Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. Кюстендил, 22.12.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на първи декември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Деянчева гр.д. №
713 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл.
124
Граждански процесуален кодекс (ГПК) – положителен
установителен.
Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от А. Р. С. и И.Р.Г. против К.А.И..
В исковата молба се сочи,
ищците били собственици на ½ ид.ч. от УПИ IX, имот с планоснимачен номер
3557, находящ се в кв. 327 от плана на гр. Кюстендил, целият състоящ се от 310
кв.м., ведно с ½ ид.ч. от находящата се в имота паянтова жилищна сграда.
Имотът им бил дарен от техните родители, за което бил съставен Нотариален акт
№187/1975 г. След одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри
посочените имот и сграда били заснети с идентификатор съотв. 41112.503.2327 и
41112.503.2327.1.
Правото на собственост досежно
описания имот било декларирано с Декларация № 031617/27.03.1998 г.
Другата ½ идеална част
от имота и сградата притежавал ответникът по силата на договор за дарение,
материализиран в Нотариален акт № 30/1991 г., като той също подал декларация по
чл. 14 от ЗМДТ за това.
Твърди се, че макар и ищците
да не живеели в имота, го посещавали често. Това било известно както на
съседите, така и на ответника.
През 2013 г. по силата на
издадена от кмета на гр. Кюстендил заповед премахнали част от сградата, поради
установена опасност от самосрутване.
През 2020 г. установили, че нямат
записани данъчни задължения за имота, като партидата била изцяло прехвърлена на
името на ответника. Узнали, че причина за това е издаден Нотариален акт
№55/2019 г. от Нотариус М. М., съставен по обстоятелствена проверка, извършена
по нот.д. №455/2019 г., в хода на която ответникът бил признат за собственик на
½ ид.ч. от имотите.
Посочените констатации на
нотариуса се оспорват от ищците. С тях било смутено правото на собственост, притежавано
от ищците, с което те обосновават и правния си интерес от съдебна негова
защита.
Ето защо се поддържа
искане да бъде признато за установено спрямо ответника,
че ищците са собственици на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 41112.503.2327
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД-19-96/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с административен
адрес гр. Кюстендил, ул. П. № **, целият с площ от 330 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, предходен идентификатор – няма, номер по предходен план – 3557,
кв. 327, парцел IX, ведно с ½ ид.ч. от построената имота
сграда с идентификатор 41112.503.2327.1, при съседи на поземления имот -
41112.503.2330; 41112.503.2328; 41112.503.2300; 41112.503.2318 и
41112.503.2326.
При това да се отмени и Нотариален акт №55/2019 г. на Нотариус М. М.
Претендират се и сторените в настоящото производство разноски, вкл. за
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала
писмен отговор. Навежда доводи за
неоснователност на исковата претенция. Твърди, че ищците не живеят в процесния
имот.
Предявили са и насрещен иск по чл. 45
от ЗЗД, който е отделен за самостоятелно разглеждане в друго производство.
Ето
защо се поддържа искане за отхвърляне на исковата претенция
като неоснователна и недоказана.
Претендират се
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание
ищецът, чрез процесуалният си представител, поддържа исковата молба.
Ответната страна, също чрез процесуалния си
представител, оспорва иска.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.
2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното по делото заверено копие Нотариален акт
№187/1975 г. се установява, че семейство И. дарили дъщерите си А. и И. със собствената
си ½ ид.ч. от имот с планоснимачен номер 3557, находящ се в кв. 327 от
плана на гр. Кюстендил, целият състоящ се от 310 кв.м., ведно с ½ ид.ч.
от находящата се в имота паянтова жилищна сграда.
С Договор за дарение, материализиран
в Нотариален акт № 30/1991 г., А.И. и Лила Мартинова дарили на К.И., син на
първия и племенник на втората, ½ ид.ч. от от имот с планоснимачен номер
3557, находящ се в кв. 327 от плана на гр. Кюстендил, целият състоящ се от 310
кв.м., ведно с ½ ид.ч. от находящата се в имота паянтова жилищна сграда
и жилищна постройка.
След извършена обстоятелствена проверка, извършена
по нот.д. №455/2019 г., ответникът бил признат за собственик на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 41112.503.2327 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед №
РД-19-96/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес гр.
Кюстендил, ул. П. № **, целият с площ от 330 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване,
предходен идентификатор – няма, номер по предходен план – 3557, кв. 327, парцел
IX, ведно с ½ ид.ч. от построената имота сграда с идентификатор
41112.503.2327.1, при съседи на поземления имот - 41112.503.2330;
41112.503.2328; 41112.503.2300; 41112.503.2318 и 41112.503.2326. За това бил
съставен Нотариален акт №55/2019 г. от Нотариус М. М..
Приобщено е и нотариалното дело по съставянето
на Нотариален акт №55/2019 г. от Нотариус М. Миленкова.
Видно
от заверено копие на Скица № 15-1080584/27.11.2019 г. имотът понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор
41112.503.2327 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-19-96/28.10.2008 г. на изп. директор на
АГКК, с административен адрес гр. Кюстендил, ул. П. № **, целият с площ от 330
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, предходен идентификатор – няма, номер по предходен
план – 3557, кв. 327, парцел IX, ведно с ½ ид.ч. от
построената имота сграда с идентификатор 41112.503.2327.1, при съседи на
поземления имот - 41112.503.2330; 41112.503.2328; 41112.503.2300;
41112.503.2318 и 41112.503.2326.
Данъчната оценка за процесния имот е 7022,60 лв. (спр. Удостоверение за
данъчна оценка вх. № ДО 000954/19.05.2019 г. – л. 18 от делото).
Приобщена е пълната преписка по
съставянето на Заповед № РД-00-36/14.03.2013 г. на Кмета на гр. Кюстендил, по силата
на която е разпоредено премахване на източната част от сграда на ул. „П.“ № **.
Приети по делото са и гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетелите К.Г., А.Д., Р. А., С. М., Р.Д. и К. К.
От
показанията на свидетеля К.Г. се установява, че ищците притежават по наследство
част от имот в гр. Кюстендил. Ползвали го като склад често до 2013 г. Отдавали
своята част и под наем назад във времето. След това къщата станала негодна за
живеене и се саморазрушила. За обезопасяването и укрепването й самият свидетел,
като съпруг на една от ищците, ангажирал А..
Свидетелят
А.Д. сочи, че бил ангажиран от св. К.Г., за да разруши една стена в имот на ул.
„П.“ № **, срещу заплащане, като той му казал, че имотът е негов. При това дори
момче, живеещо в къщата в съседство, помагал и го предупредил да се пази от
падащи керемиди.
Според
свидетеля Р. А. само ответникът е ползвал процесния имот, но сочи, че част от
къщата била обрасла с тръни и струпани камъни имало, като К. се погрижил за
почистването им.
Свидетелят
С. М. сочи, че не познава ищците, макар и да живее в близост на имота от
раждането си. Ответникът поддържал неговата част от постройката в имота, а
другата – стояла разрушена. Налагало се да почиства и изоставената част, т.к.
постепенно мястото започнало да се превръща в сметище.
Р.Д.
твърди, че преди време – преди около 15 г., имал желание да закупи част от
имота, но при среща с ответника той му казал, че има други съсобственици, с
които ме можел да се разбере и така сделка не се състояла. И до сега част от имота
ползвал ответникът, а другата стояла разрушена.
Свидетелят
К. К. сочи, че познава ответника от малък и до сега той живеел само в гр.
Кюстендил, срещу болницата. Миналата година му помагал да постави мрежа и да
почисти парцела, т. к. имало много бурени. Знае обаче, че имотът му е
съсобствен с други лица, макар и такива да не бил виждал там.
Останалите
писмени доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не се
обсъждат подробно.
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта:
Обстоятелството, че ищците се домогват да
докажат правото на собственост върху имот, за който ответникът се е снабдил с
нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена
проверка, обосновава наличието на правен интерес по смисъла на чл. 124, ал.
1 от ГПК от съдебно установяване на правото на собственост върху
недвижимия имот, поради което искът се явява допустим.
По
основателността:
Искът
по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото на
собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със
сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или
смущава това право. Както всеки установителен иск има за цел да разреши
възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установи
действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод
на вещта, обект на оспорваното право.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на
ищците бе да установят, че са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот на твърдяното от тях придобивно основание.
В тежест на ответника пък бе да докаже, че е
придобил имота на основанията, посочени от него: изтекла придобивна давност
през периода от 1991 г. и до сега.
С оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона.
В случая правото на собственост на ищците досежно
½ ид.ч. от УПИ IX, имот с планоснимачен номер
3557, находящ се в кв. 327 от плана на гр. Кюстендил, целият състоящ се от 310
кв.м., ведно с ½ ид.ч. от находящата се в имота паянтова жилищна сграда,
е основано
на твърдения за придобиването му по силата договор за дарение. Той е материализиран
в приложения по делото Нотариален акт №187/1975 г.
Не е спорно, че с Договор за дарение в
Нотариален акт № 30/1991 г., А.И. и Л. М. дарили на К.И., син на първия и племенник
на втората, другата ½ ид.ч. от имот с планоснимачен номер 3557, находящ
се в кв. 327 от плана на гр. Кюстендил, целият състоящ се от 310 кв.м., ведно с
½ ид.ч. от находящата се в имота паянтова жилищна сграда и жилищна
постройка.
След извършена обстоятелствена проверка,
извършена по нот.д. №455/2019 г., ответникът бил признат за собственик на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 41112.503.2327 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-19-96/28.10.2008
г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес гр. Кюстендил, ул. П. № **,
целият с площ от 330 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, предходен идентификатор – няма, номер
по предходен план – 3557, кв. 327, парцел IX, ведно с ½ ид.ч. от
построената имота сграда с идентификатор 41112.503.2327.1, при съседи на
поземления имот - 41112.503.2330; 41112.503.2328; 41112.503.2300;
41112.503.2318 и 41112.503.2326. За това бил съставен Нотариален акт №55/2019
г. от Нотариус М. М.. В хода на тази проверка са събрани показания на свидетелите
Н. М., А. З. и Д. А., според които имотът в неговата цялост е ползва само от
ответника. Те противоречат на събраните в хода на настоящото производство
гласни доказателства средства, чрез показанията на разпитаните свидетели,
според които ответникът е ползвал единствено своята част от имота.
В тази насока следва да се посочи, че придобивната давност,
като способ за придобиване на право на собственост включва два елемента –
фактическо упражняване на това право (владение) и изтичане на определен период
от време.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС
владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да има законно владение е
необходимо у владелеца да има намерение да държи вещта като своя, а така също
това намерение да се е изразило в упражняване на фактическата власт на лицето
(лично или чрез другиго) върху вещта. То трябва да бъде постоянно (фактическата
власт изразява воля трайно да се държи вещта), да е непрекъснато (да не е било
прекъсвано за повече от шест месеца – чл. 81 от ЗС),
да е несъмнено, да е спокойно и явно.
Обективният признак на владението е
упражняването на фактическа власт върху вещта. Необходимо е фактическата власт
да е установена трайно, по начин, който позволява на владелеца да извършва
желаните от него действия върху вещта. Тези действия, в своята съвкупност,
съответстват на съдържанието на едно вещно право (в случая – на правото на
собственост). Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта
като своя, тоест да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази
насока, законодателят е предвидил презумпцията по чл. 69 от ЗС
– предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго.
В настоящият случай, чрез безпротиворечивите
гласни доказателства бе установено, че след 1991 г. и понастоящем ответникът упражнявал
фактическата власт, но върху западната част от сграда в имота, като владението му
притежава всички признаци, изискуеми от нормата на чл. 68 от ЗС.
Досежно владението на имота в неговата цялост, със съдържанието по см. на чл.
68 от ЗС обаче, по делото не се събраха достатъчно убедителни доказателствени
средства. Не се установява, че той е отблъснал владението на останалите
съсобственици - ищците тук, досежно другата ½ ид.ч.– поради което следва
да се приеме, че изводите за упражняваното от него владение касае идеалната
част в размер на ½, която притежава по силата на описана по-горе
дарствена сделка. Принципно е разбирането в правоприлагането, че когато
след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ,
той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите
съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо
да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е
започнал да свои техните части за себе си. В тази насока несподелима е тезата
на ответника, че това в случая не е необходимо, т.к. ищците придобили своите
права от несобственик. Доказателства в тази насока не са ангажирани, а според
съдържащото в нотариалното дело копие от нотариалните книги, в които е вписан
Нотариален акт №1220/1925 г. праводателят на ищците е закупил в съсобственост
процесния имот. Анализ на заявените твърдения в хода на устните състезания, че
тази сделка била формална поради законови ограничения към момента на изповядането
й, не се налага, т.к. са обхванати от преклузията по чл. 131 от ГПК. Дори и
разгледани по същество те остават неустановени със средствата на ГПК.
С оглед
горното и самият факт, че ответникът е живял в този имот, съвсем не доказва да
е установил владение за себе си върху идеалната част, непритежавана от него.
Вън от горното
следва да се посочи, че от декларациите за местни данъци не може да се прави
извод за изявено намерение за своене или липса на такова, тъй като те се
подават в изпълнение на административно-данъчно задължение пред орган, който
налага специфични изисквания относно начина на подпълване на образеца за декларация,
а откриването на данъчна партида за недвижимия имот е административна дейност,
която категорично не установява собственост, респ. намерение за своене.
В тази насока не
може да се извлече намерение за своене и с оглед данните в преписката по съставянето
на Заповед
№ РД-00-36/14.03.2013 г. на Кмета на гр. Кюстендил, пи силата на която е
разпоредено премахване на източната част от сграда на ул. „П.“ № **. Именно в
хода на тази проверка самият ответник е депозирал уведомление но Община
Кюстендил, в което е посочил като актуален документ за собственост Нотариален
акт № 187/1975 г., в който като собственици са записани ищците. Поради това е
била извършена проверка в присъствието на съсобствениците – страни по делото
тук, като е издадена и посочената заповед, в която ясно е отразено, че
западната част се ползва от ответника, а източната от ищците. Възражения в тази
насока няма данни да са депозирани, като според събраните гласни
доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите К.Г., А.Д., Р.Д., действия
по обезопасяване на срутената част от сграда са предприети от ищците.
Показанията им не са опровергани от другите събрани по делото доказателства,
заради което съдът ги цени с доверие.
Снабдяването с нотариален акт от ответника представлява
действие по смисъла на разясненията в ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2012 г., ОСГК, изразяващо намерение за своене на имота, доведено до
знанието на съсобственика /предвид вписването на нотариалния акт/, но до момента
на сезирането на съда, не е изтекъл срок, който да легитимира ответникът като
собственик и на частта, получена като дарение от ищците по делото. Правният
извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение. Тъй като нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК,
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван
от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото
право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.
Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се
докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик /ТР 11/2013
г., ОСГК на ВКС/.
В този смисъл нотариалният акт представлява
юридически извод на нотариуса, който го е съставил, не е юридически акт с
вещноправни последици и не е годен да постави начало на добросъвестно владение
и да доведе до придобиване на имота с кратка 5 годишна давност. Същият може да
послужи като действие на манифестиране пред собствениците, респ. съсобствениците
за намерение за своене и да постави начало на недобросъвестно владение. Но
съгласно разясненията, дадени с ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2012 г., ОСГК, при наличие на позоваване на придобивна давност, правните
последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок. В случая, от съставянето на нотариалния акт до датата
на подаване на исковата молба в съда, както вече се посочи, не е изтекъл срокът
по чл. 79, ал. 1
ЗС, поради което не са налице основания за съда да приеме, че
ответникът е придобил право на собственост върху частта, която ищците
притежават по силата на посочената дарствена сделка.
С оглед на изложените съображения съдът приема
за установено по делото, че ищците са собственици на процесния имот, като
правото им на собственост не е било придобито по давност от ответника, поради
което предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предмет на предявените искове е
засегнатото право на собственост на ищците, като във връзка с уважаването им,
законодателят, в чл. 537, ал. 2 от ГПК изрично е уредил като законна последица и отменяването на
нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК. Поради това Нотариален акт №55/2019 г. от Нотариус М. Миленкова следва да бъде отменен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на ищците следва да се присъди сумата в размер на 1240,11 лв., за
сторените и доказани деловодни разноски. Разноските за вписване на искова
молба, за издаване на данъчна оценка, изплатени по сметка на други учреждения,
нямат характер на съдебно-деловодни разноски и не се дължат на ищците. По см.
на чл. 78 от ГПК
се присъждат само съдебно-деловодни разноски, сторени в хода на съдебното
производство, които пряко обслужват неговото развитие - напр. държавни такси по
сметка на съда, разноски за свидетели и вещи лица, възнаграждение за адвокат.
За такива в съдебната практика не се приемат и такси за банкови преводи.
Водим от изложените съображения и на основание чл.
124 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А.Р.С., ЕГН: **********, с адрес ***
и И.Р.Г., с ЕГН:**********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв. А. ***, и
ответника К.А.И., ЕГН: ********** ***, ЧЕ ищците А.Р.С., ЕГН: **********, с адрес *** и И.Р.Г., с
ЕГН:**********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв. А. ***, са собственици на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 41112.503.2327
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД-19-96/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с административен
адрес гр. Кюстендил, ул. П. № **, целият с площ от 330 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, предходен идентификатор – няма, номер по предходен план – 3557,
кв. 327, парцел IX, ведно с ½ ид.ч. от построената имота
сграда с идентификатор 41112.503.2327.1, при съседи на поземления имот -
41112.503.2330; 41112.503.2328; 41112.503.2300; 41112.503.2318 и
41112.503.2326, по силата на Договор за дарение, материализиран в Нотариален
акт №187/1975 г.
На основание чл. 537, ал.
2 от ГПК ОТМЕНЯ Нотариален акт №55/2019 г. от
Нотариус М. М.,
с който ответникът К.А.И. е бил признат за собственик по давностно владение
върху ½ идеална част от
поземлен имот с идентификатор
41112.503.2327 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-19-96/28.10.2008 г. на изп. директор на
АГКК, с административен адрес гр. Кюстендил, ул. П. № **, целият с площ от 330
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, предходен идентификатор – няма, номер по предходен
план – 3557, кв. 327, парцел IX, ведно с ½ ид.ч. от
построената имота сграда с идентификатор 41112.503.2327.1, при съседи на
поземления имот - 41112.503.2330; 41112.503.2328; 41112.503.2300;
41112.503.2318 и 41112.503.2326
ОСЪЖДА К.А.И., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.С., ЕГН: **********, с адрес ***
и И.Р.Г., с ЕГН:**********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв. А. ***, и
ответника К.А.И., ЕГН: ********** ***,
сторените в хода на производството деловодни разноски в размер на 1240,11 лв.
(хиляда
двеста и четиридесет лева и единадесет стотинки).
Указва, че на основание чл. 115 ЗС
в шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, ищците
следва да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който
срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
СЪДИЯ при Районен съд - Кюстендил: