Решение по дело №329/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Кърджали, подадена чрез пълномощник – С. Ч. – главен юрисконсулт и процесуален представител на ОДМВР – Кърджали, против Решение №42 от 26.03.2025 год., постановено по АНД №507/2024 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба серия *** №[номер], издаден от ОДМВР - Кърджали, с който е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 400 лева, на Г. К. А. от [населено място], с [ЕГН], за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство.

В жалбата касаторът заявява, че в срок обжалва посоченото решение, с молба същото да бъде отменено, като излага съображения за това. В жалбата възпроизвежда изводите, изложени от районния съд в мотивите към обжалваното решение, като счита тези изводи за неправилни и в противоречие със закона. Сочи, че в случая за да бъде валиден договора за покупко-продажба на МПС, той следва да бъде сключен в изискваната от закона форма, а именно писмен договор с нотариална заверка на подписите на продавача и купувача и че в настоящия казус не са налице доказателства за сключване на такъв договор между трето лице - купувач и жалбоподателя по въззивното дело в качеството му на продавач, като и самият жалбоподател изрично е посочил в жалбата, че не е налице такава сделка, осъществена по регламентирания законов ред. Излага довод, че при липса на валиден договор за покупко-продажба на МПС, напълно законосъобразно жалбоподателят се считал за собственик на лекия автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], както и бил посочен като такъв в приложената справка от централна база на сектор „Пътна полиция“. Сочи, че съгласно чл.188, ал.2 от ЗДВП, отговорност за извършеното със съответното моторно превозно средство нарушение носи собственикът или този, на когото то е предоставено, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Сочи също, че безспорно се установило по делото, че процесният електронен фиш, в изпълнение на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДП, е бил връчен на жалбоподателя на 31.05.2024 год., както и че този факт не се оспорвал и от жалбоподателя и следователно, съгласно цитираната разпоредба, жалбоподателят е имал възможност в 14-дневен срок от връчване на електронния фиш, да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, което би предпоставило издаване на електронен фиш против това лице и анулиране на процесния електронен фиш. Излага довод, че в случая не е налице законово регламентирано задължение на наказващия орган да търси и призовава нарушителя, с цел да му бъде представена информация, дали реално установеният нарушител е извършил нарушението и конкретно в случая, дали той е управлявал автомобила. Отново сочи, че жалбоподателят по въззивното дело не е декларирал, че е предоставил управлението на описаното в процесния електронен фиш МПС на друго лице и следователно, правилно е бил санкциониран именно той за констатираното нарушение, което било видно от приложения електронен фиш. Предвид това касаторът счита, че е абсолютно несъстоятелна тезата на съда, че макар и формално жалбоподателят да е собственик на МПС, то не може само на това основание да се презумира, че на посочените място, дата и час, именно той е извършил нарушението. Според касатора, това означавало, че ако се приеме тезата на съда, преди издаването на всеки един електронен фиш, свързан с извършено нарушение по ЗДвП или по КЗ, то административнонаказаващият орган да трябва да отправя запитване до конкретния нарушител, дали евентуално преди датата на нарушението е прехвърлил собствеността на автомобила, с който е установено нарушението, на трето лице и дали евентуално е пропуснал да го направи в изискуемата форма.

На следващо място касаторът заявява, че не споделя доводите на съда, че от прокурорска преписка №[номер]/[година] по описа на *** районна прокуратура се установяват твърденията на жалбоподателя, че няколко месеца преди извършването на процесното нарушение, последният е продал лекия автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], на трето лице. Сочи в тази връзка, че първо, в приложената прокурорска преписка се съдържали шест листа, два от които били постановление за отказ за образуване на досъдебно производство и че следователно, неясно оставало какви точно доказателства визира съдът. Сочи на следващо място, че след това, в приложеното по делото прокурорско постановление било прието, че предмет на депозираната жалба били правоотношения между лица по повод фактическа покупко-продажба на МПС, без документално тези фактически действия да са били оформени надлежно, както и че посочените правоотношения между страните са изцяло от гражданскоправно естество и предвид това и на основание чл.199, чл.213, ал.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, не е било образувано наказателно производство. Касаторът твърди, че никъде в цитираното прокурорско постановление не е прието, че се доказва по безспорен начин, че е била осъществена такава продажба, каквато сочи Г. К. А., но даже и да било така, то това оставало неотносимо по делото, защото прокурорското постановление не се ползва силата на присъдено нещо и съответно, приобщените писмени доказателства не доказвали по никакъв начин твърдението, че автомобилът е бил продаден от жалбоподателя преди извършване на нарушението.

По отношение на свидетелските показания на св.И. М. М., които съдът е кредитирал напълно, касаторът счита, че същите са неотносими към делото. Излага довод, както било посочено и по-горе, че в случая, прехвърлянето на собствеността на автомобила, с който е било извършено нарушението на 22.12.2023 год., в [час], в [населено място], ако изобщо е било осъществено такова прехвърляне, не е било извършено по законоустановения ред и в този смисъл следвало да се посочи, че по аргумент от чл.144, ал.1 от Закона за движението по пътищата, собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като в ал.2 на чл.144 от ЗДвП било въведено изискване, при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, какъвто безспорно бил процесният лекия автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], подписите на страните да бъдат нотариално заверени. Сочи, че регламентираната от законодателя форма е такава за действителност на разпоредителните сделки с моторни превозни средства и неспазването й води до нищожност на договора/аргумент от чл.26, ал.2 от Закона за задълженията и договорите/. Счита, с оглед горното, че твърдяната от свидетеля устна уговорка за прехвърляне на собствеността върху автомобила, дори да се приеме, че такава е налице, е недействителна и не поражда правно действие, тоест не притежава присъщия на договора за продажба вещноправен ефект, включително и спрямо третите лица, каквото несъмнено се явявала ОД на МВР - Кърджали.

На следващо място касаторът твърди, че са налице всички съставомерни признаци на електронния фиш и че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, липсват допуснати нарушения. Твърди също, че от формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми се, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Предвид изложеното и на основание чл.209, т.3, във връзка с чл.221, ал.2, предл. второ, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, касаторът моли да бъде отменено изцяло Решение №42 от 26.03.2024 год., постановено по АНД №507/2024 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е отменен Електронен фиш, серия *** №[номер], издаден от ОДМВР - Кърджали и спорът да бъде решен по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, в случай, че по делото са представени доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за това, които са над минималния размер, определен по реда на Наредбата №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН прави възражение за прекомерност. Касаторът счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и определяне на разноски за платено адвокатско възнаграждение, над минимално определените по реда на Наредба №1, се явява прекомерно и не отговаря на критериите хонорарът да е „обоснован и справедлив“.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът Областна дирекция на МВР - Кърджали, редовно призован, не се представлява. От М. П. – гл. юрисконсулт на ОДМВР – Кърджали, като процесуален представител на касационния жалбоподател, преди съдебното заседание е депозирана молба, в която заявява, че поддържа изцяло съображенията, изложени в касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд – Кърджали. С молбата претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация - Г. К. А. от [населено място], [жк], [улица], редовно призован, не явява, представлява се от пълномощник - адвокат Г. В. А. от ***, който заявява, че счита жалбата за крайно неоснователна. Излага довод, че посоченият и разпитан пред първоинстанционния съд свидетел, напълно и ясно дал показания пред съдия, каква е развръзката с процесния автомобил, как го е закупил от неговия доверител и как го е препродал на друго лице, респективно, как са се развили нещата впоследствие, което на практика изключва участието на доверителя му при нарушението, за което е издаден въпросния ЕФ. Твърди, че правно релевантен е фактът с регистрационните номера, които са били свалени от автомобила, който е бил спрян *** и разрешението номерата на процесния автомобил да бъдат върнати доверителя му, като инцидентът станал, когато автомобилът е бил управляван от друго, неизвестно до този момент, лице. Счита, че това е едно крайно ангажиращо доказателство, което на практика оправдава изцяло решението на първоинстанционния съд и не дава никакви колебания спрямо същото. Моли да бъде оставена касационната жалба без уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт на Районен съд – Кърджали По отношение на адвокатското възнаграждение твърди, че посоченото възнаграждение е за две инстанции и е съобразено с минималните адвокатски възнаграждения, но по отношение присъждането на разноски на доверителя му, предоставя на съда.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен, като изложените доводи за сериозно разколебаване относно това, дали санкционираното лице е извършило нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да бъдат споделени по изложените съображения в съдебното решение. Поради наличието на недостатъчно доказателства за лицето-нарушител, счита, че съдът е взел правилно решение да отмени издадения ЕФ за констатираното нарушение на ЗДвП. Намира, че са налице основанията да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд - Кърджали.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

От изложеното в жалбата може да се изведе, че релевираното от касатора касационно основание е неправилно приложение на материалният закон, което отговаря на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното Решение №42 от 26.03.2025 год., постановено по АНД №507/2024 год., Кърджалийският районен съд е отменил Електронен фиш за налагане на глоба, серия *** №[номер], издаден от ОДМВР - Кърджали, с който, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено наказание глоба, в размер на 400.00 лева, на Г. К. А. от [населено място], [улица], [ЕГН], за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 22.12.2023 год., в [час], в [населено място], [улица] до ***, в посока от *** към ***.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 22.12.2023 год., в [населено място], [улица], до ***, в посока от *** към ***, се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1. Същата била позиционирана на [улица] до ***, в посока от *** към ***, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч. В [час] на 22.12.2023 год. бил заснет движещ се в същия участък лек автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], със скорост 90 км/ч., при ограничение от 50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакувания електронен фиш, в който, като нарушител било вписано името на Г. К. А., на когото е регистрирано това МПС, доколкото същият не бил декларирал по установения ред, друго лице да е извършило нарушението.

В описателната част на електронния фиш серия *** №[номер], издаден от ОДМВР – Кърджали, било вписано движение с установена скорост от 90 км/час - превишаване с 40 км/час, съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 400 лева.

Горната фактическа обстановка районният съд е приел за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства - Снимка на нарушението от 22.12.2023 год., в която е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, номера на техническото средство; Справка за собственост на МПС, видно от която, собственик на лек автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], е Г. К. А. от [населено място], [област], [улица]; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №[номер] и Протокол №[номер]/[дата] от проверка на мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 22.12.2023 год.; Снимка на разположението на уреда, материали по прокурорска преписка №[номер]/[година] по описа *** и другите приети по делото доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е посочил, че в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала. Посочил е, че тъй като е отчетено превишение на допустимата скорост за движение с 40 км/час, то приложена е санкционната разпоредба на чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба”, в размер на 400 лева, за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 31 до 40 км/час и че следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Съдът е посочил на следващо място, че отразената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/час, тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР, във вр. с чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. По-нататък съдът е посочил, че в електронния фиш, името на Г. К. А. е посочено като нарушител, в качеството му на собственик на моторното превозно средство, но че съществен момент обаче се явява този, касаещ авторството на деянието. Съдът е приел, че в тази насока, в хода на съдебното следствие са събрани допълнителни писмени и гласни доказателства, които до такава степен внасят съмнение относно извършителя, че не би могъл да се направи еднозначен и категоричен извод, че автор на процесното нарушение действително е жалбоподателят А. Съдът е отбелязъл, че видно от приложената справка за собственост на МПС, жалбоподателят действително е вписан като собственик на лек автомобил, [Марка], с рег.№ [рег. номер], с който е осъществено административното нарушение. Посочил е, че от свидетелските показания на И. М. М. и от прокурорска преписка №[номер]/[година] по описа *** обаче се установяват и доказват твърденията на жалбоподателя А., че няколко месеца преди извършването на процесното нарушение, същият е продал лекия автомобил, [Марка], с рег.№ [рег. номер], на свидетеля И. М. М., след което жалбоподателят се е лишил от фактическата власт над посоченото МПС, респ. не го е управлявал, тъй като предал същото на св. И. М. М. от [населено място] в изпълнение на сключената между тях сделка на покупко-продажба.

Така, районният съд е приел, че макар и формално жалбоподателят да е собственик на МПС, с което е извършено административното нарушение, предвид че сделката не е извършена в изискуемата се от закона форма, а именно - писмена с нотариална заверка на подписите, то не може само на това основание да се презумира, че на 22.12.2023 год., на посочените място и час, А. е управлявал процесния автомобил. Съдът е приел също, че като аргумент в настоящия случай не може да се черпи и от обстоятелството, че жалбоподателят, в качеството си единствено на юридически, не и на реален собственик на автомобила към датата на нарушението, не е подал писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП в законоустановения срок, предвид, че на датата на извършване на нарушението на жалбоподателя не е било известно в чие владение, респ. кой е управлявал процесния автомобил.

Така, съдът е извел извод, че след анализ на събраните гласни и писмени доказателства не се установява и доказва по несъмнен начин, че именно жалбоподателят А. е извършил административното нарушение, за което е му е издаден от ОД на МВР – Кърджали, електронен фиш серия *** №[номер], поради което и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършване на процесното нарушение. По тези съображения, районният съд е извел и окончателния си извод, че следва да се отмени обжалвания електронен фиш, като незаконосъобразен.

Съдът е отбелязъл накрая, че от жалбоподателя не са поискани разноски по делото и че не са представени доказателства за извършени такива, както и че същият не е ангажирал процесуален представител.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, срещу електронен фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Съдът в настоящия състав намира, че при правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които в пълна степен се споделят от настоящата съдебна инстанция. Настоящият състав на касационната инстанция намира за правилни и обосновани изводите на районния съд, предвид приобщените по делото и анализирани доказателства, за това, че не се установява авторството на деянието, т.е. че ответникът по касация в настоящото производство Г. А., на посочените в електронния фиш дата, час и място, е управлявал описания лек автомобил, с който е извършено нарушението, установено с АТСС. Настоящият касационен състав намира за правилна преценката на районния съд, че от свидетелските показания на И. М. М. и от постановлението от 31.08.2023 год. за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка №[номер]/[година] по описа *** се установяват и доказват твърденията на жалбоподателя А., че няколко месеца преди извършването на процесното нарушение/на датата 23.07.2023 год. според посоченото в постановлението ***/, същият е продал, за сумата от около *** лева, лекия автомобил, [Марка], с рег.№ [рег. номер], на свидетеля И. М. М., след което се е лишил от фактическата власт над посоченото МПС, респ. не го е управлявал, тъй като предал същото на св.И. М. М. от [населено място], в изпълнение на сключената между тях сделка на покупко-продажба. Показанията на свидетеля И. М., дадени в съдебно заседание на 31.12.2024 год., съответстват на изложената в мотивите на Постановлението от 31.08.2023 год. за отказ да се образува досъдебно производство фактическа обстановка. В показанията си този свидетел заявява, че е платил сумата за покупката в брой и че тогава е получил и ключовете за автомобила, с уговорка, след като я препродаде, тогава да я прехвърлят официално. Свидетелят М. е посочил в показанията, че малко след това – около седмица до десетина дни, е препродал този лек автомобил на трето лице, посочено от него с имената О. О., но отново без покупко-продажбата да е оформена пред нотариус, а впоследствие, при разговор с него разбрал, че от своя страна, и лицето О. О. също е препродал този лек автомобил, като свидетелят М. обаче не знае, кое е лицето, на което е бил продаден. Свидетелят е посочил номер на мобилния телефон на лицето О. О., като е заявил, че номерът е актуален и че дори се е свързал с него предишния ден, за да му обясни, че тръгва за [населено място] и ако прояви желание, и той да дойде. Следва да се упомене, че прокурорската преписка №[номер]/[година] по описа *** е била образувана по повод подадено заявление от ответника по касация в настоящото производство – Г. К. А., като в постановлението от 31.08.2023 год. за отказ да се образува досъдебно производство е пояснено, че в това заявление А. е посочил, че е имал уговорка с И. М. М., да прехвърлят продадения на 23.07.2023 год. лек автомобил в едноседмичен срок, но че М. го отбягвал въпреки многото опити да осъществят контакт. Според мотивите към това постановление ***, в заявлението А. е посочил, че се страхува, тъй като автомобилът се води на негово име, с него да не бъде извършено престъпление и да бъде подведен под отговорност за нещо, за което е нямал представа, както и че предполага, че купувачът М. ползва автомобил и се притеснява с него да се бъде извършено противоправно деяние, поради което и същият се страхува да го прехвърли по официалния ред. В същото заявление *** А. е посочил, че като превантивна мярка, за да бъде избегната злоупотреба, задържал големия регистрационен талон на автомобила, като уговорката била да го предаде на М. при прехвърлянето му в негова собственост. В крайна сметка, опасенията на Г. А. са се сбъднали до голяма степен – на 22.12.2023 год., в [час], в [населено място], продадения, макар и не с писмен договор с нотариално заверени подписи, лек автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], е бил управляван от неустановено лице, с превишение на скоростта от 40 км./час над разрешената скорост на движение, за което обаче, именно срещу А. е бил издаден процесния електронен фиш за нарушение, установено с АТСС, с който му е наложена глоба, в размер на 400 лева.

Във връзка с горното, настоящият касационен състав напълно споделя и аргумента, изложен в мотивите към обжалваното решение, че жалбоподателят А., в качеството си единствено на юридически, но не и на реален собственик на този лек автомобил към датата на нарушението, не е подал писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП в законоустановения срок, поради простия факт, че на датата на извършване на нарушението, на жалбоподателя Г. А. по никакъв начин не е било известно, в чие фактическо владение е този автомобил, респ. кой го е управлявал на посочените в електронния фиш дата, време и място. Предвид това, несъстоятелни се явяват доводите в касационната жалба, развити в тази насока и позоваването на разпоредбата на чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП.

Предвид изложеното, правилен се явява и изводът на районния съд, че от приложените по делото доказателства не се установява и доказва по несъмнен начин, че именно жалбоподателят Г. А. е извършил административното нарушение, за което е му е издаден от ОДМВР - Кърджали атакуваният електронен фиш, серия *** № [номер], като в допълнение следва да се посочи, че административното нарушение е извършено от неустановено лице, което е управлявало описания в електронния фиш лек автомобил, като управлението на същия, освен това, не е било предоставено на това неустановено лице от А., поради което и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, за извършване на твърдяното нарушение.

Така, при това положение и предвид всички изложени по-горе съображения се налага крайният извод, че касационната жалба на Областна дирекция на МВР – Кърджали, подадена чрез пълномощник – С. Ч. – главен юрисконсулт и процесуален представител на ОДМВР – Кърджали, с изложените в нея оплаквания и доводи, се явява неоснователна и недоказана, а обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, настоящата съдебна инстанция намира за законосъобразно и правилно, постановено при правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при правилно приложение на материалния закон, както и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на делото, съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като по същото няма никакви доказателства, от страна на ответника по касация да са били сторени такива в настоящото касационно производство. По настоящото касационно дело не е представен договор за правна защита и съдействие, нито е представен някакъв друг документ, удостоверяващ или доказващ заплащането на някакво адвокатско възнаграждение от страна на ответника по касация. Следва да се добави, че в хода на производството пред районния съд е представен и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 03.07.2024 год./на л.28 от АНД №507/2024 год. на РС – Кърджали/, в който е вписано, че е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 800/осемстотин/ лева, но и изрично е вписано, че предмет на този договор е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд – Кърджали, по АНД №507/2024 год. и нищо повече. Независимо от постановената отмяна на обжалвания електронен фиш, с решението си районният съд не е присъдил в полза на жалбоподателя сторените от него деловодни разноски, като при това положение, за последния е съществувала възможността да поиска допълване на решението в частта му за разноските в предвидения в закона срок, но това не е било сторено от негова страна. Отново следва да се посочи, че доказателства за направени деловодни разноски в производството пред настоящата касационна инстанция, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение, не са представени, поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.IV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №42 от 26.03.2025 год., постановено по АНД №507/2024 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.