца – било технически възможности на извода, било капацитет на
централата или на съответната мрежа, поставени от оператора на мрежата условия както и
такива по смисъла на чл.72 и чл.73 от ЗЕ или по чл.32 от Общите условия към договора за
достъп. Операторът на преносната мрежа, конституиран като трето лице –помагач в процеса,
също отрича поставянето на изискване към производителя, свързано с присъединената
мощност на ветрогенератора. Липсва логичност в тезата на ответника, че ищецът сам е поел
ангажимент за изграждане/реконструкция на съоръжението, възложено от закона в тежест
на собственика на присъединителното съоръжение към преносната мрежа
Електроразпределение Север АД. Този извод се подкрепя и от коригираната към момента
релейна защита на извода, която очевидно позволява производство на ел.енергия на пълната
17
мощност на ветрогенератора – обстоятелство, по което не се спори. /писмо от 20.07.2021г,
цит.по-горе/ Съдът цени и уважения иск по в.т.дело №579/2021г. на АС-Варна, за реално
изпълнение на договора за достъп с предоставяне на такъв на пълната мощност на
централата. /решението е влязло в сила и касае друг от производителите в същия ветропарк
с.Крупен/ В това решение също е прието, че няма пречки ищецът да изпълни задължението
си по чл.1, ал.1 от Договор при Общи условия за достъп на производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про
Мрежи" АД с №ПД-Д13224-10.10.2013 г., като осигури на ищеца безпрепятствен достъп до
собствената си електроразпределителна мрежа, на пълната инсталирана мощност от 3 MW
на ВяЕЦ с. Крупен, собственост на "Уинд стрийм"ООД. Прието е, че техническите
параметри на съществуващото присъединяване на ВЕЛ Конаре към килия "Конаре" в
подстанция Генерал Тошево, позволяват натоварване с мощност от 9 MW, предвид
установеното наличие на токов трансформатор в килията с номинална стойност от 10. 4 MW
и прекъсвач от 27. 7 MW, което води до отпадане необходимостта от реконструкция на
килия Конаре за достигане от процесната ВяЕЦ на максималната мощност. Визираната и по
това дело, и по настоящото подмяна на съоръженията за релейна защита, която е механична,
а не цифрова, касае повишаване сигурността на захранване и функционирането на
електроенергийната мрежа в страната. Тези обстоятелства не са спорни и се заявяват от
конституираните трети лица помагачи НЕК ЕАД и ЕСО ЕАД в смисъл, че към момента
липсват пречки и е налице техническа възможност за това ВяЕЦ на ищеца да бъде
присъединена към електроразпределителна мрежа и преносна мрежа на пълната си мощност
от 3 MW.
Ответникът не е установил по делото, въпреки допуснатата техническа експертиза,
че причина за наложеното ограничение е свързано с капацитета на преносната или
разпределителната мрежи както, че такова ограничение е било наложено в релейната защита
на килия Конаре, собственост на НЕК ЕАД и не ангажира неговата отговорност. Съдът
приема за несъстоятелно възражението, че ограничението е наложено по инициатива на
производителите, собственици на ветрогенераторите, тъй като от СТЕ се установява, че
постоянното ограничение е наложено в ГРУ Крис, осъществено в релейната защита, а
последното е част от разпределителната мрежа, собственост на ответника. Не е установено
от последния, че аналогично ограничение е поставено и спрямо присъединяването на ГРУ
Крис СрН към изводите СрН на ВЕЛ Конаре, част от преносната мрежа на НЕК ЕАД/ЕСО
ЕАД.
Легална дефиниция на "инсталирана мощност" няма както в ЗЕВИ, така и в
действащата Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти
на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, а
и в отменената Наредба №6/09.06.2004 г., действала към момента на присъединяване на
процесната ВяЕЦ към електроразпределителната мрежа, макар и терминът да е многократно
използван. Под инсталирана мощност настоящият състав на въззивния съд приема най-
високата активна електрическа мощност, с която ВяЕЦ може да работи дълго време без
претоварване съобразно техническите си параметри. "Присъединена мощност" съобразно
легалната дефиниция на §1, т.12 от ДР на Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, е допустимата максимална активна мощност,
съответстваща на преносните възможности на съответната мрежа и на съоръженията за
присъединяване в мястото на присъединяване на обект на клиент или на оператор на
разпределителна мрежа. Възможната разлика между инсталирана и присъединена мощност е
продиктувана от преносните възможности на съответната мрежа и на съоръженията за
присъединяване в мястото на присъединяване на обект на клиент или на оператор на
разпределителна мрежа, които са определящи за сигурността на електроснабдяването.
Необходимостта от наложеното години наред на ищеца ограничение в присъединената
18
мощност не е доказано от ответника, чиято е тежестта за това.
Поради изложеното, въззивният състав намира, че е налице неизпълнение на
договорно задължение на оператора на ЕРМ, поето спрямо ищеца в чл.1 от договора за
достъп, сключен при действието на Общи условия, на 30.09.2013г., считано от фактическото
присъединяване на централата и за целия процесен период 01.03.2018г. до 01.03.2021г., вкл.
до 24 юли 2021г., състоящо се в неизпълнение на задължението за осигуряване достъпа на
ищцовата ВяЕЦ до ЕРМ на номиналната й пълна производствена мощност от 3 мегавата.
Нещо повече, за периода от въвеждане на процесната централа в експлоатация през 2010г. и
конкретно от 2014г. до 28.02.2017г. неизпълнението на ответното дружество е установено
със сила на пресъдено нещо по т.дело №321/2017г. на ВОС.
За пълнота съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че
съдът не е отговорил на възраженията на ответника. Както пред първата, така и пред
настоящата инстанция ответникът не е установил твърденията си за: липса на наложено на
ищеца ограничение до разпределителната ел.мрежа; липса на капацитет на преносната
мрежа; за необходимост от реконструкция на килия Конаре като условие, поставено от
преносното предприятие за достъпа до преносната мрежа. По делото е установено, че
наложеното ограничение в присъединената мощност на централата на ищеца е наложено от
ответното дружество в противоречие с поетото договорно задължение. /така и писмо на
л.631 относно механизма на това ограничение/ От друга страна твърденията за
самостоятелен характер на анексите и тяхната действителност, е отчетен и от
първоинстанционния съд като се споделя и от настоящата инстанция. Без значение за спора
се явява и императивното законово задължение на оператора на ЕРМ да присъедини
производителя на ел.енергия от ВИ съгласно ЗВАЕИБ, доколкото не се отрича от страните
съществуването на договорно правоотношение по достъп и пренос на ел.енергия.
В резултат неизпълнението на задължението по чл.1 от договора за достъп
въззиваемото дружество е пропуснало да реализира полза в размер на преференциалната
цена, която би получило от продажбата на произведена от централата електрическа енергия
на пълната й производствена мощност -разликата между стойността на произведената
енергия при работа на 2 мегавата и стойността на енергията, която би могла да бъде
произведена при пълната номинална мощност от 3 мегавата. Вредите са пряка и
непосредствена последица от неизпълнение на задължението на ЕРП да осигури достъпа на
пълната мощност на ветрогенератора, закономерна и пряка последица от наложеното и
поддържано ограничение на произведствената мощност на централата за процесния период.
Въззивният съд намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен, съобразно
изчисленията, посочени в съдебно-техническата експертиза /на л.619, л.686/ въз основа
сравнителен анализ с турбина на Хаос инвест ЕАД, разположена най-близо до процесната
централа в с.Крупен и данните от системата за отчитане скоростта на вятъра и максимално
допустимата генерирана мощност на централата, съответно пълната присъединена мощност.
От компютърната техническа експертиза се установява, че няма основание данните от
посочената система за измерване скоростта на вятъра на Хаос инвест ЕАД да се считат
манипулирани. /вж. заключение на л.610/, поради което те са послужили за база за
изчисленията на следващата техническа експертиза на л.615 и допълнителната на л.686 по
делото.
Съдът препраща към изложените от ВОС мотиви относно възприетата стойностна
разлика в производството при 2 и при 3 мВ мощност съгласно чл.272 ГПК. Рамерът на
обезщетението е определен по изчисленията на СТЕ по данни за скоростта на вятъра в
района на ВяЕЦ Могилище –запад от СКАДА система, които данни са събрани от уреди на
височина от 105 метра за процесния период, на 10 минутен интервал. Съобразно
заключението, за периода възможното максимално производство на ел.енергия от
процесната централа възлиза на 20 981 мегавата като именно въз основа на това количество
19
е изчислена разликата след приспадане на отчетената ел.енергия. При направеното
изчисление са взети предвид и допълнителни разходи от 5% ФСЕС като е изчислен нетен
приход по години, както следва: за 2018г. -74593.82 лева; за 2019г. – 60 968.05 лева; за
2020г.- 106 224 лева и за 2021г. – 74 593.82 лева, или общо за периода 269 455.29 лева. Въз
основа на изложеното, искът се явява основателен за пълната претендирана стойност.
Въз основа на изложеното, следва да бъде уважен и акцесорния иск за законната
лихва върху претендираната главница, считано от завеждане на иска на 04.03.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора, разноски се следват на въззиваемата страна Уинд
системс ООД, в установения по делото размер съгласно списъка по чл.80 ГПК, в размер на
16 000 лева адв.възнаграждение. За удостоверяване на разхода са представени както договор
за правна защита от 09.06.2023г. с договорения размер възнаграждение на пълномощника,
така и преводно нареждане за сумата по Б.ата сметка на пълномощника. Съдът намира за
неоснователно направеното от насрещната страна възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК. Платеното възнаграждение в размер на 16 000 лева не е прекомерно спрямо
минималния, предвиден от Наредбата размер от 15 428 лева съгласно чл.7, ал.2, т.5, под
който съдът не може да извърши намаляване на възнаграждението съгласно т.3 от ТР
№6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Освен това съдът отчита фактическата и правна сложност на
спора както и извършваните от пълномощника процесуални действия по делото, свързани с
изготвяне на становища, събиране на доказателства и явяване в съдебни заседания.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №528/18.11.2022г., постановено по т.дело
№141/2021г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********, Варна да
заплати на УИНД СИСТЕМС ООД, ЕИК *********, София, сторените във въззивното
производство разноски за адв.възнаграждение в размер на 16 000 лева, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението е постановени при участие на трети лица помагачи на ответника НЕК
ЕАД и ЕСО ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 месечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20