Решение по дело №39/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 86
Дата: 12 март 2021 г.
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20217270700039
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 12.03.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                               Председател: Кремена Борисова

                                                      Членове: Христинка Димитрова

                                                                       Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор Я.Н.а при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 39 по описа за 2021г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Т.Й.К.,***, депозирана чрез адвокат Р.Т. А. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260019/07.12.2020г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 317/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 20-0307-000704/04.09.2020г., издадено от началник РУ към ОДМВР Шумен, РУ - Нови пазар, с което на Т.Й.К. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа становището за незаконосъобразност на постановлението с мотиви за несъответствието му с чл. 57, ал. 1, т. 5 от НП, доколкото в него не се съдържа посочване на доказателствата, потвърждаващи нарушението. Сочи още, че е налице противоречие между фактическото описание на нарушението, дадено в НП № 20-0307-000704/04.09.2020г. и в НП № 20-0307-000702/02.09.2020г., също с автор началникът на РУ – Нови пазар, като разминаването се свежда до това, че в процесния правораздавателен акт е отразено, че МПС е с прекратена регистрация, а в НП № 20-0307-000702/02.09.2020г., необжалвано от касатора, превозното средство е обозначено като регистрирано на територията на Република България. Това обстоятелство не е било отчетено от въззивния съд, което санкционираното лице възприема за достатъчно основание за отмяната на наложеното му наказание. Претендира отмяна на процесното наказателно постановление и с доводи за неговата недоказаност. По тези съображения са отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа касационната жалба и по аргументи за неправилност на съдебното решение моли за неговата отмяна и за отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна, ОД на МВР – Шумен, не изразява становище, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

В хода на извършена специализирана полицейска операция по спазване на Закона за движение по пътищата, извършена на посочената в НП дата, място и време /23.08.2020г. по обяд, между селата Косово и Марково/, свидетелите И. и Н., оторизирани със съответните правомощия като контролни органи -служители в МВР, спрели за проверка Т.К., който управлявал МПС – лек автомобил ВАЗ 2107 с рег. № Н6779АН. Същият нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“  за управлявания от него автомобил, нямал и технически преглед.

Контролните органи уведомили дежурния в РУ - Нови пазар да изпрати екип, като на място се отзовал свидетелят Р.М., служител в РУ – Нови пазар. Извършили служебно справка, при която се констатирало, че автомобилът, управляван от Т.К. е със служебно прекратена регистрация, както и че нямал застраховка. Свидетелят М.съставил на водача два акта за установяване на административно нарушение. С АУАН бл.№113741/2308.2020г. му било вменено извършване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДВП, а именно, че на 23.08.2020г.,около 12.00 часа, по път III -2082км 30+355, К. управлявал лек автомобил ВАЗ 2107 с рег. № Н6779АН, негова собственост, без да е регистрирал автомобила по надлежния ред. Автомобилът е с прекратена регистрация на 25.06.2020г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Нарушителят подписал АУАН без възражения.

     От извършената от органите на полицията служебна справка в масивите на КАТ било установено, че жалбоподателят е придобил собствеността върху посоченото МПС на основание нотариално заверен договор за покупко-продажба с  рег.№605/29.01.2020г., с нотариална заверка на подписите при нотариус с рег. № 222 на НК, като заявлението е подадено по електронен път, преписка №9897/136180-29.01.2020г.

     Образувано било БП  №387/2020г. по описа на РУ - Нови пазар, за това, че на 23082020г., около 12.10часа, на път III -2082км 30+355, е управлявано моторно превозно средство –лек автомобил ВАЗ 2107 с рег. № Н6779АН, нерегистрирано по надлежния ред  – престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр.с ал.1 от НК. С Постановление от 01.09.2020г. на наблюдаващия прокурор, воденото БП било прекратено поради несъставомерност на извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като прокурорът приел, че се касае за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и разпоредил материалите да бъдат изпратени на началника на РУ - Нови пазар, с оглед реализиране на административно наказателната отговорност на водача К..

Впоследствие с Наказателно постановление № 20-0307-000704/04.09.2020г., издадено от началника РУ - Нови пазар била ангажирана отговорността на Т.К. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни за това органи и в хода на административно наказателното производство не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на НП. Съдебният състав приел, че вмененото на водача нарушение е установено по безспорен начин и същото не разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение. Поради това въззивният съд потвърдил оспорения пред него санкционен акт.

При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

 В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените от нея решаващи изводи относно липсата на основания за отмяна на НП № 20-0307-000704/04.09.2020г., издадено от началник на РУ - Нови пазар към ОД на МВР – Шумен.

Както правилно е приел и районният съд, в хода на административно наказателното производство, не са допуснати съществени процесуални опущения. Липсата на отразяване в обстоятелствената част на НП на доказателствата, установяващи простъпката, не представлява нарушение, което само по себе си да влече извод за незаконосъобразност на наложените на водача наказания. В производството пред районния съд АНО, носещ доказателствената тежест, е представил съответните доказателства, спомогнали за разкриване на обективната истина, като констатациите на органа кореспондират и с показанията на разпитаните свидетели.

Не се споделя и твърдението на касатора за порочност на постановлението, с което е ангажирана отговорността му за нарушение на ЗДвП, с оглед изтъкнатите доводи за противоречие между фактическата обстановка в НП № 20-0307-000704/04.09.2020г. и в необжалваното от водача постановление, с което е била ангажирана отговорността му по реда на КЗ. Предмет на производството пред районния съд по АНД № 317/2020г. е проверка законосъобразността на правораздавателния акт, прилагащ санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съответно изследване на въпроса налице ли е управление на МПС в нарушение на изискванията на ЗДвП. Задълбоченият прочит на приобщените доказателства навежда на утвърдителен отговор, който не се разколебава от наличието на друго НП, издадено спрямо касатора за нарушение на реда на КЗ, което той не е оспорил. Противно на становището на инициатора на настоящото производство, задълбоченият анализ на събрания доказателствен материал навежда на единствено възможния правен извод за наличие на предпоставките за приложение на правилото на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

 Това е така защото, с разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т.е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, предл. първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място касаторът К. е управлявал закупения от него автомобил ВАЗ 2107 с рег. № Н6779АН.  Поради това се налага извод, че К. е имал качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към датата на управлението е било със служебна прекратена регистрация, считано от 25.06.2020г.

Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.

Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че Т.К., в качеството си на собственик на превозното средство, е бил длъжен да съобрази поведението си с коментираното по-горе изискване, бидейки наясно, че не е изпълнил задължението си да пререгистрира автомобила в съответния срок. Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Поради изложеното не би могло да бъде обосновано становище за липса на виновно поведение от страна на водача.

Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея  2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, касаторът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая не е имало обективни пречки за водача да установи дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран.

При това положение, касационният състав приема, че административно наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С оглед на това оспореното от санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото правилно е било потвърдено от състава на Районен съд – Нови пазар, поради което процесното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260019/07.12.2020г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 317/2020г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................           ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                              2..........................

 

      ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.03.2021 г.