Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Ловеч,………..2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Окръжен Съд - Ловеч,  граждански състав, в публично заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:          

                                    

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                                           

                                                           ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

       

При секретаря Христина Христова, като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№131/2019г. по описа на Окръжен съд - Ловеч и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №6 от 04.01.2019г. постановено по гр.д.№1155 по описа за 2018г.  Районен съд – Ловеч е отхвърлил предявения от П.Т.С., ЕГН **********,***, , чрез адв. С.Г. против П.Р.Ш., ЕГН ********** ***,  иск с  правно основание чл.108 ЗС, да се постанови решение, с което се осъди ответника, да  предаде владението на лек автомобил марка „****”, с peг.№ ****, с рама № **** и двигател №**** на ищеца, който автомобил ответникът владее, без да има за основание, като неоснователен и недоказан.

Отхвърлил предявения от П.Т.С., ЕГН **********,***, , чрез адв. С.Г. против П.Р.Ш., ЕГН ********** *** алтернативен  иск с правно основание чл.45 ЗЗД с искане да се осъди ответникът да възстанови виновно причинените на ищеца вреди в размер на 6 500.00 лева (непозволено увреждане),  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска.

Недоволен от постановеното решение останал въззивникът П.Т.С., ЕГН **********, който чрез адв.С.Г. обжалва същото в частта, с което е отхвърлен предявения от  въззивника против П.Р.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** алтернативен  иск с  правно основание чл.45 ЗЗД, с искане да се осъди ответника да възстанови виновно причинените на ищеца вреди в размер на 6 500 .00 лева,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска.

Въззивникът излага, че за да установи дали ищецът е доказал твърдения от него фактически състав на чл.45 от ЗЗД, първоинстанционният съд е съобразил на първо място, че е налице противоправно деяние, с което ищеца е увреден от страна на ответника, тъй като не е бил преупълномощен да продава автомобила, а го е отчуждил, т.е. предоставил е владението му на друго лице, като самия той е заявил, че го е разменил с друг автомобил. Така също съдът е приел, че с това поведение е причинил вреда на собственика на автомобила – същия не може да го ревандикира от преупълномощеното лице – в случая ответникът Ш., не може да ползва автомобила, търпи вреди след като друго лице ползва автомобила, налагат му се глоби при нарушение на ЗДП, като на собственик, а за това вина има именно ответникът, който е превишил правата си по пълномощно с рег.№1697/23.04.2015 година.

Сочи, че съдът изцяло е приел възражението направено от особения представител на ответника в насока, че липсват доказателства за пазарната стойност на автомобила към датата на увреждането – няколко месеца след преупълномощаването на 23.04.2015г., когато е предоставена фактическата власт върху автомобила от Ш. на друго лице. Съдът отхвърлил иска след като счел, че при това изложение по главните елементи от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД е достатъчно да приеме, че предявения иск е неоснователен и недоказан.

Въззивникът твърди, че решението в обжалваната му част е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК – с изготвения по делото доклад реда на чл.146 от ГПК съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните по този иск и не е указал на ищеца, че не сочи доказателства за размера на причинените вреди, т.е. за пазарната цена на процесния автомобил към момента на  предаването му от ответника на трето лица. Ако съдът е изпълнил това свое задължение, тази доказателствена празнота би била попълнена /по делото е налице признание на иска по размер от страна на процесуалния представител на ответника/ и изходът по делото ще е друг. По повод на това възражение въззивникът е направил доказателствено искане: Моли да бъде допусната и назначена съдебно-автотехническа експертиза, като вещото лице даде заключение за пазарната цена на процесния автомобил към 23.04.2015г. - датата на която е предоставена фактическата власт върху автомобила от Ш. на друго лице.

Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението в обжалваната му част и се постанови друго по съществото на спора, като се уважи предявения алтернативен иск.

 

 

 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от П.Р.Ш. не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Окръжен съд - Ловеч, като обсъди събраните по делото  доказателствата, доводите на въззивника, приема за  установено следното:

Производството е образувано по иск с правно основание по чл.108 от ЗС – ответникът  П.Р. Р. да бъде осъден да предаде владението на лек автомобил марка „****”, с peг.№ ****, с рама № **** и двигател №**** на ищеца, който автомобил владее без основание и алтернативно в случай, че ответникът е отчуждил процесния автомобил или последният е погинал, на основание чл.45 от ЗЗД последния да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6 500.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния лек автомобил, като предоставил пълномощно на П. А., с рег. №274/23.01.2015г. на Нотариус Цветослав Лазаров с рег.№138 на НК,  по силата на което упълномощеното лице може да управлява и продава на трето лице автомобила, след което се уговорили с А. той да преупълномощи ответника П.Р.Ш. с правомощията съгласно даденото му пълномощно, но без правото да продава автомобила. А. преупълномощил Ш. с пълномощно с рег.№1697/23.04.2015г. на Нотариус Цветослав Лазаров с рег.№138 на НК, да  управлява в страната и чужбина собственият на П.Т.С. лек автомобил, да го представлява пред КАТ, МВР, ДАИ, данъчни, финансови, митнически и гранични органи и други власти, пред общинските и други органи в страната и чужбина, във връзка с управлението и стопанисването на горепосоченото МПС. Да го представлява пред КАТ и компетентните органи в страната във връзка с описаното по-горе МПС, като има право да го регистрира, пререгистрира, да сменя номера, свидетелството за регистрация, да го предоставя за технически прегледи и да извършва всички необходими действия във връзка с техническата му изправност. Да получава новите регистрационни номера и свидетелство за регистрация на МПС. Да го пуска и спира от движение. Да представлява собственика му пред застрахователни компании във връзка с МПС-то, като сключва застрахователни договори и получава обезщетения при настъпили застрахователни събития. Да подава, получава и подписва всякакви документи във връзка с гореизброените права. В пълномощното се сочи, че не е ограничено със срок.

На основание чл.47, ал.1 и ал.6 от ГПК съдът е предоставил правна помощ на  ответника П.Р. Р., като задължил ищеца да внесе  сумата от 335.00 лева за назначаване на особен представител на ответника.

От страна на особения представител на ответника  - адв.П.Ц. *** е постъпил отговор на исковата молба, с който счита основния иск за допустим, но неоснователен, тъй като по делото се съдържат доказателства от които е видно, че процесния автомобил се намира във владение на трето лице, а предявения алтернативен иск е недопустим, тъй като е нередовно предявен.

С Определение постановено в съдебно заседание проведено на 27.11.2018г. по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение в основанието на предявения алтернативен иск, като същия да се счита предявен за възстановяване от страна на ответника на виновно причинените на ищеца вреди в размер на 6 500.00 лева, като съдът да осъди ответника да плати на ищеца посочената сума, произтичаща от причинени му вреди в посочения размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска.

По отношение на иска с правно основание чл.45 от ЗЗД предмет на настоящата въззивна жалба, Районен съд - Ловеч е приел, че  в хода на производството ищецът не е доказал наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и по-конкретно по делото не са събрани доказателства за пазарната стойност на автомобила към датата на увреждането - няколко месеца след датата на упълномощаването  на 23.04.2015г., когато е предоставена фактическата власт върху автомобила от Ш. на друго лице.

С оглед на приетото от първоинстанционния съд въззивникът твърди, че решението в обжалваната му част е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК, като е направил доказателствено искане - да бъде допусната и назначена съдебно-автотехническа експертиза, като вещото лице даде заключение за пазарната цена на процесния автомобил към 23.04.2015г. - датата на която е предоставена фактическата власт върху автомобила от Ш. на друго лице.

С Определение №208 от 13.03.2019г. постановено по реда на чл.267 от ГПК въззивният съд е оставил без уважение това искане, след като съобразил, че с доклада по делото Районен съд – Ловеч е разпределил доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти - указал на ищеца, че следва да докаже размерът и основанието на претендираната сума, както и от къде произхожда тази сума, както и да уточни основанието на исковата си претенция.

Между страните не се спори, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „****”, с peг.№ ****, с рама № ****и двигател №****, което е видно и от Свидетелство за регистрация, Част І № ******

Не се оспорва и факта, че собственикът е упълномощил П. A., с пълномощно с рег. №274/23.01.2015г. на Нотариус Цветослав Лазаров, с широк кръг от права, включително и с правото да продава на трето лице автомобила. От своя страна П. A. е преупълномощил ответника П.Р.Ш. със същите права с изключение на правото да продава, дарява, бракува, заменя изцяло или отчасти процесното МПС.

От Удостоверение на ЗД „Бул Инс”АД се установява, че лек автомобил марка „****”, с peг.№ ****, с рама № ****и двигател №**** е със застрахователната стойност 6 300.00 лева.

Свидетелят П. A. в своите показания заявява, че се уговорил с ищеца  да продаде автомобила за 6 500.00 лева с резервен комплект джанти и зимни гуми. Този свидетелят, така и свидетелите Цветелин Цанков и Юлиян Михайлов, последните двама присъствали на уговорките при предаване на колата от A. на Ш.,  заявяват че плащането на автомобила е следвало да бъде разсрочено – по 500.00 лева на месец. Всички те знаят по различен повод – видели са, казали са им, че ответникът не след дълго – два, три месеца след преупълномощаването е преотстъпил колата на друго лице, като колата, която е била със специфичен цвят „златен металик” е виждана в с.Л. била продадена в гр.С., след това колата е срещана в с.Б., в с.Г., в района на гр.Р.  Свидетелят A.  е категоричен, че от ответника не е получил нито лев за автомобила и нищо не е дал на ищеца. Свидетелят Ц. е разговарял с момчето от с.Л. и той му е казал, „...че си е платил в кеш колата на П., но не каза сумата”. Свидетелят М. не знае дали С. от Л., и през който е преминала колата, дали е плащал.

При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД – налице е противоправно поведение от страна на ответника, който е отчуждил процесния автомобил без да е надлежно упълномощен за това, владението е преотстъпено на трето лице, който от своя страна е разменил автомобила за друг автомобил с последващо лице. С тези действия ответникът е препятствал ищеца да управлява и ползва собствения си автомобил, както е и в невъзможност да го ревандикира. От събраните по делото доказателства не може безспорно да се установи цената, която са уговаряли страните при продажбата на автомобила, а и в случая се твърди, че стойността на сделката е била 6 500.00 лева, при което съгласно чл.164, ал.1, т.3 от ГПК това обстоятелство следва да бъде установено с писмен акт.

Стойността посочена в Удостоверение за застрахователната стойност на лек автомобил марка „****”, с peг.№ ****, с рама № ****и двигател №**** в размер на сумата 6 300.00 лева по своята същност е правно предположение за нуждите при сключване на застрахователните договори, но не и реалната пазарна цена на процесния автомобил и то към датата на увреждането – няколко месеца, без конкретни данни по делото, след сключване на преупълномощителната сделка на 23.04.2015г. с пълномощно рег.№1697/23.04.2015г. на Нотариус Цветослав Лазаров с рег.№138 на НК.

След като ищецът не е ангажирал доказателства за пазарната стойност на автомобила, не може да бъде установен размера на причинените вреди, при което не е доказано осъществяването на всички елементи от състава на чл.45 от ЗЗД, в който смисъл е и решението на Районен съд – Ловеч, при което искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Направените от настоящата инстанция изводи съвпадат с тези на първоинстанционният съд. Въззивната жалба следва бъде оставена без уважение, а обжалваното  решение потвърдено.

С протоколно определение от съдебно заседание на 09.04.2019г. съдът е разпоредил на особения представител на въззиваемия да бъде изплатен внесения депозит в размер на 335.00 лева.

Водим от горното, съдът

 

  Р     Е     Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №6 от 04.01.2019г. постановено по гр.д.№1155 по описа за 2018г. на  Районен съд – Ловеч в частта, с която е отхвърлен предявения от П.Т.С., ЕГН **********,***, , чрез адв. С.Г. против П.Р.Ш., ЕГН ********** *** алтернативен  иск с  правно основание чл.45 ЗЗД.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.                                                                 

                                                                   

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                 

                                                                                         1.  

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                         2.