Р Е Ш Е
Н И Е
260373/18.10.2021г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и девети септември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№390 по описа за 2021 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и
чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Д., излага, че по
ч.гр.д. №2374/2020 г. му е издадена заповед за изпълнение срещу ответника М.Х.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за следните суми: 1143.63 лева - представляваща
главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS –
11377302 от 28.07.2015 г., сключен на 21.03.2016 г. /дата на активиране на
кредитната карта/; 555.91 лева - представляваща възнаградителна лихва по
договора за периода от 01.06.2016 г. до 13.11.2017 г.; 328.51 лева -
представляваща мораторна лихва, считано за периода от 13.11.2017 г. до
23.10.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане,
като са присъдени и извършените в заповедното производство разноски. Ищецът
сочи, че по силата на сключен между страните Договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 11377302 от 28.07.2015 г., сключен на
21.03.2016 г. /дата на първата трансакция по кредитната карта/, страните са постигнали съгласие ищецът да
предостави на ответника кредитна карта с максимален кредитен лимит до
10 000.00 лева. Било уговорено, че всички задължения по договора, свързани
с ползването на кредитната карта, за кредитополучателя ще възникнат след
активиране на картата, т.е. след усвояване на суми чрез картата. Първото усвояване
на суми чрез картата е извършено на 21.03.2016 г., от която дата договорът се
считал за сключен. Било уговорено, че за погасяване на ползваните суми
кредитополучателят следва да заплаща месечна погасителна вноска, която била
променлива величина, зависима от усвоената сума, до пълно погасяване на
задължението. На 01.06.2016 г., ответникът преустановил редовното обслужване на
кредитната карта, поради което кредитната карта била блокирана. Неизпълнението
на задълженията по договора, принудило ищеца да предяви претенциите си пред
съда. Със съобщение по заповедното производство ищецът бил уведомен, че следва
да предяви установителен иск за установяване вземанията си по заповедта. Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за
установено, че ответникът му дължи следните суми: 1143.63 лева - представляваща
главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS –
11377302 от 28.07.2015 г., сключен на 21.03.2016 г. /дата на активиране на
кредитната карта/; 555.91 лева - представляваща възнаградителна лихва по
договора за периода от 01.06.2016 г. до 13.11.2017 г.; 328.51лв. -
представляваща мораторна лихва, считано за периода от 13.11.2017 г. до
23.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане. За
посочените суми е издадена Заповед № 260273 от 16.11.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 2374/2020 г. по описа на
Районен съд Шумен. При условие, че установителните исковете бъдат отхвърлени,
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора,
ищецът предявява, в условията на евентуалност, осъдителни искове, с правно
основание чл.9 и сл. от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД,
с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца гореописаните суми, предмет
на установителните искове. Претендира и разноски.
В хода
на делото поддържа претенциите си.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор, в който изразява становище за допустимост и вероятна основателност на
исковете.
В хода
на делото завява, че съобразно представените по делото доказателства, счита
исковете за основателни.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№2374/2020 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника за следните суми: 1143.63 лева, представляваща
главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS – 11377302,
сключен на 21.03.2016 г. /дата на активиране на кредитната карта/; 555.91 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 01.06.2016 г. до
13.11.2017 г.; 328.51 лева - представляваща мораторна лихва, считано за периода
от 13.11.2017 г. до 23.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 27.10.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, като са присъдени и разноски. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на ищеца са
дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта.
От представените
по делото писмени доказателства /заверени преписи от Договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 11377302 с дата 28.07.2015 г./, се установи, че
на 28.07.2015 г. между страните
е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, чрез издаване и ползване на кредитна карта,
като на ответника е предоставен паричен кредит в размер на 1 400.00 лева.
В същия договор е предвидена възможността кредиторът да издаде допълнително на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000.00 лева, като издаването е
обусловено от точното изпълнение задълженията на кредитополучателя по основния
договор за кредит. По делото не е спорно, а се установява и от доказателствата
по делото /документите, съпътстващи договора между страните и приетото
заключение по извършената ССЕ/, че на ответника му е издадена кредитна карта MasterCard CARD-12104109,
която същият е използвал по предназначение, като е усвоявал суми, предоставени
от ищеца. Страните са уговорили за ползваните чрез кредитната карта суми,
ответникът да заплаща възнаградителна лихва. Уговорени са и допълнителни такси
в зависимост от начина на усвояване на средствата по картата. Предвидено е погасяването
на задълженията по картата да става чрез месечни погасителни вноски до
изплащане на всички задължения. В договора има описани лихвен процент, такси и
минимална погасителна вноска по кредитната карта /в настоящия случай
минималната погасителна вноска е определена в зависимост от усвоения кредитен
лимит/. От представеното по
делото заключение по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма
основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че ответникът
е усвоявал суми чрез картата през периода от 21.03.2016 г. до 13.10.2017 г.
Общата усвоена сума се равнява на 1 890.00 лева. Кредиторът е начислил
такси по тарифата към договора в размер на 154, 20 лева, възнаградителна лихва
общо в размер на 577, 71 лева и застраховки общо в размер на 147, 63 лева. От
таксите кредиторът бил анулирал сума в размер на 60.00 лева. Ответникът е
извърши общо три плащания по картата, равняващи се на сума от 1 010.00
лева, като плащанията не са покривали изцяло размера на усвоената през периода
сума. Размерът на неизпълнените задължения е както следва: 1 143, 63 лева,
включваща главница и застраховки; 555, 91 лева- договорна лихва и 328, 58 лева-
лихва за забава. В случая, обаче няма ангажирани доказателства, нито наведени
твърдения, че страните са уговорили, респ. има сключен договор със
застраховател, ответникът да заплаща ежемесечно, при възстановяване на
усвоените суми и застрахователна премия. Ето защо счита, че от размера на
претендираната главница следва да бъде приспадната сума от 147, 63 лева,
начислена от кредитора като застраховки. След приспадането размерът на главния
дълг възлиза на сума от 996.00 лева. Няма данни ответникът да е погасил
частично или изцяло нито главното, нито акцесорните си задължения по договора. Предвид
изложеното, съдът стига до извода, че за ищеца е възникнало парично вземане,
както следва: 996.00 лева-главница, 555.91 лева - представляваща
възнаградителна лихва по договора за периода от 01.06.2016 г. до 13.11.2017 г.;
328.51лв. - представляваща мораторна лихва, считано за периода от 13.11.2017 г.
до 23.10.2020 г., като
ответникът е останало да дължи горепосочените суми, предвид уговорките, които е
постигнал с ищцовото дружество. По делото е представена и изходяща от ищеца
последна покана към ответника за заплащане на парични задължения по процесния
договор, възлизащи общо на сума от 1 701.45 лева, но няма данни тази
покана да е връчена на ответника преди образуване на настоящото съдебно
производство. Процесният договор за ползване на суми посредством предоставена
от ищеца кредитна карта е безсрочен, като предвид горното съдът счита, че няма
категорични данни ответникът да е надлежно уведомен за упражненото право на
кредитора, в следствие неизпълнението на длъжника, да обяви цялото задължение
по договора за предсрочно изискуемо. Но съгласно разясненията дадени в
ТР№8/02.04.2019 г., съдът приема, че с получаването на настоящата искова молба
ответникът, в следствие на неизпълнението си, следва да се счита редовно и
надлежно уведомен за упражненото право на кредитора да обяви цялото задължение
за предсрочно изискуемо /арг.от чл.235, ал.3 от ГПК/.
Предвид
гореизложеното съдът стига до извода, че главният иск е частично основателен за
сума от 996.00 лева-главница, а
останалите искове следва да се уважат както следва:
възнаградителна лихва в размер на 555.91 лева, считано за периода от 01.06.2016
г. до 13.11.2017 г.; мораторна лихва в размер на 328.51 лева, считано за
периода от 13.11.2017 г. до 23.10.2020 г.
С оглед на
факта, че съдът счита главните искове за основателни, то не следва да се
произнася по евентуално заявените претенции, тъй като условието, при които са
предявени не се е сбъднало.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски, включително и разноските, извършени в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 720, 78 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Х.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Д.Д., сумите, както следва: 996.00 лева /деветстотин деветдесет и
шест лева/, представляваща главница по Договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 11377302 от 28.07.2015 г., сключен на
21.03.2016 г. /дата на активиране на кредитната карта/; 555.91 лева /петстотин
петдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/- представляваща
възнаградителна лихва по договора за периода от 01.06.2016 г. до 13.11.2017 г.;
328.51 лева /триста двадесет и осем лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща мораторна лихва, считано за периода от 13.11.2017 г. до
23.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 27.10.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане, които суми са присъдени по ч.гр.д. №2374/2020 г. по описа на
ШРС, като отхвърля иска за главница в останалата му част, до пълния предявен
размер.
ОСЪЖДА М.Х.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.“, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.Д., сумата от 720, 78 лева /седемстотин и двадесет лева и
седемдесет и осем стотинки/, представляваща направените по делото, включително
и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: